РЕШЕНИЕ
гр.София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 25-ти с-в, в открито заседание на седемнадесети ноември две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия: Весела Живкова-Офицерска
при секретаря Кирилка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10180 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен
при условията на чл. 18 от Регламент
(ЕО)№ 864/2007
на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година иск за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и за
законна лихва върху присъденото застрахователно обезщетение.
Ищцата
М.И.М. с ЕГН ********** твърди, че е претърпяла неимуществени вреди, вследствие
настъпването на пътно-транспортно произшествие на 13.10.2016г. в гр. Бужорени,
обл. Телеорман, на територията на Република Румъния, между автомобил с рег. №******,
управляван от Р.М., и лек автомобил
марка „Пежо“ Боксер, с рег.№******, управляван от Н. В., собственост на С.С..
Произшествието, в което ищцата участвала в качеството на пътник в лек автомобил
марка „Пежо“ Боксер с рег.№******, било реализирано поради виновното
противоправно поведение на водача Р.М., чиято отговорност била застрахована от
ответното застрахователно дружество Е.И.С.А./City Insuarance S.A./ със седалище
в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „******. Вследствие на процесното
пътно-транспортно произшествие ищцата претърпяла телесни увреждания – счупване
на бедрената кост, като след инцидента била настанена за лечение в болнично
заведение в гр. Александрия, а по-късно била транспортирана за продължаване на
лечението в България. Към момента на предявяване на исковата претенция при
пострадалата се проявявали остатъчни последици от претърпените увреждания и не
било настъпило пълно възстановяване. В хода на лечение изпитвала затруднение
при придвижване, както и невъзможност за самостоятелно обслужване, което
налагало използване на чужда помощ и грижи. Във връзка със инцидента била
образувана Преписка №2199/D/2016 по описа на Прокуратура към съда в гр.
Александрия, Република Румъния. Ищцата заедно с други пострадали лица, пътували
в процесния автомобил, предявила писмена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ, чрез представителя на
ответното застрахователно дружество на територията на Република България –„Е.Б.“
ЕООД. Въпреки че представила всички необходими документи, изискани от
представителя на застрахователното дружество, с които ищцата успяла да се
снабди, ответникът неоснователно отказал да изплати застрахователно
обезщетение. При така изложените фактически твърдения ищцата претендира за осъждане
на ответното дружество да и заплати застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 90 000 лв., с курсова равностойност на 46 160
евро, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2018г. до
окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищцата
претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.
След
надлежно проведена процедура по връчване на съдебни книжа и призоваване за
открито съдебно заседание по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г. (чрез
универсална пощенска услуга с върнати и приложени към делото обратни разписки,
удостоверяващи връчването) ответното дружество Е.И.С.А./City Insuarance S.A./
със седалище в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „****** не е депозирало
отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Съдът,
като прецени и анализира доводите и възраженията на страните, както и събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От представените по делото доказателства, вкл. представените от ищеца с Молба вх. № 269582/17.02.2022г. преписи от документи, които в своята съвкупност представляват прокурорска преписка № 2199/D/2016 на Прокуратурата към съда в гр. Александрия се установява, че на 13.10.2016г. на територията на Република Румъния в гр. Бужорени, област Телеорман е настъпило пътно-транспортно произшествие, реализирано между лек автомобил „Шкода“ с рег. № ******, управляван от водача Р.М. и лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ******, собственост на С.С. и управляван от водача Н. В.. В качеството си на пътник в лек автомобил марка „Пежо“ модел „Боксер“, с рег. № ****** ищцата М.И.М. претърпяла телесни увреждания. В протокола за настъпване на произшествието се съдържа отбелязване, че водачите на участвалите в ПТП автомобили не са употребили алкохол. За установяване на причините за инцидента е образувано досъдебно производство. След извършване на процесуалните действия, досъдебното производство е прекратено с Постановление за прекратяване от 27.11.2017г. на прокурор от Прокуратурата към Съд Александрия, област Телеорман, Република Румъния.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на съдебна авто- техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно. Видно от заключението на вещото лице, пътно-транспортното произшествие е настъпило при следния механизъм: На 13.10.2016г., около 05.20 часа в Република Румъния, в района на община Бужорени, окръг Телеорман, по път D70 се движат в срещуположни посоки управляваният от водача Р.М. лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****** със скорост от около 65 км/ч. и лек автомобил марка „Пежо“, модел „Боксер“, с рег. № ******, собственост на С.С. и управляван от водача Н. В.. Автомобилът тегли полуремарке и се движи със скорост от около 93 км/ч. В района на км. 56 от пътя, в хода на десен завой, водачът на лекия автомобил „Шкода“ с рег. № ****** губи контрол над управлението и автомобилът навлиза в лентата за движещия се в противоположната посока автомобил „Пежо Боксер“, като траекторията на движение на двата насрещно движещи се автомобили се пресича, в резултат на което настъпва удар между тях. Лекият автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № ****** напуска пътното платно и се установява в ляво от него. Вещото лице дава заключение, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил „Шкода“ с рег. № ******, който загубил контрол, допускайки навлизане на автомобила си в лентата за движещи се в противоположната посока автомобили, където е реализиран ударът с другия участник в инцидента.
Видно от заключението на приетата без оспорване съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно, вследствие на претърпяното пътно-транспортно произшествие ищцата е получила следните травматични увреждания: травматична луксация /изкълчване/ на съществуваща тотално циментирана протеза на мястото на дясната тазобедрена става и контузна рана на лявото коляно. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в областната болница в гр. Александрия, където е постъпила с данни за претърпяно ПТП и транспортирана в състояние на обща анестезия заради силните болки. По спешност са извършени рентгенови изследвания и консултации от лекари с различна специалност. Освен изкълчената дясна ендопротеза на дясната тазобедрена става, при ищцата е било констатирано придружаващо заболяване – Захарен диабет от 2-ри тип. Настанена е в отделение „Ортопедия и травматология“ още същия ден. По спешност изкълчената става е била наместена под обща анестезия, болната е била обработена хирургически и превързана. Поставена е под наблюдение с включена обезболяваща терапия. Изписана е от болницата на другия ден след злополуката с предписание да продължи лечението си по местоживеене, да се предвижва с помощта на патерици, без да стъпва на десния крак за срок от 6 месеца, след което да започне постепенно обременяване и стъпване с дозирана тежест. Получените травматични увреждания са причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни – в случая 8 месеца, а получената контузна рана на коляното и е причинила разстройство на здравето, неопасно за живота. Процесната увреда на съществуващата ендопротеза на ставата е тежка по вид и трудна за лечение, тъй като ендопротезата е тотално циментирана и не може да бъде подменена. Луксацията е съпроводена с фрактура на костен откъс от горния ръб на дясната тазова ямка и това налага за продължителен период от време пострадалия да се придвижва само с патерици и да не стъпва на увредения крак в продължение на 5-6 месеца, докато зарастне костния откъс към ямката. Получените травматични увреждания на М.И.М. са в причинна връзка с процесното ПТП. Вещото лице посочва, че пострадалата е търпяла болки и страдания в 8 месечния период на възстановяване, като те са били най-интензивни през първите 30 дни след злополуката и в началото на проведената рехабилитация – в началото на 7-мия месец. Ищцата е търпяла и периодично явяващи се болки в зоната на дясната част на таза и седалищната област на таза, особено при рязка промяна на времето, когато е ползвала седативни и обезболяващи средства. В продължение на първите 6 месеца е била принудена да се придвижва с патерици, без да стъпва ва десния крак, трудно се е придвижвала и поради възрастта си, което е наложило ползването на помощ от семейството при обслужването си. Към настоящия момент ищцата, макар и рядко, търпи спорадични болки най-вече при студено и влажно време, но тези болки отзвучават при употребата на аналгетици. Към настоящия момент здравословното състояние на ищцата по отношение на процесната увреда е стабилизирано. В материалите по делото няма клинични или документални данни по време на лечението си ищцата да е получила усложнения. Дясната циментирана тазобедрена ендопротеза стои центрирана в ставната тазова ямка. В горната част на ямката личи костен дефект от „ламбрума“ /горния ръб/ на ставната ямка, който единствен спира движението на ставата в посока нагоре и гарантира стабилността на ставата. На този ръб се виждат настъпили вече тежки дегенеративни промени – артрозни изменения. Ищцата се придвижва трудно с помощта на една патерица, с щадяща походка и с накуцване на дясно. Има намален обем и сила на движения на десния долен крайник. Не може да кляка и трудно изкачва стълби. Оплаква се от периодични болки при натоварване и при усилени движения. Съобщава за постоянен прием на обезболяващи.
Видно от приетите по делото документи, на 31.10.2017г. ищцата е отправила към ответника извънсъдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени при процесното ПТП. Претенцията включва описани в съдържанието й документи и сочи и номер на банкова сметка, ***ието. Писменото волеизявление е отправено до ответника чрез „Е.Б.“ ЕООД, в качеството му на представител на ответното застрахователно дружество Е.И.С.А./City Insuarance S.A./. Фактът, че адресатът на претенцията представлява ответното дружество за територията на Р. България в периода 01.10.2016г. до 11.12.2020г. се установява и чрез справка – извлечение от Информационния център на Гаранционен фонд. Същото обстоятелство се твърди и в съдържанието на приетото като доказателство писмо с изх. № 002/05.01.2021г. на „Е.Б.“ ЕООД.
От съдържанието на приложените документи, които в съвкупността си представляват прокурорска преписка № 2199/D/2016 на Прокуратурата към съда в гр. Александрия, съдът приема за установен изрично посочения в тях факт, че към датата на настъпване на процесното ПТП гражданската отговорност на собственика и водач на лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****** е била застрахована от ответното дружество Е.И.С.А./City Insuarance S.A./.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Предявената
съдебна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за вреди /неимуществени/
се основава на твърдението, че при наличие на предвидените в закона
предпоставки, ответникът дължи да заплати застрахователно обезщетение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
причинените от застрахования водач вреди.
Предявеният
иск е формално допустим. Предявен е пред съд, който разполага с предвиденатата
в закона компетентност да го разгледа по същество, независимо от факта, че
пътният инцидент е настъпил на територията на Република Румъния – по аргумент
от разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. с
ал. 1 от КМЧП – доколкото вредите от пътния инцидент или поне част от тях са се
проявили на територията на Република България. Независимо от международната компетентност на българския съд по чл. 18 от КМЧП - по аргумент от разпоредбите на чл.
105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116 от КМЧП приложимото право за определяне на
задължението на ответника да изплати застрахователно обезщетение се урежда от
румънското право. Разпоредбите на приложимото материално право са служебно
известни на настоящия съд, поради което не се налага да бъдат установявани за
разрешаването на спора. При това е уместно да се отбележи, че задължението на
застрахователите, които имат място на стопанска дейност на територията на
Република Румъния, каквото е ответното дружество, са уредени по идентичен
начин, въз основа на Директива 72/166/EИО на Съвета от 24 април 1972 година
относно сближаване на законодателствата на държавите-членки, относно
застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни
средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка; Втора директива
84/5/EИО на Съвета от 30 декември 1983 година относно сближаването на
законодателствата на държавите-членки, свързани със застраховките гражданска
отговорност при използването на моторни превозни средства (МПС).
По същият начин е уредено и правото на увреденото лице да предяви иск за обезщетение пряко срещу застрахователя на лицето, чиято
отговорност се търси – чл.18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от
11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
( Рим II ).
Въз
основа на анализа на събраните в хода на делото доказателства и с оглед
приложимото право, съдът намира за установени всички предвидени в закона
предпоставки за възникване на задължението на ответното дружество Е.И.С.А./City
Insuarance S.A./, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на лекия автомобил
„Шкода“ с рег. № ******, да обезщети ищцата за понесените от
нея в резултат на произшествието неимуществени
вреди.
Събраните
доказателства обосновават извод, че настъпилото пътно-транспортно произшествие,
при което е пострадала ищцата, е резултат от реализираното виновно неправомерно
поведение на водача на процесния лек автомобил „Шкода“ с рег. № ******. Установява
се от заключението на съдебно авто-техническата експертиза механизма на
настъпване на пътния инцидент и причините за него – поведението на водача на лекия
автомобил „Шкода“ с рег. № ******, който неправомерно навлязъл в лентата,
предназначена за насрещно движещи се автомобили. Заключението на съдебната
авто-техническа експертиза, което е аналитично и фактически обосновано,
мотивира непротиворечив извод, че настъпването на ПТП е именно в резултат от
нарушение на правилата за движение по пътищата, което е допуснато от водача на
лекия автомобил „Шкода“ с рег. № ******.
Размерът на претърпените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. По отношение на съдържанието на понятието справедливост,
изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди по чл. 52 ЗЗД, е налице задължителна съдебна
практика, обективирана в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от
27.10.2009, т. по гр. д. № 14/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 334 от
10.10.2012 г. по гр. д. № 1609/2011 г. на ВКС, IV г. о. и мн. др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика
постановява, че справедливостта, като критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова
справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя
се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни
характеристики. Принципът за справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране
на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на
моралните вреди, причинени конкретно за ищеца, като се имат предвид множество
обстоятелства и взаимовръзки, установени по делото.
От
заключението на СМЕ се установяват причинените на ищцата при процесното ПТП
увреждания – луксация /изкълчване/ на съществуваща ендопротеза на дясна
тазобедрена става /не се установява твърдението в исковата молба, че ищцата е
претърпяла счупване на бедрената кост/ и контузна рана на лявото коляно,
причинили на пострадалата трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок от около 8 месеца и разстройство на здравето, неопасно за
живота. Изкълчването е наместено неоперативно, но при пълна анестезия, с оглед
силните болки. Изписана е от болницата ден след инцидента, с предписание за
придвижване с патерици, без да стъпва на десния крак, както и за медикаментозно
лечение – преди всичко на болковия синдром. Установява се, че ищцата е търпяла
интензивни болки и страдания, най-силни в първите 30 дни след травмата и при
раздвижването в 7-мия месец, придвижвала се е с помощта на патерици, нуждаела
се е от помощ от близки при обслужването си. Не се установяват последващи усложнения
в здравословното и състояние в резултат претърпяната конкретно при инцидента
травма. От заключението на вещото лице е видно, че към настоящия момент
здравословното и състояние по отношение на процесната увреда е стабилизирано,
поради което съдът приема, че ищцата е напълно възстановена от травмата при
процесното ПТП, освен остатъчните спорадични болки при натоварване и промяна на
времето. Съдът приема с оглед заключението на вещото лице, че липсват данни за
наличието на пряка причинно – следствена връзка между причиненото телесно
увреждане в резултат на процесния пътен инцидент /луксация на ендопротезата на
тазобедрената става и контузната рана на коляното/ и фактическото състояние на
ищцата към настоящия момент - трудното придвижване на ищцата, необходимостта от
патерица и променената походка с накуцване на дясно, невъзможността да кляка и
да изкачва стълби. От една страна липсват доказателства каква е причината за
тези затруднения в настоящия момент – дали изкълчването на протезата, причинено
при процесния инцидент, или обстоятелството, че предходно дясната тазобедрената
става на ищцата е била заменена с изкуствена такава, като липсват данни кога е
заменена ставата с изкуствена, какво е било състоянието на ищцата преди
инцидента, възстановена ли е била изцяло походката и движенията в тази област,
изпитвала ли е болки, налагало ли се е да приема обезболяващи и т.н. От друга
страна вещото лице посочва, че стабилността на ставата /а оттук и на
движенията/ се предопределя от горния ръб на ставната ямка /т.нар. ламбрум/, в
който към момента се виждат настъпили тежки дегенеративни /възрастови/ промени
– артрозни изменения.
Като взе предвид така
установеното, както и че няма данни да са налице трайни последици за
здравословното състояние на ищеца, получени вследствие процесните увреждания и като съобрази възрастта на
ищцата и социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване
на уврежданията – 2016-2017г., съдът намира, че справедлив
размер на обезщетението е в размер на 30 000 лева, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан в този размер, а над него – до предявения от
90 000 лв. следва да се отхвърли.
По
претенцията за осъждане на ответника да заплати мораторна лихва върху
претендираното застрахователно обезщетение, считано от 01.02.2018г.:
Ищецът
претендира законна лихва върху дължимото обезщетение с твърдение, че ответното
застрахователно дружество е изпаднало в забава да плати такова. Настоящият
състав на СГС намира следното:
Видно от
отправената от ищцата, чрез пълномощник претенция за доброволно изплащане на
застрахователно обезщетение и представените преписи от електронни
документи /електронна кореспонденция между „Е.Б.“ ЕООД и упълномощен
представител на ищцата/, искането на ищцата за изплащане на
застрахователно обезщетение не е било подкрепено с достатъчно писмени
доказателства, които да мотивират извод за причините за настъпване на
процесното ПТП, както и за участието на ищцата в пътния инцидент. Видно е, че
от страна на ищцата не са представени официални удостоверителни документи,
установяващи настъпването на процесното ПТП и участието и в него, макар такива
да са били изискани. Направените с исковата молба волеизявления на процесуалния
представител на ищцата съдържат изрично признание на същия факт – че
такива документи са били изискани, но до предявяването на иска са били на
разположение единствено на Прокуратурата към Съд Александрия, област Телеорман,
Република Румъния.
Независимо
че има качеството на застраховател на гражданската отговорност на причинилия
вредите водач на лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****** и
независимо от международната компетентност на
българския съд по чл. 18 от КМЧП -
застрахователното дружество Е.И.С.А. /City Insuarance S.A./ не е обвързано от срока
по чл. 108, ал.3, вр. с чл. 380 от Кодекс за застраховането - по аргумент от
разпоредбите на чл. 105, ал.1 от КМЧП, вр. с чл. 116 от КМЧП.
Следователно,
при липса на изрична разпоредба в приложимото материално право, което е
служебно известно на съда – ответното застрахователно дружество може да
изисква, но не е длъжно само да се снабди само с документи, установяващи
механизма на настъпване на пътния инцидент и самоличността на участниците в
него. По тези съображения и при липсата на спор между страните, че до
предявяването на иска ищцата не е представила доказателства в споменатата
насока през застрахователя, настоящият състав на съда намира, че претенцията за
присъждане на законна лихва е основателна само за периода от предявяването на
иска на 26.07.2018г. до окончателното плащане.
Претенцията
за осъждане на ответника да заплати законна лихва върху сумата на присъденото
обезщетение е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в частта: за периода,
считано от посочения в исковата молба начален момент – 01.02.2018г. до датата на предявяването на иска – 26.07.2018г.
Относно
разноските в производството:
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК, при този изход на спора право на разноски има ищцата,
съобразно уважената част от иска. Ищцата е освободена от заплащането на
държавна такса и разноски в производството. Направила е единствено разходи за
превод на документи по делото от български на румънски език и обратното, които
разходи възлизат на сумата от 480 лв. Съобразно уважената част от иска
ответникът следва да бъде осъден да и заплати сумата от 160 лв.
Ответникът
също има право на разноски на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но не претендира и
няма доказателства за направени такива.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.6 ГПК в полза на СГС дължимата
държавна такса и разноски, направени от бюджета на съда, съобразно уважената
част от иска, които възлизат на сумата от 1 200 лв. за държавна такса и
сумата от 333.33 лв. за платените възнаграждения на вещите лица.
На основание чл. 38 от ЗА,
за процесуално представителство на ищеца ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адвокат Н.Д. от САК адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2
616.666 лв. без ДДС или 3 140
лв. с ДДС, определено по чл.7, ал.2, т. 4 на НМРАВ съобразно съотношението
между цената на предявения иск и уважената част от него, и при съобразяване
представените от адвоката доказателства за регистрацията му по ЗДДС. По въпроса начислява ли се ДДС върху нетния размер на
адвокатското възнаграждение при сключване на договор за безплатна правна помощ
на материално затруднено лице, респективно следва ли да се присъжда от съда в
тежест на насрещната настоящият сътав на СГС съобразява трайната и
непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 693 от 25.11.2019
г. по ч.т.д. № 2567/2019 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 306 от
06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 699
от 18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №
490 от 19.09.2017 г. по ч.т.д. № 1082/2016 г. на ВКС, ТК, II т.о., определение
№ 41 от 25.01.2017 г. по ч.т.д. № 2127/2016 г. на ВКС, ТК, I т.о. и др.,
съгласно която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС,
доколкото предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги
съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали
възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено от
клиента или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗА ред и
дължимо от трето лице.
Мотивиран от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Е.И.С.А. /City Insuarance S.A./ със седалище в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „****** и с регистрационен номер в търговския регистър J40/3150/1998 да заплати при условията на чл. 18 от Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година на М.И.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адресат – адвокат Н.Н.Д.,***, офис № 4 сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в следствие телесни увреждания при ПТП от 13.10.2016г., настъпило на територията на Република Румъния в гр. Бужорени, област Телеорман и причинено от водач на лек автомобил „Шкода“ с рег. № ****** - Р.М., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 26.07.2018г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 30 000 лева до пълния претендиран размер от 90 000 лева и претенцията за присъждане на законната лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, в частта за посочения в исковата молба период от 01.02.2018г. до предявяването на иска на 26.07.2018г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Е.И.С.А./City Insuarance S.A./ със седалище в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „****** и с регистрационен номер в търговския регистър J40/3150/1998 да заплати на М.И.М. с ЕГН ********** *** и съдебен адресат – адвокат Н.Н.Д.,***, офис № 4 сумата от 160 (сто и шестдесет) лева за съдебни разноски, направени в производството пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.2 от ЗА Е.И.С.А./City Insuarance S.A./ със седалище в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „****** и с регистрационен номер в търговския регистър J40/3150/1998 да заплати на адвокат Н.Н.Д.,*** сумата от 3 140 лева (три хиляди сто и четиридесет лева), представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата М.И.М. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Е.И.С.А./City Insuarance S.A./ със седалище в Република Румъния, гр. Букурещ, ул. „****** и с регистрационен номер в търговския регистър J40/3150/1998 да заплати по сметка на Софийски градски съд, със седалище в Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, ЕИК ******, BIC *** – BNBGBGSD, IBAN: *** 533.33 лева (хиляда петстотин тридесет и три лева и тридесет и три стотинки), представляваща държавна такса и съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, от заплащането на които ищецът е бил освободен.
Преписи от решението да се връчат на ищеца
чрез процесуалния му представител, на посочения в исковата молба съдебен адрес,
а на ответника - по реда на Регламент /ЕО/ №1393/2007г., чрез универсална
пощенска услуга с препоръчано писмо с обратна разписка, адресирана както
следва: Societatea de
Asigurare – Reasigurare CITY INSURANCE S.A.; Adress: Bucuresti, str. Emanoil
Porumbaru, nr. 93-95, parter, et.1,2,4 si 5, sector 1, Tel.: 004-021-231.00.54/79/90,
Fax: 004-021-231.04.42
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
СЪДИЯ: