МОТИВИ  на КРС

По АНД № 2077 по  описа на КРС за 2016 г.

гр.Кюстендил, 19.01.2018г.

 

 

 

 

С постановление от 30.11.2016 г., входирано в КРС  на 05.12.2016 г.  съдът е сезиран с искане да бъде образувано  наказателно производство  по реда на гл. XXVIII  от НПК срещу Б.Т.И.. С разпореждане от  16.02.2017 г.  съдът е приел, че са налице предпоставките за разглеждането  на делото именно по реда на чл.375 и сл.от НПК.  Обвинението е за извършване на престъпление от общ характер по чл. 296, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложени в постановлението на КРП.

            Районна прокуратура изпраща представител, който пледира за постановяване на решение, с което И. да бъде признат за виновен и да му бъде наложено  административно наказание „ глоба“ в размер на 3500 лева.

Обвиняемият се явява  в съдебно заседание.  Не се признава за виновен и дава подробни обяснения . Упълномощеният негов защитник пледира за постановяване на решение, с което  И. да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по повдигнатото с Постановлението на КРП обвинение.

          Кюстендилският районен съд, след като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установена по несъмнен начин именно описаната в  Постановлението на Районна прокуратура Кюстендил фактическа обстановка.

Обвиняемият  Б.И. е роден на *** ***. **** е, български гражданин, разведен, неосъждан, с висше образование, с ЕГН – ********** .

Обвиняемият И. и  св. К.Ж.К. са бивши съпрузи. След като се разделили, на 14.05.2016г. К.К. (по това време все още носеща фамилията И. заживяла на семейни начала със свидетеля С.К.. След този момент отношенията между обвиняемия и пострадалата се  влошили изключително много.

След проявен на 03.08.2015г. в гр. Кюстендил акт на домашно насилие от обвиняемия спрямо св. К. ,  последната депозирала в Районен съд гр. Кюстендил молба по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), по която било образувано гражданско дело № 1433 по описа на съда за 2015г. Съдът се произнесъл с решение № 426/09.10.2015г., с което наложил мерки за защита от домашно насилие: задължил Б.Т.И. да се въздържа от извършване на домашно насилие над К.Ж.К. (към момента на издаване на решението все още носеща името К.Ж. Илиева), забранил на Б.И. да приближава К.К., местоработата и, както и местата за социални контакти и отдих на същата за срок от дванадесет месеца, забранил на обвиняемия да приближава жилището, находящо се в гр. Кюстендил, на ул. „Цар Освободител" № 239, ет. 6, ап. 16, обитавано от К.К., за срок от 12 месеца, като осъдил И. да заплати глоба в размер на 200 лева, държавна такса и направените от К. Илиева разноски в рамките на съдебното производството. По делото била издадена заповед за защита от 09.10.2015г., с вписани в нея цитираните вече мерки .  В Заповедта изрично е вписано, че същата подлежи на незабавно изпълнение.  Съобщението за решението по гр. дело № 1433/2015г. по описа на Районен съд гр. Кюстендил, съпроводено с препис от Решение № 426/09.10.2015г. на Районен съд Кюстендил и препис от заповедта за защита били връчени на обвиняемия на 13.10.2015г. чрез процесуалния му представител – адвокат В.П.. На 19.10.2015г. Б.И. заплатил по сметка на Районен съд гр. Кюстендил наложените му по въпросното гражданско дело глоба и разноски, подал молба с вх. № 20154/19.10.2015г. по описа на съда, към която приложил вносна бележка за заплатени в полза на К.К. сторените от същата разноски по делото. Решението на съда не било обжалвано от И. и влязло в сила на 21.10.2015г.

Бракът между страните бил прекратен с влязло  в законна сила на 20.11.2015 г. решение на КРС №486/2015 г. по описа на този съд . На 24.01.2016г. К.К.  сключила граждански брак със св. С.К..

Междувременно, на неустановена дата от 13.10.2015г. до 04.02.2016г. обвиняемият споделил със свидетеля И. К./ бивша съпруга на св. С.К./ , че против него е издадена заповед за защита от домашно насилие в полза на К.К..

По това време пострадалата К.К. работела  като детска учителка в ОДЗ „С.“, филиал „З.“, в гр.К..  На 04.02.2016г., след края на работното си време,  св. К.К.  напуснала работното си място и се качила в автомобила на съпруга си - свидетеля С.К.. Двамата се отправили с автомобила в посока към обитаваното по това време от тях жилище, находящо се в гр. К., на ул. „Ц. О." № 239, бл. 149. Пътувайки към жилището си, С.К. и К.К. установили, че обвиняемият се движи непосредствено зад тях, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Ауди", зелен на цвят, с регистрационен № КН….АХ. С.К.  паркирал управляваният от него автомобил в близост до блока, в който живеели. От своя страна обвиняемият приближил жилището на К.Ж.К.,***,  като паркирал  автомобила си  на ул.“Б.“,  откъдето разстоянието е най-кратко до входа на описания блок.

Свидетелите К. и С. К. слезли от  автомобила си и се насочили към входа на блока. Те идвали  към входа от западната му страна, а обв. И. *** се намирал от източната страна на входа на блока. Още при слизането си от автомобила обв. И. видял да стои на терасата на апартамента си, находящ се на 3-ти етаж в същия блок,свидетелката М.Ц..  Тъй като я познавал И. й помахал.  Св. Ц. решила , че И. я вика, влязла в апартамента с намерения да слезе пред блока , за да се види с него.  Преди нейното слизане пред блока,  обв. И.  се насочил към идващите към входа на блока от противоположната страна свидетели К.К. и С.К..   Приближавайки ги той започнал да отправя към св. К.К. обиди, нари„чайки я „Курва“. Навел се , взел камък и го хвърлил към К., като не успял да я уцели, а камъкът се ударил в стената на блока. И. продължил да се приближава към К.К., достигайки на разстояние около 2 метра от нея, като С.К. застанал помежду им, за да предпази съпругата си от агресията на Б.И..  Между присъстващите били разменени реплики, след което пострадалата и свидетелят К. влезли във входа на обитавания от тях блок, а Б.И. си тръгнал.  И. бил сам в автомобила си. Тези действия на обвиняемия били видени от свидетеля М.Д., който по това време се намирал на разположеното в близост кафене „М.", където седял на маса във външната част на заведението и имал пряка видимост към местопрестъплението.

Когато свидетелката Ц. излязла пред блока  И. вече си бил тръгнал.

За случая К.К. и С.К. ***. Била образувана преписка, възложена за работа на свидетеля Н.Ц., в качеството му на полицейски служител. Пред Ц. свидетелите К., К. и Д. описали подробно извършеното на 04.02.2016г. от обвиняемия деяние. На 05.02.2016г. Н.Ц. съставил и връчил на Б.И. протокол за предупреждение с правно основание чл. 65 от ЗМВР, като го запознал срещу подпис със заповедта за защита от домашно насилие от 09.10.2015г. и му разяснил отговорността, която се носи съгласно чл. 296 от НК. На 08.03.2016г. по повод поведение на И. спрямо К.К. и С.К., спрямо него отново било отправено писмено полицейско предупреждение по реда на чл. 65 от ЗМВР.

На 22.03.2016г. обвиняемият се уговорил със свой бивш колега – свид. И.С. да се видят на обяд и да пият кафе. Срещата им била в центъра на гр. К.. В края на тази среща И. предложил на С. да посетят кафене „М." в гр. Кюстендил, по предлог, че трябва да се срещне там със своя позната по повод сделка с недвижими имоти. Тръгнали с автомобила на Б.И.. Непосредствено преди да достигнат кафе „М.“, което се намира в непосредствена близост до жилището на бившата му съпруга и за което заведение, с оглед близостта му до нейното жилище  И. знаел, че се явява място за социални контакти и отдих на К.,  той срещнал свидетелката М.Ц.. Последната , както вече бе посочено живее в същия блок.  Обвиняемият поканил  св. Ц. да  се присъедини към тях и да отидат заедно на  кафе „М.“.  Ц. се съгласила. Обвиняемият, св.  С. и св.Ц.  се настанили на една от масите,  разположена във външната част на заведението,находящо се в близост до стълби, свързващи ул.“Дупнишко шосе“, с  площадката на заведението.  Разположението им на масата било такова, че свид. С. седял с гръб към траурния парк, който се намира на изток спрямо заведение „М.“ и с лице към стълбището, което  води към заведението. Обвиняемият седял с гръб към това стълбище.  Разговаряли, като основно  разговора се водел между обвиняемия и св. С..

 На същата дата и по същото време, след края на работния  си ден, свид. К.К.  отново била изчакана от съпруга си – свид. С.К..  Тръгнали си , но тъй като времето било хубаво , решили да изпият по едно кафе  на заведение „М.“, което както вече бе посочено се намира в непосредствена близост до жилището, което тогава обитавали.  Св. К. оставил съпругата си в близост до заведението и отишъл да паркира автомобила си, на паркинга  до бл. 149.

Отиването  на К. И. към заведението било възприето най-напред от св. С., който седял с лице към стълбите..  Виждайки я и знаейки за влошените отношения между нея и неговия приятел – обв. И., свидетелят С. казал на И., че идва бившата му съпруга и го помолил да се държи спокойно.  Когато К.К. минала покрай тях, тя поздравила св. С. и св. Ц., които познавала. Минала  зад гърба на обвиняемия , с намерение да влезе в заведението и да поръча кафе.  В този момент Б.И. се обърнал към нея с думите „Курво, кога ще ми върнеш парите“.  Тези негови думи били възприети  от свидетеля К.П., който се връщал от траурния парк на гр. Кюстендил. П. възприел думите на обвиняемия и видял, че същите са насочени към К.К., която познавал от преди инцидента във връзка с работата си, свързана с доставка на учебници и учебни помагала. Свидетелят П. изпитал неудобство от деянието, на което станал очевидец, поради което продължил по пътя си. Междувременно пострадалата възприела насочената към нея обида, видяла намиращия се в близост до нея обвиняем, влязла в заведението и седнала на друга маса. Заради предходни случки, в които била  обект на  агресивно и  арогантно поведение на обвиняемия към нея и  заради издадената Заповед за защита св. К. се обадила на съпруга си - свидетеля С.К. и му съобщила, че обвиняемият е в кафене „М." и я обижда. К. подал сигнал на телефон 112, след което се запътил към заведението. След повторен сигнал, на място пристигнал патрул на РУМВР Кюстендил в състав - свидетелите И.К. и С.С.. Пред последните Б.И. заявил, че е седнал във въпросното заведение  преди К.К. и  то  молба на неговата позната М.Ц., която искала да разговаря с него.

На 01.06.2016г.  по повод празника на детето св. К.К. се намирала на К. се намирала  в района на пл.“Велбъжд“, където  заедно с  групата си от деца  от детска градина „С.“ , филиал „Здравец“ наблюдавали тържествата по повод празника. Пейките в района на арката били изпълнени с деца  от различни детски градини. Присъствали и много  колеги на св. К.К. -  детски учители и помощен персонал от детските заведения.  Докато К.К. стояла с поверените и деца в района на площад „Велбъжд" в гр. Кюстендил, малко преди края на тържеството, т.е. около 11:20-11:25 ч., до нея се приближил обвиняемият И. и отново отправил към нея обидни,  наричайки я „боклук" и „парцал". Заканил й се с думите „Ще те смачкам" и изрекъл към нея думите „Ти си мъртвец".  След осъществяването на посочените деяния, обвиняемият бързо напуснал мястото. Обстоятелството, че Б.И. се е приближил на разстояние не повече от един метър до К.К. и ръкомахал, било възприето пряко от свидетеля С.Г., която по същото време се намирала в района на площад „Велбъжд" в гр. Кюстендил, в качеството си на помощник-възпитател в ОДЗ „С.е" - филиал „З.ц" –Кюстендил. Част от деянията на обвиняемия, изразяващи се в отправяне на обиди, приближаване в непосредствена близост до К.К.,  били възприети от свидетеля Д.К., която се намирала  по същия повод в района на ул.„Велбъжд" в гр. Кюстендил в качеството си на детска учителка в ОДЗ„Славейче" - гр. Кюстендил.

  

                                По доказателствата

 

Горната фактическа обстановка , съдът намери за установена по несъмнен начин,  основавайки изводите  си на следните доказателства и доказателствени средства :  показания на свидетелите К.К., С.К., М.Д., К.П., С.Г., В.В., А.П., Д.К.,  С.В., както и отчасти от показанията на самия обвиняем, на свид. И.С. и  М.Ц.. Показанията на свидетелката И.К. съдът не кредитира, намирайки ги за противоречащи на целия останал доказателствен материал.

Действително съществува противовес между отделните версии, тоест тази на пострадалата  К.К. и на обвиняемия  Б.И. досежно  всяко едно от деянията включени в продължаваното престъпление. Като  недоказани, съдът намери  обясненията на  обвиняемия, отдавайки  ги на желанието му да се оневини, изграждайки защитна теза на отрицание. За да достигне до този извод, съдът  анализира събраните в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства в следния смисъл :

 

 

 

 

Като първа група съдът може да прецени показанията на свидетелите – К.К., С.К., М.Д., К.П., С.Г., В.В., А.П., Д.К.,  С.В..  Доверието в показанията им  се основава на  тяхната  последователност,  пълнота и  съответствие  както помежду им, така и с останалия съвкупен доказателствен материал.   Липсват доказани факти, които да дискредитират и разколебаят тези показания. По отношение на първото деяние , включено в продължаваното престъпление – на 04.02.2016 г.  очевидци на  срещата между  обвиняемия и св. К. били свидетелите С.К., М.Д. и М.Ц.. Последната свидетелка, обаче възприела  само  спирането на Б.И. *** , както и че в същото време към входа на блока от противоположната страна идвали свидетелите К.К. и С.К.. Според нейните показания, след като ги видяла тя влязла в апартамента си, за да слезе пред блока  и да разговаря с Б.И., мислейки си, че той е  помахал на нея.  По отношение на този  случай съдът кредитира изцяло показанията на св. Ц.. Свидетелите К.К. , Ст.К. и М.Д.  описват детайлно и  с подробности фактите ,описани по-горе  като установени по безспорен начин.  Опитът на обвиняемия да докаже , че на тази дата  е спрял пред бл. 149, на ул.“Б.“  само за да разговаря със свид. Ц.  останаха недоказани.  Единствено посочената от него св. И.К. твърди, че  тя също е била в автомобила на И.  и че обвиняемият не е разговарял със свидетелите К.К. и С.К.. В показанията на нито едни от останалите очевидци , обаче  не се твърди, че в автомобила на обвиняемия е имало друг човек.

 Съдът дава  пълна вяра и на показанията на свидетелите К.К., С.К., К.П.  по отношение на второто описано в постановлението деяние – на 22.03.2016 г.  Всички те описват  срещата  между К. и Илиева на посоченото кафе „М.“, както и отправянето от страна на обвиняемия  към св. К.К. думи.  Не се спори, че заведението е в непосредствена близост до  блока, в който по това време живеела св. К.К. и  че  същото представлява място за социални контакти.  По отношение на това деяние, съдът намери значими противоречия в показанията на обвиняемия и посочените от  него, като присъстващи, свидетели – М.Ц. и И.С..  Ако по делото бе доказано , че действително И. е имал предварителна уговорка със св. Ц. да се видят именно на това кафе, би могло да се приеме, че  срещата  се е провела на това място  за социално контакти, намиращо се  в непосредствена близост до блока , в който св. К. живее поради  независещи от И. причини /  по желание на св. Ц./, то този факт би могъл да  наложи допълнителни разсъждения в посока на  причините поради които  е нарушена  наложената със заповедта за защита забрана.  Но видно от  показанията на  самата св. Ц.  тя не е имала никаква предварителна уговорка с обвиняемия.  Напротив той  е минавал с автомобила си , когато тя е излязла от блока. Спрял е и лично й е предложил да изпият по едно кафе именно на кафе „М.“, без да са се уговаряли предварително за това.   Показанията , на които  обвиняемия  изгражда защитната си теза за този случай са  показанията на свидетелите  Ц. и С.. Безспорно се установи, че същите са присъствали  на 22.03.2016 г. на кафе „М.“ . Седели са на една маса с обвиняемия , но  съществени противоречия в показанията им  относно причините поради които са се  събрали , разговорите, които са водели, както и   поведението на всеки от тях след пристигането на св. К.К.  е причина съдът да не даде вяра на тези показания.

 Не бяха наведени доводи за пристрастност и предубеност на свидетеля К. по излагане на фактите, които е възприел и показанията  му бяха възприети изцяло от съда, като ясни, обективни и отговарящи в пълнота на случилото се .

По отношение на третото деяние – 01.06.2016 г.   очевидци на описаното и възприето от съда като доказано  доближаване на обвиняемия до св. К.К. и отправяне на  обидните думи  са самата К.К. и Д.К.. Присъствието на обвиняемия в близост до мястото, на което е била К.К. в този момент е възприето и от св.С.Г., която поради шума и  разстоянието не е чула какви думи е отправил И. към К.. Самият факт, че И. категорично отрича да се е доближавал  до К. вече противоречи на показанията и на тази свидетелка. Показанията на св. И.С., който е бил с обвиняемия  на заведение , в близост до Арката, на която се е намирала св. К., съдът кредитира  изцяло. От показанията му става ясно, че докато се пиели кафе обвиняемият е посочил бившата си съпруга на св. С.  и е направил коментар по нейн адрес.  Действително този свидетел не твърди  да е видял Б.И. да се приближава до К.К., но същият няма наблюдение върху действията на обвиняемия след като двамата са се разделили.

 

 

 

 

 

Обясненията на подсъдимия И. съдът възприема  като защитна теза, на която би могло да се даде вяра ако е подкрепена от достатъчно други доказателства. В конкретния случай за нито едно от деянията, част от  продължаваното престъпление , не се събраха  достатъчно доказателства  които да разколебаят обвинителната теза, респ. да бъдат основание за  кредитиране на  обясненията на обвиняемия.  Неговите обяснения  противостоят изцяло на целия съвкупен доказателствен материал.

Макар и  косвено  в подкрепа на обвинението са и показанията на св. В.К.- майка на св. К.К..  Видно от  тези показания след  издаване на заповедта за защита от домашно насилие в полза на К.К.  обвиняемият не спира да я преследва, да я замеря с камъни и да отправя както към св. К. , така и към самата св. К.  обиди и закани.  Според нейните показания, потвърдено и от показанията на св. К.К., св. С.К. и св. А.П.   през последните две години  К.К. не смее да ходи никъде сама извън дома си, винаги е съпроводена от настоящия си съпруг.

 

                                                    

 

 

 

От  правна страна

 

 

 

 

 

При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода, че е доказано авторството на деянието  по чл. 296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1  от НК . От наличните доказателства, събрани и проверени по реда на НПК  се установи по едни несъмнен начин, че с поведението си по описания по-горе  обвиняемият е осъществил всяко едно от деянията включени в продължаваното престъпление. Същите се явяват доказани по време, място, механизъм и начин на извършването. Доказано е и авторството  им.

 

 

 

 

 

 

 

 

От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия И. чрез действия по неизпълнение на заповед за незабавна защита на – 09.10.2015 г. , влязла в законна сила  на 21.10.2015 г., издадена по гражданско дело № 1433/2015 г. по описа на КРС за 2015 г., с която обвиняемият бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие над съпругата си К.Ж. И. / към настоящия момент с фамилия К./ . Със същата заповед на  Б.И.  е забранено да за срок от 12 /дванадесет/ месеца от постановяване на решението да доближава К.Ж. И., както местоработата й, местата за социални контакти и отдих, както и жилището което в момента обитава- находящо се на адрес – гр.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“ №239, ет.6, ап.16. С  описаните свои действия на датите – 04.02.2016 г., 22.03.2016 г. и 01.06.2016 г.  обвиняемият е нарушил издадената от съда заповед и не я е изпълнил, с което е осъществил състава на престъпление по чл. 296, ал.1 , вр. с чл.26, ал.1 от НК от обективна страна.

Деянието на обвиняемия е извършено при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Всяко едно от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност осъществява състава на престъплението по чл. 296, ал.1 НК. Отделните деяния, чрез които е била нарушена издадената срещу него заповед за защита от домашно насилие са извършени през малки интервали от време (три деяния в рамките на  четири месеца), при една и съща фактическа обстановка, при една и съща форма на вината - пряк умисъл, като от обективна и субективна страна последващите деяния се явяват продължение на предходните.

 

 

 

 

От субективна страна престъплението е извършено от Б.И.  с пряк умисъл - същият е запознат със съдържанието на решението и на заповедта, тъй като преписи от същите са му редовно връчени . Обвиняемият е  пренебрегнал съдебната заповед и е решил, че не следва да я изпълнява. И това е правено от него напълно целенасочено и съзнателно на три отделни дати . С оглед горното и тъй като прие, че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин със събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, съдът призна обвиняемия за виновен по обвинението по чл. 296, ал.1, вр. с чл.26, ал.1от НК.

 

 

                                                

 

 

 

 

 

 

 

По наказанието :

 

 

 

 

 

За извършеното от обвиняемия престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" до 3 /три/ година или глоба до 5000 лева, същият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV от Глава VIII на НК; от извършеното престъпление няма причинени имуществени вреди - налице са едновременно всички условия предвидени в чл. 78а от НК за освобождаване на обв. И. от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

В конкретния случай не са налице ограниченията за прилагане на чл. 78а ал. 1 -5 от НК, предвидени в ал. 7 на същата разпоредба.

При определяне на административното наказание съдът обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите/такива не бяха отчетени и отегчаващи вината обстоятелства/ липсата на самопризнание  и съжаление за извършеното деяние, упоритостта  в противоправните действия/. Предвид гореизложеното и като съобрази целите на наказанието – превантивна и превъзпитателна функция по отношение на дееца, отчитайки материалното му състояние /работи на ръководна длъжност в Областо пътно  управление гр.Кюстендил/, съдът намира, че за извършеното деяние на обвиняемия И. следва да бъде наложено наказание - глоба над средния размер , а именно 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, с което ще бъдат постигнати целите на наказанието, предвидени в чл. 36 НК в максимална степен.

По изложените съображния, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона  и вътрешното си убеждение, съдът постанови своя съдебен акт.

                                                         

                                                       Районен съдия: