№ 93
гр. гр. Добрич , 13.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Диана Г. Дякова
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно гражданско
дело № 20213200500563 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.
№04137/16.08.2021 г. на С. М. АЛ., ЕГН ********** от гр.Т., длъжник по изп. д.
№2021739040263 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС срещу Постановление от
28.07.2021 г. на горепосочения ЧСИ по цитираното изпълнително дело, в частта с която е
намален размера на предявения и заплатен адвокатски хонорар съгласно договор за правна
защита и съдействие от взискателя по изпълнителното дело до размера на 400 лв. и е
оставено без уважение искането на длъжника С. М. АЛ. по направеното възражение за
недължимост на сторените разноски от взискателя по изпълнителното дело – заплатени
адвокатски хонорар за сумата до 400 лв. и такси и разноски към ЧСИ като неоснователно.
Незаконосъобразността на постановлението се обосновава с факта, че длъжникът С.А. не е
дал повод за образуване на изпълнителното дело, при което следва разноските по
изпълнението да останат в тежест на взискателя.
Ответникът по жалбата, взискателят В. М. Ф. изразява становище за неоснователност.
В мотивите си по чл. 436, ал.3 ГПК съдебният изпълнител е описал извършените
процесуални действия, като е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е процесуално допустима като подадена срочно срещу обжалваем от длъжника акт
1
по разноските, с който ЧСИ се е произнесъл по неговото възражение (с вх.
№03711/26.07.2021 г.), с което е направено искане за възлагане на разноските в тежест на
взискателя и такова за прекомерност на претендираното от последния адвокатско
възнаграждение. За разлика от исковото производство, в което решението на съда по
разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, в изпълнителното производство всеки
акт на съдебния изпълнител по разноските може да бъде оспорван от длъжника – т. 2 от ТР
№ 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от
ГПК, прие за установено следното:
Изпълнително дело №2021739040263 е образувано по молба на пълномощника на
взискателя В. М. Ф. – адвокат Г.Г. въз основа на издадения на 15.12.2020г. изпълнителен
лист по влязлото в сила на 11.11.2017г. решение № 108/23.10.2017г. по гр.д. № 266/2017г. на
РС Т., с който на В. М. Ф. е определен режим на лични отношения с децата С. С.М., С. С.М.
и М. С.М.. Страните не спорят, че с горепосоченото решение родителските права по
отношение на децата са предоставени за упражняване на бащата С. М. АЛ..
В сезиращата съдебния изпълнител молба взискателят е поискал изпълнение на лични
отношения с децата С. С.М. и С. С.М. в периода от 15.08.2021г. до 15.09.2021г. Заявена е и
претенция на взискателя за присъждане на направените в изпълнителното производство
разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
На 21.07.2021г. на длъжника С. М. АЛ. е връчена покана за доброволно изпълнение.
Длъжникът е поканен да предаде децата на майката в кантората на ЧСИ на 15.08.2021г. от
8.00ч., както и на основание чл.528, ал.2 от ГПК в 3-дневен срок да уведоми ЧСИ: готов ли е
да предаде децата в определеното време и място; какви пречки за своевременното
изпълнение на задължението съществуват; в кое място и време е готов да предаде децата. В
поканата до длъжника е посочено, че дължи разноски в размер на 1143,25 лв., от които
1143,25 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Със заявление с вх.№03711/26.07.2021 г. длъжникът С. М. АЛ. е заявил, че ще се яви в
офиса на ЧСИ на 15.08.2021г. заедно с двете деца. Със същото възражение е направено
искане за възлагане на разноските в тежест на взискателя и такова за прекомерност на
претендираното от последния адвокатско възнагразжение.
С молба с вх.рег.№03690/23.07.2021г. взискателят В. М. Ф., чрез упълномощения адв.Г.Г.
заявява искане за изпълнение на режима на лични отношения в периода 26.07.2021г. –
31.07.2021г. или до 26.08.2021г. В молбата се сочи, че взискателката живее в Г. и ще се
завърне в страната на 24.07.2021г. Молбата е оставена без уважение с постановление на
ЧСИ от 23.07.2021г.
С молба с вх.рег.№03990/03.08.2021г. взискателят В. М. Ф., чрез упълномощения адв.Г.Г.
2
заявява искане за изпълнение на режима на лични отношения в периода 08.09.2021г. –
21.09.2021г. В молбата се сочи, че децата не желаят да нощуват при своята майка, при което
е необходимо да бъдат проведени още срещи със социалните работници преди
осъществяването на продължителен престой при майката.
При издаден изпълнителен лист за осъществяване на режим на лични отношения между дете
и родител, взискателят всякога разполага с възможността да реА.зира по принудителен ред
правата си по изпълнителния титул. В случая длъжникът и в изпълнителното производство
и в настоящата жалба навежда възражения, че принудително изпълнение не е било
необходимо, тъй като за взискателя не са съществувА. пречки за доброволно осъществяване
на режима на лични отношения с децата. Това твърдение се потвърждава от прочита и на
молбата за образуване на изпълнителното производство, в която липсват твърдения на
взискателя за съществуващи за него пречки за доброволно осъществяване на режима на
лични контакти с децата. Отделно длъжникът твърди още, че взискателят от години живее в
чужбина и не осъществява връзка с децата. Взискателят в своя молба също заявява, че живее
в чужбина и явно поради това обстоятелства в хода на изпълнителното производство заявява
различни дати, на които желае да осъществи лични отношения с децата.
При решаване на въпроса за разноските ЧСИ следва именно да съобрази дА. длъжникът по
изпълнението е създал пречки за доброволното изпълнение на режима на лични отношения
между майката и децата. В случая към датата на издаване на обжалваното постановление не
са извършвани изпълнителни действия, както и не са нА.це доказателства по
изпълнителното дело, че за майката съществуват пречки за осъществяване на режима на
лични контакти, дължащи се на поведение на бащата – длъжник по изпълнението. Нещо
повече, със заявление с вх. №03711/26.07.2021 г. длъжникът е заявил пред ЧСИ, че ще се яви
в офиса на ЧСИ на 15.08.2021г. заедно с двете деца. Впоследствие взискателят с две свои
молби променя датите, на които претендира осъществяване на лични контакти с децата.
Следва да се посочи, че представения по изпълнителното дело социален доклад с изх.
№СЛ/Д-ТХ-Т/288-009/13.05.2021г. от Дирекция „Социално подпомагане“ - Т. не
установява твърденията на взискателя, че бащата – длъжник създава пречки за
осъществяване на режима на лични отношения с децата. Представения от взискателя доклад
не е в цялост – липсват страници, вкл.тази отразяваща съставителя му.
В заключение настоящият състав приема, че е нА.це хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, тъй като
с поведението си длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното дело и
разноските по същото следва да останат в тежест на взискателя. В случай, че по делото
бъдат извършени действия, при които длъжникът не оказва съдействие и пречи за
осъществяване на режима на лични контакти, за ЧСИ съществува възможност да се
произнесе по дължимостта на разноските в обратния смисъл.
По тези съображения настоящият състав приема, че жалбата е основателна и следва да бъде
уважена. Постановлението в обжалваните му части е незаконосъобразно и следва да бъде
3
отменено, като искането на взискателя В. М. Ф. за присъждане на сторените по
изпълнителното разноски и адвокатско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Въпреки постигнатия с жалбата резултат, в полза на жалбоподателя, разноски за настоящото
производство не се дължат. По общо правило отговорността за разноски е отговорност за
неоснователно предизвикан правен спор и се понася от страната, която с поведението си е
станала причина за завеждане на делото - чл. 78, ал. 1-3 и чл. 79 от ГПК. В случая обаче се
касае за проверка на действията на самия съдебен изпълнител, за чиято незаконосъобразност
страните по изпълнението не носят отговорност, поради което и насрещната по жалбата
страна не може да бъде отговорна за разноските в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 28.07.2021 г. на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС по изп. д.
№2021739040263 в частта, с която е намален размера на предявения и заплатен адвокатски
хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие от взискателя по изпълнителното
дело до размера на 400 лв. и е оставено без уважение искането на длъжника С. М. АЛ. по
направеното възражение за недължимост на сторените разноски от взискателя по
изпълнителното дело – заплатени адвокатски хонорар за сумата до 400 лв. и такси и
разноски към ЧСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на взискателя В. М. Ф. за присъждане на сторените по
изп. д.№2021739040263 по описа на ЧСИ С.С. с район на действие ДОС разноски и
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 1, пр.2-ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4