№ 97
гр. София , 11.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000502327 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1487/25.02.2020г., постановено по гр.д. № 15591/2017г. по описа на
СГС, ГО, 12 състав, са частично уважени искове с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД е осъдена да заплати в полза на Е. Б. М. сумите, както следва: 100 000 лв.
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговата
съпруга М. Л., както и сумата от 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в лично претърпени травми следствие от ПТП, настъпило на 10.11.2016г.,
ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 30.11.2017г. до окончателното
им изплащане, както и сумата от 542 лв. съдебни разноски.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 100 000 лв. до сумата от 130 000 лв., като неоснователен в тази част, а акцесорните
искове за периода до 30.11.17г.
Със същото решение Е. Б. М. е осъден да плати на ЗК „Лев инс“ АД сумата от 55 лева
- съдебни разноски /съразмерно на отхвърлените искове/, както и 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр.чл. 37 от ЗПП и Наредбата към
него.
ЗК „Лев инс“ АД е осъдена да плати на адв.М. сумата от 4 530 лева - адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА, а по сметка на СГС сумата от 6 000 лева - държавна
1
такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
Жалбоподателят-ищец Е. Б. М. оспорва решението в неговата отхвърлителна част,
за разликата над сумата от 100 000 лв. до сумата от 130 000 лв., и моли съда да увеличи
размера на обезщетението за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на неговата
съпруга М.. Посочва, че определеният от съда размер не отговаря на действително
претьрпеннте и доказани вреди и обезщетението няма как да изпълни своята основна
функция, а именно да компенсира всички вреди от настъпилото събитие в тяхната цялост.
Изтъква факта, че справедливият размер би бил 130 000 лв., така както го е определил и
поискал с исковата молба, тъй като се касае за внезапната и нелепа загуба на жената, с която
е решил да създаде семейство и да прекара остатъка от живота си. Несъмнено тази загуба е
една от най-тежките и трудни за преодоляване. Възможно е ищецът да не създаде друго
семейство след това. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев инс“ АД оспорва жалбата като моли решението да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че законът и съдебната
практика очертават граници на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт, които
зависят от обществено-икономическите и житейски отношения в държавата, от една страна,
и конкретните взаимоотношения между пострадалия и увредените лица, от друга.
Първоинстанционният съд е взел предвид горните обстоятелства за определянето на размера
на дължимите обезщетения за неимуществени вреди, като е определил същите в
съответствие с принципа за справедливост и константната практика на съдилищата в
страната относно дължимото обезщетение към 2016г. При определяне размера на
присъденото по делото обезщетение за настъпили вследствие смъртта на М. Н. Л.
неимуществени вреди за Е. М. е отчетено и непоставянето на предпазен колан от
пострадалата Л., както и неговата ефективност в съответствие с механизма на
произшествието. Счита за неоснователни изложените във въззивната жалба съображения за
присъждане на по- голям размер на застрахователното обезщетение. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно
основание чл. 432 ал.1 КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищецът Е. М. е депозирал обективно съединени искове против ЗК „Лев инс“ АД с
правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумите: 130 000 лева и 50 000 лева
/обезщетения за неимуществени вреди - следствие от ПТП от загубата на неговата съпруга и
лични травми/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми,
2
считано от 10.11.16г. Посочва, че на 10.11.16г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е
загинала М. Л. /наследодател; съпруга на ищеца/, съответно ищецът е претърпял физически
увреждания /травми/. Произшествието е причинено виновно от С. С. - деликвент.
Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП /в това число: деянието на делинквента,
противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка
между деянието и резултата и вината на С. С./ са удостоверени с наличният по делото
писмен и гласен /събран по делегация/ и експертен доказателствен материал. Към датата на
ПТП С. С. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Затова
претендира за загубата на своята съпруга че е понесъл неимуществени вреди - болки и страдания, които
оценява на 130 000 лв., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното изплащане на сумите, както
и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е осъществен
деликт от страна на застрахования при тях водач, евентуално твърди наличието на съпричиняване от страна на
водача на л.а. Фолксваген пасат, който също е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като е следвало да се движи
възможно най-вдясно на пътното платно, а не по средата. Твърди, че починалата е била без поставен предпазен
колан, като релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалата. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че на 10.11.2016 г. около 20,30 часа в
условията на тъмнина по второкласен път ІІ-81, км. 103+500 в посока от гр. Монтана към
гр.Лом се е движил л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № ********, управляван от Е. Б. М. със
скорост от около 67 км/ч. В същото време срещу него се е движил л.а. „Хонда ЦРВ“,с per. №
*******, управляван от С. М. С. със скорост около 83 км/ч. По неустановени причини л.а.
Хонда се е отклонил наляво и е навлязъл в лентата за движение на л.а. Фолксваген Пасат.
Когато л.а. Хонда е започнала да навлиза в лентата на л.а. Пасат от около 34 метра преди
удара, водачът на л..а Пасат е възприел опасността и е реагирал чрез аварийно спиране,
когато е бил на около 28 метра преди удара, но въпреки това не е успял да спре, защото
опасната му зона е 55 метра. Водачът на л.а. Хонда не е реагирал и не е предприел спиране.
Ударът е настъпил изцяло в лентата за движение на л.а. Фолксваген Пасат, при скорост на
л.а. Хонда около 83 км/ч и на л.а Пасат около 47 км/ч. От удара л.а. Пасат е бил върнат назад
на около 7,5 метра. Поради по голямата си кинетична енергия л.а. Пасат е продължил напред
на около 7 м., но поради ротацията си се е завъртял по посока обратна на часовника и се е
преобърнал на лявата си страна, като се е спрял на банкета. За водача на л.а. Фолксваген
Пасат ударът е бил непредотвратим. Водачът на л.а. Хонда е имал възможност да не допуска
навлизане в лентата за насрещното си движение. Каква е причината за това навлизане е
неизвестно.
От заключението на депозираната на л.123 комплексна автотехническа и
медицинска експертиза, прието от съда като обективно и компетентно дадено и
неоспорено от страните се установява, че причината за настъпване на произшествието е в
действията или по-скоро в бездействието на водача на л.а. Хонда, допуснал навлизане в
насрещната пътна лента, където е настъпил непредотвратим челен удар. Ето защо
неоснователно е възражението за наличието на независимо съизвършителство на
двамата водачи, тъй като пострадалият не се е движел възможно най-вдясно на
пътното платно.
Механизмът на получените увреждания, установени при аутопсията на трупа на М.
Н. Л. е удар с/или върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителна сила, каквито
са и частите от интериора на автомобила. Основният удар, причинил най-тежките увреди на
починалата, е в областта на гръдния кош и корема. Има и охлузвания и охлузни рани по
предните повърхности на двете подбедрици. Ударът е бил челен и леко кос. Телата на
3
пътуващите в л.а.Пасат са политнали напред с незначително отклонение наляво на около 3
градуса. Силата на удара е била около 650 кг. Непосредствената причина за смъртта на М. Н.
Л. е острата вътрешна кръвозагуба, развила се на базата на тежката съчетана гръдно-
коремна и гръбначно-мозъчна травма е разкъсването на аортата и черния дроб, довела до
остро обезкръвяване на вътрешните органи. При челния удар телата на пътниците са
политнали напред с леко отклонение наляво на около 3 градуса, независима дали са били с
колен или бе. Но при поставен предпазен колан ще останат на седалките си с малко
движение напред на телата си до около 10 см. Към момента на настъпване на ПТП ищецът
Е. Б. М. и съпругата му М. Н. Л. са били без поставени предпазни колани, според вещите
лица. Този извод се базира на факта, че в приложените документи по делото, не са описани
външни увреждания в областта на гръдния кош и корема на пострадалите, които биха могли
да се приемат за специфични от поставен предпазен колан /т.н.коланна травма/. Описаните
увреждания на вътрегръдните и вътрекоремни органи, биха могли да се получат и при
поставени предпазни колани, при голяма кинетична енергия на удара. Видно от
приложеният огледен протокол, има деформация на волана, най-вероятно от тялото на
водача, при преместването му напред, вследствие на удара. Ако няма деформация на
автомобила и навлизане на части от купето навътре, може да се направи извод, че водачът е
бил без предпазен колан при инцидента. Направлението на удара при М. Н. Л. е в предно-
задна посока. При удара, тялото се е придвижило напред. Ако няма деформация на
автомобила и навлизане на части от купето навътре, може да се направи извод, че и
починалата М. Л. е била без предпазен колан при инцидента.
В о.с.з. НА 30.01.2020Г. вещите лица заявяват, че дори и при правилно поставен
колан посочените травми отново биха настъпили предвид механизма на ПТП и
интензивността на удара.
Въпросът за наличието на съпричиняване не е предмет на въззивно обжалване,
доколкото първа инстанция е приела за недоказано пълно и главно релевираното
възражение на застрахователя, а последният не е депозирал жалба срещу решението.
На основание чл.271 ал.1 ГПК е процесуално недопустимо влошаване положението на
жалбоподателите.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че е
процесуално недопустимо произнасяне по направеното възражение за съпричиняване,
изразяващо в непоставяне на предпазен колан от починалата М. М.а.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, а именно – показанията на св.
С. /пътник в л.а. / и М. /брат на починалата/ /разпитани в о.с.з. на 08.11.2018г., както и св.Ф.,
разпитан по делегация в о.с.з. на 24.04.2019г. пред РС-Монана /л.110/
Св. С. заявява, че: „Возех се в автомобила зад шофьора, в момента на инцидента.
Беше тъмно. Карахме с около 60-70 км/ч. Изведнъж видях едни светлини, които идват към
нас и една кола се вряза в нашата, в нашето платно. Ние си бяхме в нашето платно и тогава
изведнъж идващата кола навлезе в нашето платно. На предната седалка беше съпругата на
Е., която загина. Аз бях без колан. Е. и съпругата му бяха с поставени колани."
Въз основа на показанията на св.М., кредитирани при условията на чл.172 ГПК, се
установява, че брат му и починалата живеели заедно, разбирали се много добре. Смъртта на
съпругата му се отразила много тежко физически и емоционално. От този момент Е. спрял
да работи.
Св.Ф. уточнява само, че заварил ПТП и отишъл да помогне на пострадалите, за да
отворят вратите на л.а. видял жената на предната седалка, но вратата от дясно била
смачкана, явно ударът е бил повече откъм нейната страна. Коланът се бил оплел в краката й
и се наложило да го отреже.
4
Свидетелските показания установяват хармонията и обичта, съществувала в отношенията между
съпрузите. От показанията се установява още, че ищецът продължава да страда от загубата, затворил се е в себе
си.
От удостоверение за наследници на л.9 , е видно, че починалата М. е оставила за наследници по
закон – своя съпруг Е., както и брат и сестра. Двамата не са имали деца. Бракът е бил сключен на 13.07.2016г. т.е.
четири месеца преди датата на смъртта й.
На 17.01.2017г. е депозирана покана до застрахователя за изплащане на обезщетение,
по което е постановен отказ.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Предмет на въззивно обжалване е единствено размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди, дължими в полза на преживелия съпруг. Ищецът по настоящото
дело попада в кръга на легитимираните лица, които имат право да получат застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост и обхваща най-близките роднини
като низходящите, възходящите и фактическа съпруга.
5
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищецът претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от факта на загубата на най-близкия за него човек – съпругата, с която е живеел
преди инцидента и е сключил брак само четири месеца преди датата на смъртта й. Двамата все още
не са имали деца към този момент, което още повече увеличава страданието, доколкото
семейството е било в начална фаза на развитие.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че починалата е била на 40 години към
датата на ПТП през 2016г., с когото според свидетелските показания, живеели заедно в едно
домакинство, били задружно и сплотено семейство, ищецът е загубил възможността да
получава обич и подкрепа, в морален и финансов аспект, от своя спътник в живота, което
неминуемо води до нервно-психически стрес, негативни изживявания от емоционално
естество и неочаквана промяна в стереотипа на изградения начин на живот на семейството
им. Смъртта се е отразила изключително тежко, доколкото е настъпила малко след сключването на
брака, във вр. с критериите в ППВС №4/68г. и икономическата конюнктура в страната, вкл.
и с оглед възрастта на ищеца /42г./, съдът намира, че неправилно е определено обезщетение
в размер на 100 000лв. , което е занижено по размер и следва да бъде увеличено до 130 000
лв.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата
инстанции решението следва да бъде отменено в отхвърлителната част - за разликата над
100 000 лв. до 130 000 лв. с присъждане на допълнително още 30 000 лв. обезщетение, ведно
със законните последици. Поканата е депозирана на 17.01.2017г., от която датата
застрахователят е изпаднал в забава.
САС констатира, че няма жалба срещу решението в частта досежно началния момент
на дължимата законна лихва т.е. в тази част решението е влязло в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 30 000 лв. като жалбата е изцяло основателна.
Затова в полза на застрахователя не се дължат разноски за настоящата инстанция.
На основание чл.78 ал.1 ГПК застрахователят дължи в полза на жалбоподателя
направените разноски за въззивното производство, но такива няма направени.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на адв.М. дължимо адв.възнаграждение в размер на 1716 лв. с
вкл.20% ДДС върху обжалваемия интерес.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователят следва да довнесе д.т. по сметка на съда върху
увеличената част от иска т.е. 30 000 лв. или допълнително още 1200 лв. д.т.
Разноските, присъдени от първа инстанция, следва да бъдат преизчислени,
както следва:
6
На осн.чл.78 ал.1 ГПК в полза на ищеца са дължими разноски, които съгласно
приложения списък по чл.80 ГПК възлизат на 650 лв.
При условията на чл. 38 от ЗАдв., в полза на адв.М. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение, определено по Наредба № 1 от 2004г., върху сумата от общо 180 000
лв. за процесуално представителство пред първа инстанция, което възлиза на 5930 лв. плюс
20% ДДС или общо сумата от 7116 лв., вместо вече присъденото от 4530 лв. /с вкл. ДДС/.
Разноски в полза на застрахователя по компенсация не се дължат при този изход на
производството нито за първа, нито за въззивна инстанция.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1487/25.02.2020г., постановено по гр.д. № 15591/2017г. по
описа на СГС, ГО, 12 състав,в отхвърлителната му част за разликата над 100 000 лв. до 130
000 лв., д.т. и разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс” АД, София, бул.”Симеоновско шосе“
№ 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Е. Б. М. ЕГН ********** от с. ***, ул. *** **, общ. ***,
обл. *** чрез адв.В. Д. М., съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 159, вх. Б,
ет. 2. офис 9. тел.: +359 *********, разликата над присъдените общо 100 000 лв. /сто хиляди лева/ до
общо 130 000 лв./сто и тридесет хиляди лева/ или допълнително още 30 000 лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - следствие от смъртта на
съпругата му М. М.а /40г./, настъпила на 10.11.2016г. при ПТП, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 18.01.2017г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 650
лв./шестстотин и петдесет лева/ направени разноски пред първа инстанция, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс” АД, София, бул.”Симеоновско шосе“
№ 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв.В. Д. М., съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. Шести
септември № 159, вх. Б, ет. 2. офис 9. тел.: +359 *********, сумата от 1716 лв. /хиляда
седемстотин и шестнадесет лева/, дължимо адвокатско възнаграждение за явяване пред първа
инстанция, както и сумата от 7116 лв./седем хиляди сто и шестнадесет лева/ , дължимо
адвокатско възнаграждение за явяване пред въззивна инстанция, с вкл.20% ДДС, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователна компания Лев Инс” АД, София, бул.”Симеоновско шосе“
№ 67А, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА САС сумата от 1200 лв./хиляда и двеста лева/
представляваща дължима д.т., от заплащане на която ищецът е бил освободен на осн.чл.78 ал.6
ГПК, освен вече присъдените 6000 лв.
В необжалваната осъдителна част, както и в отхвърлителната досежно периода на
7
дължима лихва за времето от 10.11.2016г. до 30.11.2017г., решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8