Р Е Ш
Е Н И E
Гр.Хасково, 31.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, шести граждански състав на първи март две хиляди двадесет и първа в открито съдебно заседание, в състав :
СЪДИЯ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
Секретар : Румяна Русева
като разгледа докладваното от съдията Серафимова
т.д. № 62 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 365 и сл. ГПК.
Т.дело № 62/2020 г. е
образувано по подадена искова молба от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление гр.София, представлявана от Д.Ш.и М.В., чрез процесуалния
представител адв.В.И.П. от САК - гр.
София против Р.А.Р., с ЕГН ********** и К.М.Р., с ЕГН **********,***.
В исковата молба се твърди,че на
15.07.2007 г. е бил подписан договор за кредит № 41-218/2007, продукт Нов Алфа Кредит за покупка строителство и ремонт, впоследствие
изменен с Анекс № 1 от 08.01.2010 г. между „
Алфа Банка -клон България КЧТ като кредитодател, като „Юробанк
България“АД-гр.София е правоприемник на „Алфабанк-клон България КЧТ“ и Р.А.Р. ,като кредитополучател и К.М. Р., като
солидарен длъжник ,по силата на който кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя и солидарния
длъжник кредит в размер на 73 000 евро,
обезпечен с ипотека върху недвижим имот, подробно описан в чл.7 „обезпечения“
от процесния договор. Размерът на кредита
е 73 000 лева евро, а целта на кредита - покупка на
недвижим имот, ремонт и рефинансиране на кредит отпуснат с такава цел – чл.1 от
договора. Съгласно чл.2 от договора кредитополучателят се задължавал да
изплати отпуснатия кредит в срок от 240 месеца.Съгласно чл.4 от договора за
усвоените суми по кредита предмет на договора кредитополучателят заплащал годишна лихва, с която за първата година от
срока на договора е фиксирана лихва в
размер на 3,9 % годишно, а за останалия период
от срока на договора – плаващ лихвен процент в размер на дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 2% .При просрочие и
при предсрочната изискуемост по кредита се заплаща наказателна лихва съгласно общите
условия.Съгласно чл.5 от договора кредитополучателят дължал и следните такси:
такса за разглеждане на документи за кредит в размер на 20,00 лева, без ДДС, такса за управление на кредита
и обработка на кредита,като размерът за първата година от договора е 1% върху
размера на разрешения кредит,но не по-малко от 100 евро, платима при подписване на договора за кредит, за
останалия период от срока на договора
размерът на таксата е 0,5 % върху остатъчния размер на разрешения
кредит,но не по-малко от 10 евро,такса за предсрочно погасяване в размер на 3%
върху предплатения размер на кредита,приложима през първите пет години от срока на договора,такса при предоговаряне условията на кредита в размер
на 0,5 % върху остатъка по кредита. Съгласно ч.6.1 от договора кредитът няма гратисен период на погасяване. Съгласно
чл.6.2 от договора погасяването на кредита се извършва на 240 месечни анюитетни
вноски от които последната е изравнителна,включващи главница и лихва.В разпоредбата на чл.7 от договора
са посочени обезпеченията по
кредита,като кредитополучателят учредява ипотека върху следния недвижим имот: 242,50/485
ид.части от УПИ с идентификатор 21052.1016.191 по кадастралната карта на
Димитровград с площ от 485 кв.м. ведно с построената в имота двуетажна жилищна
сграда и построената в западната
половина на имота стара масивна къща,
със застоена площ от 24,00 кв.м. на един етаж,
представляваща сграда с идентификатор
21052.1016.191.1.1, предназначение : жилищна сграда –
еднофамилна.Съгласно чл.9 от договора неразделна част от него са общите условия
на Алфа Банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа
ипотечен кредит за покупка на
строителство.
Съгласно чл.1 от Анекс № 1 към договора за кредит сключен на 08.01.2010 г. целият дълг се преоформя като редовна главница и срокът за погасяване на дължимите суми към банката се удължава до 05.01.20390 година. Този срок включвал дванадесетмесемен гратисен период през който се заплащат само лихвите,а след изтичане на гратисния период погасяването на дълга по кредита ще се извършва на 228 равни месечни анюитетни вноски,от които последната изравнителна,включваща главница и лихви.Към Анекс № 1 е подписан подробен погасителен план,който посочва индивидуално всяка една погасителна вноска като размер и падежна дата.
Кредитополучателят спрял плащанията си по договора за кредит,поради което през 2013 година,кредиторът Алфабанк-клон България КЧТ образувал заповедно производство само за просрочените по кредита суми,без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем.По подаденото заявление Районен съд- Димитровград издал изпълнителен лист на 26.09.2013г. и заповед за незабавно изпълнение №917/26.09.2013г. по ч.гр.дело № 1449/2013 г..Въз основа на издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изп.дело № 20138740401264/2013 по описа на ЧСИ С.М.П.,с рег.№ 874 в регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие района на ОС-Хасково.
След издаването на първия изпълнителен лист само за просрочията по посоченото по-горе ч.гр.дело № 1449/2013г. на Районен съд-Димитровград, кредитополучателят продължавал да не заплаща на банката дължимите месечни вноски по кредита,за периода,посочен в извлеченията от счетоводни книги приложено по новото заповедно производство,а именно ч.гр.дело № 603/2019 г. по описа на РС-Димитровград. Поради натрупаното просрочие банката се възползвала от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции и чл.20.2 от общите условия, неразделна част от договора за кредит ,за което е уведомила длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р..
Задълженията на длъжниците не били погасени и след обявяването на предсрочната изискуемост,поради което кредиторът ищец подал заявление по раде на чл.418 от ГПК във връзка с чл.417,т.2 от ГПК,с което упражнил правото си по чл.60,ал.2 от ЗКИ и чл.29.2 от общите условия,неразделна част от договора за кредит,да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С подаденото заявление заявителят ищец претендирал само част от цялото си вземане спрямо длъжниците Р.А.Р. и К.м.Р.. На основание подаденото заявление в Районен съд-Димитровград било образувано заповедно производство по ч.гр.дело № 603/2019 г. по което на 04.04.2019 г. е издаден изпълнителен лист № 442 въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение № 352/04.04.2019 г..Така издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били присъединени към вече образуваното изпълнително дело № 20138740401264/2013 г. по описа на ЧСИ С.М.П., с рег.№ 874 и район на действие ОС-Хасково. Посоченото изпълнително дело било образувано за събиране на част от същото вземане на кредитора, поради което с новоиздадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не е било образувано отделно изпълнително производство с нов номер ,а изпълнителният лист и заповедта за изпълнение били приложени по вече образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията, присъдени с изпълнителния титул. След присъединяване на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р. била връчена покана за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК, по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, във връзка с чл.47,ал.1 от ГПК, чрез залапване на уведомление.След връчването на поканата заедно със заповедта за незабавно изпълнение на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, Районен съд-Димитровград указал на заявителя- ищец, със съобщение от 07.02.2020 г., получено на 26.02.2020 г. да предяви установителен иск в едномесечен срок от получаването на съобщението за доказване на вземането по заповедното производство.
В предоставения му едномесечен срок ищецът предявявал иск с правно основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК, като
моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на Р.А.Р. и К.М.Р.,че вземането на „Юробанк
България“ АД за главница, договорни и наказателни лихви, такси и застраховки
към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист до РС-Димитровград съществува в размерите
посочени в ч.гр.д. № 603/2019 г. по описа на същия съд, по съдържащото се в
делото извлечение от счетоводни книги на
банката, като сумите претендирани от банката
посочени в заявлението по чл. 417 от ГПК, са - 30 677,51 евро- част от непогасена дължима
главница, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението -
01.04.2019 г. и нотариални разноски в размер на 136,00 лв.Посочените суми били
част от цялото вземане на кредитора, като банката обявила целия остатък от дълга по кредита за
изцяло и предсрочно изискуем, за което е представила необходимите доказателства
в заповедното производство.Със
заявлението по чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.
№ 603/2019 г. по описа на РС-Димитровград, банката претендира
не цялото свое вземане, а само част от него, в размер на посочената по-горе претенция.Цялото вземане
на банката срещу длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р. съгласно представеното извлечение от
счетоводните книги,като вземането се
състои от следните компоненти: 65 660,23 евро - главница, 11871,54 евро- договорна
лихва, 5470,55 евро - наказателна лихва,
137,73 евро – застраховки и нотариални
разноски в размер на 136,00 лв.
Банката обявила целия
кредит за предсрочно изискуем,но по заповедното производство
претендирала не цялото вземане,
което е обявила за предсрочно изискуемо, а само за част от него и това е
вземането посочено в т.9 на заявлението
по чл.417 от ГПК, както следва : 30 677,51 евро част от цялата дължима главница,136,00 лева-
дължимите нотариални разноски и
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 в съда. Банката претендирала само част от своето вземане,
както е индивидуализирано и в
заповедното производство по ч.гр.дело № 603/2019 г. и в издадените по това заповедно производство изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение.Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, в сила от 18.06.2014
г. ищецът моли съда да осъди длъжниците да заплатят и разноските които банката –кредитор е
направила в заповедното производство, а
именно: сума в размер на 1 202,72 лв. – държавна такса в заповедното
производство, сума в размер на 1718,45 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.Моли съда да осъди длъжниците да заплатят на ищеца „Юробанк
България“ АД направените в настоящото производство разноски - държавни такси,
адвокатски хонорари, възнаграждение за вещи лица и други разноски, направени от
ищеца по настоящото производство.
В срока по чл. 367 от ГПК, не са постъпили
отговори на исковата молба от ответниците
Р.А.Р. и К.М.Р..
С протоколно определение от 28.09.2020
г., съдът е конституирал като
ответник по делото А.Р. Р.,син
на ответника Р.А.Р. починал в хода на
съдебното производство - на 10.07.2020 г., видно от издаденото от Община-Димитровград и
представено по делото удостоверение за наследници.На новоконституирания ответник
А.Р. Р. е връчен препис от
исковата молба.
В двуседмичния срок от връчване на препис от
исковата молба ответникът А.Р. Р. е
депозирал писмен отговор на исковата
молба, с вх. № 262243/02.11.2020 г.,чрез адв. Б.Т.,като пълномощник на ответника.С
отговора е представено удостоверение, с изх.№ 2832/11.08.2020 г. издадено от Районен съд-Димитровград за вписан отказ от наследство
в особената книга на съда на А.Р.Р..
В с.з ответникът А.Р.Р., чрез процесуалния си представител адв. Б.Т. *** поддържа отговора на исковата молба и оспорва изцяло предявения иск.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422,вр.чл.415,
ал. 1, т. 2, от ГПК, с цена на иска общо
в размер на 60 136,00 лева. / 30 677,51 евро и 136,00 лева /.
По делото са приети писмените доказателства, представени от страните. Назначена е съдебно– икономическа експертиза, заключението по която е прието.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното:
На 15.07.2007 г. е сключен договор за кредит № 41-218/2007, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка строителство и ремонт между „ Алфа Банка -клон България КЧТ, от една страна като кредитодател, чийто правоприемник е „ Юробанк България“ АД и от друга страна - Р.А.А.,кредитополучател и К.М. Р. като солидарен длъжник. По силата на договора кредитодателят е предоставил на кредитополучателите кредит в размер на 73 000 евро, обезпечен с ипотека върху недвижим имот, подробно описан в чл.7 „Обезпечения“ от договора. Размерът на кредита е 73 000 лева евро, а целта на кредита - покупка на недвижим имот, ремонт и рефинансиране на кредит отпуснат с такава цел – чл.1 от договора. Съгласно чл.2 от договора кредитополучателят се задължил да изплати отпуснатия кредит в срок от 240 месеца.Съгласно чл.4 от договора за усвоените суми по кредита предмет на договора кредитополучателят е следвало заплаща годишна лихва, която за първата година от срока на договора е фиксирана лихва в размер на 3,9 % годишно, а за останалия период от срока на договора – плаващ лихвен процент в размер на дванадесетмесечен ЮРИБОР плюс надбавка от 2% . Съгласно чл.5 от договора кредитополучателят дължал и следните такси: такса за разглеждане на документи за кредит в размер на 20,00 лева, без ДДС, такса за управление на кредита и обработка на кредита,като размерът за първата година от договора е 1% върху размера на разрешения кредит,но не по-малко от 100 евро, платима при подписване на договора за кредит, за останалия период от срока на договора размерът на таксата е 0,5 % върху остатъчния размер на разрешения кредит,но не по-малко от 10 евро,такса за предсрочно погасяване в размер на 3% върху предплатения размер на кредита,приложима през първите пет години от срока на договора,такса при предоговаряне условията на кредита в размер на 0,5 % върху остатъка по кредита. Съгласно ч.6.1 от договора кредитът няма гратисен период на погасяване. Съгласно чл.6.2 от договора погасяването на кредита се извършва на 240 месечни анюитетни вноски, от които последната е изравнителна,включващи главница и лихва.Неразделна част от договора – чл.9 са общите условия на Алфа Банка Клон България за предоставяне на Алфа кредит ремонт и Алфа ипотечен кредит за покупка на строителство.
На 08.01.2010 година между страните по договора е подписан Анекс № 1 към договора за кредит ,съгласно който целият дълг се преоформя като редовна главница и срокът за погасяване на дължимите суми към банката се удължава до 05.01.2030 година. Срокът включвал дванадесетмесечен гратисен период през който се заплащат само лихвите, а след изтичане на гратисния период погасяването на дълга по кредита ще се извършва на 228 равни месечни анюитетни вноски,от които последната изравнителна, включваща главница и лихви.Към Анекс № 1 е бил подписан и подробен погасителен план, в който са посочени индивидуално всяка една погасителна вноска с размер и падеж. Поради спиране на плащанията по договора за кредит,през 2013 г., кредиторът Алфа Банка-клон България КЧТ образувал заповедно производство но само за просрочените по кредита суми,без да обявява целия кредит за предсрочно изискуем. По подадено заявление Районен съд- Димитровград издал на 26.09.2013 г. заповед за незабавно изпълнение №917/26.09.2013г., по ч.гр.дело № 1449/2013 г. и изпълнителен лист въз основа на който е било образувано изп.дело № 20138740401264/2013 по описа на ЧСИ С.М.П.,с рег.№ 874 в регистъра към Камарата на ЧСИ и район на действие района на ОС-Хасково. След издаването на първия изпълнителен лист само за просрочията по посоченото по-горе ч.гр.дело № 1449/2013г. на Районен съд-Димитровград, проблемите с обслужването на кредита от страна на длъжниците продължили, като кредитополучателят продължавал да не заплаща на банката дължимите месечни вноски по кредита,за периода,посочен в извлеченията от счетоводни книги приложено по новото заповедно производство по ч.гр.дело № 603/2019 г. по описа на РС-Димитровград.
Твърди се в исковата молба,че поради натрупаното просрочие банката се възползвала от правото си да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем на основание чл.60,ал.2 от Закона за кредитните институции и чл.20.2 от общите условия, неразделна част от договора за кредит ,за което уведомила длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р..Задълженията на длъжниците не били погасени и след обявяването на предсрочната изискуемост,поради което кредиторът ищец подал заявление по реда на чл.418 от ГПК, във връзка с чл.417,т.2 от ГПК, с което упражнил правото си по чл.60,ал.2 от ЗКИ и чл.29.2 от общите условия,неразделна част от договора за кредит, да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С подаденото заявление заявителят ищец претендирал само част от цялото си вземане спрямо длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р..
На основание подаденото заявление в Районен съд-Димитровград било образувано заповедно производство по ч.гр.дело № 603/2019 г., по което на 04.04.2019 г. бил издаден изпълнителен лист № 442 въз основа на издадена заповед за незабавно изпълнение № 352/04.04.2019 г..Така издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист били присъединени към вече образуваното изпълнително дело № 20138740401264/2013 г. по описа на ЧСИ С.М.П., с рег.№ 874 и с район на действие ОС-Хасково. Посоченото изпълнително дело било образувано за събиране на част от същото вземане на кредитора, поради което с новоиздадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не било образувано отделно изпълнително производство с нов номер ,а изпълнителният лист и заповедта за изпълнение били приложени по вече образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията, присъдени с изпълнителния титул. След присъединяване на изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение на длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р. била връчена покана за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК, по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, във връзка с чл.47,ал.1 от ГПК, чрез залапване на уведомление.
След връчване на поканата заедно със заповедта за незабавно изпълнение на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК, с разпореждане от 07.02.2020 г. Районен съд-Димитровград указал на заявителя- ищец, със съобщение от 07.02.2020 г., получено на 26.02.2020 г.,че може да предяви иск за установяване на вземането си като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по заповедното производство за предявения иск срещу солидарните длъжници – Р.А. Р. и К.М.Р. и е постановил спиране на изпълнението срещу длъжниците по изп.дело 1264/2013 г. на ЧСИ Самуил Пеев въз основа на издадения по ч.гр.дело № 6-382019 г. на РС-Димитровград изпълнителен лист.
Искът е предявен на 27.03.2020 г. / с искова молба с вх.№ 3622/27.03.2020 г./
По делото е назначена и приета съдебно – икономическа експертиза. В заключението експертизата дава отговор на поставените въпроси по предмета на спора.
Видно от заключението към 03.04.2019г., датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК пред РС-Димитровград, дължимите суми по договора за кредит № 41-217/2017 г., на база на документите представени по делото и информацията предоставена на вещото лице от страна на кредитора „Юробанк България“ АД,размерът на усвоената и непогасена главница по договора за кредит № 41-217/2017 г., за периода от 15.10.2007 г. до 03.04.2019 г. се определя на 65 660,23 евро, в която сума не участва сумата от 5752,92 евро, присъдена главница по ч.гр.дело № 1449/2013 г. на РС-Димитровград. Размерът на начислените и непогасени лихви по договора за кредит № 41-217/2017 г.,за периода от 15.10.2007 г. до 03.04.2019 г. е както следва: 11 871,54 евро – възнаградителна лихва и 5470,55 евро –лихва за забава. Размерът на начислените и непогасени суми за застрахователни премии на имуществото прието като обезпечение е : 137,73 евро или 269,36 лева.
Размерът на начислените и непогасени нотариални разноски са общо в размер на 136,00 лева.
От представените от банката извлечения и справки за движението
по кредитната партида,отчитаща задължението по договор за кредит № 41-217/2017 г. е видно,че кредитното
задължение е погасявано с известна забава в редовните погасителни вноски до
05.04.2019 г.След тази дата кредитното задължение изпада в трайно просрочие и считано до
18.01.2019 г. - датата на която банката
кредитор е обявила счетоводно
кредитното задължение за предсрочно изискуемо се дължат погасителните вноски по погасителния план с
падеж -5 то число на месеца,чийто брой
до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е 60 броя.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният от ищеца иск за установяване на вземането е допустим, предявен е в едномесечния преклузивен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК поради което следва да се разгледа по същество.
Видно от приетите по делото писмени доказателства налице са и предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като съдът не установява пороци в извършената процедура по връчването на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК.Налице е и идентичност между вземането, предмет на исковото производство и посоченото в заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което заявление е образувано ч.гр.дело № 603/2019 г. по описа на РС-Димитровград, по което дело е издадена заповед № 352/04.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по силата на която длъжниците Р.А.Р. и К.М.Р. следва солидарно да заплатят на кредитора „Юробанк България“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София, като правоприемник на дейността на клона на „АЛФА БАНК“ А.Е с фирма „АЛФА БАНКА-КЛОН БЪЛГАРИЯ“ сумата в размер на 30 677,51 евро – част от дължима главница по договор за кредит № 410218/2007 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,строителство и ремонт сключен на 15.10.2007 г. с „Алфа Банка“ АД Гърция чрез „Алфа Банка-Клон България“ и анекс № 1/08.01.2010 г. и сумата в размер на 136,00 лева -нотариални разноски за период от 15.01.2019 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019г.до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски - 1202,72 лв. –държавна такса и 1 718,45 лева –адвокатско възнаграждение. Налице са и предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, като съдът не установи пороци в извършената по връчването процедура.
Исковото производство по чл. 422, вр. чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК се явява продължение на заповедното производство за установяване съществуването на вземанията по заповедта. В тежест на заявителя-ищец е да установи съществуването на вземането си спрямо длъжника. Предметът на спора, решаван по реда на чл. 422 от ГПК се определя от правните твърдения на кредитора-заявител в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е била издадена заповедта за изпълнение.
Въз основа на приетите доказателства по делото, се установява валидно възникнало облигационно правоотношение, обвързало страните в настоящото производство по силата на сключен на 15.10.2007 г. договор за ипотечен кредит № 41-218/2007 между „Алфа Банка - Клон България“ КЧТ, в качеството му на кредитодател и Р.А.Р. и К.М.Р.,в качеството им на кредитополучател и съдлръжник като ищецът „Юробанк България“ АД е правоприемник на „Алфа Банка – Клон България“ КЧТ, с ЕИК ****. Банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 73 000 евро , при условията и срока на договора. С Анекс № 1 от 08.01.2010 г. са преуредени клаузите на договора ,като съгласно чл.1 от Анекса целият дълг се преоформя като редовна главница и срокът за погасяване на дължимите суми по договора за кредит към банката се удължава до 05.01.2030 г.,когато е крайният срок за погасяване на кредита.
Кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, като настоящият състав на съда намира, че за предсрочната изискуемост длъжниците са били уведомени по надлежния ред. От страна на банката – кредитор е проведена процедура по уведомяване по реда на чл.18,ал.5 от Закона за частните съдебни изпълнители,като до длъжниците е била изпратена покана-уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поканата е била представена за връчване на адресатите, чрез ЧСИ С. П., с рег.№ 874,с район на действие ОС-Хасково. Видно от представените по делото и приети като писмени доказателства разписки към поканата, адресът на кредитополучателя Р.А.Р. е бил посетен на 18.01.2019 г. като поканата е била връчена на член от домакинството на длъжника, със задължение да я предаде. Адресът на солидарния длъжник и ипотекарен длъжник К.М.Р. е бил посетен три пъти, като по данни на съседи връчителят е констатирал,че лицето от много време не посещава имота и че имота видимо е необитаем. На 17.02.2019 г., след като в продължени на три пъти солидарният длъжник не е бил открит на адреса връчителят е залепил уведомление на входната врата на къщата и след като лицето не се е явило в кантората на ЧСИ в законоустановения двуседмичен срок за да получи книжата, на основание чл.47,ал.5 във връзка с чл.47,ал.1 от ГПК са били приети за връчени.След обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът е подал Заявление с вх. № 3977/03.04.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с посочените в исковата молба суми, по което заявление е било образувано ч.гр.д. № 6032019 г., по описа на РС – Димитровград. По същото е била издадена Заповед № 352/04.04.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Изложените от ищеца факти и обстоятелства относно размера на исковата претенция се подкрепят и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза,което съдът приема като обективно и компетентно дадено.
От страна на ответницата К. М. Р. не са въведени доводи и аргументи и не са представени доказателства поради което и поради непредставянето на други доказателства освен тези представени с исковата молба, за съда релевантни са констатациите и заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
За изясняване на въпроса по какъв начин са формирани вземанията, съдът взе пред вид заключението на съдебно – икономическата експертиза и проследи развитието на кредитното правоотношение във времето. Първоначално с подписването на договора вземанията са възникнали като такива за главница, договорна (възнаградителна) лихва, лихва за забава при просрочие , дължими такси и комисионни -такса за управление и обработка на кредита, такса за предсрочно погасяване, както и за разноски.
Впоследствие след като са възникнали затруднения при редовното погасяване на кредита са преуредени някои от клаузите на договора за кредит, което обстоятелство е наложило и подписването анекс № 1/08.01.2010 г. съгласно чл.1 от който анекс целият дълг се преоформя като редовна главница и по този начин на практика е постигнато съгласие за обединяване на всички падежирали и непогасени задължения на длъжниците и тяхното трансформиране в един редовен дълг, като е подписан нов погасителен план за 228 равни месечни анюитетни вноски и така всъщност са определени нови, последващи падежи за издължаване на всяка една от вноските. Целта на това действие е лесно обяснима – излизане на длъжниците от състоянието на забава и предоставянето на възможност да бъдат редовни платци на една нова и вече редовна главница.
Съгласно чл. 430 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума, а той от своя страна се задължава да я върне след изтичане на срока. При погасяване на кредита на вноски и при изпадане на длъжника в забава да погаси определена вноска на падежа, банката би обявила предсрочната изискуемост и така за длъжника ще възникне задължение да върне получената сума много по-рано от предварително уговореното.
С подписването на анекс № 1/ 08.01.2010 г.е постигнат компромис, тъй като страните са се съгласили всички просрочени вземания вместо да бъдат обявени веднага за предсрочно изискуеми, да се считат за суми, отпуснати по смисъла на чл. 430 ТЗ като част от редовната главница, която се погасява с нов погасителен план. Така се променят падежите на вноските и се разсрочва вземането за по-дълъг период от време чрез преструктуриране на кредита.Начинът, по който са предявени процесните вземания със заявлението по чл. 417 ГПК и с петитума на исковите претенции, е в съответствие и с последните указания в т. 2 на ТР № 3 от 27.03.2019 г., ОСГТК на ВСК. С исковата молба ищецът претендира само част от цялото вземане на банката срещу кредитополучателя и солидарния длъжник,съгласно представеното извлечение от счетоводните книги на банката,което частично вземане съотвества посоченото в т.9 на заявлението по т.9 от заявлението по чл.417 от ГПК,както следва : 30 677,51 евро -част от цялата дължима главница и 136,00 лева –дължимите нотариални разноски,ведно със законната лихва от датата на подаване в съда на заявлението по чл.417 от ГПК. Размерът на просрочената главница видно и от заключението на съдебно икономическата експертиза е съобразен с последният погасителен план, утвърден с анекс № 1 от 08.01.2010 г., който е действал към момента на настъпване на предсрочната изискуемост.По делото е установено, че поканата – уведомление за предсрочната изискуемост е залепено на адреса посочен в договора за кредит и който адрес е посочен като последно актуален за кореспонденция с банката в договора за кредит и анекса към него.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че със събраните по делото доказателства се установяват и доказват всички предпоставки за уважаване на искови претенции по чл. 422 ГПК спрямо ответницата К.М.Р. съдлъжник по сключения на 15.10.2007 г. договор за кредит, поради което предявения установителен иск срещу ответницата К.М.Р. следва да бъде уважен - за сумите присъдени с издадената заповед по чл. 417 ГПК, по ч.гр.дело № 609/2013 г. по описа на РС-Димитровград.Налице е неизпълнение по договор за кредит № 41-218/2007 Продукт Нов Алфа Кредит за покупка строителство и ремонт сключен на 15.10.2007 г. и впоследствие изменен с Анекс № 18 08.01.2010 г. от страна на солидарния длъжник и ипотекарен длъжник по сключения договор за кредит поради което искът срещу ответницата К.М.Р. се явява основателен и доказан и следва да се уважи.
Искът срещу ответника А.Р.Р. е неоснователн по следните съображения:Видно от представеното и прието като писмено доказателство удостоверение, с изх.№ 2832/11.08.2020 г., издадено от Районен съд-Димитровград, в особената книга на съда е вписан отказа от наследство на А.Р.Р., като наследник на Р. А.Р., починал на 10.07.2020 г.Видно от удостоверението А.Р. Р. ,с ЕГН ********** е подал молба с вх.№ 6794 от 11.08.2020 г., с която е завил ,че се отказва от наследството на покойния си наследодател Р.А.Р., починал на 10.07.2020 г., който отказ е допуснат с определение на районен съдия от 11.07.2020 г., по ч.гр.дело № 847/2020 г. по описа на съда и е вписан в специалната книга за откази от наследство под № 199/11.08.2020 г. при Районен съд-Димитровград. С оглед установения по делото факт за който са налице писмени доказателства, неоспорени от другата страна по делото следва да се приеме,че този ответник не е материално легитимиран да отговаря по предявения срещу него установителен иск с правно основание чл.422,вр. чл.415,ал.1,т.2 от ГПК . Съгласно разпоредбите на ЗН с откриване на наследството, за наследниците възниква правото да получат имуществото на своя наследодател, както и правото да приемат наследството му. Ответникът А.Р. се е отказал от наследството на покойния си баща, който отказ от наследството е вписан в специалната книга на РС- Димитровград преди конституирането на наследника като ответник по делото, поради което искът срещу него се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
По въпроса за разпределяне на отговорността за направените по делото разноски, съдът, на основание чл. 81, вр. 78 от ГПК, се произнася съобразно изхода на делото.
С оглед основателността на иска и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответницата следва да се възложат сторените в исковото производство пред настоящата инстанция деловодни разноски. Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с молба вх.№ 260373/02.09.2020 г.същите възлизат на 1549,99 лв.., от които държавна такса в размер на 1249,99 лв. и 300 лв. – депозит за вещо лице.
Настоящият състав следва да се произнесе по въпроса за разноските сторени и в заповедното производство.Съобразно задължителните указания на ВКС, изложени в т.12 от ТР от 18.06.2014г., по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК, настоящият състав следва да се произнесе и по въпроса за разноските направени от ищеца в заповедното производство
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски в общ размер на 2921,17 лв., от които 1202,72 лв. – държавна такса и 1718,45 лв. – адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото по отношение на ответника А.Р.Р., за последния възниква правото да претендира разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК. По делото е приложен списък по чл.80 от ГПК, видно от които съгласно договор за правна защита и съдействие от 30.10.2020 г., ответникът е заплатил на упълномощения от него адвокат възнаграждение в размер на 2500,00 лева. На основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът ще следва да заплати на ответника А.Р.Р. направените по делото разноски в размер на 2500,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така,съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, по отношение на К.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***,че дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, правоприемник на „Алфабанк – клон България“ КЧТ, с ЕИК ****, следните суми: 30 677,51 евро -част от непогасена главница / от общо дължима главница в размер на 65 660,23 евро/ ,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019 г. и 136,00 лева - нотариални разноски, за които суми е издадена Заповед № 352/04.04.2019 г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.04. 2019 г. по ч.гр.д. № 603/2019 г., по описа на Районен съд – Димитровград и които вземания произтичат от сключен на 15.10.2007 г.Договор за ипотечен кредит № 41-218/2007, Продукт Нов Алфа Кредит за покупка,строителство и ремонт,изменен с Анекс № 1/08.01.2010 г. между „ Алфа Банка -клон България КЧТ като кредитодател, чийто правоприемник е „Юробанк България“АД-гр.София и Р.А.А.,кредитополучател и К.М. Р. като солидарен длъжник.
ОСЪЖДА К.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Юробанк България“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумите – 1202,72 лв. –държавна такса и 1718,45 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски по ч.гр.д. № 603/2019 г., по описа на Районен съд – Димитровград.
ОСЪЖДА К.М.Р., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „„Юробанк България“ АД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260 сумата в размер на 1549,99 лв., представляващи направените в настоящото производство разноски, в това число сумата в размер на 1249,99 лева – за държавна такса и сумата в размер на 300 лв. – депозит за вещо лице,съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ
предявения срещу А.Р. Р.,
с ЕГН ********** с адрес ***, установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, че дължи на „Юробанк България“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260,
правоприемник на „Алфабанк – клон България“
КЧТ, с ЕИК ****, следните суми: 30 677,51 евро -част от непогасена главница / от общо дължима главница в размер на
65 660,23 евро/ ,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 01.04.2019 г. и 136,00
лева - нотариални разноски, за
които суми е издадена Заповед № 352/04.04.2019 г.за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 04.04. 2019 г. по ч.гр.д. № 603/2019 г., по
описа на Районен съд – Димитровград и които
вземания произтичат от сключен на
15.10.2007 г.Договор за ипотечен кредит № 41-218/2007, Продукт Нов
Алфа Кредит за покупка,строителство и
ремонт,изменен с Анекс № 1/08.01.2010 г. с„ Алфа Банка -клон
България КЧТ като кредитодател, чийто
правоприемник е „Юробанк
България“АД-гр.София като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „„Юробанк България“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“
№ 260, да заплати на основание
чл.78,ал.3 от ГПК, на А.Р. Р., с ЕГН
**********, с адрес ***, направените по делото разноски в размер на
2500,00 лева – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Пловдив.
СЪДИЯ: