№ 870
гр. Варна, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110109691 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.-П.П." АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ***********,
представлявано от П.С., Г.К. и Я.Д. против М. Д.. П. Т., роден на
28.02.1945г., адрес: п.к. ***********, искове с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
231.33 лв. (двеста тридесет и един лв. и 33 ст.), представляващи главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени за периода от
13.02.2019г. до 14.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в
размер на 44.04 лв. (четиридесет и четири лв. и 4 ст.), представляващи
мораторната лихва от падежа на всяка една от фактурите до 12.03.2021 г.,
посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. №
*********** към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното
право:
В исковата молбата ищецът твърди, че ответникът се води клиент на
1
"Е.-П.П." АД, ЕИК *********, с кл. № ***********, във връзка с продажба на
ел.енергия за обект на потребление, заведен с аб. № **********, с.
***********, находящ се на адрес: с. ***********. Облигационните
отношения между Дружеството и ответника са регламентирани от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П.П." АД
(ОУДПЕЕ), които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката
(ЗЕ) от Управителния съвет на „Е.-П.П." АД и са одобрени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране.
Като такъв той е длъжен да заплаща изразходваната в обекта
електроенергия съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на ищеца в срока, посочен във всяка една
фактура. Съгласно чл. 38 от ОУПЕЕ в случай на неизпълнение на
задълженията в срок, клиентът дължи обезщетение в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден.
Към момента на подаване на исковата молба ответникът дължи
заплащане на ел.енергия, потребена за периода 29.12.2018г.- 27.04.2019г.,
съгласно 4 бр. неплатени фактури. Същият дължи и мораторната лихва върху
всяко вземане, считано от падежа на всяка една от фактурите до 12.03.2021 г.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил отговор от особения
представител на ответната страна.
В отговора се оспорват исковете като недопустими и неоснователни,
както по основание, така и по размер.
Сочи се, че искът е недопустим поради липсата на пасивна материално-
правна легитимация на ответника, като потребител на услугите. М. Д.. П. Т.
няма качеството Потребител на електрическа енергия за битови нужди по
смисъла на чл. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „***********Е.-П.П." АД.
Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на
ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Е.-П.П." АД потребител на ел. енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен
към електроразпределителната мрежа на "Е.-п.М." АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата
"Е.-п.М." АД, АД, а при определени предпоставки - и техните наематели, а
2
именно след представяне на нотариално заверено съгласие от собственика
лицето наемател да бъде потребител за определен срок. В настоящия случай
ищецът не доказва нито едно от тези качества за ответника при пълно
доказване, поради което не е доказано и възникването на облигационното
отношение между страните по делото. Само на това основание подлежи на
отхвърляне главният иск, а също и искът за обезщетение за забава, който е
обусловен от първия.
По делото липсват данни ответникът да е собственик на процесният
имот, като в тази връзка е приложена справка по лице по персоналната
партида на „Т." ЕООД, ЕИК: *********** по описа на Службата по
вписванията при РС-гр. Варна, от която е видно, че именно Дружеството е
собственик на процесния недвижим имот в с. ***********, а не М. Д.. П. Т.
като Физическо лице, поради което не е налице договорно правоотношение
между страните за предоставяне на услуги по електроснабдяване на
процесният имот като липсват данни за валиден договор между страните, от
които да произтича и задължението на ответника за заплащане на
претендираните в исковата молба парични задължения.
Не е установено качеството на ответника какво е - на собственик,
ползвател или притежател на вещно право за имота, за който се предоставят
услугите по продажба на ел. енергия за потребление на недвижимият имот в
с. ***********.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител, но не изяснява в какво
качество. Общото правило, е че задължени лица по отношение на
топлофикация, енергото, телефонните оператори, ВиК и всички други
доставчици на услуги са собствениците на имотите или ползвателите с вещно
право на ползване. Ако те отдават имота си под наем и наемателите не плащат
задълженията за консумативи, наемодателите могат да имат претенции
спрямо наемателите си и да искат от тях да им заплатят сумите, дължими към
доставчиците на услуги. Доставчиците на услуги имат право да претендират
от наемодателите (собственици или ползватели) начислените задължения, а не
от наемателите.
Съгласно чл. 4, ал. 6 ОУДПЕЕ, приложими за процесния период е
предвидено, че потребител на ел. енергия за битови нужди може да бъде и
друго лице при условие, че собственикът или титулярят на вещното право на
3
ползване на имота, е дал пред „Е.-П.П." АД съгласие в нотариално заверена
форма лицето да бъде потребител за определен срок. В случая, такова
съгласие не се установява ответникът да фигурира като потребител на
услугите и страна по правоотношението и не става ясно по какъв начин и на
какво основание партидата се води на името на ответника.
Не се доказва собственикът на имота да е изявил воля ответника да е
потребител на услугите и страна в правоотношението с ищеца.
Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на
един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по
договора за продажба на ел. енергия със собствеността или ползването върху
захранвания с ел. енергия имот. От анализа на горните клаузи на ОУ на
ДПЕЕ, следва извода, че потребител на ел. енергия за битови нужди /краен
клиент/, а оттам и страна-купувач по сключения при общи условия договор за
продажба на ел. енергия е собственика на имот, захранван от дружеството-
доставчик с ел. енергия, който в настоящият случай е „Т." ЕООД, с ЕИК:
***********.
Според §1, т.416 ДР ЗЕ потребител на енергийни услуги е краен клиент,
който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен
интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Същият §1, т. 27г, визира определение за
понятието "краен клиент" и това е клиент, който купува ел.енергия за
собствено ползване.
С оглед липсата на пасивна материално-правна легитимация на
ответника, като потребител на услугите, искът следва да се отхвърли, ведно с
искането за законна лихва, а поради липсата на главен дълг, искът за
мораторна лихва също се явява неоснователен и като такъв също следва да
бъде отхвърлен.
В случай, че съдът приеме разглеждането на иска като допустим, то
същият е неоснователен и недоказан.
Фактурите издавани от ищеца са издавани на адрес на ответника - с.
***********, а Дружеството - собственик на недвижимият имот е със
седалище и адрес на управление и адрес за кореспонденция: гр. ***********.
Дружествата могат да бъдат призовавани само и единствено на един адрес, а
4
именно на този, посочен в Търговския регистър.
Съгласно приложените към делото документи, по данните на съседите
М. Т. не живее и не е идвал от години в имота си, който период вероятно
обхваща претендирания период 13.02.2019 г. - 14.05.2019 г. Няма данни за
имота в с. *********** дали са живели там други лица и продължава ли да се
отчита ел. енергия на електромер ***********. Няма данни дали месечните
фактури, издавани от ищеца, са получавани от ответника, поради което към
този момент той се явява неуведомен за задължението си. По данни на
призовкарката къщата е пуста и ограбена, а дворът обрасъл, което навежда на
извода, че процесният обект е необитаем. Не става ясно защо към настоящия
момент партидата на процесния обект не е закрита и защо няма други
неплатени задължения, освен процесните.
С оглед на гореизложеното остава неизяснено обстоятелството
ответникът ползвал ли е ел. енергия за процесния период и как е формирана
претендиралата сума. Няма доказателства, че процесиите фактури са
начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника.
Претенциите се основават на фактури и извлечения от сметки.
В допълнение следва да се спомене, че не са ангажирани доказателства
във връзка с изправността на електромера, поради което прави възражение за
неизправност на електромера за процесния период.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковете и моли за уважаването
им, а ответникът поддържа отговора и моли за отхвърлянето им.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Заявената главна претенция намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 183 от ЗЗД във вр.с чл. 98а и чл.
97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ, доколкото се претендира от ищеца заплащане на суми,
представляващи незаплатена електроенергия по редовен отчет за определен
период от време, т.е. заплащане на реално доставена и потребена ел.енергия
/движима вещ/ по сключен договор за покупко-продажба и доставка на
ел.енергия при Общи условия между страните.
В тежест на ищеца е било да установи наличието на облигационна
5
връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия при общи
условия за процесния имот, изпълнение на собствените си задължения за
доставка на посоченото количество ел.енергия за посочения период съгласно
договорните правоотношения между страните, и размера на вземанията си. В
тежест на ответника е да установи правопогасяващите си възражения, а
именно, че имотът, който е електроснабден и за който се претендира
заплащане на ел.енергия, е собственост на лице, различно от ответника.
Видно от представената по делото справка от Службата по вписванията
- Варна, както и от представения по делото нотариален акт № ***********г.,
считано от датата на прехвърлянето - 27.10.2004г. и до датата на справката –
13.10.2021г., „Т.“ ЕООД е собственик на недвижим имот УПИ № ******* в с.
***********, ведно с жилищна сграда. Не се оспорва от ищеца, че
индивидуализацията на имота по този н.а. съответства на обекта на
потребление, посочен в исковата молба - с. ***********. Отделно от това
ищецът не представя доказателства във връзка с доказателствената си тежест,
а именно че М. Д.. П. Т. е собственик на обекта на потребление - с.
***********. /след служебна справка в АГКК съдът не установи в с. *******
да има имот с такъв идентификатор/. Доказателствената тежест е указана от
съда в определението за насрочване и изрично е посочено в него, че ищецът
не сочи доказателства, че ответникът се явява потребител на ел.енергия за
процесния обект /че е бил собственик или ползвател на имота за процесния
период/. Въпреки това ищецът не е ангажирал в преклузивния срок до
първото по делото с.з. доказателства за собственост или наличие на вещно
право на ползване на М. Д.. П. Т. за обекта на потребление в с. ***********.
Съгласно чл.4 ал. 1 от Общите условия на Е.-П.П. АД, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на
„Е.С.” АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си, и е
снабдявано и закупува същата от „Е.-П.П.” АД.
Съгласно чл. 6 ал. 2 от ОУ, Потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да бъде и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота, е дал пред „Е.-П.П.” АД
съгласие в нотариално заверена форма лицето да бъде потребител за
определен срок. В този случай за задълженията към „Е.-П.П.” АД
6
собственикът или титулярът на вещното право е солидарно отговорен заедно
с лицето, за което е дал съгласието си.
В случай, че се приеме, че имот УПИ № ******* в с. *********** е
различен от имота в с. *********** /за което няма оспорване/, то ищецът не е
установил при условията на пълно и главно доказване първата от
предпоставките за уважаването на иска, за която носи доказателствена
тежест, като не е представил доказателства за факта, че именно физическото
лице М. Д.. П. Т. е собственик на имот в с. ***********.
В случай, че се приеме, че имот УПИ № ******* в с. *********** е
идентичен с имота в с. *********** /тъй като няма оспорване/, то се
установява, че негов собственик е трето за делото лице, а именно „Т.“ ЕООД,
което е юридическо лице, различно от физическото лице – едноличен
собственик на капитала и управител. В този случай, за да възникне
отговорност за физическото лице М. Д.. П. Т., собственикът на имота „Т.“
ЕООД следва да е представил пред „Е.-П.П.” АД съгласие в нотариално
заверена форма физическото лице да бъде потребител за определен срок,
съгласно чл. 6 ал. 2 от приетите от самия ищец Общи условия. По делото не е
представено такова писмено съгласие на „Т.“ ЕООД в нотариално заверена
форма лицето М. Д.. П. Т. да е потребител за имота в определен срок. Такова
следва да е налично в „Е.-П.П.” АД, доколкото Общите условия изискват
това, както и следва да е било представено в срок до първото по делото с.з.
пред съда.
Поради липса на доказване на първата предпоставка за уважаване на
иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 183 от ЗЗД във вр.с чл.
98а и чл. 97 ал. 1 т. 4 от ЗЕ, същият следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Доколкото искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху размер на главното вземане се
явява акцесорна претенция, то същата отново подлежи на отхвърляне,
доколкото липсва вземане, върху което да бъде начислявано обезщетение за
забава.
Предвид изхода на спора в тежест на ищеца остават направените от
него разноски, а на ответника не се дължат такива, доколкото същият е
защитаван от особен представител и не е сторил разноски.
Водим от горното съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.-П.П." АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ***********, представлявано от П.С.,
Г.К. и Я.Д. против М. Д.. П. Т., роден на 28.02.1945г., адрес: п.к.
***********, искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 231.33 лв. (двеста
тридесет и един лв. и 33 ст.), представляващи главница за консумирана
ел.енергия от ответника по фактури, издадени за периода от 13.02.2019г. до
14.05.2019г., както и мораторна лихва върху главницата в размер на 44.04 лв.
(четиридесет и четири лв. и 4 ст.), представляващи мораторната лихва от
падежа на всяка една от фактурите до 12.03.2021 г., посочени подробно в
извлечение от сметка на ответника по кл. № *********** към същата дата,
както и законна лихва от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8