РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен, 15.07.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на единадесети юли ,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря И. ЦВЕТКОВ и в присъствието на прокурора ………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 444 по описа за 2019 год. и на
основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване .
С решение № 678 от
12.04.2019г. постановено по гр.д.№ 6205/ 2018г. Плевенски районен съд ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН ЧАСТИЧНО ДО 2/3
ИДЕАЛНИ ЧАСТИ, на основание чл.19, ал.3 ЗЗД предварителния договор, сключен на
23.01.2007 г. между М.Х.Р., ЕГН**********, заместен от наследниците си М.М.М., ЕГН**********,*** и Ю.М.М.,ЕГН********** ***, в качеството им
на продавачи и В.Г.Й., ЕГН**********, заместен от наследниците си Ц. В. М.,***
и Е.Г.Й.,*** като купувачи, за продажба на следния недвижим имот: Сезонна
постройка, застроена на 30 кв.м. в предоставеният му за ползване земеделският
имот парцел №788а по стария план, а по новия 164 парцел 6 от 600 кв.м., в
местността ***, в землището на гр.Плевен,
за който е признато право на ползване по реда на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ
с площ на имота 600 кв.м. съгласно предварителния договор, а съгласно Скица на
поземлен имот № 15-677046/20.09.2018т. съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-71/06.06.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК, представляващи
поземлен имот с идентификатор 56722.734.108, с площ 585 кв.м., адрес:
гр.Плевен, 5800, м.***, местност ***, трайно предназначение на територията
земеделска, начин на трайно ползване- друг вид нива, номер по предходен план
164.6, съседи 56722.734.479, 56722.734.107, 56722.734.2344, 56722.734.110,
56722.734.2343; сграда с идентификатор 56722.734.101.1, застроена площ 25 кв.м., етажи 1,
предназначение Вилна сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор
56722.734.1381.2, застроена площ 11 кв.м., етажи 1, предназначение
селскостопанска сграда, който имот продавачите притежават по придобиване на
основание пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и наследство, при договорена цена от 2000 лв.
/две хиляди лева/,която цена е заплатена
от купувачите изцяло и съобразно уговореното на продавачите по предварителния
договор, а за разликата до пълния предявен размер отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
Това решение е
било връчено на М.М.М., ЕГН**********,*** и Ю.М.М.,ЕГН********** ***,чрез пълномощника
им адв.И.А. на 22.04.2019г.
На
07.05.3019г. е подадена въззивна жалба от М.М.М., ЕГН**********,*** и Ю.М.М.,ЕГН********** ***,чрез пълномощника
им адв.И.А.. В т.см. Жалбата се явява
подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Внесена е дължимата д.т. Жалбата има необходимото съдържание, посочено в
чл. 260 от ГПК. Поради това следва да се приеме ,че въззивната жалба е
допустима и следва да бъде разгледана по реда на чл. 268 от ГПК.В нея не са
направени нови искания за събиране на
доказателства пред ПлОС.
Представени са били преписи от въззивната жалба ,които са
били връчени на въззиваемите по делото.Постъпил е писмен отговор от Ц. В. М.,*** и Е.Г.Й.,*** според който
въззивната жалба е неоснователна.В отговора също така не са направени
доказатествени искания.
При това положение
въззивната инстанция не се налага да обсъжда нови доказателства, а следва да направи своите
изводи относно фактическата обстановка ,както и съответните и правни изводи въз
основа на същите доказателства ,които са били събрани в производството пред
ПлРС.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и
според наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно
валидно и допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не
страда от посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото следва да
бъде потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272
от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на
РС-Плевен.
Заедно с това ПлОС намира за необходимо да изложи следните
допълнителни аргументи в подкрепа на крайния извод ,направен от РС-Плевен :
Във въззивната жалба
е развито оплакване ,че РС- Плевен за да мотивира правните си изводи се е
позовал на решение № 485 на ВКС ,постановено по гр.д.№ 4774/2008г. на ІІ.г.о.
,което според въззивника не е относимо към конкретния правен спор ,тъй като с
него се разглежда правен спор ,касаещ трансформацията на правото на строеж в
право на собственост и приращението като ексцес на нереализирането на правото
на строеж. Действително ,и Плевенски окръжен съд намира ,че цитираното от
РС-Плевен решение № 485 на ВКС постановено по гр.д.№ 4774/2008г. на ІІ.г.о.не е
пряко относимо към спора по настоящото дело ,но неговото обсъждане от РС-Плевен не
съставлява някакво съществено нарушение на процесуални правила ,което да
е довело до неправилност на решението на РС-Плевен ,още повече ,че то косвено
подкрепя направения от РС-Плевен краен извод за това ,че конкретния
предварителен договор не е бил
безпредметен,т.е. не е нищожен поради липса на предмет, както считат
ответниците по иска ,които са и въззивници в това производство. Тази косвена
подкрепа за извода на РС-Плевен ,че предварителния договор не е
недействителен поради липса на предмет е
свързана с обсъждания в цитираното решение на ВКС ,макар и не като основен,
въпрос за възможността за сключване на договор за прехвърляне на правото на
собственост върху една бъдеща вещ ,която не съществува към момента на сключване
на договора ,но която възниква впоследствие и от момента на възникването и
става възможно пораждането на вещнопрехвърлителния ефект на договора.След като
е възможно сключването на договор за прехвърляне правото на собственост върху
бъдеща вещ ,то per argumentum a fortiori е възможно сключването на договор за
прехвърляне правото на собственост и върху съществуваща вещ ,върху която продавачът все още
не притежава правото на собственост ,но което право евентуално ще придобие в бъдеще. На още по –силно основание няма
пречка да се сключи предварителен договор за вещ върху която продавачът към момента на сключването му не притежава
правото на собственост , тъй като този
договор има само организационен характер
и поначало няма вещнопрехвърлителен ефект по отношение на правото на
собственост. В конкретния случай няма спор за това,че недвижимия имот за който
е сключен предварителния договор е съществувал към момента на сключване на
предварителния договор ,като е без значение за действителността на договора
това ,че прехвърлителят по процесния предварителен договор не е притежавал
правото на собственост върху имота , а е бил носител само на право на ползване
. Това дали прехвърлителят по предварителния договор е притежател на правото на
собственост върху процесния недвижим имот следва да се преценява към момента на
постановяване от съда на решението по иска по чл. 19 ,ал. 3 от ЗЗД ,тъй като
това е релевантния момент към който съдът проверява дали има пречка за
сключването на окончателен договор със съответния вещнопрехвърлителен ефект
,който договор в случая се замества от съдебното решение.
От събраните по
делото доказателства е безспорно установено ,че въз основа на Заповед № РД-12-530/27.04.2012г.на
Кмета на Община Плевен,която е влязла в сила на 17.09.2012г. и е издадена на
осн. чл. 44,ал.2 във вр. с ал. 1 т. 8 от ЗМСМА ; §4к,ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ във
вр. с §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ , наследниците
на М.Х.Р. /продавача по предварителния договор/ са придобили правото на
собственост върху процесния недвижим имот ,идентифициран като новообразуван
имот извън строителните граници ,определени с подробен устройствен план ,с
идентификатор 56722.734.108 с площ 585 кв.м., адрес: гр.Плевен,
5800, м.***, местност ***, трайно предназначение на територията земеделска,
начин на трайно ползване- друг вид нива, номер по предходен план 164.6, съседи
56722.734.479, 56722.734.107, 56722.734.2344, 56722.734.110, 56722.734.2343;
сграда с идентификатор 56722.734.101.1,
застроена площ 25 кв.м., етажи 1, предназначение Вилна
сграда-еднофамилна и сграда с идентификатор 56722.734.1381.2, застроена площ 11
кв.м., етажи 1, предназначение селскостопанска сграда. Следователно към момента ,когато се извършва
преценката налице ли са условията за обявяване на предварителния договор за
процесния имот за окончателен ,наследниците на прехвърлителя по договора вече
са станали собственици на процесния имот и поради това няма пречка да прехвърлят притежаваното от тях право на собственост.
Що се отнася до възражението за изтекла
погасителна давност за предявяването на иска по чл. 19 , ал. 3 от ЗЗД
,въззивната инстанция възприема изцяло първата теза на РС-Плевен по отношение
на това кога започва да тече давностния срок за предявяване на иска в
конкретния случай , а именно – от момента на изпълнение на задължението на
продавача по предварителния договор да предостави на купувача всички документи
за правото си на собственост върху процесния имот .В предварителния договор
изрично е записано задължение на продавача да представи на купувача
в оригинал всички документи ,доказващи
правото му на собственост и ползване.Това задължение е пряко и неразривно
свързано със задължението на продавача ,при закупуване на земята от Община
Плевен ,да я прехвърли по нотариален ред на купувача .По този начин е уговорено
изрично между страните по предварителния договор по какъв начин фактът ,че
продавачът е придобил правото на собственост върху имота ще стане достояние на
купувача по договора и откога става изискуемо задължението на купувача да
извърши прехвърлянето на придобитото право на собственост . Този изрично
уговорено задължение на продавача да
представи в оригинал въпросните документи за правото си на собственост
гарантира ,че купувачът по предварителния договор ще узнае за настъпването на
трансформацията на правото на ползване върху имота в право на собственост
,което прави възможно изпълнението на основното задължение на продавача по
предварителния договор. Тъй като документите,доказващи правото на собственост
на продавача и по –точно въпросната Заповед
№ РД-12-530/27.04.2012г.на Кмета на Община Плевен е представена едва в
хода на исковото производство пред РС-Плевен ,то именно тогава тя става
достояние на ищците и в т.см. не може да се приеме ,че давността за предявяване
на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е започнала да преди това -нито от датата на издаване на самата заповед
, нито от датата на влизането и в сила, а тече от изпълнение на задължението на
продавача да предостави на купувача
документите ,доказващи правото му на собственост върху имота ,което задължение
може да се приеме ,че е изпълнено едва в хода на процеса. Поради това ПлОС не
счита за необходимо да обсъжда
изложената от Плевенски районен съд алтернативна теза за отказ от изтекла в тяхна полза погасителна
давност от страна на ответниците по иска.
На трето място във
въззивната жалба са изложени съображения за това,че решението на РС-Плевен било
вътрешнопротиворечиво ,тъй като от една страна било прието ,че предмет на
предварителния договор е „сезонна /вила / постройка с площ от 30 кв.м.
,построена в земеделски имот от 600 кв.м. ,докато съдът постановил решението си
спрямо две сгради с отделни идентификатори и с площ както следва :едната с
идентификатор 56722.734.101.1 – 25 кв.м. и втората с идентификатор
56722.734.101.2 – 11 кв.м. ,като по този начин според жалбоподателят съдът се
бил произнесъл свръх петитум.
На първо място
следва да се отбележи ,че в писмения отговор , подаден от ответниците по
иска Ю.М. и М.М. чрез пълномощника им
адв. А. не са били правени възражения ,че имота ,който е предмет на
предварителния договор е различен от имота върху който те са придобили правото
на собственост със Заповед №
РД-12-530/27.04.2012г.и неслучайно този въпрос не е бил отразен като спорен
между страните по делото нито в проектодоклада на съда ,нито в окончателния
доклад по делото, приет в първото по делото съдебно заседание на
22.01.2019г.след като никоя от страните не е направила възражения по доклада.
Едва след приемането на доклада за окончателен ,пълномощникът на ответниците
въвежда като спорен въпроса дали “къщата ,която е в момента в имота е в
състоянието в което някога е била? И
дали постройката не е правена по –късно от ищците в периода в който ответниците
не са ползвали имота“ и то само от гл.т.
на това дали постройката има характер на
трайно прикрепена към земята . Това е обаче само формално направено възражение
,тъй като не е съпроводено с конкретни твърдения от страна на ответниците по
иска ,че недвижимия имот е в променен вид спрямо положението в което е бил към
момента на сключване на предварителния договор и че в него нещо е било
достроявано или пристроявано. Освен
това ,в т.вр. по делото е била разпитана
като свидетел В.Х.А.,която сочи по
отношение на имота „така сме го купили ,така си седи . Откакто сме го купили
нищо не е променяно.“ Освен това , както
се вижда и от самия предварителен договор в него не са посочени изрично някакви други постройки ,които да се намират в предоставения за
ползване на М.Х.земеделски имот парцел № 788А по стария план , а по новия
164,парцел 6 от 600 кв.м. в местността „*** І“ , които продавачът по предварителния договор да
е изразил желание да запази за себе си и
да не е поел задължение да прехвърля собствеността върху тях. Поради тези
съображения ,Плевенски окръжен съд намира за неоснователно и това оплакване
развито едва във въззивната жалба .
Поради тези
съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение следва да
бъде потвърдено. С оглед този изход на делото следва въззивниците да бъдат
осъдени да заплатят на въззиваемите страни направените от последните деловодни
разноски ,които според представените доказателства за тяхното извършване са в
размер на 300лв. за въззивната инстанция – адвокатски хонорар за адв.М.Б..
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 678 от
12.04.2019г., постановено по гр.д.№ 6205/ 2018г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА М.М.М.,
ЕГН**********,*** и Ю.М.М.,ЕГН**********
***,да заплатят на Ц. В. М.,*** и Е.Г.Й.,*** направените от последните
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :