№ 274
гр. София , 08.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на осми март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.345,ал.1 вр.чл.341 ал.2 НПК,като е
образувано по частна жалба на лишения от свобода А. Е. А.,роден на *** година в гр. ***,с
постоянен адрес в гр.***,област ***,български гражданин,не женен,със средно
образование,осъждан,ЕГН **********,понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвор гр.***,чрез защитника му адв.В. А. от САК,с посочен съдебен адрес
,против протоколно определение №260075/09.02.2021 година на Окръжен съд гр.
Кюстендил ,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №27/2021 година по описа
на съда.
С атакуваното определение е оставена без уважение молбата на лишения от свобода А.
за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяна част на наложено му наказание
„лишаване от свобода”,като с атакувания съдебен акт съдът не е уважил направеното искане
да се постанови УПО по реда на гл.ХХХV,раздел І-ви,чл.437-442 НПК за останалия срок на
изпълнение на наказанието „лишаване от свобода”.
В частната жалба защитата твърди,че атакуваният съдебен акт е неправилен и
незаконосъобразен.По същество защитата сочи обобщаващо,че е неправилен извода на
първия съд затова,че спрямо осъденото лице не са налице условията на чл.70 НК и е прието
да не са налице предвидените кумулативно изискуеми предпоставки за прилагане института
на т.н. „условно“ предсрочно освобождаване.Оспорват се доводите на съда,че не са налице
достатъчно доказателства ,които да сочат поправяне на осъденото лице,като защитата
сочи,че осъденият А. е положил всички усилия за социализирането си,променил е
отношението към миналото си и към установения правов ред.Твърди,че осъденият А. е„…
превъзпитан и е безпредметно продължаването на изтърпяване на наказанието“.
1
Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на направеното
искане.
Съдът,като прецени оплакванията в частната жалба до въззивния съд и провери
атакуваното определение,въз основа на собствена оценка на доказателствата по
делото,намери жалбата за неоснователна.
Съображенията са следни:Осъденият А. Е. А. е роден на *** година в гр.***,с
постоянен адрес в гр.***,област ***,български гражданин,не е женен,със средно
образование,осъждан,ЕГН **********.Понастоящем изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.***.Молителят е осъждан няколкократно по:
-нохд №1240/2015 година по описа на РС гр.Дупница,за престъпления по чл.131
ал.1,т.12 вр. чл.130 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 НК, на наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години,като по реда на чл.66 НК е определен изпитателен срок в размер на 3/три/
години,
-по нохд № 424/2018 година по описа на РС гр.Дупница,за престъпление по чл.195 НК е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година,като по реда на чл.66
НК е определен 3-годишен срок.С определение №347/27.06.2019 година,постановено по
н.ч.д.№ 497/2019 година по описа на РС гр.Дупница,на осн.чл.25 НК вр.чл.23 НК,на А. е
определено общо наказание 2/две/ години „лишаване от свобода“,като е определен
първоначален „строг“режим на изпълнение на наказанието.Изтърпяно е в периода
26.10.2016 година-11.05.2018 година,
-по нохд №203/2017 година по описа на РС гр.Дупница,за престъпление по чл.330 ал.1
вр. чл.20 ал.3 и ал.4 НК,му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
/четири/ години , като е определен първоначален „строг“ режим на изпълнение на
наложеното наказание.При условията на чл.68 ал.1 НК е приведено в изпълнение
наказанието,наложено на А. по нохд №1240/2015 година.
Видно от приложените по делото писмени доказателства,началото на наказанието
търпяно от А. е от 11.05.2018 година.Към датата на постановяване на атакувания съдебен
акт-09.02.2021 година,осъдения А. е изтърпял фактически 2 години,8 месеца и 28 дни,като
към тази изтърпяна част са добавени и зачетени 3 месеца и 6 дни от работа или всичко-3
години и 4 дни ,вж.справка от МП,ГД “ИН“,затвор гр.*** № 165/08.02.2021 година,л.21 от
делото.
Остатъкът към посочената дата е 11 месеца и 26 дни.
Лишеният от свобода А. Е. А. изтърпява наказанието си при оценка на риска от рецидив
в стойности-63 точки,непроменени.
За да постанови атакувания пред САС съдебен акт,първият съд е анализирал писмените
2
доказателства,събрани надлежно по делото-справки изх.№108/25.01.2021 година,л.15-ти и
изх. №165/08.02.2021 год,л.21-ви,както и становище по чл.437 ал.2 изр.2 НПК от началник
на Затвора гр.***,Доклад за лишения от свобода А.,л.л.5-6,изготвен от инспектор СДВР на
затвор гр.*** на 06.01.2021 година,ведно с препланиран план на присъдата на лишения от
свобода А.,л.л.7-8,становища и писмени доказателства приложени към досие на лишения от
свобода А.,относими към обстоятелства,подлежащи на установяване по реда на чл.439а ал.2
вр.ал.1 НПК.
Няма спор,съгласно чл.70 ал.1 НК за прилагане института на УПО,че е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки:
-осъденият А. да е дал доказателства за своето поправяне и
-да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наказанието си,в конкретния случай.
Първият съд обосновано е приел,че осъденият е изтърпял повече от 1/2 от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“.Твърдението в тази насока на защитата е основателно и
спор в тази насока между страните няма.
Обсъждайки първата предпоставка за прилагане института на „УПО“,първият съд
правилно е отчел разписаното в чл.439а НПК,оценявал е доказателства за поправянето на
осъденото лице,но е оценявал в комплекс степента на изпълнение целите на наказанието по
плана на присъдата,наред с установеното в цялост,относно поправянето на осъдения
А..Обосновано в мотивите си първият съд е дал отговор на поставени пред него
въпроси,свързани с обсъждане фактите,сочещи на промяната в поведението на осъдения в
нейните качествени и количествени показатели,които са релевантни за решаване въпросите
по чл.440 и сл НПК.Обосновано първият съд е приел обобщително,че процесът на
личностното поправяне на осъденото лице не е завършил и в правните си изводи се е
основал на събрани и проверени по делото писмени доказателства. Безспорно следва да се
отбележи,че първият съд е бил ясен и последователен във фактическите си анализи и
последвалите ги правни изводи.
Необосновани са доводите на защитата,че са налице достатъчно доказателства,които да
сочат поправяне на осъденото лице,като следствие на поправителната работа с него в
пенитенциарното заведение,които не са били надлежно оценени от първия съд.Следва да се
отбележи липсата на конкретика в твърдението на защитата в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира,че първият съд не е подценил отразеното в
писмените документи по делото,затова да са налице частични положителни промени в
поведението на осъдения А.,като в тази насока следва да се отбележи,че същият е работил и
в процеса на работата му не са констатирани съществени отклонения от определения
режим.В мотивите към атакувания съдебен акт първият съд изрично е акцентирал на тези
факти и обстоятелства,свързани с полагането на труд от осъдения А..Последният е работил
3
като „общ“ работник в „Пейпър Багс" ЕООД,ДП „ФЗД" в периода 01.06.2018 година-
18.06.2018 година,когато е освободен,поради отказ да полага труд занапред.Съдът се е
позовал в изводите си на заповеди от 30.05.18 година и 15.05.2018 година на ръководител на
предприятието.Впоследствие осъдения А. е назначен на работа като „отговорник при
пазаруване на лавка“,считано от 18.06.2018 година и „социален асистент“,считано от
04.09.2019 година.Считано от 20.05.2020 година осъденият А. е определен за „отговорник за
банята на 4-та група“,като е съблюдавал целостта на поверено му имущество.Изпълнявал е
задълженията си „….без да са констатирани липси…“.
Съдът обаче е отчел относителната тежест на посочените по-горе обстоятелства,сочещи
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието,съпоставяйки ги с
установени факти,сочещи противното,включително данни за наказания,налагани на осъдения А.
по административен ред.
От друга страна първият съд подробно е основал изводите се на обективно установени
факти ,свързани с това,че осъдения А.А. не е награждаван,напротив-наказван е
няколкократно,видно от приложените по делото писмени доказателства,като е лишаван от
хранителни пратки за срок от 3 месеца и от 1 месец/заповеди от 19.07.2018 година и
13.02.2020 година/,предупреждаван е за допуснати отклонения в установения режим от
затворническата администрация,налагано му е наказание „изолиране в наказателна килия за
5 денонощия“, наложено със заповед от 28.01.2021 година за участие в хазартна
игра,прераснала във физическа саморазправа между лишени от свобода.Наложените
административни наказания на осъдения А. следва да се ценят при условията на чл.439а
НПК,доколкото те са отражение за цялостното поведение на осъдения и като такива са част
от фактите,подлежащи на оценка в това производство.
Първият съд ясно е посочил в мотивите си,че„Първоначалната му оценка за рецидив не
е коригирана и остава в средните стойности-63 точки,с очертани 3 дефицитни зони при
постъпване в затвора и понастоящем:„отношение към правонарушението“,начин на живот и
обкръжение-привързан към лица от криминалния контингент,умения за
мислене“.Внимателния прочит на изготвеното по делото становище от началник на затвора
гр.*** и на инспектор СДВР сочи , че осъденото лице формално разпознава проблемите,без
да налична изградена способност за решаването им,липса на изградени устойчиви
положителни модели на поведение,като осъдения е склонен да се самооправдава,пренасяйки
вина другиму за собствени действия.Видно е,че осъденият А.А. е повлиян от референтното си
обкръжение,не осъзнава напълно вредата от поведението си, проявява безразсъдно и рисково
поведение.
Въззивният съд намира,че правилно е оценена сравнително високата степен на риск от
рецидив,формалното отношение към изпълнение на задачите,свързани с изпълнение плана
на присъдата,липсата на дълбоки позитивни промени и липса на ясно дефиниране на
етапите,през които следва да премине осъденият А. за решаване на проблемите,включително
липса на категорично оценка на негативните последици от действията си,свързани с липса
4
на изграден устойчив модел за преодоляване на тези проблемни зони,липса на възприети
адекватни модели на поведение,които да му позволят трайна положителна промяна.
На тази основа,анализирайки доказателствения обем,обосновано решаващият съд е
посочил,че въпреки наличие на изтърпяна по-голяма част от наказанието,наложено на
лишения от свобода към момента на постановяване на атакувания съдебен акт и наличните
оскъдни данни за поправяне на осъденото лице,са налице доказателства,че целите на
наказанието не са изпълнени така,както изисква Закона.Очертаните и констатирани
проблемни зони сочат,че все още не са налице убедителни доказателства осъденият да се е
поправил и да е постигнал убедителен резултат в тази насока.Всички очертани проблемни
зони дават основание да се приеме обобщително,че плана на присъдата не е изпълнен,а
становището на началника на затвора гр.*** и доклада на инспектор СДВР сочат,че
поставените цели и задачи в плана на присъдата не са постигнати,на която основа е
отрицателно изразеното становище на затворническата администрация към прилагане
правилата на чл.70 НК.Ясно и категорично е посочено,че социалната работа с осъденото
лице следва да продължи в насока осмисляне собственото му поведение,мотиви и
последиците от него.
Въззивният съд намира,че преценени в тяхната съвкупност изложените обстоятелства
дават отрицателен отговор на въпроса за настъпило превъзпитание на осъдения в
степен,изискуема от Закона.За осъдения възпитателно-корекционната работа следва да
продължи в насока постигане разписаните цели по индивидуалния план на
присъдата.Фактическите и правни изводи са съобразени с данни за насоките за работа с
лишения от свобода,установени по ясен ред-оценка по реда на чл.155 ЗИНЗС и чл.156
ЗИНЗС,свързана с план за изпълнение на присъдата.
На основа на горното,въззивния съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №260075/09.02.2021 година на
Окръжен съд гр. Кюстендил,постановено в открито съдебно заседание по н.ч.д. №27/2021
година по описа на съда,с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. Е. А.,с
установена по делото самоличност,ЕГН ********** за постановяване на предсрочно
условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказание „лишаване от
свобода“.
Определението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6