№ 2601
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Цветина Костадинова
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100502819 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 12.12.2023 г., гр.д. 52497/2021 г., СРС, 64 с-в се ОСЪЖДА
Н. Р. К. да плати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2 777,97 лева – цена за
доставена топлинна енергия за периода м. 07.2018 г. – м. 04.2019 г., вкл. до
имот на адрес : гр. София, „******* II“ № *******, апартамент, ведно със
законната лихва от 09.09.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, сумата от 535,26 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018
г. – 30.08.2021 г. и сумата от 23,67 лева - цена за извършена услуга дялово
разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2019 г., ведно със законната
лихва от 09.09.2021 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане, ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за периода
м. 07.2017 г. – м. 06.2018 г., вкл. и изцяло иска за сумата от 5,91 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху възнаграждение за
услуга дялово разпределение за период на забавата 15.09.2018 г. – 30.08.2021
1
г., като ОСЪЖДА ответницата да заплати на ищеца сумата от 782,32 лева –
разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответницата по тях Н. Р. К.. Релевира оплаквания, че не се
установява насрещните страни да са обвързани от облигационно
правоотношение за доставяне на топлинна енергия. Недоказано е
количеството на доставена топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в
тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане само
на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат.
Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В
настоящото производство не са приети нови доказателства. Решението следва
да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има оплаквания.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответницата по исковете Н. Р. К. е потребител на
топлинна енергия за битови нужди се установява с притежаваното от нея
2
право на собственост върху топлоснабдения имот. В тази насока е договор за
дарение от 15.10.2009 г., обективиран в нот. ат № 132 , том I, рег. № 4616,
нот.д. 93/2009 г., чрез който Р.К.Г. прехвърля на сестра си Б.К.Х.
топлоснабдения апартамент в гр. София, „******* II“ № *******, като
запазва пожизнено правото си на ползване. При последващата смърт на
дарителката - 25.11.2009г., нейното вещно право на ползване се погасява по
силата на чл. 59, ал. 1 ЗС и преминава в правната сфера на дотогавашния гол
собственик, който става титуляр на собствеността в пълен обем. По силата на
наследствено правоприемство, настъпило със смъртта на Б.Х. на 29.10.2018 г.,
ответницата по исковете Н. Р. К. придобива изключителната собственост на
имота.
Изпълнена е хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение.
В рамките на целия процесен период м. 07.2018 г. – м. 04.2019 г.,
отговорността на ответницата възниква на различни правни основания.
За част от исковия период м. 07.2018 г. – 28.10.2018 г., собственик на
имота и потребител на топлинна енергия е била наследодателката й Б.Х.. На
основание чл. 60, ал. 1 ЗН отговорността за непогасените приживе
задължения, представляващи пасив в наследствената маса, се поема от
ищцата, като единствен законен наследник на длъжника. За останалата част
от исковия период 29.10.2018 г. – м. 04.2019 г., отговорността на ответницата
следва да се ангажира на лично основание, в качеството й на собственик и
потребител.
Неоснователно е оплакването, че експертизата е основана само на
едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено количеството
на доставена топлинна енергия. Видно от приетата съдебно-техническа
експертиза, вещото лице проверява едновременно изходяща от ищеца, но и от
дяловия разпределител документация за начислени суми, изравнявания и
технологични загуби. Установени са прогнозните стойности на ползвана
топлинна енергия при съобразяване отчета на индивидуалните
разпределители и при констатация за спазване на действащата нормативна
3
уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането
на постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба. Технологичните разходи са коригирани
съгласно методиките за дялово разпределение. При съобразяване на
изравнителните сметки на дяловия разпределител се изчислява окончателната
стойност на неплатените и дължими главница и лихва.
Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница и
мораторна лихва са основателни до уважените размери с обжалваното
решение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1
ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата отхвърлителна част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното
възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния
процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетни отговор на
жалбата и молба, с които претендира уважаване на исковете и възлагане на
разноски, без да излага каквито и да било конкретни мотиви във връзка със
спецификата на настоящия спор.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 12.12.2023 г., гр.д. 52497/2021 г., СРС, 64
с-в в частта, с която се осъжда Н. Р. К. да плати на „Топлофикация София“
ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2 777,97 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.
07.2018 г. – м. 04.2019 г., вкл. до имот на адрес : гр. София, „******* II“ №
*******, апартамент, ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. (дата на
подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата от 535,26
4
лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната
главница за периода 15.09.2018 г. – 30.08.2021 г. и сумата от 23,67 лева - цена
за извършена услуга дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. – м.
04.2019 г., ведно със законната лихва от 09.09.2021 г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисиз“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5