Гр. Сливен, 19.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Красимир Маринов и
при секретаря Ваня Фърчанова , като разгледа
докладваното от съдия Детелина Бозукова-Ганева КАНД № 134 по описа за 2023
година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 295/2023 г. по описа на
РС-Ямбол и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, чрез пълномощник,
против Решение № 126 от 07.07.2023 г., постановено по
АНД № 295/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 7855 от 20.09.2022 г. на Началник отдел
„Контрол по РПМ“ към Дирекция АРОК при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на П.Д.П. за нарушение на
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 3 от Наредба
11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 5000 лева и е осъдена Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.
София да заплати на П.Д.П. направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на Районен съд – Ямбол е неправилно, като
постановено в противоречие с материалния закон. Заявява, че по безспорен начин
е установено извършването на административното нарушение, като правилно е приложен материалният закон при установяването на нарушението
и налагането на административното наказание. Моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на Районен съд - Ямбол и потвърди НП. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, касационният
жалбоподател, редовно призован, се представлява от пълномощник, който поддържа
касационната жалба на посочените в нея основания. Претендира разноски по делото.
Ответникът по
касация – П.Д.П., редовно призован, не се явява. По делото е
постъпило становище по касационната жалба от пълномощник, в което счита същата
за неоснователна, като излага аргументи по съществото на спора. Моли съда да остави в сила първоинстанционното
решение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен предлага да бъде оставено в сила решението на
Районен съд – Ямбол
След като прецени
доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз
основа разпоредбите на закона, Административен съд – Сливен, касационен състав,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба
е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която
съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Видно от
установената по делото фактическа обстановка, Районният съд е приел, че на 23.08.2022
г. около 21.00 часа инспектори към Дирекция АРОК при АПИ извършили проверка на
товарна композиция, движеща се по път I-7, км 272 на писта Тенево в посока гр.Елхово-гр.Ямбол.
По време на проверката било установено, че товарната композиция е с водач П.Д.П.
и същата се състои от влекач с 4 оси марка „Волво“
ФХ16 с рег. № ******** и ремарке с 10 оси с рег. № ********. От представените
документи било установено, че за превоза имало издадено Разрешително РИ-4294 от
15.08.2022 г., в което била отразена собствена маса на влекач с рег. № ********
– 13.475т, собствена маса на ремарке с рег. № ******** - 30.00 т, собствена
маса на товара - 54.425т и обща маса на ППС в натоварено състояние - 97.900 т,
при максимално допустима маса на ППС - 40т , като превишението
било с 57.900 т. В документите, съпровождащи товара - фактура №
IHR2022000000159/ 22.08.2022 г. и митнически документ Т1 било установено, че
товарът е с тегло 89.000 т.
За установеното нарушение
на чл. 26 ал.2 т.1 б. „а“ от ЗП, вр. чл.37 ал.1 т.3
от Наредба 11/2001г на МРРБ на ответника по касация бил съставен АУАН, който
той подписал без възражения.
Въз основа на
съставения АУАН, на 20.09.2022 г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, връчено на 29.09.2022 г.
Първоначално НП е
обжалвано пред Районен съд – Ямбол, който с Решение № 219 от 13.12.2022 г.,
постановено по АНД № 932/2022 г., е отменил процесното
НП. В резултат на касационно обжалване от страна на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, посоченото решение е отменено с Решение № 21 от
21.03.2023 г. по КАНД № 11/2023 г. на Административен съд – Ямбол, с мотиви, че
е постановено при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на
доказателствата, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Районен съд – Ямбол.
При новото
разглеждане районният съд е приел за установена описаната по-горе фактическа
обстановка, като за да отмени процесното НП, е
направил изводи, че: АУАН и НП са съставени от компетентни органи, в рамките на
предоставените им правомощия; при липса на допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на акта и наказателното постановление, които да водят
до отмяната им. Констатирал е противоречие между данните в документите, на
които са се позовали актосъставителят и АНО. Приел е,
че не се е установило по безспорен и категоричен начин извършването на нарушение
по чл. 26 , ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Формирал е извод, че П. в качеството му
водач на тежко ППС не е осъществил от субективна страна състава на соченото административно
нарушение, т.к. не е имал задължение за снабдяване със съответно разрешително. При тези мотиви РС
Ямбол е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Решението на
Районен съд – Ямбол е валидно и
допустимо, но неправилно. Изводите на Районния съд не се споделят от
настоящата инстанция.
По делото пред
районния съд са представени: Заявление за издаване на разрешително за движение
на тежко и/ или извънгабаритно ППС №53-00-566 от
15.08.2022 г. с посочена обща маса от 97.900 т, от които собствена маса на
товара – 54.425 т. Въз основа за заявлението е издадено Разрешително №РИ-4294 от
15.08.2022 г. за движение на тежко и/ или извънгабаритно
ППС в натоварено състояние – 97.90 т. При извършената проверка било установено,
че общата маса на управляваното от ответника по касацията ППС е 122.775 т.
В случая
ответникът по касацията е санкциониран за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.
„а“ от ЗП във връзка с чл. 8, ал. 2 и
ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т. 3 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Съгласно нормата на чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват: в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Според
чл. 37, ал. 1 т. 3 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ, във вътрешността на
страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че: габаритните размери, общата маса или натоварването на ос са
по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В конкретния
случай, разрешително за движение на тежко и/ или извънгабаритно
ППС е било издадено за ППС в натоварено състояние – 97.90 т, а установената
маса на управляваното от ответника на касацията ППС е било с маса – 122.775 т.
Разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ предвижда, че движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното
ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат
да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на
пътищата. Ал. 2 на същата норма гласи, че извънгабаритните
и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата,
отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя.
След издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР)
движението на извънгабаритното или тежкото пътно
превозно средство, като съгласуването се извършва върху разрешителното.
Не се споделя
формираният от първоинстанционния съд извод, че П. в качеството му
водач на тежко ППС не е осъществил от субективна страна състава на соченото
административно нарушение, т.к. не е имал задължение за снабдяване със
съответно разрешително. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона
за пътищата не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с
разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за
извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на
тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има
надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по чл.
26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е и лицето, което фактически е извършило
дейността по ползване на пътя, а не само това, което е наредило превоза.
Аргумент за кръга на задължените лица се съдържа и в чл. 15, ал. 3 от Наредбата
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която собствениците на извънгабаритни
и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в
Агенция „Пътна инфраструктура“ или в съответното областно пътно управление или
община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Това се
потвърждава и от санкционната норма на чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП, в която е
предвидено наказанието да се налага на три отделни категории физически лица –
нарушители на разпоредбите чл. 25, чл. 26 и чл. 41 от ЗП; извършващите движение
на тежки и/или извънгабаритни ППС без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя; и лица, които наредят да
бъде извършено движение на тежки и/или извънгабаритни
ППС без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. В този
смисъл, ответникът по касация е от кръга на лицата - субекти на нарушението.
Въз основа на
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства следва
да се направи извод, че наказателното постановление е издадено при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на закона при определяне съставомерността на деянието, неговата правна квалификация
като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка
с чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1
т. 3 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и основание за налагане на административно наказание по чл. 53, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата.
По отношение
наложеното административно наказание глоба в размер на 5000 лева, настоящата
касационна инстанция приема, че при определянето му наказващият орган не е
спазил изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За осъщественото от дееца
нарушение законодателят е предвидил налагане на административно наказание глоба
от 1000 до 5000 лева. В административнонаказателната
преписка липсват данни за предишни нарушения на водача по
Закона за пътищата; в НП е посочено, че нарушението е първи път, но липсват
мотиви на АНО за определяне конкретния размер на административното наказание. В
жалбата до районния съд жалбоподателят е направил възражение за прекомерност и
необоснованост на размера на наложеното административно наказание. Съгласно
разпоредбата на чл. 227, ал. 1 от АПК, когато решението на първоинстанционния
съд бъде отменено повторно, касационната инстанция не връща делото за ново
разглеждане, а го решава по същество.
Предвид изложеното,
настоящата съдебна инстанция отчита като смекчаващо вината обстоятелство това,
че нарушението е първо за водача, поради което определеният размер на глобата
от 5000 лева е явно несправедлив и следва да бъде намален до законовия минимум,
който се възприема като съразмерен и адекватен на санкционираната деятелност.
По изложените
по-горе съображения Административен съд - Сливен намира, че като е отменил НП,
Районен съд – Ямбол е постановил неправилен съдебен акт, който страда от
пороците, сочени като отменителни основания, поради
което следва да бъде отменен и да се постанови нов, по съществото на спора, с
който НП се измени по отношение размера на глобата, който се намали от 5000
лева на 1000 лева.
При този изход на делото се явяват неоснователни претенциите на страните за
присъждане на разноски, направени пред районния съд. Неоснователна е и
претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 227, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
126 от 07.07.2023 г., постановено по АНД № 295/2023
г. по описа на Районен съд – Ямбол, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 7855 от 20.09.2022 г. на Началник отдел „Контрол по РПМ“ към
Дирекция АРОК при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на П.Д.П.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във връзка с
чл. 8, ал. 2 и ал. 1 и чл. 37, ал. 1 т.
3 от Наредба 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание „глоба“ на 1000 (хиляда) лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: