№ 263
гр. Плевен, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430106313 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявена е искова молба от „**** ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.****, офис сграда „**** офис 4 срещу М. В. В. с ЕГН
********** от с.**** №10. Ищцовото дружество твърди, че на 15.02.2021г е
подписано Приложение №1/15.02.2021г. на основание чл.1.3 от сключения на
31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на
основание чл.99 ЗЗД между **** с ЕИК **** и „**** с ЕИК **** по силата на
което вземането произтичащо от договор за потребителски кредит с №
********** от 13.12.2017г, сключен между **** и ответника М. В. В. е
прехвърлено в полза на ищцовото дружество „**** ЕИК **** с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, което вземане е
индивидуализирано в приложение №1 /15.02.2021г. към рамковия договор от
31.08.2018г. Твърди, че съгласно чл.3.3 от рамковия договор за цесия, „****
ЕИК **** в качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за
своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия , за което има
изрично пълномощно от „****“ ЕАД. В изпълнение на договорните
задължения и изискванията на закона на ответника било изпратено по реда на
чл.99 ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „****, чрез
1
ищцовото дружество на посочения в договора за кредит адрес на
кредитополучателя ответник, който в договора за кредит е посочен и като
адрес за кореспонденция. Към настоящата искова молба ищецът прилага
заверено копие от уведомлението за цесията и моли съда да я връчи на
ответника с оглед съдебната практика в Решение №3/16.04.2014г. по т.д.
№1711/2013г. на I т.о. и Решение №123/24.06.2009г. по т.д. №12/09г. на II т.о.,
съгласно които ако към исковата молба по иска на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3 пр.1
ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99 ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право. Ищецът твърди, че процесното вземане
произтича от сключен на 13.12.2017г. Договор за потребителски кредит
№********** между „****“ ЕАД и ответника М. В. В., съгласно който
кредитора е предоставил на ответника кредит в размер на 1000 лева, и която
сума ответникът се е задължил да върне ведно с уговорените лихви до
05.02.2019г. на равни месечни вноски като общо дължимата на банката сума е
в размер на 1393,33 лева. Съгласно чл.9 от договора, за получената главница,
ответникът дължи възнаградителна лихва в размер на 21,25 % , а в случай на
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието. В чл.11.2 от договора е инкорпорин
погасителния план, съгласно който погасителната вноска е с падеж
15.01.2018г. , последната – 15.02.2019г. Към момента на подаване на
заявлението, ответникът не е погасил и дължи главница в размер на 906,63
лева, договорна лихва в размер на 90,44 лева за периода 15.04.2018г. –
16.06.2018 и обезщетение за забава в размер на 67,50 лева за периода
15.04.2028г. 14.11.2018г. и до подаване на исковата молба сумите не са
погасени. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи посочените суми главница в размер
на 906,63 лева, договорна лихва в размер на 90,44 лева за периода
15.04.2018г. – 16.06.2018 и обезщетение за забава в размер на 67,50 лева за
периода 15.04.2028г. до 14.11.2018г ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Претендира разноски.
В едномесечния срок не е постъпил отговор.
2
Видно от приложения по делото отрязък от призовка на лист 62,
ответникът е получил препис от исковата молба и доказателствата по делото
на 21.12.2022г. За съдебно заседание ответникът е призован на 01.02.2022,
като отрязък от призовката е приложен по делото на лист 67.
Съдебното заседание е проведено на 27.02.2022г. Ответникът не се е
явил и не е подал молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно
от призовката за провеждане на публично съдебно заседание, редовно
връчена, ответникът е уведомен, че при неподаване в срок на писмен отговор
и неявяване в съдебното заседание, без направено искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие, ищецът има право да поиска постановяване на
неприсъствено решение. Ищецът, редовно призован, не се явява и не се
представлява, като чрез процесуалния си представител е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение с нарочна писмена молба преди
публичното заседание.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, а именно:
-въпреки, че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание. Успоредно с това съобразно предвиденото в разпоредбата
на чл.238, ал.1 ГПК ищецът е отправил искане до съда за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на пасивно поведение на ответника,
надлежно видимо както в исковата молба, така и с нарочната писмена молба с
вх. № 5118 от 23.02.2023г.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства. Представено е с исковата молба копие на договор за
потребителски кредит. Договорът е подписан от страните. Ответникът не е
оспорил подписа си под договора, който има роля на разписка за получената
сума. Видно от договора ГПР е в размер на 49,02%, което е в рамките на
допустимия по закон размер. Приложения договор не съдържа клаузи, по
които да има претенции и които да са нищожни поради неравноправност.
Ищецът претендира главница, договорна лихва и лихва за забава.
3
В тежест на ответника съдът е възложил в определението за насрочване
да представи доказателства, че е заплатил дължимите по договора за кредит
суми. Доказателства в тази насока не са представени и доказателствени
искания не са правени. Установява се от приложения към исковата молба
договор за прехвърляне на вземания, че кредитодателят „**** е прехвърлил
вземанията си от договора за кредит на ищцовото дружество „****.
Представено е на лист 45 извлечение от приложение към Договора за цесия, в
което е отразено вземането по договора за кредит с ответника под пореден
№5549 и следователно процесното вземане е обхванато от Рамковия договор
за цесия. Представено е на лист 49 уведомително писмо, изпратено до
ответника, с което кредитодателят го уведомява, че е прехвърлил вземанията
си на ищцовото дружество.
С оглед изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
настоящето производство.С оглед фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че е разгледано в едно съдебно заседание, по което
представител на ищцовото дружество не се е явил, както и размера на
претенцията, съдът счита, че следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение в
размер на 100 лева. При така изложеното, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски в размер на 175 лева. Ответникът следва да
заплати на ищеца и направените в заповедното производство с №8644/2018
разноски в размер на 75 лева, от които 50 лева юрк.възнаграждение и 25 лева
държавна такса.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. В. В. с ЕГН
********** от с.**** №10, че дължи на „****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. *****” ет. 2, офис 4, представлявано от ****, сумата
в размер на 906,63 лева, представляваща главница, договорна лихва в размер
на 90,44 лева за периода 15.04.2018г. – 16.06.2018 и обезщетение за забава в
4
размер на 67,50 лева за периода 15.04.2018г.-14.11.2018г., дължими по
договор за кредит № ********** от 13.02.2017 год., сключен между „**** и
длъжника, вземанията по който са прехвърлени на основание Приложение 1
от 15.02.2021г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията
/цесия/ от 31.08.2018г., сключен с „**** , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.11.2018г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК
по ч.гр.д. №8644/2018г. на РС Плевен
ОСЪЖДА М. В. В. с ЕГН ********** от с.**** №10 ДА ЗАПЛАТИ
на „****, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: град ****, офис-
****, ет. 2, офис 4, представлявано от **** разноски в размер на 175 лева за
исковото производство и 75 лева за заповедното.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
разпоредбата на чл.239,ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5