Номер 146720.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивX наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330205186 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление №
515688-F541095/04.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Салве Креайтив Медия“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на
чл. 125, ал.5 вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
С жалбата се навеждат съображения за наличие на многобройни
смекчаващи вината факти и обстоятелства, поради което и се счита, че е
налице маловажен случай на административно нарушение. Моли се да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, взема
становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, доколкото е входирана на 10.08.2020г., а наказателното
постановление е връчено на 03.08.2020г., Жалбата също така е подадена от
процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по
съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване по следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка: При извършена служебна проверка на 15.01.2020г. в
ТД на НАП- Пловдив се установило, че жалбоподателят, като регистрирано
по ЗДДС лице, не е спазил установения в закона срок за подаване на справка-
декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД-НАП Пловдив за данъчен
период 01.12.2019г.-31.12.2019г. до 14.01.2020г. включително. Справката
декларация не била подадена и към датата на съставяне на АУАН –
11.03.2020г.
От момента на регистриране на дружеството по ДДС – м. ноември
2018г. до м. ноември 2019г. включително дружеството е подавало нулеви
данъчни декларации, като видно от датите на подаване на същите, за
отчетните периоди до месец октомври 2019г. включително дружеството се е
отчитало в срок. Подадената декларация за отчетния период 01.11.2019г.-
30.11.2019г. е била подадена извън срока, видно от уведомлението за
приемане на данни от Справката декларация за ДДС (л. 47 от делото).
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита
на свидетеля Н.. Следва да се отбележи и че посочената фактическа
обстановка не е оспорена с жалбата, нито с възражението срещу АУАН.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
От приложената по делото Заповед № ЗЦУ ОПР-17 /17.05.2018г. се
установява компетентността на административно наказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Актът е бил съставен в присъствието на упълномощен
представител на дружеството, като е представено и пълномощното, видно от
което А.Ц. е бил упълномощен от управителя на дружеството да го
представлява пред ТД на НАП, както и навсякъде, където е необходимо.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази
посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени
2
съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и
нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не
са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е открито на
15.01.2020г., АУАН е издаден на 11.03.2020г., а НП - на 04.06.2020г., тоест
преди изтичане на сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.1
ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за
подаване на справка-декларация за съответния данъчен период. Диспозицията
на правната норма очертава нарушението като такова на просто извършване.
Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се
явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен
общественоопасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, пр. 1
ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл.
125 ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в минималния установен от
закона размер-500 лв.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че случаят бил
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото,
че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че
степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по-
ниска от обичайните за подобни нарушения.
3
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 125, ал.5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на
дружеството за данъчния период декември 2019г., нито за предхождащите го
месеци от момента на регистриране на дружеството – м. ноември 2018г., респ.
наличието на нулеви данъчни декларации за отчетните периоди. Според
жалбоподателя, е налице маловажен случай, доколкото допуснатото
нарушение не води до укриване на печалба или недеклариране на данъци.
Съдът намира, че възражението е неоснователно. Аргумент за това може да се
почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал.4 ЗДДС, в която изрично е посочено,
че справка- декларация по ал. 1 и отчетни регистри се подават и когато не
следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато
регистрираното лице не е извършило или получило доставки или
придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. И това
изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на справки
декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените
отношения, свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет,
но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на
извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток,
което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата
година. Действително, при липса на извършена търговска дейност,
държавният бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но
доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с отчетността и
планирането на бюджета, не може да се приеме, че неподаването на данъчна
декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с по-ниска степен на
обществена опасност.
Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си и фактът, че
нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от
АНО при индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет
пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията. На следващо място,
липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно
еднократността и изолираността на случая в дейността на нарушителя. От
представената по делото преписка се вижда, че справка-декларация и отчетни
4
регистри за отчетния период ноември 2019г. също не са били представени в
срок, а в един много по-късен момент, което е индиция за наличието на други
нарушения.
В случая липсва и най-характерният белег на маловажния случай, а
именно – доброволно отстраняване на нарушението, по собствена инициатива
на нарушителя, в кратък срок след допускането му. В случая нарушението не
е било отстранено при съставянето на акта близо 2 месеца след допускането
му, а няма данни по делото и нарушението да е било отстранено към датата на
съставянето на обжалваното НП. Жалбоподателят също не е посочвал кога е
отстранено нарушението и не е представял доказателства за този факт.
Няма данни и по отношение на твърдяното от жалбоподателя
неизпълнение на задълженията на счетоводната кантора на дружеството, но
дори такава да е налице, тя не касае административнонаказателната
отговорност на дружеството, а евентуално анжагиране на гражданската
отговорност на съответната кантора за причинени вреди от неизпълнение на
договорно задължение. Твърдяното отсъствие на управителя на дружеството
от страната, за което също не са представени доказателства, също не може да
оправдае неизпълнението на задълженията на данъчното законодателство,
доколкото същото не се явява обективна причина за неизпълнение на
законовото задължение.
На последно място, следва да се отбележи, че съгласно трайната
съдебна практика, отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това
означава, че за да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се
констатира вина от страна на ръководството на предприятието или на някой
от служителите. От значение за налагане на имуществена санкция е само
обстоятелството, че законът е възложил на определено юридическо лице
дадено задължение и то обективно не е изпълнено, с което е създадено едно
обективно съществуващо противоправно състояние.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр.
чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за
5
осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна
сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
515688-F541095/04.06.2020г., издадено от Директора на Дирекция
„Обслужване‘ в ТД на НАП- Пловдив, с което на „Салве Креайтив Медия“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на
чл. 125, ал.5 вр. чл. 125, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Салве Креайтив Медия“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати
на ТД на НАП-Пловдив на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ разноските в
настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6