Присъда по дело №349/2021 на Окръжен съд - Бургас

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 11 от 04.06.2021г. по ВНОХД №349/2021г. по описа на
ОС БУРГАС
Настоящото въззивно производство е образувано по повод въззивен протест от
прокурор при БРП, против присъда от 17.12.2020г., постановена по НОХД №565/2019г. по
описа на Районен съд Царево, с която първоинстанционният съд признал подс.Б. Н. Б.,
ЕГН:**********, за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от
НК и го е оправдал по повдигнатото му обвинение.
С въззивния протест се иска отмяна на атакуваната присъда, като неправилна,
незаконосъобразна и необоснована. Моли се ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да
признае подс.Б. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2
вр. ал.1 от НК. Към протеста е депозирано и допълнително изложение. В него са изложени
подробни аргументи за неправилността и незаконосъобразност на атакуваната присъда като
се акцентира на неправилен доказателствен анализ от страна на първоинстанционния съд.
Излагат се твърдения, че първоинстанционния съд е обсъдил съвсем формално наличния
доказателствен материал, игнорирал е някои важни доказателствени факти, а съдържанието
на други доказателствени източници е преиначил, като е извлякъл информация, каквато не
съдържат. Твърди се, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите Г., Ц. и
Д. в резултат на което е възприел версията на подсъдимия Б. за случилото се и го е оправдал
Според прокурора събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени
доказателствени средства, както и писмените доказателства не са подложени на прецизна и
задълбочена оценка от гледна точна на тяхната достоверност и достатъчност. В заключение,
отново се моли ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да признае подс.Б. за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Бургас
поддържа въззивния протест и моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, като
неправилен и незаконосъобразен. Предлага въззивният съд да признае подс.Б. за виновен по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2 вр. ал.1 от НК и да му наложи
наказание от две години лишаване от свобода при общ режим, 1000 лева глоба и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три години.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс.Б., редовно призован, се явява
лично и заедно с неговия упълномощен защитник- адв. Калчев. Защитникът оспорва
основателността на протеста срещу присъдата на районния съд, счита присъдата за
правилна, обоснована и законосъобразна и моли съда да я потвърди изцяло.
В защитната си пледоария подс.Б. не отрича, че е управлявал МПС-то на
инкриминирана дата, но посочва, че полицаите са му искали пари. В последната си дума
моли да бъде оправдан.
Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и
пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери
въззивният протест за процесуално допустим, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от
НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на
въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.
Протестът разгледан по същество е основателен.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура -
Царево против Б. Н. Б. с ЕГН **********, за това, че на 27.08.2018г., около 02:35 часа в
гр.Китен, област Бургас, по ул.“Корал“ в посока ул.“Атлиман“ управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с per. № СА 1017 HP, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда установено по
надлежния ред - проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер
1

ARDN 0063 след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №2345/2016г. на
Софийски районен съд за деяние по ал.1 НК - престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК.
По този повод било образувано НОХД № 565/2019 г. на РС Царево, завършило с
постановяването на присъдата, предмет на настоящото въззивно производство.
Производството пред районният съд се е провело по общия ред. С Присъда №
260004/17.12.2020 год., постановена по НОХД № 565/2019 г. по описа на PC – Царево съдът
признал подсъдимият Б. за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл.343б, ал.2 вр. ал.1 от НК. За да оправдае Б. по предявеното му
обвинение, районният съд е приел, че не е доказано престъплението, тъй като подсъдимият е
приел алкохол едва след като бил спрян за проверка от служителите на МВР и
непосредствено преди да бъде тестван с техническото средство.
Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за необосновани и
незаконосъобразни, поради което и на основание чл. 334, т. 2, във вр. с чл. 336, ал. 1, т. 2 от
НПК отмени оправдателната присъда на РС - Царево и постанови нова, с която призна подс.
Б. за виновен в това, на 27.08.2018г., около 02:35 часа в гр.Китен, област Бургас, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с per. № СА
1017 HP, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда
установено по надлежния ред - проба с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с
фабричен номер ARDN 0063, след като е осъден с влязла в сила присъда по НОХД
№2345/2016г. на Софийски районен съд за деяние по чл.343б, ал.1 НК.
Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани
достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му
решаване.
След самостоятелна проверка и анализ на събраните от първоинстанционният съд
доказателствените източници, настоящата инстанция възприе за установени следните
фактически положения:
Подс.Б. Н. Б. с ЕГН **********, е роден на ******* год. в гр. С., адрес: гр, С.,
************, *****, ***** гражданин, *****, *****, образование - ******, работи в
*********. Подс.Б. Н. Б. е правоспособен водач на моторно превозно средство /МПС/. Той е
притежавал свидетелство за правоуправление на МПС за категории - „В“ и „АМ“ - СУМПС,
с №********, което е било със срок на административна валидност до ********г., като
същото му е било отнето на 09.06.2015г. с налагането на ПАМ № 154332-
001023/09.06.2015г. Той е ***** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, извършено на
09.06.2015г. със Споразумение от 06.06.2016г. по НОХД № 2345/2016г. на РС- С., влязло в
сила на 06.06.2016г, с което на подс.Б. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
6 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, както и лишен от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, като е приспаднато времето през което
подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред с налагането на ПАМ
№154332-001023/09.06.2015г.
В ранните часове на 27.08.2018г. подс.Б. се намирал заедно с приятелката си св.Г. в
района на дискотека „Зангадор“ в гр.Китен. Те се били придвижили дотам с лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Ц220“ с рег.№ СА 1017 HP, управляван от св.Г. и собственост на
баща й. Автомобилът бил паркиран на паркинг в близост до дискотеката.
Около 02:30 часа на 27.08.2018г. подс.Б. и св.Г. решили да се приберат в бунгалото в
гр.Китен, което били наели за нощувка. Подс.Б. привел автомобила в движение в 02:32:00
часа на 27.08.2018г. и потеглил с него по улица „Крайбрежна“, като св.Г. седяла на предната
дясна седалка.
Потеглянето на автомобила било забелязано от св.Я.И. и св.Б.Й. /полицейски
служители от сектор „Охрана на обществения ред“ при РУП-Приморско/, които в този
2

момент се движили със служебен автомобил с рег.№А1346КР по улица „Крайбрежна“ и се
намирали в непосредствена близост зад процесния автомобил. Поради късния час на
движението на автомобила, служителите св.Я.И. и св.Б.Й. решили да го проверят.
Междувременно автомобила, управляван от подс.Б. достигнал У-образното кръстовище на
улица „Крайбрежна“ с улица „Корал“, продължил движението си по ул.“Крайбрежна“ като
преминал кръстовището. Служителите на полицията, които се движили след него,
преминали през кръстовището и със светлинен и звуков сигнал му наредили да отбие.
Водачът отбил плътно вдясно и спрял на няколко метра от входа на денонощния магазин
„Вокал“. На няколко метра зад него полицаите спрели с патрулния автомобил. По същото
време таксиметровите шофьори св.Т.И. и св.П.Д. стояли на таксиметровата стоянка на улица
„Крайбрежна в близост до входа на магазин „Вокал“. Св.Й. отишъл до процесния автомобил
и поискал от водача подс.Б. документите за проверка. Подс.Б. казал, че е забравил
документите си в бунгалото, в което били отседнали. При разговора с него, св.Й. усетил
мирис на алкохол. Тъй като бил командирован за сезона служител, Й. се върнал до
полицейския автомобил и докладвал на св.Я.И. за преценка на по-нататъшните им действия.
Св.Я.И. се обадил на колегата си св.Д.П. -мл.автоконтрольор в РУП-Приморско и поискал
съдействие му подс.Б. да бъде тестван за употреба на алкохол. След което св.Я.И. слязъл от
патрулния автомобил и отишъл до автомобила на подс.Б. и го уведомил, че ще му бъде
направена проверка за употреба на алкохол. След като чула това св.Г. излязла от автомобила
и започнала да спори със св.И. като твърдяла, че тя е карала. От автомобила слязъл и
подс.Б., който застанал встрани от тях и наблюдавал разговора на св.Г. и св.И., без да взима
участие. Св.Й. се отправил към патрулния автомобил, като бил последван от подс.Б.. Св.И. и
св.Г. също отишли към патрулния автомобил. В хода на разговора св.Г. се върнала два пъти
до лекия автомобил. Подс.Б. отишъл заедно със св.Г. до автомобила и провели кратък
разговор. След този разговор св.Г. се върнала отново при патрулния автомобил и
продължила да спори със св.Я.И.. Подс.Б. отворил предната лява врата на процесния
автомобил, седнал на шофьорското място, затворил вратата и седял в автомобила за една-
две минути. След това подс.Б. слязъл от автомобил, затворил вратата и отишъл на тротоара,
където застанал до дясната врата полицейския автомобил. В един момент св.Г. заявила, че й
станало лошо. Поискала разрешението на полицейските служители св.И. и св.Й. да влезе в
магазина и да си купи нещо за пиене. Те й разрешили и тя влязла в магазина и си купила
цигари и студен чай. В момента когато тя плащала на касата, обслужвана от св.В., подс.Б.
също влязъл до касата на магазина, на около 4-6 метра навътре от входа на магазина. След
като Г. заплатила, двамата излезли навън. Св.Г. се върнала при патрулния автомобил,
където продължила да се кара със св.И. и да го обижда, а подс.Б. останал на тротоара пред
входа на магазина. Г. била предупредена, че ако продължи с действията си, ще бъде
задържана. В този момент пристигнал и втория полицейски автомобил, в който били св.Д.П.
- мл.автоконтрольор в РУП-Приморско и колегата му М.Н., които заварили при патрулния
автомобил св.Г. и св.И., а подс.Б. бил пред магазина. Св.Г. заявила на св.Д.П., че тя е
управлявала автомобила, поради което св.П. я поканил да даде проба за употреба на
алкохол, но тя отказала като заявила, че е бременна. В същото време св.И. твърдял, че
автомобила бил управляван от подс.Б., отишъл до магазина и довел подс.Б. до служителя на
пътна полиция.
Св.Д.П. извършил проверка на подс.Б. за употреба на алкохол с техническо средство
„Алкотест дрегер 7510“, с фабричен номер 0069, като в 02:53 часа уредът отчел 1.61
промила алкохол в издишания от него въздух. Отчетения положителен резултат бил вписан
в талона за изследване № 0005215 от 27.08.2018г., като подс.Б. саморъчно вписал, че приема
показанията на техническото средство и положил подпис на указаното за това място в
талона. В същото време св.Г. започнала да обижда полицейските служители и изритала
полицейския автомобил, което наложило същата да бъде задържана за непристойно
поведение.
3

Подс.Б. бил задържан и отведен до ФСМП - Приморско за извършване на медицинско
изследване и даване на биологични проби за последващ лабораторен анализ, където в 03:40
часа подс.Б. отказал да даде кръвна проба за медицинско изследване, като вписал саморъчно
отказа си в изготвения протокол за медицинско изследване №0008114. Св.Д.П. съставил на
подс.Б. акт за установяване на административно нарушение серия „Д“ с бланков № 994672
от 27.08.2018 г., който подс.Б. отказал да подпише, като отказът му бил удостоверен с
подписа на лицето А.Б..
Описаната фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа на гласните
доказателства - показанията на свидетелите св.Я.И., св.Б.Й., св.Д.П., св.Т.И., св.П.Д.,
св.В.В., Т.Б., св.Д.Б.а и св.Б.И., писмените доказателства - протоколи за доброволно
предаване, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, АУАН,
справка за правоспособност, извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП,
докладни записки и др., заключенията на експертизите и веществени доказателства и
частично от обясненията на подсъдимия Б. и св.Г..
В конкретния случай, е безспорно, че в момента на спирането на автомобила от
служителите на МВР той е бил управляван от подс.Б.. Всички свидетели-очевидци,
включително и свид.Г., посочват този факт в показанията си, това не се и отрича от
подсъдимия. Не се оспорват и показанията от техническото средство.
Основният спорен въпрос по делото е дали подсъдимият Б. е употребил алкохол след
като вече е бил спрян от служителите на МВР и непосредствено преди да бъде изпробван с
техническото средство от св.Д.П.. По този въпрос се оформят две групи гласни
доказателства, които си противоречат. От една страна са показанията на полицейските
служители св.Я.И. и св.Б.Й., които са категорични, че подсъдимият не е употребявал
алкохол от спирането му от тях до пристигането на колегите им. От другата страна са
обясненията на подс.Б. и показанията на неговата спътничка св. Г., които твърдят, че след
спирането му от полицаите и докато чака да бъде проверен за употреба на алкохол, Б. изпил
малко шише водка „Флирт“ от 200гр. Тези техни твърдения се потвърждават от свидетелите
Хр.Ц. и Д. Д..
По този въпрос въззивният съд реши да кредитира като надеждни и достоверни
показанията на свидетелите полицейските служители св.Я.И. и св.Б.Й., тъй като същите са
последователни, логични и кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани и
проверени по делото писмени доказателства и доказателствени средства. Въпреки някои
несъществени разминавания в показанията им, които касаят някои маловажни детайли на
случилото се като това кой е отишъл пръв до автомобила, управляван от Б., двамата
полицейски служители са категорични в едно - че от момента, в който водачът преустановил
управлението на превозното средство до пристигането на другия полицейски екип, в който
участвал св.Д. П., и който установил по надлежния ред концентрацията на алкохол в кръвта
на водача с техническо средство, подс.Б. бил под тяхното постоянно наблюдение и не е
употребил алкохол. Така било и в краткия интервал от времето, през който подсъдимият
влязъл до касата на магазин „Вокал“, тъй като тя била ситуирана до входа на търговския
обект и полицаите са имали обективна възможност да го наблюдават. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установява, че престоят на Б. в магазина е бил за
изключително кратко време. Св.И. посочва, че подсъдимият е направил три-четири крачки в
магазина, стигнал е до касата и се е върнал. Св.Б.Й. заявява, че подсъдимият е бил извън
автомобила, влязъл е за кратко в магазин „Вокал“, но категорично не го е виждал да
употребява алкохол. Той сам признава, че са допуснали грешка като са разрешили на
подсъдимия да посети магазина, но посочва, че са го наблюдавали непрекъснато.
Показанията на св.В. също са в съответствие с показанията на полицейските служители. Тя
посочва, че св.Г. си е купила цигари и студен чай, никой от двамата не е купувал алкохол,
както и че подсъдимият е влязъл в магазина, минал е през касата без да стига до търговската
4

част, и веднага излязъл навън. Тези нейни показания изцяло кореспондират на казаното от
св.Я.И., че подсъдимият е направил три-четири крачки в магазина, стигнал е до касата и се е
върнал обратно на улицата пред входа на магазина. В подкрепа на техните твърдения са и
показанията на другите двама свидетели, очевидци на проверката - таксиметровите шофьори
– Т. И. и П. Д.. Те са стояли на разположената до кръстовището до магазин „Вокал“
таксиметрова стоянка. Св.Т.И. посочва, че улицата пред магазин „Вокал“ била достатъчно
осветена. В този ранен час на денонощието липсвало движение на хора по нея. Всичко това
осигурявало възможност действията на полицаите, подсъдимия Б. и св.Г. да бъдат добре
възприемани във всеки един момент от свидетелите Д. и И.. Двамата свидетели посочват, че
тяхното внимание било привлечено към извършващата се проверка, тъй като от самото
началото поведението на св.Г. било провокативно и невъздържано. Те посочват, че
шофьорът на спрения автомобил само за кратко влязъл в магазина като през останалото
време те го виждали и той стоял до полицейския автомобил. Нито един от двамата не
посочва, че той е пиел от шише или бутилка, което несъмнено те биха сторили ако бяха
възприели такова обстоятелство. Техните показания са в съответствие с показанията на
двамата полицейските служители, които макар и да са позволили на подсъдимия да посети
търговския обект, не са губили същия от погледа си в нито един момент. Св.Я.И. буквално
заявява “не сме го изпускали от поглед“. Това изключва възможността подс.Б. тайно да е
консумирал алкохол в някакъв етап от проверката и това да е останало незабелязано от
полицаите. Остава версията за консумация на алкохол пред погледа на полицейските
служители. Вече бе посочено по-горе, че св.Я.И. и Б.Й. категорично отричат да са допускали
употреба на алкохол от страна на подсъдимия непосредствено преди проверката му с
техническото средство от св.Д.П.. Съдът реши да даде вяра на тези показания на
полицейските служители И. и Й., тъй като няма никаква обективна причина да се съмнява в
тяхната обективност и безпристрастност. В качесвото си на служители на МВР те са
изпълнявали служебните си задължения Те сочат причината, поради която са решили да
проверят точно този автомобил - часа в който се е движил и потеглянето му от паркинга на
питейно заведение. Липсват каквито и да било основания да се приеме, че между тях и
подсъдимия са съществували предишни взаимоотношения, които да ги мотивират да
твърдят неистински факти във вреда на подсъдимия. В тази връзка следва да се коментират
и обвиненията на подсъдимия и на св.Г., че полицаите им били поискали сумата от 1000лв.
за да няма проблеми поради забравените документи и след като те отказали, се е стигнало до
проверката с техническо средство на Б.. Въвеждането на тезата за искането на подкуп от
страна на служителите на МВР очевидно е подчинено и служи на защитната версия на
подсъдимия, че той започнал да пие водка пред тях и чак тогава те извикали своите колеги
за да го изпробват като санкция на техния отказ да дадат искания им подкуп от 1000лв. Тази
версия на случилото се опровергава от показанията на служителите на МВР Я.И. и Б.Й.,
които съдът както изложи по-горе намира за обективни и истинни. Трудно е да се повярва,
че полицейски служители ще допуснат водач на МПС, който предстои да бъде тестван за
употреба с алкохол, в тяхно присъствие да консумира такъв непосредствено преди
проверката. При извършената очна ставка между св.Я.И. и св.Г. не може да не се отбележи
пълнотата ни категоричността на отговорите на полицейския служител, които ярко
контрастират на лаконичния отговор на св.Г. на въпроса дали след като Б. е спрян от
полиците той е употребил алкохол. Показанията на Я.И. и Б.Й. относно състоянието на
подсъдимия и неговата спътничка св.Г., което издавало употреба на алкохол, се подкрепят
от показанията на св.Д.П., който е категоричен, че при пристигането си на място е
установил, че и двамата се държали като хора употребили солидно количество алкохол, като
Г. е крещяла, че тя е управлявала превозното средство. Индиция за това е невъздържаното
поведение на св.Г., която викала и обиждала полицейските служители, което е характерно за
човек употребил алкохол и което довело до нейното кратко задържане.
При анализа на доказателствата, въззивният съд следва да коментира и обясненията
5

на подсъдимия, като отчете обстоятелството, че същите представляват едновременно
доказателствено средство, но и пряк способ за осъществяване правото на защита,
посредством излагане и обосноваване на защитна оневиняваща версия. Съдът счита
версията на подсъдимия, за недостоверна и недоказана поради следното: Първо, прави
впечатление, че в течение на наказателното производство са били развити три варианта на
случилото се от страна на подсъдимия и неговата спътничка. Пред полицаите на място, от
самото начало св.Г. първоначално твърдяла, че е карала тя, а не той, което твърдение още
тогава било установено за неистина. След това в хода на ДП подсъдимият твърдял, че си
купил алкохол от магазин „Вокал“ и го изпил преди да бъде тестван с техническото
средство. Тази версия се опровергава от показанията полицейските служители св.Я.И. и Б.Й.
и свидетелката В.-..... в магазин „Вокал“. Третата версия на подсъдимия, поддържана и пред
първоинстанционния съд е, че още преди да бъде спрян от полицаите Б. имал закупен
алкохол в лекия автомобил, който започнал да пие след като полицаите го спрели, като
причината била поискания му подкуп и възникналия скандал между св.Г. и св.И.. В
подкрепа на последната версия са показанията на св.Г. пред РС и на свидетелите Ц. и Д.. Те
са и единствените доказателства в подкрепа на лансираната от подсъдимия защитната
версия.
От показанията на св.Я.И. и св.Б.Й. се установява, че подс. Б. е бил уведомен за
предстоящата проверка за употреба на алкохол, за която узнала и св.Г., още в началото на
проверката. Подсъдимият Б. е водач, който вече е бил ***** за престъпление по чл.343б от
НК. Именно след този момент поведението на Г. станало невъздържано, арогантно -
обиждала, псувала и наричала полицейския служител „мангал“. Обяснението за нейното
поведение се съдържа отново в нейните показания пред РС, в които тя заявява, че е знаела,
че Б. има наказание за друго предишно такова деяние. Това от своя страна обяснява и
нейните първи твърдения, че не Б. а тя е управлявала автомобила. Очевидно е, тя е
направила всичко, което е по силите й, за да оневини лицето, с което съжителства
фактически. Водач на превозно средство не би си позволил да пие алкохол след като е
уведомен, че ще бъде тестван е техническо средство, при положение, че знае че една
положителната проба би довела до ангажиране на наказателната му отговорност вкл. с
налагане на ефективно наказание „лишаване от свобода“. Също така, видно от показанията
на св. Д. П., след пристигането му на мястото, където е следвало да провери водача за
алкохол, Б. не е споменал пред него за употребен алкохол, в момент следващ спирането на
автомобила за проверка. Видно от протокола за медицинско изследване, който е попълнен
съобразно заявеното от подсъдимия при отвеждането му в ЦСМП - Приморско за даване на
кръвна проба, подсъдимият е заявил, че е консумирал единствено 2 бири на 26.08.208г.,
около 22:53ч. Той не е направил изявления, че преди пробата с техническо средство, е
употребил 200 гр. водка. Логично е, че всеки подложен на проверка водач ще заяви това
важно обстоятелство, щом консумацията е в момент, в който е изгубил качеството на водач
на МПС. Освен това подсъдимият е приел показанията на техническото средство и по
никакъв начин не е възразил срещу тях, отказал е да даде кръвна проба, а в ранния етап от
разследването не е дал и обяснения по случая, в които да изтъкне това оневиняващо го
положение. Подсъдимият е водач е дългогодишен опит и като такъв е съвсем наясно е това,
какво следва да е поведението му след спиране за проверка от контролните органи.
В обясненията си подсъдимия твърди, че не помни магазина, откъдето бил закупил
водката Флирт, нито точно колко е била тя -200 или 250гр. Посочва и различен период, през
който я е консумирал- веднъж за 10 минути, след това за три минути и 23 секунди. Не може
да посочи в кой точно момент е започнал да консумира водката. В своите обяснения пред
РС подсъдимият излага твърдения, че едва след като го видели, че пие водка, полицаите
извикали колегите си да го тестват. Това твърдение напълно противоречи на съобщеното от
св.Я.И. и Б.Й., че веднага след като Б.Й. е усетил мирис на алкохол от водача Б., са се
обадили за съдействие на св.Д.П.. Тези техни показания съвпадат с останалия
6

доказателствен материал по делото. Видно от експертизата на записа на камерата на
полицейския автомобил, Б. е спрян в 2,32ч. /стр.45 от ДП/.Видно от талона за
изследване/стр.27 от ДП/ той е изпробван с техническо средство от св.Д.П. в 2,53ч.
Изминали са точно 21 минути от момента на спирането на Б. от И. и Й.. Св.Д.П. посочва, че
той и колегата му не са дошли веднага, а са се забавили. Самите Б. и Г., посочват, че вторият
полицейски автомобил се забавил 20-30 мин.
Версията по подсъдимия за изпит алкохол преди тестването му с техническо
средство, се опровергава и от обясненията на вещото лице Парасков пред
първоинстанционния съд при изслушване на заключението на СМЕ. На въпрос на съда дали
е възможно в рамките на 20мин., ако подсъдимият е употребил алкохол 200 гр. водка, в
издишания въздух да е налице концентрация от 1,63 на хиляда, каквато е била отчетена в
случая, вещото лице е отговорило, че това е възможно, но само ако водачът е изпил цялото
количество алкохол наведнъж в самото начало на проверката. В обясненията си
подсъдимият твърди, че си пиел през цялото време докато са изчаквали втората полицейска
кола. Същото твърдят и свидетелите Г., Ц. и Д.. Св.Г. не знае какво е станало с шишенцето
водка, твърди, че е изчезнало в суматохата. На практика няма обективни следи, които да
потвърждават техните противоречиви твърдения за наличие на бутилка у подсъдимия. При
това положение според отговорите на вещото лице концентрацията от 1,63 на хиляда не би
могла да се достигне по начина, описан от подсъдимия и тези трима свидетели, и това
компрометира достоверността на техните твърдения.
При преценка на достоверността на свидетелски показания, за решаващите
инстанции е налице задължение да преценят всички обстоятелства, които биха могли да
имат значение за евентуална тяхна предубеденост и тенденциозност. Сред тези
обстоятелства несъмнено са и служебните, колегиалните, родствените и емоционалните
взаимоотношения на свидетелите с подсъдимия. Видно от данните по делото св.Г. е в
изключително близки отношения с подсъдимия. Видно от показанията на св.Я.И., Г. и Б. са
заявили пред него, че живеят на семейни начала. В хода на досъдебното производство, Г. е
отказала да свидетелства, позовавайки се на признатото й с разпоредбата на чл.119 от НПК
право, като е изтъкнала и конкретно обстоятелство, обуславящо нейното решение - живеела
на семейни начала с подсъдимия /тогава обвиняем/ Б.Б.. Пред първоинстанционния съд
обаче е дала подробни показания, чрез които обосновава защитната версия на подсъдимия.
Показанията на тази свидетелка не могат да се приемат за обективни и безпристрастни, тъй
като тя съжителства заедно с подсъдимия, поради което е нормално и обяснимо да се опита
да го оневини с показанията си пред съда. Изводът за заинтересоваността на Г. се
потвърждава много убедително от нейното поведение в дните, следващи инцидента. От
показанията на св. Б. и св. Б.а се установява, че тя е посетила магазин „Вокал“, и е
разговаряла със св.Б., като го помолила срещу заплащане да свидетелства, че не съпруга й, а
тя е управлявала автомобила, и му предложила сумата от 1000лв. Св. Б. не приел
отправеното му предложение, като заявил, че ще разкаже за нещата така, както ги е
възприел. За този случай той разказал на св.Б.а, която потвърждава изложеното от него във
връзка с предложението на св.Г.. Показанията на св.Б. И., надлежно приобщени към
доказателствата по делото чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.1, т.5 от НПК също са в
тази насока. По време на разпита си пред съдия свидетелката И. е разказала за разговор с
непозната за нея жена, която я помолила да свидетелства, тъй като са задържали съпругът й,
и са го набедили, че той е управлявал автомобила. С оглед времето когато се е състояла
срещата и мястото, където се намира обектът, в който е работила св.И., няма съмнение, че се
касае за настоящия случай, а непознатата жена е св.Г.. Тя настоявала св.И. да заяви пред
полицаите, че й се е сторило, че колата е управлявана от жена, независимо, че не е видяла
това, което св.Г. я помолила да разкаже.
На второ място, показанията на Г. се опровергават убедително от показанията на
полицейските служители и намиращите се в близост водачи на таксиметрови автомобили,
7

които съдът прие за достоверни. Относно местоположението на автомобила, преди
потеглянето му, заявеното от св.Г. е недостоверно. Тя твърди в показанията си, че
автомобилът бил паркиран до магазин „Вокал“ в гр.Китен, съвсем близо до него. Установява
се по безспорен начин от показанията на двамата полицейски служители - св.И. и св.Й., че те
са възприели превозното средство от момента на потеглянето му, което е далеч от магазин
„Вокал“, последвали са го и са го спрели в кръстовището между улиците “Крайбрежна“,
Крайморска“ и „Корал“. Заявената от нея причина за спирането - по решение на водача, за
да посетят магазина, а не вследствие на подадената сигнализация от полицейски автомобил
също е убедително опровергано от показанията на двамата полицейски служители, а също
от показанията на таксиметровите водачи - св.И. и св.Д.. Самият подсъдим е казал пред съда
при разпита си-„след като изпих водката влязох в магазина като се чудих какво да си купя“
т.е. не е имало предварително взето решение да спират и да пазаруват в магазина.
Изложеното от св.Г., че й бил поискан подкуп също не отговаря на истината като се
опровергава от показанията св.Я.И. и Б.Й.. Св.Г. не знае дали цялата водка е била изпита от
Б., докато той твърди, че е изпил цялата. Св.Г. не знае какво е станало с шишенцето водка,
твърди, че е изчезнало в суматохата. На практика няма обективни следи, които да
потвърждават техните противоречиви твърдения. По изложените по-горе причини съдът
реши да не даде вяра на показанията на Г. относно това, че подс.Б. е консумирал водка
преди да бъде проверен с техническо средство Дрегер.
В тази връзка следва да се анализират и показанията на св.Ц. и Д.. При техния
прочит, прави впечатление, че те изцяло кореспондират единствено с показанията на св.Г. и
с обясненията на обвиняемия в частта за отпиването от шише, но се различават относно
начина, по които е ставало това. В показанията си св.Г. твърди, че подс.Б. отворил шишенце
с водка, седнал на тротоара и започнал да си пие. Св.Ц. пък твърди, че слизайки от колата Б.
имал някакво шишенце, разхождал се напред назад, влизал в магазина. Св.Д. от своя страна
заявява, че през целия период подсъдимия се разхождал насам-натам, отворил си една
бутилка и на няколко пъти пил от нея. Подсъдимият от своя страна твърди, че започнал да
пие след като полицаят Я.И. поискал от св.Г. подкуп от 1000лв. и той се бил изнервил от
това като изпил 200гр. водка за 10 мин. Прави впечатление, че когато двамата свидетели
разказват за това как са се отзовали в гр.Китен на мястото на инцидента, техните показания
са изключително подробни и хронологически подредени. Те си спомнят целия маршрут, по
който са стигнали до гр.Китен, кои заведения са посетили, колко и какъв алкохол са пили,
дори св.Д. разказва, че техния водач А.В. бил на друго заведение, където пил кола докато те
пиели бири като не става ясно как е възможно той да знае какво пие един човек, след като не
е бил с него. Когато обаче и двамата свидетели започват да разказват за самата случка с Б.
тази хронология се губи и в техните показания се появяват сериозни непълноти и
противоречия. Например, св.Д. посочва, че и двамата полицаи са се приближили към
спрения лек автомобил, управляван от Б., докато всъщност към него първо се е приближил
само св.Б.Й., което се вижда от записа на видеорегистратора на полицейския автомобил.
Св.Д. подробно описва как св.Г. била ударена със шамар, и ритната в корема от полицай и
самата тя ритнала един полицай. Такива обстоятелства нито един от установените свидетели
очевидци не съобщава, няма доказателства за такива действия. Таксиметровите шофьори,
които са присъствали през цялото време, несъмнено биха съобщили такива важни
подробности ако те наистина се бяха случили. Друг детайл от неговите показания също е
показателен за тяхната достоверност. Д. твърди, че видял как Б. пие от някакво шише, не
знаел какво има вътре, но гарантирал пред съда, че било алкохол. По-нататък в показанията
си този свидетел твърди, че св.Г. излязла от магазина с една торба, за което също никой от
другите свидетели дори и самата Г. не споменава за такава торба. Св.Д. твърди, че след
инцидента пили по още една бира със св.Ц. и си тръгнали към С., на 27ми август, по обяд,
без да е ясно какво са правили от 03,00ч. до обяд в гр.Китен. Св.Ц. пък заявява нещо съвсем
различно - че си е тръгнал преди края на инцидента, отишъл е при неговия приятел „А.“ след
8

което с колата са минали да вземат св.Д.. Така констатираните многобройни неточности и
противоречия поставят под сериозно съмнение истинността на показанията на тези двама
свидетели, дадени в хода на съдебното следствие. Св.Д. в показанията си твърди, че не е чул
за какво си говорели св.Г. и полицаите, но със сигурност ставало дума за пари, което той бил
разбрал по-късно. От това негово изявление може да се направи извод, че на него му е
оказвано влияние за даването на показания в полза на подсъдимия. Не става ясно кога и от
кой по-точно св.Д. е научил какъв е предмета на разговорите между св.Г. и полицейските
служители и защо е сигурен, че ставало дума за пари след като не е възприел лично
разговора. Ц. и Д. са посочили пред РС, че в деня преди съдебното заседание, когато са
разпитвани, са пътували заедно с подсъдимия и Г. и са нощували заедно в гр.Китен. Ц.
посочва, че са приятели от квартала с подсъдимия и именно Б. го е потърсил да свидетелства
в негова полза. Тези обстоятелства следва да се отчетат и във връзка с поведението на св.Г.,
която в дните след извършване на престъплението от страна на подсъдимия се опитала да
мотивира други лица, присъствали на случилото се, да лъжесвидетелстват относно факти и
обстоятелства, които те не са възприели в полза на подсъдимия, но те са отказали.
Свидетелите Ц. и Д. не посочват някаква правдоподобна причина за присъствието си в
гр.Китен. Не е установено лицето, което те твърдят, че ги докарало в гр.Китен, нито
автомобила, с който се твърди, че се пътували. Освен техните думи, няма нито един
обективен факт, доказващ тяхното присъствие в гр.Китен на 27.08.2018г. на мястото на
инцидента. Техните показания дават основание да се предположи, че трябва да са се
намирали на много близко разстояние до всички останали лица - полицейски служители и
таксиметрови шофьори. В показанията си св. Д. дори твърди, че един от полицаите му
направил знак да се отдръпне, когато се насочил към подсъдимия. Предвид това, логично би
било тяхното присъствие да се забележи от някои от тях. Никой от останалите установени
очевидци-нито един от полицаите и таксиметровите шофьори, обаче не ги е забелязал на
мястото на случилото се. Св. Яни И. бе категоричен, че други хора не е имало и той за първи
път вижда свидетелите Ц. и Д. в съдебна зала. Посочените обстоятелства поставят под
съмнение тяхната добросъвестност и обективност изобщо и компрометират като цяло
предоставена от тях информация. Ето защо съдът реши да не кредитира показанията на св.Ц.
и св. Д. Д. като необективни и недостоверни. Достоверността на гласните доказателствени
източници не зависи само от съпоставката им с другите доказателствени средства, но и от
собствената им убедителност, а тя на свой ред от тяхната последователност,
непротиворечивост и обективност.
При задълбочен и внимателен анализ на доказателства, първоинстанционният
съдът вероятно би приел други фактически и правни изводи, доколкото лансираната
защитна версия на подсъдимия освен, че е нелогична и житейски доста
неправдоподобна, но и се подкрепя само от гласни доказателства, които са
противоречиви, необективни и съмнителни, а от друга страна убедително се
опровергава от останалите доказателства по делото, които съдът приема за обективни и
истинни.
Ето защо настоящият състав прие, че подсъдимият е извършил престъпното
деяние, доколкото в тази насока са събрани по делото в достатъчен обем доказателства,
разгледани поотделно и в тяхната съвкупност – показанията на свидетелите очевидци
св.Я.И., св.Б.Й., св.Д.П., св.Т.И., св.П.Д., св.В.В., частично от обясненията на подсъдимия Б.
и показанията на св.Г., писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване,
талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, справка досежно
годността на Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0063, АУАН. От тях според
въззивната инстанция убедително се доказва, че на 27.08.2018г., около 02:35 часа в
гр.Китен, област Бургас, по ул.“Корал“ в посока „ул.“Атлиман“ подсъдимият
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
9

„Ц220“ с per. № СА 1017 HP, с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а
именно 1,63 на хиляда установено по надлежния ред - проба с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0063 след като е осъден с влязла в
сила присъда по НОХД №2345/2016г. на Софийски районен съд за деяние по
чл.343б,ал.1 НК. От обективна страна е налице „моторно превозно средство” по
смисъла на § 6, т. 11 на ЗДвП - лек автомобил марка лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Ц220“ с per. № СА 1017 HP . Изпълнителното деяние, осъществено от подс. Б., се
свежда до управление на този автомобил по улиците на гр.Китен чрез привеждане в
движение и направляване придвижването на автомобила в пространството, чрез
определяне скоростта и посоката на движение. Управлението е осъществено, след като
подс. Б. е бил употребил алкохол над 0,5 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда . Неговата
употреба е установена чрез техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен
номер ARDN 0063. От приложените по делото писмени доказателства досежно годността
на измервателното средство е видно, че то е преминало успешно проверката за техническа
годност на 23.05.2018г./стр.31 от ДП/, така че показанията му не могат да се поставят под
съмнение, още повече че липсват по делото фактически данни, дискредитиращи годността
на обсъжданото техническо средство. Спазен е реда за установяване на употребата на
алкохол, установен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Видно от
фактите, изложени по-горе, на водачът Б. е извършен техническо средство Алкотест Дрегер
7510, с фабричен номер ARDN 0063., който отчел положителен резултат за употреба
алкохол. Видно от талона за изследване/стр.27 от ДП/ и протокол за медицинско
изследване/стр.28 от ДП/ той е приел показанията на теста и доброволно се е отказал да даде
кръв за анализ, поради което за меродавни следва да се приемат показанията от техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN 0063. Той е имал възможност да
опровергае показанията на техническото средство чрез химическа експертиза на кръвта, но
не го е направил. Подс.Б. вече е бил ***** за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК,
извършено на 09.06.2015г. със Споразумение от 06.06.2016г. по НОХД № 2345/2016г. на РС-
С., влязло в сила на 06.06.2016г.
От субективна страна престъплението е извършено при „пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. първо от НК като форма на умишлена вина. При
извършване на деянието, в съзнанието на подсъдимия несъмнено са съществували ясни
представи, че предприема управление на МПС след като назад във времето е
употребил алкохол, при наличието на изрична забрана за такова поведение, и след като
вече веднъж е ***** за такова деяние т.е. подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието и е предвиждал общественоопасните му последици, като искал
настъпването им.
По отношение размера на наказанието.
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 до 5 години и „Глоба” от 500 до 1 500 лева, както и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС”, съгласно чл. 343г, вр. чл. 343б, ал. 3, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК. Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства обремененото му
съдебно минало и високата концентрация на алкохол в кръвта, която е три пъти над
необходимата за съставомерност на деянието му по чл.343б,ал.2 НК. Въззивният състав
намира, че наказанието следва да бъде определено по правилата на чл. 54 от НК. По делото
не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства, обосноваващи и налагащи определяне на наказанието на подс.
Б. при приложението на чл. 55 от НК. Наред с това, отсъства и другата установена в чл. 55
от НК предпоставка - и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно
10

тежко. Смекчаващи отговорността обстоятелства са доброто процесуално поведение по
подсъдимия, което не довело до забавяне на производството, изтеклото време на
наказателното производство от близо три години от датата на деянието, и малко по-ниската
степен на обществена опасност на деянието предвид това, че е извършено на място и по
време, когато не е имало интензивно движение на МПС-та и пешеходци. При съвкупната
преценка на всички индивидуализиращи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът
прецени, че размерът на наказанието следва да бъде в размер под средния към минималния.
Настоящият състав счита, че размер от една година и шест месеца лишаване от свобода и
„глоба“ в размер на 1000 лева ще са напълно достатъчни за постигане на целите както на
индивидуалната, така и на генералната превенция.
Изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ не може да бъде отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НК, тъй като Б. е осъден със Споразумение от 06.06.2016г. по
НОХД № 2345/2016г. на РС- С., влязло в сила на 06.06.2016г., на лишаване от свобода от
шест месеца, което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК и не може да се ползва
повторно от този институт.
На основание чл.68, ал.1 НК следва да се приведе в изпълнение отложеното
наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, наложено на Б. със споразумение
№ 157/19.09.2018 година по със Споразумение от 06.06.2016г. по НОХД № 2345/2016г. на
РС- С., влязло в сила на 06.06.2016г., тъй като настоящото деяние е извършено в
изпитателния срок на това наказание.
Предвид фактът, че сборът от настоящото наказание и наказанието, което е
приведено в изпълнение не надхвърля две години, то съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС те
следва да бъдат изтърпени при първоначален общ режим.
На подс. Б. следва да се наложи кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години. Срокът на това наказание по мнението на
въззивната инстанция изцяло съответства на характера и интензитета на посегателството,
като е съобразен с документираните предишни нарушения на ЗДвП / 5 НП и 1 фиш/, за
които подсъдимия е санкциониран с административни наказания и с факта, че вече
наложеното му наказание от 6 месеца лишаване от правоуправление за предходното
престъпление по чл.343б, ал.1 НК очевидно не е дал резултат.
С оглед на всичко изложено, въззивният съд постанови своята присъда.

Председател

Членове:1.

2.

11

Номер на акта:	11
Дата:	4 юни 2021 г.
Съдия:	Георги Христов Иванов

Дело:	20212100600349
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 април 2021 г.

Присъда по дело №349/2021 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите