О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 14.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, в закрито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА-РУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ
: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
ИЛИАНА СТАНКОВА
като
разгледа
докладваното от съдия Станкова в.гр.д. № 13922 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба,
подадена от Ч.И.Д. срещу определение 1585/29.10.2020 г., постановено от съдия
по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва заличаване на вписана искова молба по реда на чл. 13 ПВ
поискано с молба вх. № 62530/29.10.2020 г.
Жалбоподателят
посочва, че неправилно съдията по вписванията е приел, че за извършване на
заличаването на вписването на исковата молба е необходимо да бъдат представени
за прилагане всички актове по инстанционния контрол на представеното
разпореждане от 25.07.2013 г. на СРС, по гр.д. № 33974/2012 г. за прекратяване
на производството по делото. Сочи, че доколкото в представеното разпореждане,
постановено от първоинстанционния съд е налице удостоверяване за факта и датата
на влизането му в сила представянето на актовете по инстанционнен контрол не е
необходимо. Иска от съда да отмени обжалвания отказ и да разпореди заличаване
на вписаното обстоятелство.
Софийски градски съд, след като взе предвид изложените от жалбоподателя
доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в
законоустановения срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл. 577, ал. 1 ГПК и
изхожда от лице, което имат право и интерес от обжалването, поради което и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С обжалваното определение е
отказано заличаване на вписана искова молба по реда на чл. 13 ПВ поискано с
молба вх. № 62530/29.10.2020 г. В мотивите на обжалваното определение е прието,
че извършване на поисканото заличаване е необходимо да бъдат представени всички
съдебни актове по инстанционен контрол на представеното определение от
25.07.2013 г. по гр.д. № 33974/2012 г. по описа на СРС, в което е отбелязано,
че е влязло в сила на 26.04.2016 г., освен в частта на разноските.
Съдията по вписванията е сезиран
с молба за заличаване на вписването от 01.11.2012 г., том ХІІ, вх. рег. №
48216, на искова молба по гр.д. № 33974/2012 г. по описа на СРС, 64 състав. Към
молбата е представено съпроводително писмо от Софийски районен съд за
заличаване вписването на исковата молба по повод на приложеното към него
определение, както и самото определение/разпореждане от 25.07.2013 г. по гр.д.
№ 33974/2012 г. по описа на СРС, 64 състав, с което искова молба вх. №
12647/16.07.2012г., по която е образувано делото е върната, а производството по
делото прекратено. На определението е отбелязано, че е влязло в сила на
26.04.2016 г., освен в частта на разноските.
Правната уредба на заличаването
на вписването на искова молба е в чл. 13 ПВ, в който е предвидено, че
заличаването на вписването на искова молба става, като в партидната книга се
отбележи съдебният акт, с който се постановява заличаването или с който се
прекратява производството по образуваното дело.
Според задължителните указания, дадени с т. 6 от ТР № 7 от
25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която
съдията по вписванията извършва съгласно чл.
32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на
изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване,
съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВп съдържание, като не се проверяват материалноправните
предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон, като в
никакъв аспект не може да се проверява редовността на акт, който изхожда от
съда или чието вписване е наредено от съда. В мотивите към т. 6 от цитираното тълкувателно решение изрично е разяснено, че съдията по
вписванията не е компетентен да проверява съдебни актове, защото съдът има
контролни функции по отношение на него, а не обратно, както и че когато е представено за вписване съдебно решение,
което нормативен акт предвижда да бъде вписано, съдията по вписванията е длъжен
да го впише, независимо от неговото съдържание. В цитираното тълкувателно решение е прието, че
съдията по вписвания не може да дава указания за поправяне нередовности на
искането за вписване, като може
да бъде отказано вписване ако не е внесена дължимата за това такса.
В настоящия случай молителят е
представил определение, с което се прекратява производството по делото, на
което е налице отбелязване за влизането му в сила. Това е съдебният акт, от
който следва прекратяването на делото, доколкото видно от официално
удостовереното в него не е обжалван/е потвърден, поради което не са необходими
евентуално постановените актове по реда на инстанционния контрол.
Предвид изложеното съдът намира,
че отказът на съдията по вписванията за заличаване исковата молба е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Така
мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение 1585/29.10.2020 г., постановено от
съдия по вписванията при Районен съд – гр. София, с което се отказва заличаване
на вписана искова молба по реда на чл. 13 ПВ поискано с молба вх. №
62530/29.10.2020 г., като вместо него постановява:
ДА СЕ ВПИШЕ
в регистъра на Службата по вписванията при Районен съд – гр. София разпореждане
от 25.07.2013 г. на СРС, по гр.д. № 33974/2012 г. за прекратяване на
производството по делото, като същото се отбележи в партидната книга за
заличаване на искова молба вписана на 01.11.2012т., том ХII, по вх. рег. №
48216, за което е направено искане с молба от 29.10.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.