№ 19667
гр. София, 12.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20231110157585 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Г. К. Г. срещу
„Е..“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие разпространени от ответника клеветнически твърдения и обидни
думи.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за
недопустимост на иска поради това, че изразите, съдържащи клеветнически твърдения и
обидни думи, не са конкретно посочени от ищеца, както и не става ясно дали се касае за
обидни думи или за клеветнически твърдения. Твърди още, че неимуществените вреди
следва да се претендират поотделно за клеветническите твърдения и за обидните думи. Така
направеното възражение на ответника се явява неоснователно. Съгласно съдебната практика
на ВКС, обективирана в решение № 85/23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. и решение №
12/06.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г., ищецът по иска по чл. 45 ЗЗД следва да посочи от
кои конкретно изрази и действия на ответника е засегнат, а в мотивите към акта си, с които
разрешава спора по същество, съдът е длъжен да посочи кои от тях представляват твърдения
за факти и кои оценка на фактите. Следователно преценката дали и кои от процесните
откъси от статията са обидни и кои клеветнически, е правомощие на съда, свързано с даване
на правна квалификация на предявения иск. На следващо място се касае за иск за
присъждане на едно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от публикуването на
една статия, а въвеждането от ищеца като предмет на делото на откъси от статията – били те
клеветнически твърдения или обидни думи, не обуславя недопустимостта на иска, тъй като
се претендира обезщетение за вредите от едно противоправно деяние, поради което не е
нужно разграничаването на вредите по отношение на всеки откъс от статията.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
1
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ищеца чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
исковата молба.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства на ответника чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, посочени в
отговора на исковата молба.
Повече свидетели могат да бъдат допуснати при условията на чл. 159, ал. 2 ГПК.
УКАЗВА на страните да водят допуснатите свидетели в съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца на основание чл. 192 ГПК да се
изиска копие от преписката, образувана по подадена до полицията и прокуратурата жалба от
ищеца като ненеобходимо за правилното разрешаване на настоящия спор.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника на основание чл. 186 ГПК за
издаване на съдебни удостоверения за снабдяване с информация има ли заведени искове за
непозволено увреждане от ищеца и срещу други медии и за снабдяване с информация колко
физически лица притежават име и презиме, респ. име и фамилия - Г. Г., както и колко от
тези лица живеят в гр. С.., доколкото с тях се цели установяване то на нерелевантни за спора
факти.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 18.06.2024 г. от 10:15 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от писмения отговор.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Г. К. Г. е предявил срещу „Е..“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени от ответника клеветнически
твърдения и обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. в издавана от ответното
дружество електронна медия на интернет страница с домейн https://www.standartnews.com/
статия, озаглавена „Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се
вдигна.“ и подзаглавие „Бил е осъждан, съдийката, която го пусна – наказвана“, ведно със
законната лихва от 19.10.2023 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 29.07.2023 г. в 20:02 минути на електронния новинарски сайт на
ответника - https://www.standartnews.com/ е публикувана процесната статия. Твърди, че
последната съдържа редица неверни факти и твърдения, които изопачават истината и не
отразяват реално ситуацията. Сочи, че статията е разгледана от 5 811 лица. Излага, че се е
запознал със съдържанието още в деня на нейното публикуване, като може да бъде
намерена и понастоящем на сайта на ответното дружество. Видно от съдържанието на
статията ищецът е представен в изключително негативна светлина – личността му е
определена като „садист“, „изверг“, „рецидивист“, „чудовище“, като съдържанието е и
видимо богато на обидни изрази, нападки и клевети, които поругават негови законово
защитени права, а именно – доброто му име, достойнство, авторитет, самоуважение и
репутацията му, които си е изградил сред членовете на обществото и приятелското му
обкръжение. Сочи, че в съдържанието на статията е посочено и че ищецът „наряза на 400
места по главата и тялото 18-годишната си приятелка, обръсна косата и счупи носа“,
както и че „е осъждан вече на пробация в началото на годината с две мерки и отново за
побой и пак за „лека телесна повреда“. От така изложените неверни факти и оценъчни
твърдения ищецът се е почувствал силно засегнат, обиден, омерзен и оклеветен до степен да
се страхува да излиза от дома си и да се страхува за живота си поради нестихващите нападки
в социалните мрежи и по телефона. Твърди, че поради това посетил клиничен психолог,
2
чието заключение гласяло, че Г. Г. е възприел отправените към него заплахи за реални и за
възможно да бъдат осъществени. Вследствие на това ищецът станал лабилен, емоционално
неустойчив, напрегнат, тревожен индивид с проблеми със съня. Сочи, че има постоянни
оплаквания от главоболие, понижено настроение, самочувствие и самооценка, изпитва
чувство за несигурност и застрашеност. Позорните и скандални квалификации, както и
неверните и непроверени твърдения, предизвикали сериозен дискомфорт и неприятни
усещания както за ищеца, така и за цялото му семейство, отразили се върху социалните му
контакти, приятелското му обкръжение, което се отдръпнало изцяло от него и дали
негативен ефект върху връзката му с неговата годеница. Ищецът твърди, че процесните
думи и клеветнически твърдения го представят на общността като жесток, извратен,
вулгарен, безпощаден садист и насилник. Квалификациите от статията, приписващи на
ищеца извършването на тежко престъпление, придобило изключителна медийна
популярност, били употребени с пряк умисъл и с цел личността на ищеца да бъде унизена и
опозорена. Използвайки описаните в статията изразни средства, авторът е изложил
дълбоко унизителни за честта и крайно неверни за достойнството на ищеца твърдения.
Посочва, че издателят не е упражнил надзорните си функции и е позволил клеветническите
твърдения и обидни думи спрямо ищеца да бъдат публикувани и да достигнат до голям брой
читатели. Посочва, че следва да бъде ангажирана отговорността за вреди на издателя в
качеството му на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД, тъй като последният не е
спазил добрите журналистически практики и не е проверил достоверността на изнесената в
статията информация, както и че авторът на статията не е бил наясно с действителния
извършител на престъпното деяние и е действал недобросъвестно. Излага, че свободата на
словото е човешко право от фундаментално значение за обществото, но в случая е
използвана с цел да се увреди доброто му име, да му се причинят душевни терзания и да се
накърнят честта и достойнството му. Употребявайки клеветнически твърдения ответното
дружество е нарушило установените в чл. 39, ал. 1 КРБ граници и рамките на правото на
свободно изразяване на мнение. Намира, че са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на деликтно поведение, изразяващо се в нанасяне на обида. Безспорно се
установявало и че процесните твърдения в статията не са подкрепени с каквито и да е
доказателства, а с тях се цели единствено да се предизвикат негативни реакции сред
обществото и да се подсили въздействието на материала в публикуваната статия.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е подало отговор на исковата молба,
с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Противопоставя се категорично на
изложените с исковата молба твърдения и счита, че същите не отговарят на обективната
действителност и са представени от ищеца по изопачен начин. Оспорва журналисти на
ответното дружество да са извършвали посочените противоправни действия. Оспорва
авторството на процесните думи и изрази от съдържанието на статията с твърдения, че
процесният материал не е авторски, а е резултат от използване на множество статии от
интернет пространството, публикувани преди спорната статия. Счита, че в случая ищецът е
избрал да предяви претенцията си към дружество, от което би могъл евентуално да събере
присъдените в негова полза суми за вреди, вместо да търси отговорност от действителните
автори на статията. Ответникът сочи, че в процесната статия е посочен източникът на
материала, а именно „Т... Сочи, че от написаното в материала не може да се направи
категоричен извод кое точно лице се визира, тъй като има много лица с името Г. Г..
Ответникът твърди, че в своята работа спазва добрата журналистическа практика да събира
информация от различни източници, а механизмът на работа на ответното дружество
осигурява система от проверки, чийто продукт е добросъвестната журналистика. Излага, че
законодателят е предвидил в защита на увреденото лице възможност за право на отговор или
на друг начин, чрез който да изложи позицията си по отношение процесните твърдения. По
делото липсвали данни ищецът да е упражнил това свое право или въобще да е потърсил
журналистите на ответното дружество с молба за корекция на съдържанието на статията.
3
Твърди, че дори и ищецът да е претърпял вреди, то те не са в причинно-следствена връзка с
процесната статия, тъй като една медия не може да носи отговорност за нещо,
разпространено едновременно от всички средства и платформи за масово осведомяване и
комуникация. Твърди, че не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че в резултат на противоправни действия на служители на ответника или на лица,
функционално подчинени на ответника, е претърпял заявените в исковата молба
неимуществени вреди, че е налице причинно-следствена връзка между поведението на тези
лица и претърпените неимуществени вреди, както и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже, че статията е изготвена въз основа на
добросъвестно събрана информация.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4