О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260836
гр.Пловдив, 01.04. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 594/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.2 и т.3 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България” ЕАД, ЕИК –
*********, чрез юрк. М.К.,
против Разпореждане № 1998/11.02.2021г. на
Районен съд – Пловдив, IV
гр.с., постановено по гр.д.№ 20205330117215/2020 г., с
което е отхвърлено на осн. чл. 411, ал. 2, т.1 от ГПК
заявление с вх. № № 55764 от 22.12.2020г. уточнено
с молба от 26.01.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против С. М. А., ЕГН **********,
за сумата от 536,41 лв., представляваща ползвани и
неплатени електронни съобщителни услуги, дължима за периода от 23.01.2020 г. до
15.08.2020г.,
сумата от 598,28 лв., представлява неплатени суми
за устройство по договор за продажба на изплащане за същия период
и сумата от 710,77 лв. - вземане
за неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната,
всички те индивидуализирани като вземания по договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5766262.
Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови издаване на
заповед по чл.410 от ГПК за всички претендирани със заявлението суми.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Пред Районен съд –
Пловдив от А1 България” ЕАД против С. М. А. е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С Разпореждане №
57/04.01.2021г. подаденото заявление е оставено без движение с указания към
заявителя да изложи фактически основания като се посочи -
от какво е
формирано вземането за сумата 536, 41 лева - неплатени електронни и съобщителни
услуги, за кой период се отнася, при каква месечна абонаментна такса и за какви
конкретно услуги;
да се посочи за кой период е
формирано вземането в размер на 598,28 лв., за покупко-продажба на изплащане на кое мобилно
устройство (марка, модел и пр.), при каква вноска;
да конкретизира на
какво основание е генерирана и как е формирана неустойката 710.77 лева - по кой
договор е начислена - по договора за мобилни услуги, по договора за
покупко-продажба на изплащане или по двата договора.
От „А1 България“ ЕАД е подадено Становище с
вх.№ 3235/26.01.2021г. с изложение във връзка с
дадените указания.
По- конкретно уточнява, че предоставяните към
Договор № ********* за електронни съобщителни услуги със системен партиден
номер М5766262 са 4 броя:
мобилна телефония, предоставяна
чрез мобилен № *** - месечната абонаментна такса за услугата е 31,99 лв.;
мобилен интернет, предоставяна
чрез мобилен N9 *** - месечната абонаментна
такса за услугата е 10,49 лв.;
фиксирана услуга телевизия №
201000832698 - месечната абонаментна такса за услугата е 15,98 лв.;
фиксирана услуга интернет №
101000832686 - месечната абонаментна такса за услугата е 19,98 лв.
Сумата от 536,41 лв., представляваща ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги, е дължима за периода от 23.01.2020 г. до 15.08.2020 г. и е
формирана, както следва:
104,39 лв., начислена във фактура №
*********/23.01.2020 г.;
101,22 лв., начислена във фактура №
*********/24.02.2020 г.;
90,08 лв., начислена във фактура №
*********/24.03.2020 г.;
120,86 лв., начислена във фактура №
*********/24.04.2020 г.;
89,90 лв., начислена във фактура №
*********/26.05.2020 г.;
29,96 лв., начислена във фактура №
*********/24.06.2020 г.
Сумата от 598,28 лв., представляваща неплатени суми за горепосочените
устройства, е дължима за периода от 23.01.2020 г. до 15.08.2020 г. и е
формирана, както следва:
52,48 лв., обективирана на във фактура №
*********/23.01.2020 г.
52,48 лв., обективирана във фактура №
**********/24.02.2020 г.
52,48 лв., обективирана във фактура № *********/24.03.2020 г,
52,48 лв., обективирана във фактура №
*********/24.04.2020 г.;
52,48 лв., обективирана във фактура №
*********/26.05.2020 г.;
52,48 лв., обективирана във фактура №
*********/24.06.2020 г.;
283,40 лв., обективирана във фактура №
*********/24.07.2020 г.
Към Договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер М5766262 са сключени 2 бр. договори за продажба на
устройства на изплащане.
Предмет на тези договори са:
Телевизор Samsung UE-50NU7092 - продажбата на устройството е обвързано с тарифния план
на услугата мобилен интернет, предоставяна чрез мобилен № ***. Цената е разделена на 24 равни месечни вноски, всяка по
10,50 лв.
- Апарат Samsung Galaxy J6+ DS
Black - продажбата на устройството е
обвързано с тарифния план на фиксираната услуга телевизия № 201000832698. Цената е разделена на 24 равни месечни вноски, всяка по
41,98 лв.
Неустойката в общ размер на 710,77 лв. е
начислена поради предсрочно прекратяване на Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5766262 по вина на абоната. Договорът е прекратен на основание чл. 54.12
от ОУ, който гласи, че „Договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на А1, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната/потребителя е продължила повече от 124 (сто двадесет
и четири) дена". В случая, Договор № ********* за електронни
съобщителни услуги със системен партиден номер М5766262 е прекратен поради
забава на плащането на задължението по фактура № *********/23.01.2020 г., продължило повече от 124 дена.
Размерът на отделните неустойки е уговорен в Приложение № Гза всяка
конкретна услуга в раздел Отговорност. Съгласно текстовете на тези разпоредби,
при прекратяване на договора за конкретната услуга, по вина на абоната, за тази
услуга се дължат неустойки, както следва:
три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС;
пропорционална част от отстъпката, предоставена към тарифния план за услугата;
пропорционална част от отстъпката, предоставена при закупуването на устройство;
цената на предоставеното за
ползване оборудване по ценова листа на А 1 България.
Самата сума е формирана, както следва:
52,47 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява 3 стандартни месечни такси без ДДС,
всяка 17,49 лв. за услугата мобилна телефония,
предоставяна чрез мобилен № **********;
63,84 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява пропорционална отстъпка от тарифния план
за услугата мобилна телефония, предоставяна чрез мобилен № **********;
49,68 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява пропорционална отстъпка от цената на
устройството, продадено към услугата мобилна телефония, предоставяна чрез
мобилен № **********;
89,97 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява 3 стандартни месечни такси без ДДС,
всяка 29,99 лв. за услугата мобилен интернет,
предоставяна чрез мобилен № **********;
27,68 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява пропорционална отстъпка от тарифния план
за услугата мобилен интернет, предоставяна чрез мобилен № **********;
75,34 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява пропорционална отстъпка от цената на
устройството, продадено към услугата мобилен интернет, предоставяна чрез
мобилен № **********;
100,00 лв, начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява цената на невърнато оборудване,
предоставено за ползване във връзка с фиксираната услуга интернет №
101000832686;
9,96 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява 3 стандартни месечни такси без ДДС,
всяка 3,32 лв. за допълнителен пакет към фиксираната
услуга телевизия № 201000832698;
100,00 лв, начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява цената на невърнато оборудване,
предоставено за ползване във връзка с фиксираната услуга интернет №
201000832698;
100,00 лв, начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява цената на невърнато оборудване,
предоставено за ползване във връзка с фиксираната услуга интернет №
201000832698;
39,96 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява 3 стандартни месечни такси без ДДС,
всяка 13,32 лв. за фиксираната услуга телевизия №
201000832698;
1,87 лв., начислена със сметка №
*********/01.07.2020 г. - представлява пропорционална отстъпка от цената на
устройството, продадено към фиксираната услуга телевизия № 201000832698.
Районният съд, за да отхвърли заявлението излага
съображения, че за да е редовно едно
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, в хипотезата
на чл. 410 ГПК, е необходимо вземането да бъде индивидуализирано на база
фактическите твърдения на кредитора заявител, в който смисъл е трайната съдебна
практика, включително и тълкувателна /ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, относно разграничението между заповедите за изпълнение по чл.
417 ГПК и чл. 410 ГПК и правомощията
на съда да извлича фактическите основания от представените към заявлението
писмени доказателства. В
хипотезата на чл. 410 от ГПК е недопустимо съдът да извлича индивидуализиращите вземането
основания на база приложените от заявителя доказателства. Вземанията се индивидуализират, чрез техните правопораждащи
юридически факти /фактически
основания/, а също и чрез
посочване на техния размер и страни.
При подадено
заявление по чл. 410 ГПК е необходимо кредиторът-заявител, особено този претендиращ
с едно заявление различни вземания, ясно да е разграничил отделните вземания,
по начин, позволяващ тяхната самостойна индивидуализация. Това е така, тъй като длъжникът може да оспори едно вземане, а
друго не. Вземанията не се индивидуализират
посредством фактури. Фактурата е счетоводен документ,
а не юридически факт.
С подадената молба от 26.01.2021 г. от заявителя не са отстранени указаните нередовности. Посочва, че нито в обстоятелствената част на заявлението,
нито в последващата молба фигурират датите, на които са сключени договорът
за електронни съобщителни услуги, респективно договорът или договорите за
покупко- продажба на мобилни устройства на изплащане.
Относно описания системен номер, то същият не може да бъде съществен
индивидуализиращ белег, тъй като това е номерът, под който даден договор
фигурира във вътрешната административно-информационна система на мобилния
оператор, като е възможно под един номер да фигурират повече от един
договор.
В молбата е посочено, че към Договор № ********* за електронни съобщителни
услуги със системен партиден номер М5766262 са включени четири броя услуги:
мобилна телефония; мобилен интернет, фиксирана услуга телевизия; фиксирана
услуга интернет при съответните месечни абонаментни такси. Посочено е, че
сумата от 536,41 лв., представляваща ползвани и неплатени електронни
съобщителни услуги, е дължима за периода от 23.01.2020 г. до 15.08.2020 г. и е
формирана, като сбор от различни фактури, всяка от които на различна стойност. Цитираните фактури са изброени в молбата, но не е посочено каква сума се претендира като сбор от различните фактури,
като е възможно под един
номер да фигурират повече от един договор.
С издаване на процесните фактури, в рамките на процесния период са осчетоводени различни вземания,
включващи различни по вид и стойност услуги.
Всяка една услуга е предмет на отделно договаряне,
дори и страните да са договорили
всички услуги в един и същ писмен акт, отново става въпрос за отделни договори -
насрещни изявления за предоставяне на конкретната електронна услуга. Възможно е страните да договорят една услуга, а друга не.
Районният съд мотивира, че отделните вземания е следвало да бъдат
индивидуализирани, като се посочи стойността на вземането за конкретната услуга
в рамките на процесния период, което не сторено. Не са
изпълнени указанията да се индивидуализира вземането по сключения между
страните договор за покупко-продажба на изплащане.
В молбата - уточнение заявителят е конкретизирал, че става
въпрос за два отделни договора, а не за един както първоначално е посочено в
обстоятелствената част на заявлението. Не е разграничено обаче какви
суми се претендират по отделните договори за продажбата на мобилни устройства.
На следващо място, Районният
съд аргументира, че претендираните
вземания за неустойки също са посочени общо, без да се конкретизират отделните
клаузи, въз основа на който се претендират те, както и по кой договор. Това е самостоятелно основание за отхвърляне на заявлението като
нередовно. Първоначално е
посочено, че неустойките са за предсрочно прекратяване на договора за
електронни и съобщителни услуги.
При изпълнение на
указанията са въведени и други неустойки.
Районният съд посочва, че
дори евентуално да се приеме, че указанията по индивидуализация на неуточнените вземания са изпълнени, то заповедта не може да бъде издадена, тъй като е налице
обосновано съмнение, че неустоечните вземания произтичат от неравноправни
клаузи. С неустойка в чл. 6.3.1 от Договора, в размер на сбора на всички месечни абонаментни такси до
края на срока на договора, след предсрочното му прекратяване, произтича от
нищожна клауза. С нея е установено, че потребителят следва да
заплати всички дължими месечни такси, без да получава насрещна престация и да ползва предоставените от
оператора услуги. Операторът получава очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Така уговорената неустойка е
установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с нормите на
добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и е нищожна.
С частната жалба „А1 България” ЕАД възразява,
че е изпълнил дадените с Разпореждане от 04.01.2021г. указания. Това е сторено
с Молба с вх.№ 3235/26.01.2021г. В обжалваното разпореждане Районният съд е
мотивирал, че заявителят трябвало да конкретизира факти, но такива указания не
са били отправяни в Разпореждането от
04.01.2020г. Дружеството поддържа, че с уточнителната молба се е придържало
стриктно към указанията, дадени с Разпореждането от 04.01.2020г. Ето защо,
нямало е как да извършва уточняване на
факти, за които не знае, че Районният съд иска да бъдат уточнени.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.,
намира, че възраженията са неоснователни.
По отношение на сумата в размер на 536,41 лв.
От уточнителното Становище с вх.№ 3235/26.01.2021г. на
заявителя е видно, че предоставяните на длъжника 4 бр. услуги към Договор
№ *********/21.08.2017г.
са съответно: мобилна телефония, предоставяна
чрез мобилен № **********, мобилен интернет, предоставяна чрез мобилен № **********, фиксирана услуга
телевизия № 201000832698, фиксирана услуга интернет № 101000832686. Същевременно
обаче, заявителят не е посочил коя сума от шестте
изброени суми 104,39 лв., 101,22 лв., 90,08
лв., 120,86 лв.; 89,90 лв., 29,96 лв.
/формираща сборната 536,41 лв./ за коя
от четирите услуги се отнася. Също така,
Районният съд правилно е отбелязъл, че е напълно възможно под един номер
да фигурира повече от една сума за предмет
на извършени услуги. Ето защо, необходимо е било да се посочи от
кредитора, че сумата 536,41
лв. се претендира като сбор от сумите: 104,39 лв., начислена във фактура № *********/23.01.2020
г.; 101,22 лв., начислена във фактура № *********/24.02.2020 г.; 90,08 лв., начислена във фактура № *********/24.03.2020 г.; 120,86 лв., начислена във фактура № *********/24.04.2020 г.; 89,90 лв., начислена във фактура № *********/26.05.2020 г.; 29,96 лв., начислена във фактура № *********/24.06.2020 г.
По отношение на сумата в размер на 598,28 лв.
Заявителят със Становище с
вх.№ 3235/26.01.2021г. е уточнил, че
към Договор № ********* за електронни съобщителни услуги
със системен партиден номер М5766262 са сключени 2 бр. договори
за продажба на устройства на изплащане,
съответно с предмет Телевизор Samsung UE-50NU7092 /продажбата на устройството е
обвързано с тарифния план на услугата мобилен интернет, предоставяна чрез
мобилен № **********/ и Апарат Samsung Galaxy J6+ DS
Black /продажбата на устройството
е обвързано с тарифния план на фиксираната услуга телевизия № 201000832698/. Въззивната
инстанция намира, че правилни са изводите на Районния съд, че нито със
заявлението по чл.410 от ГПК от 22.12.2020г., нито със Становището
с вх.№ 3235/26.01.2021г., са посочени датите, на които са сключени
гореописаните договори, както и че системните им номера сами по себе си не
водят до индивидуализация. Това е така, защото е допустимо и принципно възможно под един номер да
фигурира повече от един брой сключен договор. Не е достатъчно, че датите на
сключването на договорите може да се извлече от приложенията към заявлението,
тъй като същите тези приложения в едно бъдещо исково производство /продължение
на заповедното/ ще имат значението само на писмени доказателства в подкрепа на
твърденията /обстоятелствата/ в исковата молба.
Също така, необходимо е било да се посочи каква сума се претендира
поотделно по всеки един от двата договора за продажба на мобилни устройства.
По отношение на сумата в размер на 710,77 лв.
Със Становище с вх.№
3235/26.01.2021г. заявителят е
конкретизирал, че неустойката в общ размер на 710, 77 лв. и е посочил отделните
суми, от които е формиран този сбор.
Липсва обаче същественото уточнение въз основа на кои конкретни клаузи се
претендират и по кой конкретно договор /с номер и дата/. Заявителят е записал
само по кой номер сметка е начислена
всяка отделно претендирана сума. Видно и е друго - че всяка от изброените
сметки се отнася до напълно различен
предмет.
С
Разпореждане № 57/04.01.2021г. Районният съд е указал на заявителя
нередовностите, които са били отстранени непълно и недостатъчно за достигане на
индивидуализация на претендираните вземания.
Обжалваното разпореждане се явява законосъобразно
и подлежи изцяло на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждане № 1998/11.02.2021г. на
Районен съд – Пловдив, IV
гр.с., постановено по гр.д.№ 20205330117215/2020 г.
Определението е окончателно.
Председател
:
Членове :