№ 512
гр. Враца, 19.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500429 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 122 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по повод на определение № 1549 от 12.10.2022 г., постановено по ч. гр.
дело № 3105/2022 г. по описа на Районен съд - Враца, с което съдът е повдигнал спор за
подсъдност между Районен съд - Враца и Районен съд - София.
Настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и изложените
от районните съдилища мотиви относно подсъдността на делото, намира следното:
Районният съд в гр. София е бил сезиран с молба от „Фил груп“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. ***, за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен
иск на молителя срещу С. Б. М. за заплащане на сумата от 5000,00 лева, дължима въз основа
на развален договор за изработка, едностранно прекратен от възложителя, чрез възбрана на
недвижими имоти, собственост на бъдещия ответник, находящи се в с. ***, обл. Враца.
При проверката за редовността и допустимостта на молбата, районният съд в гр. София
е констатирал, че не е местно компетентен да се произнесе по депозираното пред него
искане за обезпечаване на бъдещ иск. По тази причина с определение № 24754 от 23.09.2022
г., постановено по ч.гр.д. № 51371 /2022 г по описа на същия съд е прекратил
производството по образуваното пред него частно гражданско дело № 51371/2022 г и е
изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Враца. Мотивите в подкрепа на крайния
извод се основават на осъществено лексикално тълкуване на чл. 390, ал. 1 ГПК, в резултат
на което е заключено, че използваният в нормата съюз „или“ обуславя съществуването на
обща и специална подсъдност, като общата се прилага за всички молби за допускане на
обезпечение /с изключение на тези, с които се иска налагане на възбрана върху имот/, по
постоянен адрес на молителя пред съответния първоинстанцияонен съд, а специалната –
1
когато обезпечителната мярка е възбрана, то обезпечението се предявява пред
родовокомпетентния съд /в съответствие с цената на бъдещия иск/ по местонахождение на
имота, който ще служи за обезпечение. Констатирайки, че с молбата се иска обезпечителна
мярка възбрана и то върху имот, който се намира в населено място в рамките на съдебния
район на Районен съд – Враца, решаващият състав е прекратил производството по
образуваното пред себе си гражданско дело и е изпратил същото на местно компетентния
според него районен съд – Районен съд – Враца.
След получаване на делото Районен съд – Враца също е счел, че не е компетентен да се
произнесе по молбата и е повдигнал спор за подсъдност с посоченото по-горе определение.
Като мотив за това е изложил, че поради едностранния характер на производството по
допускане на обезпечение на бъдещ иск, съдът служебно следи за родовата и местната си
компетентност съгласно специалните правила, уредени в чл. 390 ГПК, дерогиращи
приложението на чл. 105 и чл. 108 ГПК. Посочил е, че местната подсъдност в тези
производства в определени случаи е изборна, т.е. зависи от волята на молителя, като
молителят може да избира да сезира съда по постоянния си адрес, респ. седалището, или
съдът по местонахождение на имота, който ще служи за обезпечение. В продължение, съдът
е заключил, че подсъдността по молба за допускане на обезпечение е изборна в случаи като
настоящия - когато се иска обезпечителна мярка възбрана на недвижим имот. Обосновал е
изборния характер на подсъдността също с мотива, че подобна възможност за молителя е
характерна, когато се иска обезпечаване на бъдещи искове за парични вземания, какъвто би
бил настоящият бъдещ иск. Посочил е, че възможност за избор на молителя кой съд да
сезира се изключва от закона в хипотезата на чл. 390, ал. 2 ГПК, според която норма при
исковете, при които родовата компетентност се определя от размера на данъчната оценка на
имота /висящи искове, иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и други/, компетентен да допусне
обезпечение на бъдещ иск е окръженият съд по местонахождението на недвижимия имот,
който ще служи за обезпечение, независимо от цената на иска. Констатирайки от служебно
извършената справка в Търговски регистър, че седалището и адреса на управление на
молителя „Фил груп“ ЕООД е в гр. ***, приемайки, че законът в тези случаи определя
местната подсъдност по избор на молителя и зачитайки избора на последния, решаващият
състав е счел, че сезираният Районен съд – София е следвало да се произнесе по съществото
на подаденото искане, респ. делото следва да се изпрати на този съд. При тези мотиви е
повдигнал спор за подсъдност.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по молбата на „Фил
груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, за допускане на
обезпечение на бъдещ осъдителен иск на молителя срещу С. Б. М. за заплащане на сумата от
5000,00 лева, дължима въз основа на развален договор за изработка, едностранно прекратен
от възложителя, чрез възбрана на недвижими имоти, собственост на бъдещия ответник,
находящи се в с. ***, обл. Враца, е Районен съд – София.
Разпоредбата на чл. 390, ал. 1 ГПК определя както родовата компетентност, така и
местната компетентност на съда по искането за обезпечение на бъдещия иск –
2
родовокомпетентен е съдът, който е родовокомпетентен да разгледа бъдещия иск, а
местнокомпетентен – съдът по постоянния адрес на бъдещия ищец или местонахождението
на имота, който ще служи за обезпечение. В ал. 2 на чл. 390 ГПК е предвидено изключение
от общото правило на ал. 1 както по отношение на родовата компетентност – разглеждат се
винаги от окръжен съд, така и по отношение на местната – този окръжен съд, по
местонахождение на имота, върху който се иска допускането на обезпечение. Както е видно
от съдържанието на изключението по ал. 2 на чл. 390 ГПК то се прилага само в случаите,
когато цената на бъдещия иск се определя от данъчната оценка на недвижимия имот.
Казано по друг начин, правилото на чл. 390, ал. 2 ГПК се прилага тогава, когато
бъдещият иск има за предмет право на собственост и други вещни права върху имот, цената
на които искове, съгласно правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, се определя от данъчната
оценка на имота, а ако няма такава - пазарната цена на вещното право, в която хипотеза /по
силата на законовото изключение/ родовокомпетентен е окръжният съд, независимо от
цената на иска, а местната компетентност е обусловена от местонахождението на имота, без
възможност за избор от страна на молителя.
Подадената молбата за допускане на обезпечение, по която е повдигнат спора за
подсъдност, позволява да се установи, че бъдещият иск има облигационен, а не вещен
характер. Молителят възнамерява да търси защита на свое облигационно право –парично
вземане, произхождащо от сключена сделка с лицето, срещу което се иска обезпечението -
С. Б. М., а именно за заплащане на сумата от 5000,00 лева, дължима въз основа на развален
договор за изработка, едностранно прекратен от възложителя, чрез възбрана на недвижими
имоти, собственост на бъдещия ответник, находящи се в с. ***, обл. Враца. Изложеното
дава основание да се приеме, че се касае за бъдещ иск за парично вземане /облигационен
иск/, цената на който, съобразно повелята на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, се определя от размера
на търсената сума.
Ето защо, приложение в казуса не намира изключението по чл. 390, ал. 2 ГПК, а местно
компетентният съд би следвало да се определя по общото правило на специалната уредба –
чл. 390, ал. 1 ГПК. Както се посочи по-горе, използваният в текста на чл. 390, ал. 1 ГПК
съюз „или“, показвайки смисловите отношения в рамките на изречението, дава основание да
се приеме, че свързаните с него части – „от родово компетентния съд по постоянния адрес
на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение“, се
намират в условията на алтернативност. Казано по друг начин, в случаи като настоящия, т.е.
при бъдещ облигационен иск, молителят сам избира измежду посочените две алтернативи
по чл. 390, ал. 1 ГПК от кой родово компетентен съд да търси защитата си в това
производство.
Молителят в казуса е избрал да търси защитата си от родово компетентния съд
съобразно седалището си – в гр. София, депозирайки молбата си в Районен съд – София.
Упражненият от молителя избор при дадена законова възможност за това следва да бъде
зачетен.
3
Изложените мотиви дават основание да се приеме, че компетентен да се произнесе по
молбата на „Фил груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, за
допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск на молителя срещу С. Б. М. за
заплащане на сумата от 5000,00 лева, дължима въз основа на развален договор за изработка,
едностранно прекратен от възложителя, чрез възбрана на недвижими имоти, собственост на
бъдещия ответник, находящи се в с. ***, обл. Враца, е Районен съд – София, поради което
делото следва да се изпрати за разглеждане на този съд.
Съгласно т. 9, б. "в" от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, определенията по чл. 122 ГПК, постановени по спор за подсъдност между
съдилища /каквото е и настоящото/, не подлежат на обжалване, тъй като не попадат сред
актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 274, ал. 3, т. 1 и 3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК, Окръжен съд - Враца, в настоящия
съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН молбата на „Фил груп“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, за допускане на обезпечение на бъдещ осъдителен иск на молителя
срещу С. Б. М. за заплащане на сумата от 5000,00 лева, дължима въз основа на развален
договор за изработка, едностранно прекратен от възложителя, чрез възбрана на недвижими
имоти, собственост на бъдещия ответник, находящи се в с. ***, обл. Враца, е Районен съд –
София
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен Съд - София за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Враца за постановеното определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4