РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Станислав Стефански
Любка Милкова
като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско
дело № 20204100500913 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производство е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от
ГПК.
С Решение № 260142 от 04.09.2020г., постановено по гр.д. №
3209/2019г. по описа на ВТРС, съдът е приел за установено в отношенията
между страните, че Д. СТ. ДР., ЕГН: **********, дължи на „ЗАД
ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. Дианабад, бул. “Г. М. Димитров“, № 1, със
законен представитил Бисер Георгиев Иванов на основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ сумата от 1 256.85лв. главница,
представляваща регресно вземане за изплатено по щета № **********
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, сключена с полица № BG/ 30/1150001700107 от
26.06.2015г. за вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2015г на главен път I-5,
при км 108+200м, което е резултат от противоправно поведение на
1
ответника, при управление на МПС, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на подаване заявлението в съда – 04.09.2019г. до
окончателното й изплащане, за което вземане има издадена заповед за
изпълнение № 1193 от 09.09.2019г. по ч.гр.д.№ 2724/2019г. по описа на ВТРС.
Ответникът е осъден да заплати сумата 875.27лв. ,представляваща
сторени съдебно – деловодни разноски и сумата от 75,00лв. разноски в
заповедното производство.
Постъпила е жалба от Д. СТ. ДР., против решението. Твърди, че е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Моли да се отмени и вместо
него се постанови друго, с отхвърляне изцяло на предявения иск и се
присъдят направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Не
споделя извода на първоинстанционния съд, че за застрахователното
дружество е възникнало регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като е
необходимо да се установи кумулативното наличие на следните
положителни предпоставки: договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, осъществен деликт от застрахованото лице, употребило
алкохол над допустимата норма и плащане от застрахователя на
увреденото лице на обезщетение за причинените вреди. Твърди, че съдът не
е ценил правилно доказателствата и е направил заключения, които не
намират опора в събрания по делото доказателствен материал, а са
изградени при несъобразяване с процесуалната разпоредба на чл.235 от ГПК.
Като резултат на това, при изграждане на фактическите констатации от
първоинстанционния съд е допуснато процесуално нарушение, довело в
последствие до необоснованост и неправилност на решението.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази жалба в
който се твърди, че тя е неоснователна. Съдът не е допуснал нарушение на
материалния закон, което да е довело до неправилност на постановеното
решение. Не са налице нарушения на процесуалните правила.
В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени искания.
И двете страни са претендирали разноски пред тази инстанция.
В с.з. въззивникът, редовно призован, не се явява лично, а е с
представител по пълномощие.
2
В с.з. въззиваемият не се явява лично, не се представлява.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.
При цялостно и неправилно изградени фактически констатации
първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи,
наложили неправилното уважаване на иска.
Не се спори, че на 26.06.2015г. застрахователното дружество е
сключило „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Издадена е
застрахователна полица № BG/ 30/1150001700107 от 26.06.2015г.
Не е спорно също, настъпилото ПТП на 28.07.2015г.
Представено е съдебно решение № 160/30.03.2016г. по НАХД
№2646/2015г по описа на ВТРС, с което е отменено наказателно
постановление № 15-1275-001931/25.08.2015г., издадено въз основа на АУАН.
Установено е, че застрахователното дружество е заплатило на АПИ
гр. София сума в размер на 1 256.85 лв за материалните щети.
Спорни по делото, с оглед наведените твърдения от ответника в
писмения отговор на исковата молба, са всички останали въпроси.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства
настоящия състав счита, че не са налице всички предпоставки, за да бъде
3
уважен искът. Налице е валиден застрахователен договор за имуществена
застраховка, в срока на застрахователното покритие, на който е
настъпило застрахователно събитие, но същото не е настъпило в следствие
на виновно и противоправно поведение на ответника. В изпълнение на
застрахователния договор ищецът е изплатил застрахователно
обезщетение във връзка с настъпването на застрахователното събитие, но
не е налице хипотеза за реализиране на регресна отговорност на ответника.
Констативният протокол за ПТП, който е приобщен като
доказателство по делото, издаден от органите на Пътна полиция, е
официален свидетелстващ документ и на основание чл.179, ал.1 от ГПК и
има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от
или в присъствието на длъжностното лице. В случая пътно -
транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на
длъжностното лице и протоколът не се ползва с обвързваща
доказателствена сила за механизма на ПТП. С Решение № 98 от 25.06.2012г.
на ВКС по т.д. №750/2011г., II ТО се приема - "Протоколът за ПТП не
освобождава съда от задължение да изследва механизма на
произшествието и с други доказателствени средства.” Тълкуването на
установената съдебна практика налага извода, че механизмът на
настъпване на ПТП може да се доказва чрез всички законово допустими
доказателствени средства. В случая има съставен протокол за ПТП, но в
хода на производството са ангажирани и други доказателства за
установяването му чрез разпит на двама свидетели, непосредствено
възприели ПТП. Механизмът на ПТП може да се установи безспорно от
показанията на свидетелите , както и от приетото по делото заключение
на вещото лице Роглев съдебно-автотехническа експертиза.
Според Тълкувателно решение № 1/2014г. по тълк. д. № 1/2014г., ОСТК
на ВКС, имуществената застраховка „Гражданска отговорност“ има
обезщетителен характер. С нея се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото
увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана
гражданската отговорност на застрахования делинквент.
4
Относно съдържанието на регресното право на застрахователя в
хипотезата на чл.2 74 от КЗ е формирана задължителната практика на
ВКС на РБ - Решение №130 от 03.05.2012г. по т. д. № 244/2010 г. на ВКС,
ТК, I т. о., която настоящият състав изцяло споделя. Съгласно чл. 274 ал.1
от КЗ застрахователят се освобождава от задължението по договора за
застраховка към застрахования при задължителното застраховане
Гражданска отговорност, когато вредите на третите лица са причинени
от застрахования по време на управление на МПС след употреба на алкохол
с концентрация над допустимата от закона, под въздействието на друго
упойващо вещество или без да е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в МПС, следствие на което
е настъпила щета. Правото на регрес на застрахователя настъпва след
като плати обезщетението на третото увредено лице. Освен в посочените
в чл.274 ал.1 от КЗ случаи, застрахователят има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало МПС без свидетелство за управление -
чл.274 ал.2 от КЗ. Регресното право е средство за санкциониране на
виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в закона
случаи. В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия
и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите
лица не се освобождават от гражданската си отговорност.
Районният съд в мотивите на обжалваното решение е приел, че
безспорно причина за настъпилото ПТП е поведението на застрахования,
тъй като той се е отклонил виновно от местопроизшествието, поради
което се е отклонил виновно от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
При така установената фактическа обстановка и заявени позиции на
страните, РС е приел, че са налице предпоставките за упражняване на
регресната претенция от застрахователя с правно основание чл.274, ал.1,
т.1 от КЗ /отм./
Въззивният състав не споделя този извод.
Не се спори, че ищецът е предявил претенцията си по реда на чл.410
от ГПК пред РС - В.Търново. По образуваното ч.гр.д. №2724/2019г. по описа
на съда заявлението е уважено и е постановена Заповед за изпълнение №
5
1193, с разпореждане към Д. СТ. ДР. да заплати на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:
ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, сумата от 1 256.85 лв главница, представляваща
регресно вземане за изплатено по щета № ********** застрахователно
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с полица № BG/ 30/1150001700107 от
26.06.2015г за вреди от ПТП, настъпило на 28.07.2015г на главен път I-5, при
км 108+200м, което е резултат от противоправно поведение на ответника,
при управление на МПС, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване заявлението в съда – 04.09.2019г до окончателното й
изплащане и сумата от 75 лв. разноски в заповедното производство. В срок е
постъпило възражение от Д. СТ. ДР. изпълнение на Разпореждане на съда
заявителят е предявил настоящия иск в законния 1-месечен срок.
Елементите на застрахователното правоотношение са категорично
установени и не се оспорват. Налице е сключена застраховка между ищеца
и ответника, била е валидна по време на застрахователното събитие.
Съставът намира, че по делото не са представени доказателства,
които обосновават извод, че ответникът е причинил вреда след употреба
на алкохол или наркотични вещества, както и че е отказал да се подложи
или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или
негов аналог.
Нормата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ предвижда, че застрахователят
има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато
застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол. Ищцовата страна носи доказателствената тежест в
процеса, по предвиждането на чл.157, ал. 1 от ГПК, да докаже главно и
пълно обстоятелствата, на които основава претендираното право. В
конкретния случай застрахователят трябва да установи или
че деликвентът е отказал да се подложи на проверка за алкохол, или че
виновно се е отклонил от такава проверка, което е указано от съда с
определението №2718/19.12.2019 г., постановено по гр.д. № 3209/2019 г по
описа на ВТРС.
Доказателства по делото, от които съдът да направи извод, че след
6
настъпването на ПТП деликвентът е бил поканен да даде проба за алкохол и
да е отказал такава проверка, няма. Нещо повече, в исковата молба се
твърди само, че ответникът е напуснал местопроизшествието, без да бъде
изпробван за алкохол, но не са направени никакви доказателствени искания, с
което не е изпълнен съставът на посочената хипотеза от чл. 274, ал. 1, т. 1
от КЗ/отм./ За състава е необходимо да бъде въведено твърдение и да бъде
доказано, че деликвентът виновно се е отклонил от проверка за алкохол.
В протокола за ПТП № 1533314 от 28.07.2015 год. на мл. автоконтрольор,
сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. В.Търново, който е официален
документ по делото и обвързва съда с материалната си доказателствена
сила, не е записано, че причинителят на ПТП е изпробван за алкохол или е
изпратен за изследване. Напускането на местопроизшествието не е част
от материалноправният състав, поради което не е необходимо да бъде
изследван като обстоятелство.
В Представеното съдебно решение на ВТРС по административно -
наказателната преписка не се съдържат доказателства за предприемане на
действия от страна на контролните органи за проверка за алкохол и
виновно отклоняване от такава от страна на причинителя на ПТП.
Следователно, застрахователят по делото не е правоимащ по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 1 от КЗ/отм/ да получи платеното обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие. С оглед на това субективно
съединените регресни искове като изцяло неоснователни и недоказани следва
да бъдат отхвърлени. В този смисъл е съдебната практика и решение № 183
от 22.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 30/2010 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Р.. К.., постановено в производството по чл. 290 ГПК.
По изложените съображения съставът приема, че претенцията
на ищеца срещу ответника е неоснователна и недоказана и следва да се
остави без уважение изцяло. Обжалваното решение, в което е прието
обратното е неправилно и следва да се отмени и вместо него се постанови
друго, с което се отхвърли предявеният иск.
По разноските.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се
7
присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в размер на 905.14
лева, от които 580,00 лева-сторени в първоинстанционното
производството и 325.14 лева-сторени във въззивното производство
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК,
Окръжен съд Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260142 от 04.09.2020г., постановено по гр.д.
№ 3209/2019г. по описа на РС - В. Търново, като незаконосъобразно,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Дианабад, бул. “Г. М. Димитров“, № 1 иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./, против Д. СТ. ДР., ЕГН:
**********, гр. В. Т., ул. „Д. Б.”, № 7, вх.Б, ет.1, с който се иска да се
приеме, че Д. СТ. ДР. дължи на „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД
сумата от 1 256,85лв. главница, представляваща регресно вземане за
изплатено по щета № ********** застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с
полица № BG/ 30/1150001700107 от 26.06.2015г. за вреди от ПТП, настъпило
на 28.07.2015г., на главен път I-5, при км 108+200м, което е резултат от
противоправно поведение на ответника, при управление на МПС, ведно със
законната лихва върху тази сума, от датата на подаване заявлението в
съда – 04.09.2019г. до окончателното й изплащане, за което вземане има
издадена заповед за изпълнение № 1193 от 09.09.2019г. по ч.гр.д. №
2724/2019г. по описа на ВТРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Дианабад,
бул.“Г. М. Димитров“, № 1 да заплати на Д. СТ. ДР., ЕГН: **********, гр.
В. Търново, ул. „Д. Б.”, № 7, вх.Б, ет.1, ап.1 съдебно-деловодни разноски в
размер на 905,14 лева, от които 580,00 лева - сторени в
първоинстанционното производството и 325,14 лева - сторени във
въззивното производство.
8
Решението не подлежи на касационно обжалване с оглед цената на
иска, и на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9