О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Гр.Враца,18.06.2020г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение
в закрито
заседание на 18.06.2020г., в състав:
Председател:Евгения
Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с.:Магдалена Младенова
при участието на
прокурора секретар
като разгледа
докладваното от съдията П.Петрова
в.ч.гр. дело N` 221 по описа за 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413 ал.2 ГПК.
Образувано е по
частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,гр.София, чрез
процесуален представител юрисконсулт А.Б., против Разпореждане №
1248/19.02.2020 г. по ч.гр.дело № 465/2020 г. на Районен съд-Враца, в ЧАСТТА, с
която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК против И. А. П., с постоянен адрес:*** за следните
парични вземания: сумата 18,48 лв. – договорна лихва за периода 21.04.2016 г.-
06.07.2016 г.и сумата 87,39 лв.мораторна лихва за периода
06.07.2016г.-13.02.2020г. – разликата от уважения размер от 73,22 лв.до пълния
предявен размер от 160,61 лв.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната част разпореждането е постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Навеждат се доводи,
че претендираните вземания нямат неравноправен характер по смисъла на чл.143
ЗЗП и чл.3 от Директива 93/13 ЕИО от 05.04.1993 г., както и че съобразно чл.145
ЗЗП и чл.4 от Директивата при извършване на преценката относно
неравноправността на клаузите следва да се вземат предвид видът и стоката на
услугата – предмет на договора, всички обстоятелства по сключването му, както и
всички останали клаузи от договора или друг договор, от който той зависи.
Развиват се
подробни съображения относно правната същност на договорната /възнаградителна/
лихва. Изтъква се, че в случая не е налице нарушение на добрите нрави при определянето на тази лихва, тъй като размерът й е ясно и конкретно
посочен при сключване на договора и потребителят е могъл свободно да формира
воля дали желае да получи заем при тези условия, както и че при малките,
необезпечени кредити пазарните нива на лихвата са по-високи отколкото при
банковите кредити.Правната и икономическа същност на възнаградителната и
законната лихва за забава са напълно различни и неправилно е обвързването и поставянето в зависимост на размера на
възнаградителната лихва с размера на законната лихва за забава.Изложените от
заповедния съд мотиви били относими към редакцията на ЗПК от преди изменението
му от 2014г.
Жалбоподателят
моли за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд в обжалваната част и
за издаване на заповед за изпълнение за всички претендирани суми със
заявлението по чл.410 ГПК.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Производството пред
Районен съд-Враца е образувано по заявление на „Агенция за събиране на вземания”
ЕООД гр.София за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против
длъжника И. А. П..
В т.9 от заявлението
се сочи, че се претендират следните парични вземания: сумата 200 лв. –
главница; сумата 18,48 лв. – неплатена договорна лихва за периода 21.04.2016
г.-06.07.2016 г.; сумата 160,61 лв. – лихва за забава за периода 06.07.2016 г.
- 13.02.2020 г. Претендира се и присъждане на законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски за
заповедното производство. Посочено е, че така претендираните суми произтичат от
неизпълнени задължения по Договор за паричен заем Бяла карта №
462463/07.04.2016 г.
Като обстоятелства, от
които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че на 07.04.2016 г. И. А. П., като заемател, е
сключил Договор за паричен заем Бяла карта № 462463 с „Аксес Файнанс”” ООД. На
10.04.2017 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., по силата на който „Аксес Файнанс” ООД е
прехвърлило вземанията си по договора на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, за което длъжникът е
уведомен по реда на чл.99 ЗЗД.От своя страна „АКПЗ” ЕООД прехвърлило процесното
вземане в полза на „АСВ” ЕАД гр.София.Твърди се, че заемодателят е изпълнил
задължението си по договора,като е предоставил на заемателя сума от 200,00
лева, а клиентът е поел задължение за връщане на заетата сума съгласно
договорените условия.Фиксираният годишен лихвен процент на кредита е 43,2%,а
годишния процент на разходите – 45,9%. Твърди се,че длъжникът усвоил
отпуснатата сума на 20.04.2016г.,но до подаване на заявлението не е извършил
нито едно плащане по договора, поради което дължи освен главницата и уговореното
договорно възнаграждение и обезщетение за забава , както и законната лихва
върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Към заявлението са
приложени описаните в него Договор за кредит „Бяла карта”, и Приложение № 1 към
договора.
С Разпореждане №
1248/19.02.2020 г. районният съд уважил частично заявлението, като постановил издаване на
заповед за изпълнение за главницата, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата,и разноските
по делото съобразно уважената част от заявлението. Със същия съдебен акт е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми:
сумата 18,48 лв. – договорна лихва за периода 21.04.2016г.- 06.07.2020 и сумата
87,39 – лихва за забава.Съдът е изложил съображения,че по отношение претенцията
за договорна лихва е налице обосновано предположение да е неравноправна,а по
отношение на лихвата за забава е посочил,че сам изчислявайки я е достигнал до
извод,че същата възлиза на 72,22 лв./в която част я уважил/.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по
издаване на заповед по чл.410 ГПК съдът следи за наличието на следните
предпоставки: дали вземането е за парични суми или заместими вещи, респ. за
предаването на движими вещи, и искът да е подсъден на районния съд; за съответствие
на заявлението с чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2 ГПК; за прилагане на договорите, сключени с
потребители, техните приложения и общи условия; за отрицателните предпоставки
по чл.411 ал.2 т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай
заявлението е за издаване на заповед за изпълнение на парични задължения и
искът е подсъден на районен съд съгласно чл.103 вр. чл.104 т.4 ГПК. В
заявлението се съдържа достатъчна индивидуализация на вземанията и описание на
обстоятелствата относно съществените елементи на твърдяното право. При извършена
служебни справка от заповедния съд е констатирано, че длъжникът има регистриран
постоянен адрес на територията на Република България.
Оплакванията в
частната жалба са свързани с извършената от заповедния съд проверка на отрицателните предпоставки по чл.411 ал.2 т.
2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените
разпоредби предвижда, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице,
когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави. Граматическото тълкуване на тази
правна норма налага извод, че извършваната от заповедния съд проверка обхваща
законосъобразността и моралността единствено на искането за издаване на заповед
за изпълнение, но не и на договора или клаузи от същия, на които се основава
това искане. Иначе казано, пречка за издаване на заповед за изпълнение
по смисъла на чл.411 ал.2 т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които
незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане, а законосъобразното осъществяване на фактите, на които
искането по чл.410 ГПК се основава,
е извън обхвата на проверката. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411 ал.2 т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния
съд да извършва проверка дали искането
се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това.
Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК, необходимостта от законодателни изменения се
обосновава с това, че действащата до този момент правна уредба на заповедното
производство по ГПК не дава на съдилищата възможност за служебен контрол за
наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребителите и необходимостта
от защита на длъжника, който е поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо
икономически по-силна страна.
При
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действащата към момента
законодателна уредба обхватът на извършваната от заповедния съд проверка при
издаване на заповед по реда на чл.410 ГПК може да обхване валидността на
основанието за издаване на заповед за изпълнение само в случаите, когато
искането се основава на потребителски договор и се констатира наличие на
неравноправна клауза в същия или обоснована вероятност за това. Преценката
следва да се извърши при прилагане нормата на чл.143 ЗЗП, според която
неравноправна е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В ал.2 на посочената
разпоредба са изброени хипотези, при наличието на които е налице неравноправна
клауза, като това изброяване не е изчерпателно. Преценката относно
съответствието на клаузите на договора с други закони и с добрите нрави е вън
от предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
В
конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на
сключен между страните договор за кредит, по който на длъжника се предоставя
финансова услуга по смисъла на § 13 т.12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител
по смисъла на и § 13 т.1 от ДР на ЗЗП и чл.9, ал.3 ЗПК. При това положение
заповедният съд следва служебно да прецени дали искането се основава на
неравноправна клауза от договора.
Предвид
частичното уважаване на заявлението, предметът на проверката пред въззивната
инстанция обхваща единствено клаузите от договора, касаещи уговорената
възнаградителна лихва.
Настоящият
съдебен състав не констатира неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на
клаузите от договора, на които се основава вземането на кредитора за заплащане
на възнаградителна лихва. По своята
същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят
плаща на заемодателя за предоставените му парични средства. Възможността за договарянето
на такава лихва е предвидено в закона – чл.240 ал.1 ЗЗД, а при потребителските
кредити тази уговорка е задължителен елемент от съдържанието на договора – арг.
чл.4 ал.1 т.5 ЗПК. Ето защо наличието на клауза в договора, предвиждаща
заплащането на възнаградителна лихва, не е в противоречие с изискванията за
добросъвестност. Що се касае до това дали уговорката в конкретния случай води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя, следва да се отбележи, че на този етап от развитието на
производството не може да бъде направен такъв извод. В мотивите на обжалвания
съдебен акт районният съд правилно е отбелязал, че уговореният ГПР, в който се
включва и ГЛП, не надвишава определения в чл.19 ал.4 ЗПК размер. При тази
констатация, изложените в обжалвания съдебен акт доводи за противоречие с
практиката на ВКС не биха могли да
обосновават извод за евентуална неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП.Основателни
са доводите на жалбоподателя,че изложените от заповедния съд съображения касаят
договори за кредит преди изменението на ЗЗП,какъвто не е конкретния случай –
договорът за кредит е сключен през 2016г.
При
тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на сумата 18,48 лв.,
представляваща договорна лихва за периода 21.04.2016г.- 06.07.2016 г., обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и да
бъде постановено издаването на заповед за това парично вземане.В тази и част
частната жалба е основателна и следва да
бъде уважена.В останалата и част жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение – за отхвърлената част на претенцията,предвид изложените от
заповедния съд съображения и данните от онлайн калкулатора.
Водим
от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1248/19.02.2020 г. по ч.гр.дело № 465/2020 г. на Районен
съд-Враца, В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране
на вземания”ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. А.
П. за сумата 18,48 лв., представляваща договорна лихва за периода 21.04.2016
г.- 06.07.2016 г., и
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
гр.София Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против И. А. П. за сумата 18,48 лв., представляваща договорна лихва за
периода 21.04.2016 г.- 06.07.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА горното разпореждане
в останалата му част.
ВРЪЩА делото на РС Враца за издаване заповед за
изпълнение.
Определението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател:........... Членове:1..........
2..........