РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Исперих, 14.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитринка Ем. Купринджийска
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА
като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско
дело № 20233310100818 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба вх.№ 3898/15.11.2023 г. от „Банка ДСК” АД,
ЕИК *******, гр.София, срещу Е. М. В., ЕГН: **********, като моли съда да постанови
решение, с което, да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 644.75
лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 20.04.2023 г. до изплащане на
вземането, 171.00 лв. – договорна лихва за периода от 28.11.2020 г. до 29.07.2021 г., 19.70 лв.
– лихвена надбавка за забава, 112.05 лв. –– обезщетение за забава след настъпване на
изискуемост и 120.00 лв. – разходи при изискуем кредит, както и разноски по заповедното
производство в размер на 175.00 лв. Претендират се и разноски в настоящото производство.
В исковата молба се твърди, че между ищеца в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 517587/30.01.2020 г.
при действието и на общи условия (ОУ). Съгласно договора Банката е предоставила на
кредитополучателя сумата от 1141.83 лв. за закупуване/заплащане на стоки, продавани от
ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД - търговец, а ответникът се е задължил да върне
предоставения кредит ведно с уговорени лихви, в срокове и при условията на сключения
договор. Срокът за издължаване на кредита бил 18 месеца, като същият следвало да се
погасява с месечни вноски, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план. В
договора били предвидени клаузи за заплащане на такси, съгласно Тарифата на Банката,
както и на лихви за забава. Сумата е била усвоена еднократно, безкасово, по сметка на
Търговеца. Вземането било изискуемо на краен падеж, който е настъпил на 30.07.2021 г.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника към Банката за заплащане на 9
вноски в размер на 813.88 лв., ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на
чл.410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на
1067.50 лв. по ч.гр.д.№ 285/2023 г. по описа на РС - Исперих. Поради обстоятелството, че
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и по указание на съда, ищецът
депозира в срок настоящия иск за установяване на вземането си.
В съдебно заседание за ищеца се явява юрисконсулт Светлана П.а, която поддържа
исковата молба и излага допълнителни съображения, включително и по направените
възражения от страна на ответника.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е. В., чрез особен представител адв.П. М.,
депозира писмен отговор, с който счита исковете за допустими, но по същество
неоснователни и недоказани. Прави възражение, че ищецът не представя доказателства за
1
реално предаване на описаните в договора вещи на ответника, поради което договорът за
стоков кредит не бил породил действието си между страните. Не били представени и
доказателства, че ищецът е уведомил търговеца „Технополис България“ ЕАД за сключения
договор и за даване на съгласие стоките да бъдат предоставени на ответника. По отношение
на клаузите на т. 6 и т. 7 от договора счита същите за нищожни поради противоречието им с
добрите нрави, доколкото е налице нееквивалентност между двете престации, нарушаване
на принципа на справедливост и създаване на условия за неоснователно обогатяване на
ищеца. По отношение на претенцията за заплащане на 120.00 лв., представляваща разходи за
изискуем кредит, възраженията му са свързани с твърдения, че тарифата не е подписана от
ответника и в този смисъл не е част от договора, като се позовава ва разпоредбата на чл. 10,
ал. 1 ЗПК. Освен това по делото не се установявало кредитодателят да е направил разходи в
търсения размер. Но дори и да са направени такива, счита че вземането за разходи при
изискуем кредит противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Позовава се и на нищожност на тези
клаузи на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК, тъй като имали за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на този закон. В заключение посочва, че не е ясно как точно е формирана
претендираната сума – коя част от нея са такси и коя разходи.
В съдебно заседание ответникът не се явява. Назначеният от съда особен представител
адв.П. М. поддържа писмения отговор.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 30.01.2020 г. между ищеца "Банка ДСК" АД, в качеството
на кредитор, от една страна и от друга страна ответника Е. М. В., в качеството на
кредитополучател, бил сключен представения по делото Договор за кредит за стоков кредит
№ 517587 в размер на 1141.83 лева за закупуване/заплащане на стоки, продавани от
„Технополис България“ ЕАД (Търговеца). Между страните е уговорено издължаване на
кредита за срок от 18 месеца, считано от датата на неговото усвояване, при изплащане на
месечни вноски, с уговорена падежна дата за всяка вноска на 28-мо число на месеца чрез
разплащателна сметка и съгласно Погасителен план – Приложение № 1 към Договора (чл. 2 -
7). Договорен бил фиксиран лихвен процент по кредита от 34.72 % годишно или 0. 0964 %
на ден и ГПР по кредита – 40.71% (чл. 6 – 7 от Договора).
Съгласно чл. 13 от Договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани услуги на
клиенти (Тарифата), като кредитополучателят е бил запознат с тарифата, действаща към
момента на сключване на договора.
Неразделна част от договора са и Общите условия по договори за стоков кредит на
физически лица, като съгласно т. 5 от ОУ кредитополучателят заплаща на кредитора такси и
комисионни съгласно Тарифата, както и всички разходи по обслужване на задължението и
принудителното събиране на вземането.
Съгласно чл. 12 от ОУ при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, надбавката за забава не се прилага. В т. 12.1 от ОУ е предвидено, че при
допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем. От датата на изискуемост на кредита
целия остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл. 86 ЗЗД, до
окончателното погасяване на задължението, включително и по принудителен ред.
Кредитът е усвоен еднократно, като съгласно приложената по делото фактура от
30,01,2020 г. на търговеца е изплатена пълната цена на стоките (л. 22- 24). С уведомително
писмо на Банката до търговеца от 30,01,2020 г., последният е информиран за сключения
между Банката и Е. В. договор за стоков кредит, а с приложената към писмото декларация
кредитополучателят декларира, че е получил от Търговеца стоките, посочени във фактурата
(л. 81 – 82).
Вземането на Банката е изискуемо на краен падеж, тъй като към 30,07,2021 г. е изтекъл
уговорения срок за издължаване на кредита.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
средствата по договора в размер на 1141.83 лв. са усвоени от ответника на 30,01,2020 г. чрез
откриване в Банка ДСК АД, Технополис Разград, на заемна сметка с титуляр Е. М. В., с дата
на откриване 30,012020 г. и дата на падеж – 30,072021 г. Средствата в размер на 1036.50 лв.
са автоматично усвоени от Технополис България ЕАД на 30,01,2020 г., а средствата в размер
на 105.33 лв. са автоматично усвоени на 30,01,2020 г. за застрахователна премия на POS-
кредит чрез осчетоводяване на разчети и преводи по сметка на Застрахователна компания
2
„Групама застраховане“ ЕАД.
Към 07,04,2023 г. – датата на извлечението от банковата сметка е имало просрочени
задължения по процесния договор за стоков кредит, съгласно счетоводните книги на
Банката, като общия размер на вноските за погасяване на задължението са били в общ
размер на 741,38 лв., включващи главница – 497,08 лв., лихва – 243.35 лв., санкционираща
лихва – 0,95 лв. Допуснатата забава по главницата е в размер на 644.75 бв., като съгласно
погасителния план това са 9 броя месечни вноски и общ брой дни забава до 07,04,2023 г. -
887. Допуснатата забава за лихва, начислена и дължима, е в размер на 171.00 лв. Освен това
непогасени са и дължима санкционираща лихва в размер на 19.07 лв., такси и разходи към
02,08,2021 г. – 120,00 лв., включващи начислена дължима такса изискуемост и законна лихва
в размер на 115.24 л. за периода от 31,07,2021 г. до 20,04,2023 г.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните по
делото и съдът го кредитира изцяло.
Тъй като ответникът не е заплатил задълженията си по договора и след изтичане на
уговорения срок, Банката предприела постъпки и сезирала заповедно производство по ч. гр.
д. № 285/2023 г. на РС - Исперих. Така по Заявление вх. № 1354/20.04.2023 г., въз основа на
извлечение за сметка 11/26644245 от 07,04,2023 г. от счетоводните книги на Банката-
Кредитор, установяващо забава в издължаването на погасителните вноски от 857 дни и
възникнала изискуемост на цялото задължение, считано от 30.07.2021 г., се снабдява със
Заповед № 147 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от
ГПК от 20.04.2023 г. и изпълнителен лист от 20.04.2023 г. срещу длъжника Е. М. В. за
заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на предентираните и в
настоящото производство суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и направените по делото разноски - заплатена ДТ в размер на 25,00 лева и дължимо
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150. 00 (сто и петдесет) лева.
Банката образувала и изп. дело № 20239120400563 при ЧСИ, рег. № 912 на КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд-гр. Разград. Тъй като длъжникът Е. М. В. не е намерен на
установения по делото постоянен и настоящ адрес в страната, е извършено от ЧСИ връчване
на Заповедта за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ГПК, поради
което и по указание на съда, дадено с Разпореждане № 1382 от 18.10.2023 г. по реда чл. 415,
ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 и ал. 4 от ГПК, ищецът депозира в срок настоящия иск за
установяване на вземането си.
В производството по делото ищцовото дружество е направило следните деловодни
разноски – 125.00 лева - доплатена ДТ при завеждане на установителния иск, 250.00 лева –
заплатено възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, 400.00лв – възнаграждение на особен представител.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени искове за установяване на парични вземания за
главница, лихви – договорна и за забава и за разходи, произтичащи от договорно
правоотношение между страните по делото, които са допустими и намират правното си
основание в разпоредбата на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, предл.1 от
ГПК и чл. 86 ЗЗД. Същите са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК ,при спазване
указанието на РС - Исперих по ч.гр.д. № 285/2023 г. по описа на съда, дадено към заявителя
и ищец в настоящото производство. При условията на чл. 422, ал. 1 от ГПК искът се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК за същото вземане – 20.04.2023 г.
Разгледани по същество – исковете за главница и лихви са основателни, а претенцията
за разходи при изскуем кредит – неоснователна.
За уважаването им, в тежест на ищеца е да докаже основанието и размера на
претендираните вземания, както и тяхната изискуемост. По делото бе установено, че е
сключен договор между ответника и "Банка ДСК" АД, че в изпълнение на този договор
последната е изпълнила за сметка на ответника негови задължения към трети лица, че
същият не е плащал уговорените периодични вноски за погасяване на кредита, както в срок,
така и след изтичане на срока на същия на 30.07.2021 г.
При спазване на правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1
от ГПК), в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил паричното си задължение към
ищеца, като е извършвал плащане на падеж или са настъпили други правопогасяващи
задължението му обстоятелства, което не е направено. Същият не ангажира пред съда
ползващи го и допутими според закона доказателства, установяващи изпълнение на
3
задължението му по цитирания договор. По този начин претенцията за главница се явява
доказана от ищеца във вида и размера, претендиран с исковата молба, което се потвърждава
и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Искът за заплащане на договорна лихва от 171.00 лв. за периода 28.11.2020 г. –
29.07.2021 г. също е основателен. Неоснователно е направеното от особения представител на
ответника възражение за нищожност на клаузата в договора в частта за определената
възнаградителна лихва и годишния процент на разходите поради противоречие с добрите
нрави. Уговореният между страните годишен лихвен процент от 34,72 %, представляващ
възнаграждението, дължимо на кредитора за предоставянето на сумата в заем, не накърнява
добрите нрави, тъй като от една страна е в рамките на максималния размер на разходите по
кредита, регламентиран в чл. 19, ал. 4 ЗПК – петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения, а от друга страна е съобразен с обстоятелството, че се касае за
необезпечен заем с невисока стойност, отпуснат в рамките на един ден, при това на
длъжник, който е пенсионер със съществуващ дълг към друга банкова институция, който е
високорисков за кредитора. Рискът в тези случаи следва да бъде отчетен чрез заплащане на
по-висока възнаградителна лихва. Освен това процесните клаузи относно размера на ГЛП и
ГПР са индивидуално уговорени с ответника, видно от съдържанието на договора, в който
изрично са посочени конкретните задължения на кредитополучателя, вкл. общата стойност
на плащанията, годишния процент на разходите, лихвения процент, размера и падежа на
отделните погасителни вноски. Претендираната възнаградителна лихва е част от посочената
в погасителния план към договора като абсолютен размер в колона "дължима лихва" (335.70
лв.), същата е в размер на 171.00 лв. и е за периода 28.11.2020 г. – 29.07.2021 г., който период
съвпада с 18 месечния срок на договора за стоков кредит. Именно в този размер и за този
период Съдът счита, че следва да уважи вторият от обективно съединените искове.
Основателен е и иска за установяване на задължението за заплащане на сумата 112.05
лв. - обезщетение за забава от датата на настъпване на изискуемостта – 31.07.2021 г. до
20.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението, както и за дължимата санкционна лихва в
размер на 19.70 лв. Съгласно заключението на ССчЕ размерът на обезщетението за забава е
по-висок от претендираното, но тъй като не е направено изменение на иска, съдът следва да
се произнесе само до размера на поисканото, поради което искът следва да бъде уважен в
цялост.
По отношение на претенцията за разходи при изискуем кредит в размер на 120.00 лв.
съдът намира същата за недоказана. Действително в т.13 от договора и т. 5 от ОУ
кредитополучателят е приел да заплаща такси и комисионни, съгласно Тарифата на Банката,
но по делото не е приложена тази тарифа и липсват доказателства за размера на разходите
при изискуем кредит. При това положение не може да се направи преценка доколко е
основателна тази претенция, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
заплащане на направените от ищцовата страна съдебни и деловодни разноски в настоящото
производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г.
по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12), съразмерно на уважената част от иска. В хода
на заповедното производство разноските възлизат на 175.00 лв., а в настоящото
производство – 775.00 лв. Ищецът е поискал да му бъде присъдено и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът счита, че следва да бъде определено в размер на 150.00 лв.,
съобразно материалния интерес. Или общо разноските в заповедното и исковото
производство възлизат на 1100,00 лв., от които в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
976.35 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239 ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3,
във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, съществуването на парично вземане на Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1036, район Оборище, ул.
"Московска" № 19, представлявано Б. Ф. СТ. – изпълнителен директор и Д. Н. Н. – Илчева –
изпълнителен директор, срещу Е. М. В., ЕГН: **********, произтичащо от Договор за
стоков кредит № 517587 от 30.01.2020 г., сключен с ответника, за следните суми, дължими
към 07.04.2023 г.:
- 644.75 (шестстотин четиридесет и четири лв. и 75 ст. лева – главница, ведно
4
със законната лихва, считано от 20.04.2023 г. до изплащане на вземането,
- 171.00 (сто седемдесет и един) лева – договорна лихва за периода от 28.11.2020
г. до 29.07.2021 г.,
- 19.70 (деветнадесет лв. и 70ст.) лева – лихвена надбавка за забава,
- 112.05 сто и дванадесет лв. и 5 ст.) лева –– обезщетение за забава след
настъпване на изискуемост, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за 120.00 (сто и
двадесет) лева – разходи при изискуем кредит, като недоказана.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е. М. В., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ
на Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София 1036,
район Оборище, ул. "Московска" № 19, представлявано Б. Ф. СТ. – изпълнителен директор и
Д. Н. Н. – Илчева – изпълнителен директор, направените от страната съдебни и деловодни
разноски в хода на заповедното производство ч.гр.д. № 285/2023 г. по описа на РС – Исперих
и в хода на настоящото гр.дело № 818/2023 г. в общ размер на 976.35 (деветстотин
седемдесет и шест лв. и 35 ст.) лева, съразмерно на уважената част от иска
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на съдебното решение, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№
285/2023 г. на РС - Исперих с оглед на правните последици по чл. 416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5