№ 74
гр. Варна, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100501805 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба № 42734 от 07.06.2023г. на В. Г. Г., чрез
процесуален представител против Решение № 1569 от 09.05.2023г., постановено по гр.д. №
12549/2022г. на РС-гр.Варна, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между ищеца „Е.-П.П." АД, ЕИК: *********, адрес: гр. Варна, бул. „В.В." № 258 и
ответника В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Р." бл.12, вх. А, ап.60, че
въззивника дължи на ищеца сумата 230,36 лв. (двеста и тридесет лева и тридесет и шест
стотинки) - главница за незаплатена ел. енергия и мрежова услуга за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури за периода от
13.08.2019 г. - 29.06.2021г. за обект на потребление, заведен с абонатен номер №*********
и кл. №***********, находящ се в гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, представляващ кафе-бар, ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 28.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и
мораторната лихва върху главницата в общ размер на 33,14 лв. (тридесет и три лева и
четиринадесет стотинки), представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от
падежа до 29.06.2021 г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 3955/29.06.2022 г. по ч.гр.д. №8212/2022 г. на ВРС.
В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение, като постановено в разрез със събрания по
делото доказателствен материал. Твърди, че съда неправилно е приел, че ответника има
качеството на „небитов клиент“ и е приложил относимите към такъв вид абонати правила за
1
ползване на ел.енергия. Твърди, че същия не е търговец –юридическо лице или физическо
лице регистрирано като търговец, не е извършвал стопанска дейност в обекта на
потребление, поради което е „битов клиент“. Оспорва , че в обекта е доставена 35 кВтч
ел.енергия на стойност 8.64лв. и същата е непотребена от ответника , доколкото в имота
няма изградена кабелна мрежа , ел.табло и поради това няма тех.възможност за потребяване
на ел.енергия. Оспорва извода на съда, че при липса на потребление на ел.енергия в имота,
абоната дължи такса достъп до ЕРМ, като цитира практика на ВОС.
Претендира уважаване на жалбата, отмяна на обжалваното решение и постановяване
на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника чрез процесуалния си представител, с
писмена молба поддържа жалбата претендира уважаването й. Претендира присъждане на
разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия , ако същото надвишава
минималните размери предвидени в Наредба № 1/2004г.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна,
в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Изложени са аргументи идентични с
тези от исковата молба. Претендира се отхвърляне на жалбата и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
В съдебно заседание по същество,въззиваемия,чрез процесуалния си представител
поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Прави възражение по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „В.В." №
258 против В. Г. Г., с правно основание чл. 415 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите посочени в Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3955/29.06.2022 г. по ч.гр.д. №8212/2022 г. по описа
на Районен съд - гр. Варна.
В исковата молба ищеца твърди, че страните са в договорни отношения по повод
договор за доставка на ел.енергия за небитов абонат, които са регламентирани от ОУ ДПЕЕ
на „Енерго - Про Продажби"АД, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Твърди, че като изправна
страна по договора ищеца е предоставял на абоната –В. Г. Г. услуга достъп до
разпределителната мрежа при резервирана мощност в размер на 25кВТч. за клиентски
номер кл. №:*********** и аб. № ********* и с адрес на потребление: гр. Варна, ул.„Ж.В."
№6, представляващ кафе-бар, като цената на която се фактурира от крайния снабдител, след
което последният се разплаща с оператора на разпределителната мрежа. Излага , че
обектите са с предназначение за небитови нужди, доколкото представляват кафе –бар и са
свързани за процесния период към електроразпределителната мрежа, като ищецът надлежно
е издал фактури за предоставената без прекъсване от разпределителното предприятие услуга
по достъп, а в една от фактурите и за предоставена и потребена ел.енергия. Дължимата от
ответника мрежова услуга "достъп до електроразпределителната мрежа" е изчислена чрез
прилагане на определена от КЕВР с Решение № Ц-29 от 01.07.2020г. цена при размер на
предоставената мощност за всеки от обектите на ответника, посочена по-горе. по
2
предоставени от "Е.С." АД данни. Излага, че дължимостта на мрежова услуга "достъп до
електроразпределителната мрежа" за разлика от останалите мрежови услуги /достъп ВН.
пренос ВН и пренос НН/ не е поставена в зависимост от потребление на енергия в обекта на
абоната, т.е. дължимостта на цената за достъп до електроразпределителната мрежа не е
обвързана с потреблението на електроенергия, а само с предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата. Доколкото капацитета от
електроразпределителната мрежа е резервиран /ангажиран/ от ответното дружество, то
дължи заплащането на разходите, които прави разпределителното предприятие за
експлоатацията и обслужването на мрежата, а липсата на потребление на електроенергия в
свързания с електроразпределителната мрежа обект не води до отпадане на задължението на
потребителя да заплаща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а
освобождаването от такова задължение може да е следствие само от прекратяване на
присъединяването към електроразпределителната мрежа, каквото в настоящия случай не е
осъществявано за процесния период. Твърди се, че ответникът няма сключен договор с
търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени за процесиите обекти към
01.10.2020 г., като не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ,
бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.)
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуален представител е депозирал
писмен отговор, в който иска се оспорва като неоснователен. Не оспорва, че ответникът, по
силата на сключен с трето лице за спора Договор №4204701/14.07.2016г. за достъп и пренос
на ел. енергия през ЕРМ на "Е.-П.М." АД /понастоящем "Е.С." АД/ при ОУ, е титуляр на
партида при ищцовото дружество с клиентски №*********** и абонатен №********* за
обект на потребление с адрес: гр. Варна, ул. "Ж.В." №6, ет.1, представляващ "кафе-бар",
присъединен при мощност от 25 kW. Не оспорва, че в счетоводството на дружеството по
партидата на ответника са налице така описаните в исковата молба задължения, техния
размер, вкл. и определената лихва за забава, както и твърдението, че предоставената
мощност на клиента за процесния имот е 25 kW.Излага , че от събраните по делото
доказателства не се установява ,че е небитов клиент - юридическо лице или физическо лице,
регистрирано като едноличен търговец. Излага, че правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ "кафе-бар", не е равносилно на извършване на търговска дейност или
упражняване на професионална такава, като се позовава Решение №16/17.03.2022г. по т.д.
№2254/2021г., 1-во т.о. ВКС.
Твърди, че за процесния период не е доставяна, респ. не е консумирана ел. енергия
т.к. дейност в имота не е осъществявана. Твърди, че и към днешна дата в имота не се
потребява ел. енергия, като в същия никога не е имало и консуматори на такава. В тази
връзка излага, че не се дължи заплащането на цена за мрежова услуга "достъп до ЕРМ", след
като ел. енергия не е била доставяна дори според отчетите на ищцовото дружество, като се
позовава на Решение №716/01.06.2022г. по в.гр.д. №757/2022г., II с-в при ГО, ВОС, в които
било прието, че мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия. При липсата на консумация на
такава в процесния обект за периода обективиран във фактурите, издадени от самия ищец и
съдържанието на цитираната разпоредба, че заплащането на мрежовата услуга /включително
за достъп/ е пряко свързано с фактурираното количество ел. енергия и се изчислява с оглед
нейния размер, се налага изводът, че няма основание за начисляване на цена на достъп до
ЕРМ, т.к. липсва реална консумация на ток. Твърди, че това обстоятелство води до отпадане
на отговорността за заплащане на съответните мрежови услуги, доколкото целта на
законодателят е, чрез въведената такса да се овъзмезди ЕРП за сторените разходи по
управление и поддръжка на разпределителната мрежа - негова собственост, а принос към
тях ответникът няма .Претендира се отхвърляне на иска и присъждане на сторените по
делото разноски. В съдебно заседание страните поддържат становищата си.
3
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 8212/2022 г. по описа на ВРС , съда е уважил
заявлението на въззивника по чл.410 от ГПК и е издал в негова полза и против въззиваемия
Заповед за изпълнение № 3955/29.06.2022 г., за сумите от заявлението – процесното вземане.
Съобщението до длъжника е връчено редовно и в дадения от съда срок, „Е.-П.П.”
АД е депозирал искова молба по чл.415 и сл. от ГПК.
По делото са приети писмени доказателства – 13 броя фактури с титуляр на
партидата В. Г. , издадени за периода от 13.08.2019 г. - 29.06.2021 г., извлечения за фактури
и плащания за клиентски № ***********, справка за потреблението през последните
12/24/36 месеца за клиентски № ***********, констативни протоколи, заявления,
изисканото и приложено ч.гр.д. № 8212/2022г. по описа на ВРС, 30 състав.
От същите се установява, че в периода от 13.08.2019 г. - 29.06.2021 г., ищцовото
дружество е издало следните фактури: фактура № *************/13.08.2019 г. с падеж
02.09.2019 г. , на стойност 8.64 лева; фактура № *************/13.08.2020 г. с падеж
01.09.2020 г. на стойност 16.63 лв.; фактура № *************/15.09.2020 г. с падеж
01.10.2020г. на стойност 19.09 лв.; фактура № *************/08.10.2020 г. с падеж
27.10.2020 г. на стойност 20.94 лв.; фактура №*************/05.11.2020 г. с падеж
16.11.2020 г. на стойност 16.63 лв.; фактура №ФП**********/04.12.2020 г., с падеж
15.12.2020 г., на стойност 19.09 лв.; фактура №*************/05.01.2021 г., с падеж
15.01.2021 г., на стойност 19.09 лв.; фактура №************/04.02.2021 г., с падеж
15.02.2021 г., на стойност 17.86 лв.; фактура №*************/04.03.2021 г., с падеж
15.03.2021 г., на стойност 17.86 лв.; фактура №*************/05.04.2021 г., с падеж
15.04.2021 г., на стойност 18.48 лв.; фактура №ФП**********/05.05.2021 г., с падеж
17.05.2021 г., на стойност 19.09 лв.; фактура №ФП**********/04.06.2021 г., с падеж
14.06.2021 г., на стойност 18.48 лв. и фактура №************/29.06.2021 г., с падеж
4
09.07.2021 г., на стойност 18.48 лв., остойностяващи цена за достъп до разпределителната
мрежа на база предоставена мощност, както и доставена и потребена ел. енергия за периода
27.06.2019г. до 27.07.2019г. на стойност 8.64 лева.
От Заявление за продажба на електрическа енергия № 4204701/01.07.2016 г. от В. Г.
Г. за обект: кафе-бар, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1 и Заявление за
сключване на договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М." АД при Общи условия с вх.
№420403/01.07.2016 г. от В. Г. Г. с ЕГН: ********** за обект: кафе-бар, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1, се установява ,че електрическата енергия в обекта ще
бъде използвана за небитови нужди, като ще се фактурира по дневна и нощна тарифа,
същата ще бъде използвана за стопанки нужди, ниско напрежение , с трифазно захранване.
Въз основа на горните заявления на 20.07.2016 г. е сключен Договор
№4204703/14.07.2016 г., за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М." АД при Общи условия между В. Г. Г. и „Е.-
П.М." АД, касаещ обект: кафе-бар, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1. В
договора изрично е посочено, че се касае за обект за стопанска дейност, с абонатен
№*********, присъединен на ниво ниско напрежение с трифазно захранване и
предоставена мощност от 25 кW.
Видно от Констативен протокол №1377181/14.03.2019 г. на посочената дата
служители на „ЕРП Север“ –АД са демонтирали намиращия се в обект с адрес на
потребление: кафе-бар, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1 електромер
№**************** и монтирали електромер №***************** с показания нощна -
3480, дневна 3424 и върхова 2126 .
От Констативен протокол № 6129180/17.11.2020 г. е видно, че е извършена проверка
на СТИ №*****************, поставен за обект на потребление: кафе-бар, находящ се на
адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1, с титуляр на партидата В. Г. Г. с ЕГН: **********,
като констатации е посочено: По инициатива на ЕРП-Север - параметризиран. Свалени са
показанията на електромера нощна - 3480, дневна - 3445 и върхова – 2140.
Видно от Констативен протокол №*******/25.06.2021 г. в обекта на потребление на
В. Г. Г., находящ се адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1 - кафе-бар с клиентски
№*********** и абонатен №********* е демонтиран електромер №*****************
съгласно инструкция WI363 за временно ограничаване на подаването на
електроразпределителната кутия с показания, нощна-3480 дневна - 3445, върхова 2140.
От справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца за обект: кафе-бар,
находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1 и с абонатен номер ********* е видно,
че за периода от 28.07.2017 г. до 25.06.2021 г. единственото потребление на електрическа
енергия в обекта е било в периода от 27.06.2019 г. до 27.07.2019 г. в размер на 35 кВтч
дневна енергия.
От заключението на вещото лице приетата в първоинстанционното производство
СТхЕ-за , което съда кредитира се установява, че в обекта към момента няма монтирано
електроразпределително табло, което да е свързано към ел. инсталацията. Обектът е в етап
на изграждане на вътрешна ел. инсталация, както към момента на огледа /13.03.2023г./ няма
завършена такава. Няма СТИ в електромерното табло на входа за абонатния номер на
ищеца. Заявената и предоставена мощност за обекта е от 25 КВт, но реално не е имало как
да бъде потребявана в него, поради неговата незавършеност. Малките показания за
консумирана ел.енергия показват , че нещо е било включено ,което може да стане само
непосредствено от главното табло , чрез проводник и разклонител. Съда не кредитира
заключението на вещото лице , че към дата , когато е демонтиран електромерът –м.06.2021г.
5
сградата , в която се намира е била в още по начален момент на изграждане , отколкото към
дата на огледа , доколкото същото не се базира на факти и доказателства по делото , а на
предположение.
По делото са представени и: писмо от ТД на НАП - Варна с изх. №134211-
1/21.03.2023 г., от което се установява, че за периода от 14.07.2016 г. до момента в
процесния обект кафе – бар , няма данни за регистрирани фискални устройства, както и
писмо от Община Варна, Дирекция „Туризъм" с рег. №***************** от 16.03.2023 г.,
от което е видно , че към 14.03.2023 г. няма категоризирано заведение за хранене и
развлечение и издадено Удостоверение за категоризация на заведение за хранене и
развлечение, относно обект: кафе-бар, находящ се на адрес: гр. Варна, ул. „Ж.В." №6, ет.1.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявен е по реда на чл.422 от ГПК иск от заявителя срещу длъжника в
преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение. Същия има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материална дължимост на сумите,
за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
положителен установителен иск, ищецът да докаже възникването на спорното право и
дължимостта му спрямо ответника – длъжник към релевантния момент – датата на
депозиране на заявлението му в съда, а ответникът следва да докаже фактите, които
изключват, унищожават или погасяват това право.
Предмет на настоящата искова претенция е вземане за доставена и потребена ел.енергия и
цена на мрежови услуга „достъп до разпределителната мрежа" на база предоставена мощност от
25 кВт за клиентски №*********** и абонатен №********* за обект на потребление с
админстративен адрес: гр. Варна, ул. "Ж.В." №6, ет.1, представляващ "кафе-бар".
Приложими за казуса са разпоредбите на ЗЕ, ПТЕЕ и Наредба № 6/2014г. за
присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и
разпределителните ел.мрежи в действащата им редакция за процесния период.
Ищцовото дружество черпи правата си на валидни договорни отношения за
продажба на ел. енергия и мрежови услуги за процесния обект въз основа на сключен при
общи условия договор за продажба на ел. енергия (ОУ ДПЕЕ), одобрени с Решение ОУ-
061/07.11.2007 г. на ДКЕВР (сега КЕВР), ПТЕЕ, Решение Ц-29/01.07.2020 г. на КЕВР.
В настоящия случай не е налице спор между страните по делото, че дружеството -
ищец „Енерго – Про Продажби“ АД е краен снабдител на ел. енергия и титуляр на лицензия
по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ. Легалното определение на понятието „потребител на енергийни
услуги", дадено в § 41, б. „б" на ДР на ЗЕ, е лице, което купува електрическа енергия, а краен
клиент по смисъла на § 27, б. „г" е клиент, който купува електрическа енергия за собствено
ползване. Съгласно чл. 4, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕ (2007 г.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди е физическо или юридическо лице, присъединено към електроразпределителната
мрежа на „Е.ОН България Мрежи" АД/“ЕРП Север“АД / и което купува електрическа енергия за
стопански нужди, включително и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
6
Съгласно чл.6, ал.3 от ОУ на ДПЕЕ (2007 год.) потребител на електрическа енергия за
стопански нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота е дал пред "Е.ОН България Продажби" АД /актуално
наименование „Е.-П.П.“ АД/ съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде потребител за
определен срок. В ал. 4 е предвидено, че страна в отношенията с "Е.ОН България Продажби" АД
/актуално наименование „Е.-П.П.“ АД/ е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал. 2 или
ал. 3 и всички фактури се издават на негово име.
От анализа на цитираните норми на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е видно, че в случая
„потребител” на доставяната от ищцовото дружество, в качеството му на краен снабдител,
ел. енергия и услуги по смисъла на ЗЕ и на ОУ на ДПЕЕ е собственика на имота или
носителят на ограничено вещно право на ползване на обекта, снабдяван с ел. енергия- ответника –
въззивник.
Ответника не оспорва собствеността си на имота, представляващ обект на
потребление находящ се в гр. Варна, ул. "Ж.В." №6, ет.1, представляващ "кафе-бар", както и,
че същия е електроснабден / макар и да твърди, че не ползва ел.енергия и други мрежови
услуги, доколкото в обекта не е изградена вътрешна кабелна мрежа и ел.табло/ и заведен с
клиентски с клиентски №*********** и абонатен №********* .
Обстоятелството, че обектът е присъединен към електроразпределителната мрежа
освен ,че не се оспорва от ответника се установява и от приетите по делото КП
№1377181/14.03.2019 г. ,КП № 6129180/17.11.2020 г. и КП №*******/ 25.06.2021 г. от който
е видно, че на посочените дати са извършвани проверки на СТИ.
Въззивника не оспорва и изготвянето на негово име на процесните фактури, техния
размер, вкл. и определената лихва за забава, както и твърдението, че предоставената
мощност на клиента за процесния имот е 25 kW,както и , че същите не са заплатени.
Възраженията му, че при изготвянето им неправилно е приложена методиката за
небитов клиент - юридическо лице или физическо лице, регистрирано като едноличен
търговец е неоснователно, доколкото от представените по делото писмени доказателства
/заявления и Договор №4204703/14.07.2016 г., за достъп и пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа на „Е.-П.М." АД при Общи условия между В. Г. Г. и
„Е.-П.М." АД, касаещ процесния обект/ безспорно се установява, че се касае за обект за
стопанска дейност, с абонатен №*********, присъединен на ниво ниско напрежение с
трифазно захранване и предоставена мощност от 25 кW. Дали същия е функционирал като
такъв е ирелевантно за настоящия спор.
Възраженията на въззивника за недължимост на начислените суми поради липсата
на потребление , както и поради липсата на доказателства за параметрите на предоставена
мощност, са неоснователни със следните аргументи.
Безспорно, въззивника В. Г. има качеството на - потребител на ел. енергия по
смисъла на закона с посочения адрес на потребление, абонатен и клиентски номер, което не
се оспорва, и като такъв дължи заплащането на консумираната от него ел. енергия отчитана
по посочената партида. Доколкото в настоящата хипотеза се касае за суми начислени за
реален отчет за периода 27.06.2019г. до 27.07.2019г.,доставена и потребена ел. енергия за
периода на стойност 8.64 лева, настоящия съдебен състав приема , че ищеца , чиято е
доказателствената тежест пълно и главно е установил с представените писмени
7
доказателства – констативни протоколи, че в обекта е имало потребление. Аргумента , че в
обекта няма тех. възможност за потребяване поради липса на изградена ел.мрежа е
опроверган от заключението на вещото лице по СТхЕ , което излага , че след като е отчетена
ел.енегрия , същата е доставена и потребена , като за това има начин, а именно чрез
проводник и разклонител непосредствено от главното табло.
Настоящия съдебен състав счита за правилни мотивите на първоинстанционния съд
касателно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните с предмет
доставка и продажба на ел.енергия – до 30.09.2020г. вкл. на осн. чл. 94а (ред. ДВ бр. 57 от
2018г., в сила от 01.07.2018г.), вр. с чл. 98а ЗЕ при ОУДПЕЕ на „Енерго – Про Продажби“
АД, а след 30.09.2020г., а след 30.09.2020г. (при липсата на доказателства, а и твърдения, за
сключен от страна на ответното дружество за процесния обект договор с търговец на
електрическа енергия по свободно договорени цени, респ. сключен с крайния снабдител –
титуляр на лицензия по чл. 39, ал.1, т.5 от ЗЕ типов договор да доставка на ел. енергия) – по
силата на пар. 15 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ бр. 57 от 2020г. в сила от 26.06.2020г.).
Наличието на облигационна връзка между страните, предполага заявена от клиента в
искането за проучване на условията за присъединяване мощност съгласно чл.33 и сл. от
Наредба 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи, по аргумент от чл.59 и сл. от
Техническите изисквания за присъединяване на обекти на операторите на
електроразпределителните мрежи към електропреносната мрежа вр. чл. 116 ал.7 от Закона за
енергетиката. По делото не се твърди от ответника , а и не са представени доказателства, че
е заявено от него преустановяване на присъединяването и на снабдяването с ел.енергия или
промяна на договорените електрически мощности по см. на чл.36 и чл.40 от Наредба №
6/09.06.2004г. и ЗЕ.
В заключение, към дата на съставяне на процесните фактури праметрите на
договорената/резервирана мощност не е променяна същата е 25 кВт за процесния обект,
което не е оспорено от ответника.
Както вече беше посочено, ищеца чиято е доказателствената тежест е установил
пълно и главно, че за процесния период собственият на ответника имот – обект на
потребление е бил присъединен към електроразпределителната мрежа, т.е. същият е имал
правото и техническата възможност да използва предоставената до обекта мощност.
Следователно на осн. чл. 29, вр. с чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ потребителната кооперация, в
качеството си на потребител на ел. енергия и мрежови услуги за небитови нужди, дължи на
„Енерго – Про Продажби“ АД цената за предоставената му мрежова услуга „достъп до
електроразпределителната мрежа“, независимо дали е потребявал ел.енергия или не. Ето
защо ирелевантно за спора е установеното от вещото лице и представените писмени
доказателства, че обекта на посочения адрес на потребление не функционира като кафе –
бар, не се използва към монета и не е бил използван и преди, респективно към дата на
издаване на процесните фактури. Съгласно чл. 29 ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от
05.05.2020г.), мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или
предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с правилата на чл.
83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и т. 3 по утвърдените от комисията (КЕВР)
цени, като клиенти и производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат
утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по
електропреносната мрежа и други мрежови услуги по електропреносната мрежа за
съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Т.е.
определени нормативно са две самостоятелни хипотези, при които се дължи заплащане на
8
мрежови услуги: потребена електроенергия или предоставена до обекта мощност.
Последното означава, че дори и при временно преустановено снабдяване с електрическа
енергия на обект на клиент, то същият не се освобождава от задължението си за заплащане
на цената за достъп до електроразпределителната мрежа. Това следва и от характера на
самата услуга. Действително достъпът до електроразпределителната мрежа е изрично
предвиден в чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ като компонент при формиране на цената на
фактурираното от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество
електрическа енергия. Това е така, доколкото този достъп се явява необходимо условие за
реалното потребление на ел. енергия. Обратното обаче не е вярно. Услугата "достъп до
електроразпределителната мрежа" сама по себе си се изразява в задължението на съответния
оператор на мрежата да предостави равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите
срещу заплащане на съответната цена за достъп от ползвателя на мрежата (чл. 109, ал. 1, т. 4
и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/) и в този смисъл е независима от реалното потребление на ел.
енергия. За предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, в т.ч. за гарантиране
на нейното нормално, сигурно и ефективно функциониране, независимо от количествата
потребена ел. енергия, мрежовите оператори извършват постоянни разходи по поддръжката
на тази мрежа, така че във всеки един момент същата да разполага с необходимата си
пропускателна способност и съответно ползвателят да може да разполага с необходимата му
предоставена мощност. Възмездяването именно на тези разходи е нормативно
регламентирано в разпоредбата на чл. 29, ал. ПТЕЕ (ДВ бр.№ 40/2020г., в сила от
05.05.2020г.) и както вече бе посочено по-горе, същите се дължат независимо от реалното
потребление на ел. енергия.
По отношение на размера на задължението, при не оспорване от ответника и с оглед
събраните писмени доказателства, съдът приема същия за доказан от ищеца, както за
претендираната главница , така и за търсената мораторна лихва.
По изложените съображения, ответникът – въззивник дължи заплащането на
начислените по процесните суми фактури суми за потребена ел.енергия и мрежова услуга
„достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност“ в размера съгласно
Заповед за изпълнение № 3955/29.06.2022 г., по ч.гр.д. № 8212/2022 г.по описа на Районен
съд - гр. Варна.
Достигайки до същите изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ВРС, не предпоставя
основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на присъдените
разноски.
С оглед изхода на делото, направеното искане и представените доказателства , на
основание чл.78 ал.1 от ГПК на въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящото
производство в размер на 480.00 лева с ДДС, представляващи възнаграждение за един
адвокат, като възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда счита за
неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1569 от 09.05.2023г., постановено по гр.д. №
12549/2022г. на РС-гр.Варна.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Р." бл.12, вх. А, ап.60
ДА ЗАПЛАТИ на „Енерго - Про Продажби" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „В.В." № 258, Варна Тауърс - Г сумата от 480.00/четиристотин и
осемдесет/лева, представляваща направените пред въззивното производство разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10