ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 212
гр. Перник , 18.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500110 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. С. Б. против определение от 16.10.2020 г.,
постановено по гр. дело № 5459/20207 г. по описа на Пернишки районен съд, с което е
оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по
делото и против разпореждане от 15.10.2020г., постановено по същото дело.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение на е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Иска обжалваното определение да бъде отменено.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
направените с частните жалби оплаквания, намира за установено следното :
Производството по делото пред ПРС е образувано по предявен от жалбоподателя иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за присъждане на сумата
1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило
на *** г. ПТП, ведно със законната лихва , считано от датата на предявяване на претенцията
пред застрахователя.
С исковата молба ищецът е поискал освобождаване от заплащането на дължимите по
производството държавна такса и разноски поради тежко материално състояние, което
искане е оставено без уважение.
С разпореждане от 15.10.2020г., районният съд е дал указания на ищеца да заплати
държавна такса по делото.
С определение от 16.10.2020 г. е оставено без уважение искането за освобождаване от
заплащане на държавна такса, като съдът се е мотивирал, че ищецът получава трудово
възнаграждение от 805 лв. и притежава недвижими имоти..
1
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят,
т.е. не разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на
такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване
съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото
състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние;
трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства и при съпоставяне на тези
обстоятелства с цената на иска и пълния размер на дължимата държавна такса следва да
извърши преценката дали страната разполага с достатъчно средства, за да заплати
дължимата държавна такса
В настоящия случай държавната такса по предявения иск е в размер на 659,67 лв.
Към молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е приложил декларация за материално и
гражданско състояние, според която той е женен и има едно ненавършило пълнолетие дете.
Ищецът е с месечен доход от 805 лв., а съпругата му получава трудово възнаграждение от
570 лв. месечно. Декларирал е също, че притежава ½ от 4 000 кв.м. ливади в землището на
*** и ½ ид.ч. от лек автомобил. В декларацията е посочено, че ищецът страда от *** от
2015г.
При направена справка на сайта на Националния статистически институт се
установи, че средният разход за издръжка на лице за последното тримесечие на 2020 г. е бил
1668,71 лева, което прави 556,24 лева на месец. За тричленно семейство, като това на
жалбоподателя, средният месечен разход се равнява на 1668,72 лева, която сума надвишава
месечния доход на семейството на жалбоподателя, предвид на което и отчитайки останалите
критерии, посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът намира, че жалбоподателят не разполага с
достатъчно средства, за да заплати дължимата се по делото държавна такса.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение, с което е постановен отказ ищецът да бъде освободен от заплащане на
държавна такса по делото следва да бъде отменено и да се постанови друго такова, с което
това искане да бъде уважено.
Имайки предвид, че предметът на произнасяне от въззивната инстанция е
законосъобразността на постановения по делото съдебен акт, то и в настоящето
производство въззивният съд не следва да се произнася по основателността на искането по
чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащане на разноски по делото, тъй като липсва
постановен отказ на първоинстанционния съд по искането в тази му част.
Обжалва се и разпореждането, с което исковата молба е оставена без движение и на
ищеца са дадени указания за внасяне на държавна такса.
Частната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане, защото това
разпореждане не попада сред актовете, изброени в чл.274, ал.2 ГПК, подлежащи на
самостоятелно обжалване.
Във връзка с горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 16.10.2020 г., постановено по гр. дело № 5459/2020г. по
описа на Пернишкия районен съд, като вместо него постановява:
ОСВОБОЖДАВА В. С. Б. с ЕГН ********** от *** на основание чл. 83, ал. 2 ГПК
от заплащане на държавна такса по делото.
2
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на В. С. Б. с ЕГН ********** от
*** против разпореждане № 264193т 15.10.2020г., постановено по гр. дело № 5459/2020г.
по описа на Пернишкия районен съд, като прекратява въззивното производство в тази му
част.
Определението в частта му, с която частната жалба е оставена без разглеждане и
производството по делото е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3