РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Перник, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500715 по описа за 2021 година
Предмет на настоящето производство е подадена в срок въззивна жалба рег.
№ 260670 / 05. 10. 2021г. на Трънския районен съд /с п.к. от 04. 10. 2021г./, от
Г. М. Г., чрез адвокат Д.С. от ВрАК, срещу решение № 12 от 16. 08. 2021г.,
постановено по гр. д. № 162 / 2020г. описа на Трънския районен съд, с което е
признато за установено, по предявените от „Топлофикация – Перник“ АД,
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1
от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр.1-во от ЗЗД, вр. с чл. 153, ал.1 ЗЕ и чл. 422, ал.1
ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, че Г. М. Г., дължи на „Топлофикация – Перник“
АД, сумата 439,94лв., представляваща стойността, на доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, от
които: главница в размер на 388,80лв. за периода от 01. 05. 2018г. до 30. 04.
2019г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 15. 07. 2020г. до окончателното изплащане, както и за сумата 50,84лв.,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
1
10. 07. 2018г. до 23. 06. 2020г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 234 от 11. 08. 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд и с което Г. М. Г. е осъдена да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД сумата 50лв. разноски, направени в
заповедното и в установителното производство и сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение в установителното производство.
По пространно развити съображения в жалбата, се моли : да бъде
прогласена нищожността на Заповедта по чл. 410 ГПК, да се приеме, че искът
е недопустим, и след като се приложи Общностното право, обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а
предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Моли на ищцата да бъдат присъдени направените разноски пред Трънския
районен съд и пред Пернишкия окръжен съд. Адвокат С. моли на него да му
бъдат присъдени адвокатски възнаграждения по чл. 38 от ЗА за оказана
безплатна правна помощ и пред двете съдебни инстанции.
„Топлофикация Перник“ АД, не e подала писмен отговор.
Въззивната жалбоподателка Г.Г. в срок е санирала процесуалните
действия, извършени от адвокат С. пред Трънски районен съд без
процесуална представителна власт и подаването на жалба от нейно име пред
Пернишкия окръжен съд без процесуална представителна власт, както и е
представила адвокатски пълномощни, от които е видно, че тя го е
упълномощила да я представлява пред Трънския районен съд и пред
Пернишкия окръжен съд, поради което указанията на Пернишкия окръжен
съд, дадени по реда на чл. 101 от ГПК, са изпълнени.
Жалбоподателката Г. М. Г., чрез адвокат Д.С., поддържа жалбата си в
съдебно заседание.
„Топлофикация Перник“ АД, чрез юрисконсулт М., е депозирала
писмена молба за съдебно заседание, с която оспорва въззивната жалба и
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Моли да й се присъди юрисконсултско възнаграждение.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
2
Въззивната жалба се явява процесуално допустима – подадена е от
активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Трънския районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената
от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо.
За процесните суми е водено заповедно производство по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 111 / 2020г. по описа на Трънския районен съд. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжницата на 07. 09. 2020г. Същата е депозирала
писмено възражение в срок - на 21. 09. 2020г., че не дължи процесната сума,
поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от
получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си и
в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Трънският районен съд се е произнесъл именно по
предявените искове.
Доводът на жалбоподателката, че искът бил недопустим, а заповедта за
изпълнение следвало да се прогласи за нищожна, е неоснователен. По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от
изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
На настоящия съдебен състав липсват специални физически и
технически знания в сферата на топлопровеждането и топлоотдаването,
поради което не би могъл да обсъжда изложените във въззивната жалба
физически закони и посочените параметри на тръби, ъгли, цолове,
температури и т.н. Поради тази причина съдът ще обсъди заключенията на
вещите лица по съдебно – техническата и съдебно – икономическата
експертизи по – долу, като само за яснота следва да отбележи, че същите се
дават под страх от наказателна отговорност по реда на чл.291 от НК. Освен
това съдът следва да отбележи, че Република България е член на Европейския
3
съюз повече от петнадесет години – от 01. 01. 2007г., така, че европейското
/общностното/ право отдавна е транспонирано и реципирано както в
нормативната ни база, така и в задължителната съдебна практика на ВКС и в
практиката на цялата съдебна система.
Възникването на облигационното продажбено правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в
качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в
качеството му на купувач, възниква по силата на закона, съгласно
разпоредбата чл. 153, ал. 1 ЗЕ, стига ответникът да е носител на
ограниченото право на ползване на апартамента или негов собственик.
Видно от приложените по делото нотариален акт за покупко - продажба
на недвижим имот № ***, том **, рег. № ***, дело № 327 от 2010г. на
нотариус М. М., на ***г. /л.115 от първоинстанционното производство/,
декларация по чл.14 ЗМДТ /л. 111 - 114 от първоинстанционното
производство/, Г. М. Г. е придобила процесния топлоснабден имот на ***г.
Следователно искът, предявен срещу Г.Г., се явява основателен.
От заключението на съдебно техническата – експертиза на вещото лице
инж. З. З. и съдебно – икономическата експертиза на вещото лице А. Б. – А.,
неоспорени от страните, които съдът възприема изцяло като обективно и
компетентно дадени, се установява, че искът се явява доказан по размер.
Съдът следва да отбележи, че и двете вещи лица са се произнасяли по
въпроси от тяхната компетентност и не са се произнасяли по правни въпроси,
както и че тези заключения с нищо не са в противоречие с представените от
процесуалния представител на жалбоподателката „Насоки за ролята на
вещите лица, назначени от съда в съдебното производство в държавите
членки на Съвета на Европа“.
Следователно процесните суми се дължат от ответницата Г. на
„Топлофикация – Перник“ АД.
С оглед изложените доводи във въззивната жалба и в хода на устните
състезания, Пернишкият окръжен следва да отбележи за пълнота на
изложението следното :
Що се отнася до решение № 477 от 13. 04. 2018г., постановено по адм.
д. № 1372/2016г. по описа на Върховния административен съд, то настоящият
4
съдебен състав следва да отбележи, че то е постановено на 13. 04. 2018г. и с
него действително е отменeна зависимостта (формулата), приета в т. 6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост в редакцията й, приета с Наредбата за изменение и допълнение
на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 94 от
2013 г., представляваща Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34/24.04.2007 г. изм. и
доп. ДВ, бр. 42/09.06.2015 г. в сила от 09.06.2015 г./, издадена от министъра
на икономиката и енергетиката. Това решението обаче е обжалвано и по тази
жалба е образувано адм. д. № 1318/2019г. на ВАС, 5 – членен състав. С
решение № 2187 от 11. 02. 2020г., постановено по това дело на ВАС, е
обезсилено решение № 477 от 13. 04. 2018г., постановено по адм. д. №
1372/2016г. по описа на ВАС.
По отношение доводите за противоконституционност на разпоредбите
на ЗЕ. С решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС по к. д. № 15/2009 г., докладчик
съдията С. С., е прието, че топлоснабдяването има и социална функция, че в
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се
извършва по системата за дялово разпределение, като с него е отхвърлено
искането на омбудсмана на Република България за установяване на
противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката.
В конкретния казус е от значение, че процесния апартамент, който се
намира в сграда етажна собственост е топлоснабден, поради което
разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово
разпределение и е без правно значение дали ответницата реално живее там
или на друго място, но и в двата случая тя, като собственик на
топлоснабденото жилище, дължи сумите, изчислени по системата за дялово
разпределение.
С оглед гореизложеното, след като мотивите на Пернишкия окръжен
съд съвпадат с тези на Трънския районен съд, то въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото Г.Г. дължи на основание чл. 78, ал.8 от ГПК
вр. с чл. 37 от ЗА, вр. с чл. 2525, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение на
5
„Топлофикация – Перник“ АД и тя следва да бъде осъдена да заплати тази
сума на дружеството.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 12 от 16. 08. 2021г., постановено по гр. д. № 162 /
2020г. описа на Трънския районен съд.
Осъжда Г. М. Г., с ЕГН **********, от ***, да заплати на
„Топлофикация – Перник“ АД, със седалище и адрес на управление ***, с
ЕИК *********, сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение пред
Пернишкия окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6