Р Е
Ш Е Н
И Е
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
№……………Гр. София……………г..
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ-в
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми октомври , две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа
докладваното от съдия Зл.Чолева гр. дело № 16858 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Съдът
е сезиран с жалба, подадена от С.Й.Д. решение № 152442 от 27.06.2019г.,
постановено по гр.д.№ 67518/ 2017г. на СРС, 57 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Б.Б.С.“
ЕООД иск с правно основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно
и отмяна като такова на дисциплинарното уволнение,
извършено на основание чл.190,ал.1,т.2, вр. с чл.187,ал.1 и 330,ал.2,т.6 от КТ
със заповед № 217/ 14.07.2017г. на Управителите на „Б.Б.С.“ ЕООД. Решението се
обжалва и в частта за разноските, които ишецът С.Й.Д. е осъден да заплати на
ответника „Б.Б.С.“ ЕООД съобразно изхода на спора по делото.
Въззивникът С.Й.Д.
заявява искане за отмяна на атакуваното решение, като незаконосъобразно
и необосновано. Поддържа необоснованост на извода на съда, с който е прието, че
от работодателя е спазен 2 месечния срок за налагане на дисциплинарното
наказание. В тази връзка се позовава на заповедта от 15.02.2017г. и
предхождащото я писмо –искане с изх.№ 293/17.01.2017г. Счита, че от тези два
документа се установява безспорно фактът, че за нарушението работодателят е
узнал още през януари 2017г, а със спорната заповед дисциплинарното наказание е
наложено пет месеца по-късно след докладна записка от 30.05.2017г. Намира за неправилен и извода на съда, че от
страна на ответника-работодател е спазена процедурата по чл.193,ал.1 от КТ,
като е прието, че е налице хипотезата на ал.3 на същата разпоредба. Твърди, че от събраното по делото гласно
доказателство се установява, че той /ищецът/ сменя местоработата си и се мести
в чужбина. Въззивникът-ищец намира, че след като работодателят е бил известен за
този факт то изпращането на искането за обяснения по чл.193,ал.1 от КТ на
адреса му в България представлява проява на недобросъвестност от
ответника-работодател, тъй като няма вина /ищецът/, че членовете на
домакинството му не са били в дома за да получат документите. С изложените
доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и
вместо него- постановяването на друго, с което предявеният иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ да бъде уважен като основателен с присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
„Б.Б.С.“ ЕООД оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди
атакуваното решение, като законосъобразно и правилно. Подробни съображения в
подкрепа на заявеното становище въззиваемият излага в депозирания в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Заявява искане за разноски за въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски градски съд, като взе предвид
становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:
С решението на първата инстанция в обжалвана
част искът по чл.344,ал.1,т.1 от КТ е отхвърлен , след като от съда е прието,
че от работодателя е спазена процедурата по издаване на спорната заповед по
чл.193,ал.1 от КТ при условията на ал.3 на
същата норма. Прието е , на следващо място, че със спорната заповед
дисциплинарното наказание е наложено в рамките на 2 месечния срок по
чл.194,ал.1 от КТ, предвид факта, че дисциплинарното нарушение е станало
известно на дисциплинарно наказващия орган на 30.05.2017г. с докладната записка
от тази дата. На последно място, с обжалваното решение е прието, че по делото
са установени и нарушенията на д.трудовата дисциплина, за които е наложено
наказанието със спорната заповед. С тези мотиви предявеният иск по
чл.344,ал.1,т.1 от КТ е отхвърлен.
При извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е
валидно и допустимо. Ето защо, съдът приема, че дължи произнасяне по съществото
на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е
ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК и при извършване на
дължимата проверка за спазване на приложимите императивни правни норми.
По иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ:
Настоящият съдебен състав
извода на първата инстанция – за неоснователност на иска, поради установената
законосъобразност на заповедта, с която е наложено наказанието дисциплинарно
уволнение на ищеца.
Настоящият съдебен състав
намира за законосъобразен и правилен извода на първоинстанционния съд , с който
е прието, че искането за обяснения по нарушенията на трудовата дисциплина,
попадащи в приложното поле на чл.190,ал.1,т.2 от КТ /неявяване на работа в два
последователни дни/, следва да се счита връчено редовно на ищеца по реда на
чл.193,ал.3 от КТ. Видно от представеното по делото доказателства, искането за
обяснения /писмо-искане от 13.06.2017г./ за нарушенията –предмет на спорната
заповед за уволнение са изпратени на адреса на ищеца, посочен в трудовия
договор : гр.София, ж.к.**********13 с писмо с обратна разписка, върната с
отбелязване, че е останала непотърсена /л.55 от делото на СРС/. От признанието
на самия ищец се установява, че той не е живеел на посочения от него и
единствен известен на работодателя му адрес, тъй като е работил в чужбина
/Турция/. При тази хипотеза, настоящият съдебен състав приема, че обясненията
не са били изслушани по вина на самия ищец и законосъобразно с обжалваното
решение е прието , че приложение намира
в този случай разпоредбата на чл.193,ал.3 от КТ. Неоснователно се явява в тази
връзка заявеното от ищеца твърдение за недобросъвестност на работодателя,
произтичащо от изпращането на исканията за обяснения на известния му адрес при
условие, че е знаел, че ищецът не се намира на него. Установеният с показанията
на св.Томислава Чернева факт на проведен между управителя на ответното
дружество и ищеца разговор през октомври 2016г., при който ищецът е уведомил
работодателят, че иска да напусне, включително относно молбата за напускане,
която е била подавана от ищеца и връщана от управителя, по никакъв начин не
може да обоснове извод за твърдяната от ищеца недобросъвестност. След като от
ищеца не е доказан фактът, че от него е била подадена в изискуемата форма за
действителност- писмена молба /чл.335,ал.1
от КТ/ за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника, по надлежния
ред - чрез съответната служба на ответника /деловодство, регистратура/ или чрез
писмо с обратна разписка, не е настъпила
целяната от него правната последица на прекратяване на трудовото
правоотношение. Право на всяка страна по трудовото правоотношение е да иска
прекратяването му, но това става само по установена форма и ред от КТ. В случая
ищецът не е процедирал в съответствие с изискванията на закона. За ищеца е
съществувало задължението за явяване на работа и престиране на труд по
трудовият договор с ответника след проведената срещна с управителя, за която
свидетелства свидетелката Д.. От отклоняването /неизпълнението на това основно
трудово задължение със започване на
работа при друг работодател в друга държава при наличие на валиден и действащ
трудов договор с ответника, ищецът не би могъл да черпи права и с това
собствено неправомерно поведение да обосновава
недобросъвестност на работодателя, каквато в случая липсва. Нещо повече, ищецът
не твърди и не установява включително и с показанията на свидетелката,
ответникът-работодател да е имал информация за точния адрес на ищеца в чужбина.
Предвид вида и характера на нарушението на трудовата дисциплина, за което ищецът е санкциониран с налагането
на дисциплинарното наказание- неявяването на работа и при установена
невъзможност на работодателя да връчи искането за обяснения по вина на самия
ищец / с напускането на страната и непосочен нов адрес на пребиваване в чужбина/,
настоящият съдебен състав приема, че приложение намира разпоредбата на
чл.193,ал.3 от КТ и съответно- не е налице първото посочено от ищеца основание
за отмяна на уволнителната заповед.
Що се отнася до
твърдяното от ищеца нарушение на разпоредбата на чл.194,ал.1 от КТ, настоящият
съдебен състав прима, че то не се установява. Действително, основателно е
възражението на ищеца, че за нарушенията на трудовата дисциплина, попадащи в
приложното поле на чл.190,ал.1,т.2 от КТ за частта от процесния период от
време, посочен в уволнителната заповед, а именно- 09.01.2017г.- 15.02.2017г. ,
2 месечният срок по чл.194,ал.1 от КТ е изтекъл към релевантния момент
/14.07.2017г./, тъй като работодателят е знаел за тези нарушения към датата
15.02.2017г., когато е издадена първата уволнителна заповед. Със заповедта под
№ 167 от 15.02.2017г., издадена от законните представители на ответното
дружество, разполагащи с дисциплинарно наказваща власт по смисъла на чл.192,ал.1
от КТ, на ищца е наложено наказание- дисциплинарно уволнение за неявяване на
работа в два последователни дни в
периода 09.01.2017г. - 15.02.2017г. Тази заповед не е породила правно действие,
тъй като не е връчена на ищеца, но от същата следва безспорният извод, че за
нарушенията по чл.190,ал.1,т.2 от КТ, попадащи в тази част от периода от време,
включен и в спорната уволнителна заповед, последната е издадена след срока по
чл.194,ал.1 от КТ, тъй като работодателят е знаел за нарушенията още към
15.02.2017г. Доколкото обаче, в конкретния случай
нарушението по чл.190,ал.1,т.2 от КТ – неявяване на работа в два последователни
дни, е продължило и след 15.02.2017г.
при условията на продължавано нарушение / с всеки нови два последователни
дни неявяване на работа от ищеца е реализирано ново нарушение , попадащо в
приложното поле на чл.190,ал.1,т.2 от КТ/ и за тези нарушения дисциплинарно
наказваниящ орган по смисъла на чл.192,ал.1 от КТ е узнал на 30.05.2017г. чрез
докладната записка, изходяща от прекият ръководител на ищеца /л.32 от делото на
СРС/, съдът приема, че дисциплинарното наказание, наложено с връчване на спорната
заповед на 14.07.2017г. е в рамките на законоустановения 2 месечен срок по
чл.194,ал.1 от КТ.
На последно място, по
отношение реализирането на нарушенията на трудовата дисциплина между страните
няма спор, те се признават от самия ищец и са установени със събраното по
делото гласно доказателство, поради което законосъобразно се явява наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание със спорната уволнителна заповед.
С оглед изложените мотиви, настоящият съдебен
състав приема, че по делото е доказана законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно уволнение, поради което искът по чл.344,ал.1,т.1 от КТ следва да
бъде отхвърлен, като неоснователен, както правилно е постановено и с
обжалваното решение.
По разноските: При този изход на делото
и на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия –
ответник направените разноски в въззивното производство в размер на 100,настоящото
производство в размер на 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горните мотиви,
Софийски градски съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152442 от 27.06.2019г., постановено по
гр.д.№ 67518/ 2017г. на СРС, 57 състав в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Б.Б.С.“
ЕООД иск с правно основание чл.344,ал.1, т.1 от КТ – за признаване за незаконно
и отмяна като такова на дисциплинарното уволнение,
извършено на основание чл.190,ал.1,т.2, вр. с чл.187,ал.1 и 330,ал.2,т.6 от КТ
със заповед № 217/ 14.07.2017г. на Управителите на „Б.Б.С.“ ЕООД.
В останалата част, с
която е отхвърлен искът по чл.224,ал.1 от КТ като необжалвано първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.Й.Д. да
заплати на „Б.Б.С.“ ЕООД - сумата от 100лв.- разноски по делото за
въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК,
в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.