О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 03.02. 2020 г. гр.
Търговище,
В името на народа
Търговищкият
окръжен съд, гражданско отделение
На трети
февруари
2020 година
в ЗАКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕД СЕДА ТЕЛ: МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА
МАКСИМОВА
Като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова
възз.ч.гр.дело
№ 31, по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното;
Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по жалба на „МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище,
срещу заповед № 1080 от 05.12. 2019 г., по ч.гр.д. № 2103/ 2019 г. на
РС-Търговище, в частта за разноските. В жалбата се посочва, че срещу болницата
има издадена заповед за изпълнение от
05.12. 2019 г., в която е даден срок за доброволно изпълнение. В същия е
заплатена една част от това задължение, а за другата вземането е признато.
Подадено е в този смисъл и възражение по чл. 414а от ГПК. Платената държавна
такса по тази заповед следвало да се намали, поради извършеното плащане. Затова се иска
намаляване на държавната такса, претендирана от заявителя.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и
счита, че същата е преждевременно изпратена до въззивния съд. Същата не
следвало да се администрира и изпраща, защото по отношение намаляване на
разноските, съдът се произнася по реда на чл. 414а от ГПК. Жалбата следвало да
се върне поради липса на предмет.
Съдът, като провери събраните по делото
доказателства, установи следното:
Пред РС-Търговище, заповедното
производство е образувано по заявление на „ВиК“ ООД
гр. Търговище, срещу „МБАЛ-Търговище“ АД. Издадена е заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК за сумата от 55 223,52 лв., представляваща неизплатено
задължение за доставени водоснабдителни и канализационни услуги в периода от
24.04. 2019 г. до 25.10. 2019 г. по Договор № 201/01.09.2014г., за което са
издадени фактури, ведно със законната лихва от 04.12. 2019г. до изплащане на
задължението, на осн. чл. 410, ал. 1,т. 1 от ГПК,
както и направените по делото разноски в размер на 1 104,47лв. внесена
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК.
В срока по чл. 412, т. 8 от ГПК,
длъжникът е възразил частично срещу заповедта за размера от 11 323,30 лв.,
като е признал вземането за сумата от 43 900,22 лв. В същия срок е
подадена и частната жалба по настоящото дело.
Съдът е дал възможност на заявителя да
изрази становище по възражението. Направеното плащане е признато от него и той
е поискал за останала сума съдът да издаде изпълнителен лист, включително и за
разноските.
С определение от 23.01. 2020 г., съдът
е обезсилил издадената заповед за
изпълнение в частта, в която е направено плащането. Съдът е посочил, че относно
издаването на изпълнителния лист за останалата част от сумата ще се произнесе
след като приключи производството по частната жалба, предмет на настоящото
дело.
При така описаните факти, въззивният
съд прави следните изводи:
На първо място, съдът намира, че с
оглед така очертаните доводи в частната жалба, не се излагат съображения за
неправилност на акта на съда в заповедта за изпълнение – неправилно присъждане
на разноските, защото не са направени, относно техният размер или относно
прекомерност на възнаграждение или какъвто и да е друг довод. Т.е. липсва
оспорване на правните изводи на съда в това разпореждане относно тяхната
обоснованост и правилност.
Всички изложени доводи касаят
направеното възражение по реда на чл. 414а от ГПК и следва да се разглеждат в
контекста на чл. 414а, ал. 2 от ГПК – т.е., че длъжникът с поведението си не е
дал повод за предявяване на вземането и затова не дължи заплащането на разноски
изцяло, а само според признатата част от вземането.
Предвид на това, съдът намира, че
липсва правен интерес от подаването на настоящата жалба и същата следва да бъде
оставена без разглеждане. Тази частна жалба всъщност представлява становище на
длъжника и искане да бъдат намалени разноските по заповедното производство, на
основание чл. 414а, ал. 2 от ГПК. Този въпрос обаче все още не е обект на
произнасяне от заповедния съд, който, като е приел, че е подадена частна жалба
по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, е счел, че първо следва да се прецени какъв
ще бъде резултатът от обжалването, правилно ли са определени по начало
разноските и едва след това да издаде разпореждане за издаване на изпълнителен
лист, като съобрази доводите на страните. Принципно този начин на процедиране
би бил правилен, ако в жалбата имаше изложени обстоятелства именно по
правилността на заповедта в частта за разноските. В случая обаче, такива доводи
няма, макар изрично да е посочено, че се обжалва именно тази заповед. Налице е
било противоречие в адресната и обстоятелствената част на жалбата, което е
можело да бъде отстранено с оставянето й без движение и даване на срок за
уточнение.
Затова, въззивният съд намира, че така
подадената жалба е лишена от правен интерес. Същата следва да се остави без
разглеждане като производството по делото по нея следва да се прекрати.
Заповедното производство следва да се върне на РС-Търговище, който според
правомощията си по чл. 414а и чл. 416 от ГПК ще се произнесе дали заповедта е
влязла в сила, в каква част, да се издаде ли изпълнителен лист и за какви суми,
включително и за разноските. Едва с издаването на изпълнителния лист, ако
искането на длъжника не е уважено, той ще има правен интерес да обжалва
разпореждането на съда, според общите правила в ГПК, касаещи издаването на
изпълнителен лист.
По изложените
съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на
„МБАЛ-Търговище“ АД гр. Търговище, против заповед № 1080 от 05.12. 2019
г., по ч.гр.д. № 2103/ 2019 г. на РС-Търговище, касаеща разноските в
заповедното производство, ПОРАДИ ЛИПСАТА НА ПРАВЕН ИНТЕРЕС и
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото в.ч.гр.д. № 31/ 2020 на ОС-Търговище.
Връща делото на РС-Търговище за продължаване на действията по него.
Определението може да се
обжалва, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, пред АС-Варна.
ПРЕД СЕ ДА TEЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.