Мотиви към присъда по НОХД № 135 по описа за
2010 год. на ШРС
Подсъдимият А.Ж.С. е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1
вр. чл.29 ал.1 б “а” и “б” НК.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от новите диференцирани процедури по
НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 09.03.2010 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение.
В хода на съдебното следствие подсъдимият С.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума заявява, че съжалява за
постъпката си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно: Подсъдимият е осъждан многократно за извършени от него
престъпления от общ характер. Въпреки този факт, подсъдимият продължил
престъпната си дейност. На 27.10.2009г., подс.С., който към този момент живеел
в гр.Смядово посетил Шумен за да плати вноска по заем, който съпругата му била
теглила. След като направил това, той тръгнал да се разхожда из града. Движейки
се от Руски паметник към “Сити център” по бул.”Велики Преслав” минал покрай
игрална зала, находяща се на №5 на посочената улица. Влязъл в същата
/собственост на “***” ООД ***/ с идеята да открадне нещо, тъй като останал без
пари. Влизайки в заведението, С. установил, че на бара има оставени пари в пластмасова
чашка, а в същото време няма никой от персонала в близост /крупието Г. в този
момент обслужвал клиент/. Възползвайки се от този факт, подсъдимият извадил
парите -сума от 400 лева от чашата и бързо напуснал заведението, като това било
записано на запис от охранителните камери в игралната зала. След извършеното, С.
***, където по късно изхарчил парите. Следва да се отбележи, че част от
отнетата сума-150 лв, по късно била върната на представител на ощетеното
търговско дружество.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия С., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът
счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че
събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и
взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния
смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема че с горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление от общ характер по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 вр. . чл.29 ал.1 б “а” и ”б” НК- кражба на чужди движими вещи, извършена в условията на опасен рецидив /реализирана е от С., след като
вече е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок не
по малък от една година, както и поради това, че два или повече пъти е осъждан
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, чието
изпълнение не е отлагано по реда на чл.66 НК/.
От субективна страна престъплението е извършено с инцидентно сформиран и пряко
насочен умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи незачитането от страна на С. на обществените отношения,
гарантиращи собствеността.
Тъй като в конкретната хипотеза, съдебното
следствие се проведе при условията на чл.371 т 2 НПК, съдът императивно приложи
разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК и съответно определи наказание на подсъдимия в
унисон с чл.55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, поради, което и счита за адекватно за престъплението
, извършено от С. да му наложи наказание-
„лишаване от свобода” в размер на една година и шест месеца, като в унисон с изискванията
на чл.41 ал.6 от НК вр. чл.61 т.2 вр. чл.60 ал.1 от ЗИНЗС определи първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит
тип.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: