Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен, 29.11.2018  г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

          Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                        МЛ.С.: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА възз. гр. дело № 403 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

          Производството се движи по реда на чл. 250 от ГПК.

          На 19.11.2018 г. е депозирана молба от И.Ц.Ц. – въззиваем по делото, с която е поискано въззивният съд да допълни решението си като уточни от коя дата следва да заплаща на сина си определената издръжка в размер на 220.00 лв.

          По делото е депозиран отговор от адв. Х., пълномощник на противната страна И.К.Д., с който е поискано съдът да не допълва решението си, тъй като нямало нужда от допълване. Страната посочва, че датата от която се дължи издръжка е била определена от първоинстанционния съд и в тази част решението му не е било изменяно.

          Пред настоящата инстанция не са събрани допълнителни доказателства.

          От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

          Пред РС – Сливен е било образувано гр.д. 1970/2018 г. във връзка с предявен иск за издръжка за детето Г.И. Ц.. По делото е било постановено решение № 974/30.07.2018 г., с което е била определена месечна издръжка в размер на 180.00лв считано от 11.04.2018 г. Била е депозираната въззивна жалба, с която е било поискано да се присъди по – голяма издръжка. Пред въззивната инстанция не е бил оспорен моментът, от който се дължи издръжката. По образуваното въззивно дело № 403/2018 г., съдът се е произнесъл с решение № 158/12.10.2018 г., с което първоинстанционното решение е било изменено само в частта на размера на присъдената издръжка като същата е била увеличена на 220.00 лв. месечно.

          По делото няма доказателства, от които да е видно на коя дата молителят е бил уведомен за постановеното решение, поради което следва да се приеме, че депозираната молба е подадена в срок.

          При анализ на събраните доказателства съдът  направи следните правни изводи:

          Депозираната молба по чл. 250 от ГПК е процесуално допустима, като депозирана от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт в законния срок.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

          Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчване на решението / влизането му в сила страната може да иска неговото допълване, ако съдът не се е произнесъл по цялото и искане. В случая не сме изправени пред такава хипотеза. Пред въззивната инстанция не е бил поставян на разглеждане въпросът за датата, от която следва да се изплаща издръжката на детето Г.. Затова съдът не е формирал свои правни изводи, съответно не ги е обективирал в диспозитива на решението. Въззивният съд единствено е увеличил първоначално определената издръжка от 180.00 на 220.00 лв. и е посочил, че в останалата част ( включително датата от която се дължи издръжката) се потвърждава. Предвид изложеното, съдът намира че депозираната молба за допълване на решението е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

          Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ст.юрисконсулт И.Ц.Ц. за допълване на решение № 158/12.10.2018 г. по възз.гр.д. 403/2018 г. по описа на Сливенски окръжен съд като неоснователна.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

   2.