Решение по дело №8408/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4911
Дата: 2 юли 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Маргарита Апостолова Георгиева
Дело: 20191100508408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

№…

гр. София, 02,07,2019г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ:  Маргарита Апостолова

Галя Вълкова                                                                                                  

като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова частно гр.дело №8408 по описа за 2019година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството  е по реда на чл. 435 от ГПК - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжникът- „Ю.Б.“ срещу действията на частен съдебен изпълнител В.Л.по изп. д. № 20197800400217, в частност отказ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в постановление от 20,05,2019год.

Релевират се  доводи, че сумите предмет на изпълнителното производство са погасени  с извършено извънсъдебно прихващане заявено с волеизявление на жалбоподателя преди образуване на изпълнителното производство достигнало до кредитора на 13,03,2019год. Предвид изложеното с молба вх.№1210/22,04,2019год. претендира прекратяване на производството. Поддържа да са налице предпоставките на чл.104, ал.1, изр.2 от ЗЗД доколкото са налице насрещни, ликвидни и изискуеми вземания. Излагат се доводи вземането предмет на издадения изпълнителен лист да не може да бъде предмет на договор за цесия по аргумент на чл.245, ал.3 от ГПК. При условията на евентуалност сочи цесията да му е непротивопоставима, тъй като не е налице уведомяване от цедента.

Съобразно изложеното моли атакуваното постановление на съдебния изпълнител да бъде отменено и изпълнителното производство прекратено.

Взискателят – К.М.Г.в срока за отговор  излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в настоящото производство.

Частният съдебен изпълнител застъпва становище за допустимост, но  неоснователност на жалбата.

Жалбата  е депозирана от активно процесуално легитимирана страна в изпълнителното производство-длъжник срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и в изискуемия законоустановен срок, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело №20197800400217 по описа на ЧСИ В.Л.е инициирано по молба на взискателят К.М.Г.на основание представен изпълнителен титул –изпълнителен лист, издаден на 18,03,2019год.,  въз основа на решение  от 13,12,2018год. по т.д.№833/2018год. САС, 3 състав, от който е видно Ю.Б. АД да е осъдена да заплати на М.В.сума в размер на 7759,59лв.-надвзети валутни разлики, за периода от 01,03,2010год. до 10,10,2014год., ведно със законната лихва от 23,02,2015год. до изплащане на вземането.

Взискателят се легитимира като цесионер на основание договор за прехвърляне на вземане от 22,01,2019год., с който цедентът М.В.прехвърля  процесното вземане. Представени са доказателства за отправено уведомление за извършената цесия, за което Ю.Б. е уведомен на 18,02,2019год.

От жалбоподателят е представено уведомление до М.В., с което е заявено становище за извършено прихващане с насрещно вземане на банката като се излага да е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№7558/2017год.  по описа на РС Плевен за дължими суми по договор за банков кредит от 31,07,2008год., за които е образувано изп.дело №1325/2018год. по описа на ЧСИ М.В., по което общото задължение е в размер на 90148,69лв. Предвид изложеното е заявено становище за прихващане със задължението към В.на обща стойност 10803,63лв. Волеизявлението е връчено на  М.В.на 13,03,2019год.

Релевираните доводи в частната жалба са неоснователни. На първо място съдебният изпълнител не разполага с правомощие да се произнася по извънсъдебно заявено от длъжника възражение за прихващане, поради което само на това основание жалбата е неоснователна. Основанията за прекратяване на  изпълнителното производство са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК. Сред тях липсва като основание за прекратяване на изпълнителното производство релевирано възражение за извършено прихващане. В тази хипотеза длъжникът разполага с възможността по исков път да релевира възражение за прихващане, в който случай постановеното влязло в сила решение по чл.439 от ГПК или 440 от ГПК е основание за прекратяване на изпълнителното дело на осн. чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.  За пълнота следва да се отбележи, че по същество релевираното възражение за погасяване, чрез прихващане е неоснователно, доколкото са налице данни вземането на банката срещу цедента да не е ликвидно, поради което не е налице елемент от фактическия състав на материалноправното прихващане, двете насрещни вземания да са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация, за да настъпи ефектът на погасяване. Инициираното производство за установяване на вземаното по издадената заповед за изпълнение и допуснато незабавно изпълнение по чл.422 ГПК е спряно на осн.чл.229, т.4 от ГПК/ т.д.№198/2018год. по описа на ПлОС, видно от определение  №220/05,03,2019год. на  Плевенски окръжен съд до постановяване на влязъл в сила акт по гр.д.№2545/2015год. по описа на  СГС/.  Към момента на изявлението на банката -13,03,2019год. за прихващане последната е била уведомена за прехвърляне на  вземането по чл.99, ал.4 от ЗЗД-18,02,2019год., поради което волеизявлението за прихващане с  вземане срещу цедента не е породило действие. Отделно от изложеното, тъй като вземането по изпълнителния лист е погасено, ведно с разноските по изпълнението се обосновава  извод за приключване на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.2 от ГПК.

Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

                     Разноски в настоящото производство на ответника по жалбата не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на  длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.  Предмет на  настоящото производство е законосъобразността на действията на  съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

 

       Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№1487/06,06,2019год. на  Ю.Б. АД срещу отказа за прекратяване на ЧСИ В.Л., рег.№780, с район на действие СГС на изп.д.№20197800400217, обективиран в постановление от 20,05,2019год.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.