РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Пловдив, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300503083 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.4 и чл.17
от ЗЗДН.
Постъпила е жалба от Л. Й. К., с ЕГН **********, действаща лично за
себе си и отделно като майка и законен представител на детето И. П. Б., с ЕГН
**********, двете от ***, против Решение № 294/12.09.2024г., изменено на
осн. чл.248 от ГПК, с Определение № 1269/23.10.2024г., постановени по гр.д.
№ 689/2023г. на Районен съд – Карлово, III гр.с., с което е оставена без
уважение молбата за издаване на заповед за защита по Закона за защита от
домашно насилие по отношение на П. Н. Б., с ЕГН **********, за извършен
акт на насилие на 13.04.2024 г., като неоснователна. Моли да бъде отменено
решението изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи
молбата за незабавна защита по ЗЗДН, ведно със законните последици.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна П. Н. Б., от ***, живущ в ***, с ЕГН **********,
1
чрез адв.Т. К., депозира писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Претендира разноски.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Карлово от Л. Й. К., действаща лично за себе си и
отделно като майка и законен представител на детето И. П. Б., е подадена
молба, с която посочва, че с ответника П. Н. Б. живели на семейни начала,
като от съвместното им съжителство имали родено едно дете - И. П. Б.. С
протоколно определение по гр.д. № 1347/2023 г., била одобрена съдебна
спогодба относно родителските права, режим на свиждане и издръжка по
отношение на роденото от съвместното им съжителство дете. Още след
фактическата им раздяла отношенията с П. Б. били обтегнати, но след като
образувала гр.д. № 386/2024 г. по описа на РС - Карлово по иск с правно
основание чл. 150 от СК и изпълнително дело при държавен съдебен
изпълнител при КрлРС за събиране на месечната издръжка за детето, същите
се влошили още повече. Изтъква, че на 13.04.2024 г. около 10,00 часа, в гр.
Баня, П. Б. отишъл да вземе детето, заедно с неговата майка И. Б., но не пред
дома , а пред училището в града, тъй като същият не искал да вижда никой
от нейното семейство. Посочва, че го чакала с детето на тротоара пред
училището. П. дошъл с автомобил, който оставил да работи, слязъл и
започнал да вика на детето. И. не се зарадвала, че го вижда, а започнала да
плаче и да се притиска към нея. Твърди, че казала: „Отиди при баща ти!“, но
детето плачело неистово и не искало да я пусне. Бащата започнал да я дърпа за
ръката, като детето продължавало да плаче. П. започнал да я удря, като я бутал
по рамената, а детето дърпал към себе си. Детето се държало за крака и
продължавало да плаче и да вика: „Не искам, не искам да ходя!“. П. отскубнал
детето от крака , нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите, от което тя
политнала към вратата на колата и се ударила в нея, а ответникът качил детето
в колата, въпреки неговото противопоставяне. Детето продължавало да пищи
от ужас. От автомобила слязла бабата на детето по бащина линия - И. Б. и
започнала да я напада с думи: „Каква майка си, за смях си в цялото село,
вземи го успокой това дете, как да тръгнем като реве само за теб! Сега ще се
2
обадя в полицията и в социалните и ще ти вземем детето, ти не си никаква
майка!“. Детето било свидетел на нанесените удари от страна на П. Б..
Виждайки, че бащата на И. нанася удари, детето започнало да плаче още
повече и не искало да отиде при баща си. Изтъква, че докато все още живеели
заедно с П. Б. била подложена на постоянен психически тормоз от негова
страна - обиждал я и крещял срещу нея. Твърди, че многократно П. Б. се е
заканвал, че ще я пребие, тъй като детето им не искало да ходи при него: „Ще
те пребия, ще те съсипя, ще ти взема детето!“. На практика на 13.04.2024 г. П.
Б. нанесъл удари пред очите на двегодишната им дъщеря И., поради което
счита, че същият би могъл да реализира заканите си. След всичко случило се
на 13.04.2024 г. била в силен стрес, тъй като била подложена на постоянен
психически и физически тормоз. Страхувала се за живота си, тъй като П. Б.
започнал да посяга и физически. Той бил психически и емоционално
нестабилен и не приемал факта, че двамата били фактически разделени и
всеки сам продължил житейския си път. Винаги редовно осигурявала детето за
срещите с ответника. Когато обаче детето било болно, с температура или
здравословно неразположено, П. не приемал фактите, а бил непримирим да
вземе детето при себе си. Счита действията на П. Б. за акт на домашно
насилие, изразяващо се в психическо и физическо такова. Тъй като се
страхувала за живота си, поради ескалиране на агресията му и липсата на
самоконтрол и критичност към действията му, посочва, че са налице
предвидените в закона основания за предприемане на незабавна защита от
домашно насилие върху нея и детето им И. П. Б..
Ответникът П. Н. Б. оспорва молбата, ведно с декларацията по реда на
ЗЗДН, като неоснователни за дата 13.04.2024 г. и като недопустими в
останалата част, където липсва конкретизация на фактите и тяхната
относимост към определена дата. Възразява, че изложените твърдения не
отговаряли на истината и целта, която обслужвали била пряко свързана, чрез
прилагане на държавна принуда, бащата да бъде отстранен от живота на
детето и да бъде лишен от възможността да осъществява лични контакти със
своята дъщеря, в определения от съда режим. Не било вярно изложеното от Л.
Й. К., в депозираната от нея декларация по чл. 9 , ал. 3 от ЗЗДН, като оспорва
изцяло истинността . На дата 13.04.2024 г., действително се видели с
молителката и дъщеря му в гр. Баня, тъй като тя трябвало да му предаде И. за
упражняване на режима ми на лични отношения. Това било единственото
3
вярно в подадената, от К., декларация. Всичко друго било измислица и
обръщане на ситуацията, при която тя била тази, която проявила спрямо
ответника агресия пред очите на детето. Ответникът изобщо не докосвал Л. К.,
нито дърпал детето, каквито твърдения били изложени. По отношение на
другите твърдения, които не били конкретизирани като дати, но касаещи
съвместното им съжителство, приключило преди около две години и поради
недопустимост на молбата, не намира за необходимо да излагам съображения.
Фактическата обстановка на посочената дата 13.04.2024г. била следната:
срещите между ответника и майката на дъщеря му се осъществявали
действително пред училището в гр. Баня, тъй като това било по изричното
желание на Л. К., която му поставила това условие при осъществяване режима
на лични контакти с дъщеря му. Тъй като за ответника най-важното било да
няма напрежение, той се съгласил да ходи на посоченото именно от К., място,
за да му предава детето, което било най-важното за него. Целта му била е да
вижда И., като по никакъв начин, не се интересувал от майката и не правил
опити и не желаел да прави такива съвместни, свързани с Л. К., така че
нереални били твърденията, че не приемал раздялата им. Напротив
единственото, което го интересувало били срещите му с И. и запазване на най-
добрия тон, така че детето да се чувства спокойно. На 13.04.2024г., ответникът
заедно с майка си И. П. Б., пристигнали в 09,55 часа в град Баня, пред
училището, където ги чакала Л. К. с детето. Майка му била на предната
седалка на автомобила, като през цялото време останала там и изобщо не
слизала, както се твърдяло от молителката. Автомобилът бил с отворени
прозорци, майка му чула и видяла цялата ситуация, но не казала и думичка.
Още като спрял автомобила, двамата с майка му забелязали, че детето е с
гръб. Майката Л. говорела нещо с И.. Детето не ги видяло, и като се обърнало,
то вече плачело. Тогава ответникът слязъл от автомобила, тръгнал към И. като
и казал: „Тате, тате!“ Майката не позволила на детето да тръгне към него,
продължавала да го прегръща и придърпва към себе си и да не го пуска.
Тогава се обърнал към Л. с думите: „Пусни детето да дойде при мен, да го
гушна и да го успокоя“, при което тя се разкрещяла: „Няма да го пусна, детето
не те иска, не иска да идва при теб“. Ответникът се опитал да й обясни, че с
повишаване на тон положението няма да се подобри и че вреди на И., при
което Л. я пуснала, ответникът я гушнал и тръгнах с детето на ръце към
автомобила. Поставил детето на задната седалка в детското столче, като
4
същото започнало да се успокоява, когато Л. се засилила към него, избутала го
към вратата на автомобила и грабнала детето. При тези действия, то
започнало още по-силно да плаче и видимо се изплашило от начина, по който
майка му връхлетяла върху ответника, избутала го и го грабнала. Ответникът
не я докоснал, обърнал се към Л. с думите, че това не може да продължава
така и че е вече четвърта или пета среща, при която тя не му позволява да
вземе детето и че ще се обърне към полицията, както и сторил. Проявата на
агресия спрямо него пред очите на детето била от страна на неговата майка,
която не можела да приеме факта, че детето се привързва към баща си и
всячески се опитвала да ограничи срещите им. Тъй като не носил със себе си
съдебния акт, с който е определен режима на лични контакти с дъщеря му,
ответникът си отишъл до вкъщи, взел документа и се обадил на телефон 112,
за да потърси съдействие за осъществяване на режима на лични отношения с
И.. Обаждането на тел. 112 било в 10,25ч., с времетраене 4 минути, като
сигналът бил подаден от името на П. Н. Б. и касаел осуетяване от страна на
майката, изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, касаещ осъществяване
режим на лични отношения между баща и дъщеря. От централата му казали,
да стои на мястото, където по решение трябвало да се предаде детето и че ще
изпратят патрул. Когато отишъл пред дома на молителката, като отново бил
придружаван от майка си, същата през цялото време била с него. Направило
им впечатление, че Л. и нейната майка качвали детето в автомобил, като
товарели и багаж. Очевидно имали предварително планирана почивка, същата
провокирала цялата тази ситуация, като молителката предварително
разстроила детето, и впоследствие го сграбчила, само и само ответникът да не
упражни режима си, а тя да отиде там, за където се запътила. Като видели него
и майка му, Л., майка и детето останали в автомобила и не тръгнали на път,
като чакали да дойде патрул. Пред дома изобщо не разговаряли, нито
доближавали един до друг, докато не дошли двама полицейски служители -
мъж и жена, предполагал от РУ - Карлово. Ответникът обяснил, че е подал
сигнал на тел. 112 и им показал съдебния акт, от който било видно, че е в
режим на лични отношения с детето. След като видели съдебното решение,
полицейските служители разговаряли с Л., като й казали, че трябва да му даде
детето. Майката на Л. се намесила в разговора, като каза на полицаите: „Ами
то детето не иска при баща си!“ Полицаят казал, че има съдебно решение,
съгласно което трябва да му дадат детето, заедно с негов багаж, приготвен за
5
престоя му при ответника. Л., прегръщала и стискала детето и не искала да го
даде, като при повторно нареждане от страна на униформените му дала
детето, но без багаж. Взел детето, като декларирал пред полицаите, че ще го
върне в уговорения ден и час, съобразно съдебното решение. Пред полицаите
Л. К. не казала и дума за това, което декларирала пред съда по ЗЗДН.
Нелогично и житейски неприемливо звучало, ответникът да се обърне към
полицията, ако в същия този ден се е случило и част от описаното в молбата и
декларацията на К.. Още повече същата му предала детето, като не казала и
дума пред полицейските служители и не се оплакала от действия на
ответника, което впоследствие било скалъпено и депозирано в съда. Ако
имало и малка истина в написаното от Л., тя нямала да му даде детенцето и то
да остане при него през целия ден на 13.04.2024г. И. била спокойна в дома му
и се чувствала отлично, както винаги, когато прекарвали времето си заедно.
Реално молбата на Л. била подадена след като на 13.04.2024 г., ответникът
упражнил режима си на лични отношения. Нелогично му се струвало и това,
че в подадените пред съда документи, историята приключвала до първата им
среща на 13.04.2024 г. пред училището, без да уточнява, че по негов сигнал са
отишли двама униформени, че са съставени протоколи и детето му е
предадено от нея на същата тази дата. Съставени били от полицейските
служители предупредителни протоколи на дата 13.04.2024г.
В хода на производството по делото е приложен Социален доклад с вх.
№ 7664/12.07.2024г., изготвен от ДСП – Карлово.
В съд. заседание на 14.06.2024г. е изслушан звукозапис от Национален
телефон 112.
В съд. заседание на 14.06.2024г. са разпитани полицейските
служители Й. К. и В. Р., а в съд. заседание на 19.07.2024г. са разпитани св. В.
П. /без родство, съседка на Л./, Р. М. /майка на Л./ и И. Б. /майка на ответника/.
Районен съд – Карлово, с атакуваното решение, за да остави без
уважение молбата по чл.4 от ЗЗДН, излага основни съображения, че
ответникът има материално-правната легитимация да отговаря, тъй като е
лице, попадащо в кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН, доколкото страните са
живели на семейни начала и имат общо дете.
За доказване на твърденията на молителката, е представена
декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, с която е описала акта на насилие по следния
6
начин:
„П. започна да ме удря, като ме буташе по рамената, а детето дърпаше
към себе си. Детето се държеше за крака ми и продължаваше да плаче и да
вика: „Не искам, не искам да ходя!“. П. отскубна детето от крака ми, нанесе ми
удар с юмрук в областта на гърдите, като аз политнах към вратата на колата и
се ударих в нея и качи детето в колата, въпреки нейното противопоставяне.
Детето продължаваше да пиши от ужас.“
С декларацията молителката е описала и обиди отправени към нея от
бабата на детето.
Районният съд е приел за доказан факта, че при среща между
молителката Л. К. и ответника П. Б. на дата 13.04.2024 г. е възникнал
конфликт, породен от силно влошените им отношения и пряко свързан с
начина на осъществяване на режима на лични отношения между бащата и
детето, но е наложил извод, че не е доказано ответникът да е упражнил
умишлено физическо насилие спрямо майката на тази дата.
Районният съд е отчел показанията на свидетелката П., според която
към молителката не е осъществено физическо насилие, а само имало закани от
страна на ответника; показанията на двамата полицейски служители и
сигналът, подаден от св. П. на телефон 112. Нито при обаждането на телефон
112, нито в разговор със свидетелката е споделено да е била удряна, блъскана,
целият изложен проблем в момента, в който е била приютена молителката, се
е състоял в опита на бащата да вземе детето против волята му. Молителката е
споделила с майка си за осъщественото физическо насилие над нея, като
последната твърди това да е станало още в телефонния разговор, но е
премълчала това пред полицейските служители, посетили инцидента.
Районният съд е приел, че е възможно в хода на вземането на детето
от всеки от родителите, помежду им да е възникнал физически сблъсък,
доколкото всеки от тях признава, а и от гласните доказателства се установява,
че всеки от тях е взел детето принудително, бащата – против волята му,
майката – от колата заради писъците му. В тази насока е и споделеното от
молителката с нейната майка. Поради това, Районният съд е счел, че е налице
семеен конфликт, който няма характер на домашно насилие, а се касае за
силно изострен спор между двама родители, които не могат да намерят общ
език във връзка с отглеждането и възпитанието на дъщеря си. В протокола е
7
отразено ответникът да е предупреден да не нанася обиди над молителката,
което сочи и възприетите от полицейските служители оплаквания.
Районният съд е наблегнал изрично в мотивите, че в молбата не се
търси защита за психическо насилие от ответника, а са изложени само
твърдения за обиди от неговата майка, която не е страна в процеса.
Районният съд е кредитирал и показанията на св. Б., майка на
ответника, чиито показания са преценени при условията на чл. 172 от ГПК,
затова, че няма нанесени удари. Молителката е потърсила помощ на телефон
112 във връзка с планираната среща между детето и баща му, че е била
разстроена, защото детето плаче и пищи, дори свидетелката П. не е разбрала,
че когато К. е отишла в дома , вече е имало среща между родителите. Пред
нея е станало дума само за закани с убийство, отправени от бащата, но такива
факти не се твърдят за конкретния ден, предмет на настоящото производство.
Описани са факти за отправяни закани в минало време в непосочен конкретно
период, докато страните са съжителствали съвместно.
Районният съд е констатирал и че е налице контекст на силно
влошени взаимоотношения между родителите, свързани с пълна липса на
комуникация помежду родителите във връзка с отглеждането на детето, което
към момента на инцидента е на две и половина години. Л. и П. са
съжителствали съвместно едва няколко месеца след раждането на И. и тя
практически не познава добре баща си. Между двамата комуникация почти
липсва, а са налице и данни за обиди - свидетелят Р. не си спомни точното
оплакване, но го е отразил в протокола за предупреждение към ответника,
майката на молителката директно посочила естеството на обидите към Л. и
заканите, които са били отравяни, а свидетелката П. е запомнила, че Л. е
заявила, че ответникът искал да я бие. Районният съд е аргументирал, че не се
касае до умишлен акт на домашно насилие, целящ да тормози жертвата, а за
спор между родители, които не могат да комуникират помежду си и всеки от
които счита, че има право да защити правата си във връзка с детето, и дори са
се приеме, че е възникнало физическо съприкосновение помежду им, то
същото няма характер на домашно насилие, а се касае до сблъсъкът между
родителите при опитите на всеки от тях да вземе И. при себе си. Обективният
повод, довел до конфликтната ситуация се дължи на възрастта на детето И., и
факта, че същата не познава добре баща си и не е установена между детето и
8
него трайна емоционална връзка. Формиран е окончателен извод, че има
междуличностен конфликт между страните, основан на различните им
разбирания за начина, по който следва да се полагат грижите за детето, но не
се е доказал акт на насилие над молителката, осъществено в присъствието на
детето.
С въззивната жалба на Л. Й. К., действаща лично за себе си и отделно
като майка и законен представител на детето И. П. Б., се посочва, че по делото
били събрани доказателства затова, че на 13.04.2024г., около 10 ч., в гр. Баня,
П. Б. е отишъл да вземе детето И., заедно с неговата майка И. Б., но не пред
дома , а пред училището в града, тъй като същият не искал да вижда никой
от семейство на Л.. Тя го е чакала с детето на тротоара пред училището. П.
отишъл с автомобил, който оставил да работи, слезнал и започнал да вика
детето към него. И. не се е зарадвала, виждайки баща си, а е започнала да
плаче и да се притиска към майката. Молителката Л. К. казвала да отиде
при баща си, но детето плачело неистово и не искало да пусне майка си.
Бащата започнал да я дърпа за ръката, като детето продължавало да плаче. П.
започнал да удря майката, като я бутал по рамената, а детето дърпал към себе
си. Детето се държало за крака на майката и продължавало да плаче и да вика,
че не иска да ходи. П. отскубнал детето от крака на майката, нанесъл удар с
юмрук в областта на гърдите, като тя политнала към вратата на колата и се
ударила в нея, а бащата качил детето в колата, въпреки неговото
противопоставяне. Детето продължавало да пищи от ужас. От автомобила
слезнала бабата на детето по бащина линия И. Б. и започна да напада с думи
майката. Детето било свидетел на нанесените удари на майката от страна на П.
Б.. Виждайки, че бащата на И. нанася удари на майката, детето започнало да
плаче още повече и да не иска да отиде при баща си. С тази описани действия
П. Б. е осъществил акт на домашно насилие спрямо детето си и спрямо
неговата майка. Непосредствен свидетел, видял първо пострадалите майка и
дъщеря е съседката В. П., която ги е прибрала в дома си и е подала сигнал за
случилото се на Спешен тел.112.
В 10,16ч. свидетелката В. П. е подала сигнал на Спешен тел. 112, за
това, че има проблем със съседката , която е изпаднала в шок и дори не може
да говори след случилото се между нея и П. Б., който насила се е опитал да
вземе и качи плачещото дете в автомобила си и е нанесъл удар на майката.
9
Свидетелката П. съобщила за проблем, а същевременно 10 минути по късно в
10,25ч. П. Б. също звънял на тел. 112, за да оправдае насилственото си
поведение спрямо майката на детето. От разпита на полицейските служители
се установило, че са изпратени по Сигнал - спор за дете, като мъж и жена се
карат, майката не давала детето, детето не искало да отиде защото плачело,
бащата твърдял, че детето го настройвали против него и т.н. От показанията
на двамата полицейски служители се констатирало, че майката е била видимо
разстроено и притеснена, както и че спрямо нея е упражнено насилие.
Свидетелката М. потвърдила, че молителката Л. К. се страхувала от П. Б., а от
него се страхувало и собственото му дете - И., която е станала свидетел на
извършения акт на домашно насилие спрямо майка .
Всяка една среща между детето и бащата е осъществявана трудно и с
нежелание от страна на детето, но не защото майката не е подготвяла детето за
срещата с бащата, а защото на практика детето не го познава. Двамата
родители са се разделили, когато детето е било на 3 месеца. На 13.04.2024г.
при вземането на детето от гр. Баня не са присъствали социален работник и
психолог от ЦОП, които да предразположат и да подходят професионално при
отказа на детето да отиде при бащата. Тогава бащата се изнервил от факта, че
детето реве още при вида му, стиска майка си за крака и отказва да се качи в
автомобила му, който е работил. В стремежа си да вземе детето от майката и
разчитайки, че бабата в колата ще успокои плачещото дете, П. Б. дори бута по
рамената майката, а детето дърпа към себе си. Отскубнал е плачещото дете от
крака на майката и е нанесъл удар с юмрук в областта на гърдите, като Л. е
политнала към вратата на колата и се е ударила в нея. Детето е било качено
насила в колата, докато е пищяло от ужас. Личният контакт не може да е на
всяка цена и то когато детето отказва категорично да тръгне с баща си. В
конкретния случай бащата е проявил нетърпимост и агресия както към
майката, така и към детето си. Оправдавайки постъпката си - акт на домашно
насилие , П. Б. звъни на тел. 112, за да пита - Как да си вземе детето? Детето се
разплаквало само при вида на баща му. Той е човекът, който трябва да прояви
търпение и да намери подход към детето си, но не като го дърпа насила от
майката и като нанася удари на майката пред очите на плачещото дете.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
10
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Съгл. чл.2 от
ЗЗДН - „домашно насилие“ е всеки акт на физическо, сексуално, психическо
или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Легитимирани
да търсят защита по този закон са лицата, изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН. Установи се по безспорен начин по делото, че
страните са живяли на семейни начала, макар и за кратък период, като към
датата на подаване на молбата са разделени. В молбата за защита от домашно
насилие и декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН са описани твърдения за
осъществени актове на домашно насилие. По същество, разгледана молбата е
неоснователна. От показанията на разпитаните свидетели се налага извод, че
страните са очевидно в много влошени отношения. Свидетелката В. П.,
съседка на молителката, е заявила, че не е видяла, Л. да е дърпана и бутана.
Не е била казала, че я е удрял. Когато я прибрала у дома, била сама.
Ответникът го нямало и не го е видяла да идва преди това. Свидетелката е
разказала, че молителката била много разстроена, треперела, не можела да си
държи телефона, държала детето. Свидетелката видяла, че когато дошли
полицейските служители и водели детето в колата на бащата, то плачело,
пищяло, че не иска, но го вкарали в колата. Съгласно показанията си св. Р. М.,
майка на молителката, се е изяснило, че е знаела, че родителите имат среща
пред училището в град Баня, защото П. отказвал да отиде пред дома им.
Докато пътувала за град Хисаря, където работела, молителката се обадила на
свидетелката по телефона и казала, че ответникът й приложил насилие.
Свидетелката попитала как е станало това, а молителката отговорила, че И. не
иска да отиде с баща си и той е приложил насилие над нея. Детето само
отказало да иде при баща си, а те набедили Л., че го наговаря. Когато отишла,
заварила дъщеря си у съседката, взела детето да го успокоява, а Л. треперела.
Съседката казала, че са извикали полиция от телефона на Л.. След това
пристигнали полицейските служители, започнали да ги разпитват и да ги
11
упрекват, че трябва да дадат детето, след като се полагало на бащата да го
вземе. От показанията на св.М. също не се налага извод за извършен акт за
насилие, доколкото тя не е била очевидец. Пояснила е, че родителите са се
разделили, когато И. била на няколко месеца, родила се през септември, а за
Коледа те вече били разделени. В показанията си св. И. Б. /единствен
очевидец/ е разказала, че на процесната дата трябвало да вземат детето от
град Баня в 10,00 часа на улицата пред едно училище. Л. и детето били на
мястото на срещата, седели на тротоара, а ответникът паркирал колата
отсреща и слязъл от нея. Още при слизането му детето плачело, било
разстроено. Ответникът искал да успокои детето, казал му „тате, защо плачеш,
ела да отидем на разходка с колата“, но то продължило да плаче. Ответникът
стоял на около метър от молителката и детето, не приближил до тях, а
свидетелката стояла в колата чувала и виждала всичко, прозорците на колата
били отворени. Това продължило около 5-10 минути. Майката не успокоила
детето, казала на бащата „виждаш ли, че детето не иска да дойде“, казала
също, че не иска баща си. Детето седяло на тротоара, ответникът му казал
„ела, тате, да те гушна“, прегърнал го, но то било разстроено. Ответникът
отишъл с детето към колата, отворил задната врата, сложил детето на
столчето, което се намирало в колата, но Л. като орлица блъснала П., и му
казала „виждаш ли, че не иска да дойде с теб“ и взела детето. Ответникът не
докоснал Л. с пръст, никой не я обиждал. Детето не се било хващало за крака
на майка си и не се е дърпало. Никакъв допир нямало между П. и Л..
Ответникът се обадил на телефон 112, свързали ги с полицията и от там им
казали да се върнат на адреса. Пристигнали полицейските служители и им
казали, ако могат да се разберат доброволно, казали на Л., че ответникът е
баща, има заповед и тя трябва да предаде детето. Молителката не направила
никакви оплаквания пред полицаите, че някой я бутал и удрял, свидетелката
не чула такива оплаквания. Въззивният съд намира, че следва да се кредитират
показанията на свидетелката, макар и при предпоставките на чл.172 от ГПК,
защото кореспондират с останалите доказателства по делото, а именно
разпита на полицейските служители. Налага се извод, че не е осъществен акт
на физическо насилие. Досежно евентуално изпълнен акт на психическо
насилие, Районният съд обосновано е мотивирал, че дори да има отделни
елементи от този фактически състав, същите не подлежат на обсъждане, тъй
като с молбата по чл.4 от ЗЗДН не е направено искане от молителката.
12
Съгласно приложения Социален доклад с вх.№ с вх.№
7664/12.07.2024г., изготвен от ДСП – Карлово, описани са наблюденията на
социалните работници, че донякъде срещите между бащата и детето се
препятстват от майката. Установени са силно влошените отношения между
двамата родители и пълната липса на съдействие помежду им. В заключението
са направени констатациите, че режимът на лични контакти не се изпълнявал
редовно, а онлайн срещите не са ефективни. От отдел „Закрила на детето“ към
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Карлово, е изразена окончателна
препоръка, че срещите между детето и бащата трябва да продължават,
като препоръката е това да се осъществява в защитена среда в Центъра за
обществена подкрепа. Записано е, че съществува риск от прекъсване на
емоционалната връзка между детето, което е в ниска възраст /навършило е две
години/ и бащата. Според изразеното експертно мнение - обозначен е
идентифициран риск за родителско отчуждение и въвличане на детето в
родителския конфликт, което би нарушило неговото благосъстояние и
интереси. Съдът намира за обосновано и адекватно мнението на социалните
служители, затова, че родителите трябва да продължат да си сътрудничат, за
да се избегнат занапред гореописаните рискове с преки неблагоприятни
последици за детето.
Обжалваното решение е законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат Л. Й. К. ще бъде осъдена да заплати на П.
Н. Б. сумата 600 лв. за направени разноски за адвокатско възнаграждение,
заплатено в брой, съгласно ДПЗС, и Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 294/12.09.2024г., изменено на осн. чл.248
от ГПК, с Определение № 1269/23.10.2024г., постановени по гр.д.№ 689/2023г.
на Районен съд – Карлово, III гр.с.
Обезсилва изцяло Заповед за незабавна защита №10/15.04.2024г.,
13
изменена на осн. чл.19 ал.4 от ЗЗДН с Определение № 893/02.08.2024г., по
гр.д.№ 689/2024г. от Районен съд – Карлово, III гр.с.
Осъжда Л. Й. К., ЕГН – **********, да заплати на П. Н. Б., ЕГН –
**********, сумата 600 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 3083/2024г.
по описа на Окръжен съд -Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14