РЕШЕНИЕ
№ 1122
гр. Варна, 02.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110111878 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ..., ет.
..., ап. ...., срещу „М.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район С., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 65,00 лева, представляваща
заплатена при начална липса на основание, поради нейната нищожност, неустойка за
непредставяне на обезпечение съгласно чл. 10 във вр. с чл. 20 от Договор за потребителски
кредит № 145626 от 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда - 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба ищецът излага, че страните по делото са сключили на 21.10.2021 г.
Договор за потребителски кредит № 145626, по силата на който ответното дружество се
задължава да предостави на кредитополучателя В. П. С. потребителски кредит в размер на
400 лева, а кредитополучателят се задължава да върне предоставената сума в срок до
21.05.2022 г. на шест месечни вноски при годишен лихвен процент 41% и годишен процент
на разходите 49,65%. В глава V, чл. 10 от Договора било предвидено, че кредитополучателят
дължи неустойка с обезщетителен характер в случай че не представи обезпечение при реда и
условията, предвидени в чл. 20 от Договора, съгласно който кредитополучателят се
задължава в срок от три работни дни от сключването на Договора да обезпечи кредита с
поръчителството на едно физическо лице, отговарящо кумулативно на изрично посочени
изисквания и одобрено от кредитора. Неустойката е в размер на 3,72 лева + 0,310% от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,310% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден. Съгласно чл. 12 от Договора, дължимата неустойка се изплаща на
падежа на всяка вноска.
Ищецът счита, че уговорената неустойка е нищожна и не се дължи. Същата обаче е
1
изплатена от него при погасяване на кредита предсрочно на 29.11.2021 г., поради което иска
връщането й като платена без основание.
Настоява за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „М.“ АД депозира отговор на исковата молба, в
който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът и
ответникът са били в облигационни отношения по повод сключения Договор за
потребителски кредит № 145626 от 21.10.2021 г., както и че ищецът е заплатил сумата от
465 лева, с която напълно е погасил задължението си. Поддържа, че неустойката по чл. 10 на
Договора е уговорена в съобразен със закона размер. Заявява, че с постъпилата сума в
размер на 465 лева са погасени, както следва: 400 лева - главница, 16,76 лева - договорна
лихва, 47,12 лева - неустойка, а с останалата сума - изчислена законна лихва за забава, тъй
като плащането е извършено след падежа на първата погасителна вноска. Твърди, че сумата
от 65 лева не е получена без основание. В евентуалност твърди, че претендираната сума не
подлежи на връщане в пълен размер, а само до размера на платената неустойка - 47,12 лева,
тъй като дори клаузата за неустойка да е нищожна, тя не влече след себе си
недействителност на Договора в цялост.
Настоява се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът В. П. С., не се явява лично, представлява се от адв. П. Н.
от АК - Варна. Поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът „М.“ АД не се представлява. С молба вх. №
18684/06.03.2024 г. процесуалният му представител изразява становище по хода на делото,
поддържа депозирания писмен отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Договор за потребителски кредит № 145626 от 21.10.2021 г., същият е
сключен между „М.“ АД - кредитор, и В. П. С. - кредитополучател, за предоставяне на сума
в размер на 400 лева при следните условия за издължаване: срок на кредита - 6 месеца,
падежна дата - 21-о число на месеца, фиксиран годишен лихвен процент - 41 %, лихвен % на
ден - 0,1138%, ГПР - 49,65 %. Посочено е, че ГПР се изчислява съгласно ЗПК. В чл. 5, ал. 1 е
предвидено, че погасяването се извършва съгласно погасителен план - Приложение № 1 към
Договора, което обаче по делото не е представено.
С чл. 10 на Договора е уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка с
обезщетителен характер в случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията,
предвидени в чл. 20 от Договора, като неустойката е в размер на 3,72 лева + 0,310% от
усвоения размер на кредита за първия ден на забава и 0,310% от усвоения размер на кредита
за всеки следващ ден, за който кредитът не е обезпечен. Уредено е с чл. 11, че в случай че
кредитополучателят представи обезпечение след срока, описан в чл. 20, неустойката се
дължи само за срока, за който кредитът не е необезпечен. Съгласно чл. 20, ал. 2,
кредитополучателят се задължава в срок от три работни дни от сключването на Договора да
обезпечи кредита с поръчителството на едно физическо лице, одобрено от кредитора,
отговарящо на изискванията, описани в ал. 3 на същия член. Според последната, поръчител
може да бъде дееспособно физическо лице, отговарящо кумулативно на следните
изисквания: да има брутен осигурителен доход над 1400 лева, да работи по трудов договор с
най-малко 6 месеца трудов стаж при последния работодател, да няма активни експозиции в
Централен кредитен регистър с просрочие над 30 дни, да не е страна по договор за кредит,
сключен с „М.“ АД.
От Месечно извлечение по разплащателна сметка на ищеца в „Банка ДСК“ АД за
периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г. се установява, че на 29.11.2021 г. е извършен
паричен превод към „М.“ АД в размер на 465 лева.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
2
За да възникне право в полза на ищеца да иска връщане на даденото без основание на
ответника, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки,
визирани в чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД: 1) получаване от ответника на сумата, твърдяна от
ищеца, 2) размерът на тази сума. Ответникът по делото следва да установи наличието на
правно основание за получаване или задържане на претендираната сума.
В настоящия случай заплащането на исковата сума от 65 лева е доказано с
представеното по делото Месечно извлечение по разплащателна сметка на ищеца в „Банка
ДСК“ АД за периода от 01.11.2021 г. до 30.11.2021 г.; същото е признато и от ответника с
отговора на исковата молба. Спорно между страните е наличието на основание за
заплащането, съответно за задържането от ответника на тази сума.
Направеното в евентуалност възражение от ответното дружество, че претендираната
сума не подлежи на връщане в пълен размер, а само до размера на платената неустойка -
47,12 лева, съдът намира за основателно по следните съображения:
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК, както и тези на ЗЗП.
Уговорената с чл. 10 на Договор за потребителски кредит № 145626/ 21.10.2021 г.
неустойка за неизпълнение на договорно задължение по чл. 20 на същия настоящият
съдебен състав счита за противоречаща на добрите нрави. Съгласно чл. 92 ЗЗД, неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В мотивите на т. 3 от ТР №1/2009 г. на
ОСТК е разяснено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В конкретния казус, макар в чл. 10 на Договора изрично да е посочено, че
неустойката е с обезщетителен характер, при анализ на договорните клаузи такъв не се
установява. Уговорената неустойката не обезпечава изпълнението на главното задължение и
не е предвидена като обезщетение в случаите на просрочие и неизпълнение на същото - т. е.
няма предвидените в чл. 92 ЗЗД функции, в какъвто случай вредите от неизпълнението не е
нужно да се доказват. Тя е представена като санкционна - при неизпълнение на договорно
задължение, но не зависи от вредите от това неизпълнение, дължи се и когато такива няма и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Освен това,
уговарянето на съответната клауза с многобройни изисквания, свързани с набавянето на ред
документи, с изключително кратък тридневен срок за изпълнение, създава само по себе си
предпоставки за неизпълнението на поставените изисквания от кредитополучателя и
начисляване на неустойката, която се явява сигурна печалба за кредитора. Включена към
погасителните вноски, въпросната неустойка води до скрито оскъпяване на кредита при
заобикаляне на императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за максималния размер на
ГПР, като съдът намира, че именно последното е и целта, с която клаузата за нея е въведена
в договора. С оглед на изложеното, тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1 от ЗЗП, както и накърняваща добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД,
поради което е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
конкретния случай договорът може да бъде сключен без нищожната клауза, която по
никакъв начин не засяга уговорките в останалата му част, поради което не е недействителен.
Съдът не споделя довода на ищеца, че договорът е недействителен поради
невключване на сумата на неустойката в ГПР, в който случай последният би надхвърлил
3
размера, предвиден в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т.
1 от ЗПК, при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора
за потребителски кредит. Несъмнено неустойката е именно такъв разход, който няма как да
бъде предвиден при сключването на договора и съответно да бъде включен в посочения в
последния размер на ГПР. Същевременно скритото оскъпяване на процесния договор чрез
предвидената в чл. 10 неустойка, целящо заобикаляне на императивното правило на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР, както е посочено по-горе, е взето предвид от
съда, съответно е формиран извод за нищожност на клаузата за неустойката.
С оглед на изложеното, сумата за неустойката е заплатена от ищеца при начална
липса на основание и подлежи на връщане съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
Следва да се посочи, че въпреки изрично разпределената доказателствена тежест да
установи размера на претенцията си - която е именно искане за връщане на неустойката,
платена по чл. 10 от Договор за потребителски кредит № 145626, поради нейната
нищожност - ищецът не е уточнил разпределението на платената над главницата сума от 65
лева по пера, съответно размера на претендираната да бъде върната неустойка. Доколкото
предмет на делото обаче е договор с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с
оглед на приложимата законова уредба, съгласно която съдът е длъжен и служебно да следи
за спазване на правата на потребителя, сумата следва да бъде определена от съда съобразно
посочените в Договора параметри.
Съгласно чл. 20 на Договора, кредитополучателят е длъжен в срок от три работни
дни след неговото сключване да обезпечи кредита. Договорът е сключен на 21.10.2021 г. -
четвъртък, следователно горният срок изтича на 26.10.2021 г. - вторник, и
кредитополучателят, според договореното, изпада в неизпълнение считано от 27.10.2021 г.
Видно от представеното по делото месечно извлечение от разплащателната сметка на
ищеца, преводът на сумата от 465 лева към „М.“ АД, с която кредитът е погасен, е направен
на дата 29.11.2021 г. - т. е. кредитът е бил необезпечен 33 дни, за първия от които
неустойката е 3,72 лева + 0,310% от усвоения размер на кредита, а за останалите - по 0,310%
от усвоения размер на кредита. Така неустойката, съгласно Договора, възлиза на 44,64 лева
(400 лева х 0,310% = 1,24 лева; 1,24 лева х 33 дни + 3,72 лева = 44,64 лева). В отговора на
исковата молба обаче е посочено, че платената сума за нея е 47,12 лева - очевидно
некоректно неустойка е начислена считано от третия календарен, а не работен ден след
сключването на Договора, за 35 дни (1,24 лева х 35 + 3,72 лева = 47,12 лева). Доколкото
обаче разликата над 44,64 лева до 47,12 лева също е платена при начална липса на
основание, на връщане подлежи именно сумата от 47,12 лева. До този размер искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, като същият следва да бъде отхвърлен за разликата
над 47,12 лева до пълния претендиран размер от 65 лева.
Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв
за заплащане на присъдената сума ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на
задължението.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора разноски, съразмерно с уважената и съответно отхвърлената
част от иска, се следват и на двете страни.
Ищецът с представения списък по чл. 80 ГПК претендира сторени такива в размер на
450 лева, включващи 50 лева - държавна такса, и 400 лева - платено в брой адвокатско
възнаграждение, съгласно Договор за правна помощ от 19.12.2023 г.
Направеното от ответната страна възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира за
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото - още повече че ответната
страна, претендирайки юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лева, съизмерим с
4
размера на изплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, сама е оценила високо тази
сложност, а тя е еднаква за двете страни по делото.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 326,22 лева.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя на ответната страна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, от които, съразмерно с отхвърлената
част от иска, в полза на „М.“ АД следва да бъдат присъдени 55,02 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, „М.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на В.
П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 47,12 лева
(Четиридесет и седем лева и 12 ст.), представляваща заплатена при начална липса на
основание, поради нейната нищожност, неустойка за непредставяне на обезпечение
съгласно чл. 10 във вр. с чл. 20 от Договор за потребителски кредит № 145626 от 21.10.2021
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 18.09.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. П. С., ЕГН **********, срещу „М.” АД, ЕИК *********, иск
с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да върне
на ищеца заплатената при начална липса на основание, поради нейната нищожност,
неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 10 във вр. с чл. 20 от Договор за
потребителски кредит № 145626 от 21.10.2021 г. за разликата над 47,12 лева до пълния
претендиран размер от 65,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „М.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., да заплати на В.
П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..., № ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 326,22 лева
(Триста двадесет и шест лева и 22 ст.), представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски, включващи държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, В. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. ..., № ..., ет. ..., ап. ...., да заплати на „М.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район С., ул. ... № ..., ет. ..., ап. ..., сумата от 55,02 лева
(Петдесет и пет лева и 02 ст.), представляваща съдебно-деловодни разноски, включващи
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5