Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 31.01.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Русенският Районен съд, ПЪРВИ наказателен състав в публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            

Председател: Явор Влахов

 

при секретаря Албена Соколова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2161/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Р.А. ***, до Русенския Районен съд против наказателно постановление № 19-1882-000514/17.10.2019г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон му било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като необосновано и незаконосъобразно.

          Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не се представлява.

         

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          На 08.08.2019 г., около 11.40 ч., свид. Д.Т., заедно с колегата си А.М. – полицейски служители в Първо РУ-Русе изпълнявали служебните си задължение по контрол на движението по пътищата, с обозначен, патрулен автомобил. Изчаквали като първа кола разрешителен сигнал на светофара на бул.“Цар Освободител“, до „Симовата мелница“ в посока Центъра на гр.Русе. В един момент те чули силен звук от клаксони на автомобили и видели вляво от тях, по бул.“Бозвели“, в кръстовището да навлиза мотоциклет „Ямаха“ с рег № ВР 2706 К, който направил обратен завой пред другите изчакващи автомобили и отново навлязъл по бул.“Бозвели“ в посока ул.“Борисова“. Направило им впечатление, че зад водача на мотоциклета се вози момиче, без поставена предпазна каска на главата. Поради това последвали мотоциклета. Установили, че същият е спрял и престоява в близост до първата автобусна спирка на бул.“Бозвели“, като момичето е слязло от мотоциклета. Приближили до мотоциклета и спрели автомобила, като А.М. излязъл и направил знак с ръка към водача да спре на място. В същото време, свид.Т. също направил знак с вдигната ръка за спиране към водача на мотоциклета, но той форсирал двигателя и потеглил напред по бул.“Бозвели“. Полицейските служители го последвали с включена специална светлинна и звукова сигнализация, но след като на кръстовището с ул.“Борисова“ мотоциклетът завил на дясно, те го изгубили от поглед. Върнали се на мястото и констатирали, че пътничката на мотоциклета е все още там и снели самоличността й. Впоследствие, проверката по случая била възложена на свид. И.И. – полицейски инспектор в Първо РУ-Русе. По данните за регистрационният номер на мотоциклета той установил, че собственика е починал, а от неговият брат разбрал, че от няколко години мотоциклета се управлява от жалб. Р.А.. Свид. И. призовал жалбоподателя и му разяснил причината, поради която го е извикал. А. признал, че на процесната дата и място той е управлявал мотоциклета, като заявил, че възприел сигнала на полицейските служители да спре, но не сторил това, тъй като се уплашил да не го санкционират. След това попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отново отразил, че на 08.08.2019 г. той е управлявал мотоциклета.

          След така установената фактическата обстановка, свид.И.И. преценил, че жалб.Р.А. е извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП, поради което му съставил АУАН, който нарушителя подписал и собственоръчно вписал, че няма възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение било издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушението по чл.103 от ЗДвП, на осн. чл.175, ал.1, т.4 от същия закон на А. било наложено наказание “Глоба” в размер на 200.00 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.

 

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на  настоящото производство  доказателства.

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението било описано достатъчно пълно и ясно, като били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

Съдът намира за безспорно доказано, че жалб. Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава и на нарушението по чл.103, пр.2 от ЗДвП. Съобразно тази правна норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение. Съдът намира, че жалбоподателя е осъществил от обективна страна вмененото му административно нарушение, като за формиране на този извод Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел – полицейския служител Д.Т.. В показанията си последният сочи, че след като с колегата си видели допуснати нарушения от водача на мотоциклета, го последвали и след като спрели до жалбоподателя и двамата му подали ясен сигнал с вдигната ръка насочена към него. Двамата полицейски служители изпълнявала по това време служебните си задължения и били с полицейски униформи и с обозначен патрулен автомобил. Показанията на този свидетел не бяха оборени по никакъв начин, напротив подкрепят се и от показанията на свид.И.И., пред когото жалбоподателя признал, че видял сигнала на полицейските служители, но не спрял, като посочил и мотивите си за това. За Съдът не съществува причина да не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са последователни, логично свързани, взаимно допълващи се и обективни. Нещо повече, сам жалб.А. попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която отново потвърдил, че той е управлявал мотоциклета.

Съобразно чл.170, ал.3 от ЗДвП, при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.

От анализа на тази правна норма става ясно, че подаденият от полицейските служители сигнал за спиране бил законосъобразен, ясен и своевременно подаден.

Несъмнено жалбоподателя възприел така подаденият му от полицейските служители сигнал, но независимо от това, продължил движението си и се отдалечил, като се укрил. Не спрял и когато бил последван от полицейски автомобил с включена специална светлинна и звукова сигнализация. 

Поради това Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП. Сигналите за спиране били своевременно и ясно подадени, а жалбоподателя ги възприел. По този начин, след като бил длъжен да спре при подаден сигнал за спиране от контролните органи на посоченото му място, жалб. А. съзнателно не изпълнил това тяхно разпореждане. За това нарушение жалбоподателя бил санкционирана по реда на чл.175, ал.4 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

 В случая Съдът намира, че санкционната норма е правилно приложена в хипотезата на т.4, тъй като по делото бе безспорно установено, че нарушението осъществено от жалбоподателя се състои в неизпълнение разпореждане на контролния орган за спиране, което той не е сторил, а се отдалечил с управлявания от него мотоциклет в неизвестна посока.

Предвид това, Съдът приема, че нарушението е безспорно установено, поради което и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Р.А. за това нарушение.

При определяне обаче размера на наказанията „Глоба“ и “Лишаване от право да управлява МПС” за това нарушение, административнонаказващият орган е следвало да има предвид целите на наказанието, определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение.

Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението.

В конкретния случай административнонаказващият орган наложил наказанията в максималният размер предвиден от нормата, без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер на наказания.

При така определените наказания, по мнение на Съда, наказващия орган не отчел съществено смекчаващо отговорността обстоятелства, а именно признанието на вината и оказаното съдействие за разкриване обективната истина, още в хода на производството пред административните органи. Несъмнено, следва да бъде отчетено като отегчаващо отговорността обстоятелството множеството наказания, наложени на жалбоподателя за нарушаване правилата за движение по пътищата.

 Предвид това Съдът намира, че размера на наказанията „Глоба“ и “Лишаване от право да управлява МПС” се явяват необосновано завишени и следва да бъдат намалени в границите около средата на предвиденото в санкционната норма, а именно за глобата – в размер на 100лв., а лишаването от право да се управлява МПС – за срок от 3 месеца.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, Съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1882-000514/17.10.2019г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, в частта с която за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на Р.А. ***, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на 200 лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като

НАМАЛЯВА размера на наказанието „Глоба“ на 100.00 /сто/ лв., а размера на наказанието “Лишаване от право да управлява МПС”  -  на срок от 3 /три/ МЕСЕЦА.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1882-000514/17.10.2019г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР гр.Русе, в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: