№ 856
гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20251000500152 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл.258-273 от ГПК.
С решение № 260537 от 24.10.2024 г., постановено по гр. дело №
12120/2019 г. на СГС, 25 състав, ответницата Т. Х. Т. е осъдена да заплати на
ищеца П. В. З. на основание чл.30, ал.3 от Закона за арендата в земеделието
(ЗАЗ) сумата от 25 219.21 лева, представляваща обезщетение за вредите от
неизпълнение на задължението за връщане на земеделски земи, находящи се в
землището на община Перущица, с обща площ от 1 036.639 дка, описани в
договор за наем на земеделски земи с нотариално заверени подписи от
11.06.2014 г. и анекс №1 към него от 20.06.2014 г., дължимо след прекратяване
на договора за периода 01.10.2015 г. – 31.08.2016 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 17.09.2019 г. до окончателното плащане. Със същото
решение искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
29 387.90 лева, ведно с иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 8 800.05 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода от 04.10.2016 г. до 16.09.2019 г.
1
Недоволна от така постановеното решение в неговата осъдителна част е
останала ответницата Т., която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, на
съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че
претендираното от нея обезщетение се погасява с кратката три-годишна
давност, която в случая е изтекла. Излага и съображения, че след сключване на
договора е била лишена от ползването на процесните имоти, поради което е в
невъзможност да ги върне. В тази връзка сочи, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по категоричен начин
обстоятелството, че тя продължава да ползва имотите, напротив, това негово
твърдение било опровергано от събраните гласни доказателства. На последно
място, счита, че в производството не е било доказано нито намаляване, нито
евентуално пропуснато увеличаване на имуществото на ищеца. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и исковите
претенции - отхвърлени изцяло.
Въззиваемият П. В. З. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва
въззивната жалбата по съображения, изложени в депозирания писмен отговор.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Софийският Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК на събраните доказателства по делото и на
изложените от страните доводи и възражения, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗАЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от П. В. З. срещу Т.
Х. Т., съответно - за присъждане на сумата 29 387.90 лв. обезщетение за вреди
от неизпълнение на задължението за връщане на земеделски земи, находящи
се в землището на община Перущица с обща площ от 1 036.639 дка, описани в
договор за аренда (наем) на земеделски земи, както и за заплащане на сумата
8 800.05 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
04.10.2016 г. до 16.09.2019 г.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства се установява, че на 11.06.2014 г. страните по делото
са сключили договор, именован като такъв „за наем“, с нотариална заверка на
подписите и надлежно вписан в службата по вписванията, по силата на който
ищецът З. е предоставил на ответницата Т. за временно и възмездно ползване
земеделски земи в землището на община Перущица с обща площ от 1 147.441
дка, съставляващи общо 166 поземлени имота, подробно описани в договора и
в Анекс № 1 от 20.06.2014 г. към него, за срок от шест стопански години,
считано от 01.10.2013 г. Съгласно чл. 20, изр. последно от договора, Т. е била
въведена във владение на имотите, считано от 01.10.12013 г.
С анекс № 2 от 19.08.2014 г., вписан в Службата по вписванията на
08.09.2014 г., договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните за част
от земеделските земи, с обща площ от 110.802 дка, и така площта на
2
предоставените за ползване земеделски земи е била редуцирана до 1 036.639
дка.
Не се спори и че договорът в останалата му действаща част е развален на
24.04.2015 г. от ищеца, с връчване на нотариална покана на ответницата под
акт 54, том II, рег. № 2810/01.04.2015 г. на нотариус В. М.. Вписването на
прекратяването на договора е от 31.08.2016 г.
Пред първоинстанционния съд е изслушано и прието заключение на
допуснатата съдебно-икономическа експертиза относно размера на средните
наемни /арендни цени на декар в землището на с гр. Перущица за периода от
01.10.2025 г. до 31.08.2016 г., както и за размера на законната лихва върху
сумата от 29 387.90 лв. и върху сумата от 25 220.16 лв.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че през 2014 г. след
сключването на договора ответницата „проверила“ имотите и заварила
процесните земи засети с пшеница от трето за спора лице С. Ш.. Подала три
сигнала в полицията, но не постигнала никакъв резултат. След това провела
разговори с ищеца относно това, че земите са засети и се обработват от
другиго, но той й казал „да се оправя както намери за добре“. През следващата
2015 г. година земите отново били засети и обработвани от трети лица, едно от
които било „Момчил-Момчи“ ЕООД. Ответницата пак ходила при ищеца,
където спорили, карали се и накрая той я изгонил. Според свидетеля, въпреки
усилията на ответницата, тя не била допусната от третите лица да ползва
земите. Тъй като не могла да започне дейността, тя не могла да вземе и
субсидията от държавата.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна, че страните са били обвързани от валидно възникнало облигационно
отношение по двустранен, възмезден и формален договор за аренда на
земеделска земя, именован от тях като „договор за наем“, по силата на който
ищецът в качеството си на арендодател е предоставил ползването на
собствениците си земеделски земи в землището на гр. Перущица, срещу
насрещно поетото задължение на ответницата като арендатор да заплаща
уговорената цена в размерите и сроковете, посочени в договора. С
прекратяването на договора за арендатора е отпаднало правото да държи
земите и съответно – е възникнало задължението да ги върне на арендодателя
– чл. 30, ал. 1 от ЗАЗ. Съгласно чл. 30, ал. 3 от с.з., ако арендаторът не стори
това, арендодателят има право на обезщетение за претърпените вреди и
пропуснатите ползи за времето на задържането. В случая претенцията на
ищеца за обезщетение се съизмерява с онова, което би получил за исковия
период от 01.10.2015 г. до 31.08.2016 г., ако си бе върнал земите и ги бе отдал
под аренда. Главният спорен по делото въпрос се свежда до това, били ли са
процесните земи в държане на ответницата през посочения период, както се
твърди от ищеца, или те са били ползвани, засаждани, обработвани и
охранявани от трети за спора лица, както се възразява от нея.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна
3
да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения. В
противен случай съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил
се и правните му последици – за ненастъпили. Тъй като ищецът твърди, че
след прекратяването на договора ответницата е продължила да ползва
имотите му, вкл. за процесния период, то именно той е страната, която следва
да докаже това обстоятелство, както правилно е приел и
първоинстанционният съд, който е възложил в негова доказателствена тежест
да установи същото чрез провеждане на пълно и главно доказване с проекта за
доклад, инкорпориран в определение №263588 от 26.05.2022 г., с
окончателния доклад от съдебно заседание, проведено на 20.10.2022 г., както и
с протоколно определение от заседанието, проведено на 06.04.2023 г.
Действително, когато един наемен или аренден договор установява, че
ползването, респ. държането на предмета по него е било предадено, в тежест
на насрещната страна е да докаже, че е изпълнила задължението си да го
върне след прекъсване на облигационната обвързаност. Когато, обаче,
предоставянето на ползването и прекратяването на облигационната връзка е
опосредено от други факти относно упражняваната фактическа власт върху
имотите, в тежест на наемодателя или арендодателя е да докаже, че именно
наемателят или арендаторът е продължил да ползва имота, лично или чрез
другиго.
В конкретния случай предаването на процесните земеделски земи е било
осъществено, считано от 01.10.2013 г., тъй като чл. 20, изречение последно от
сключения между страните договор от 11.06.2014 г. изрично удостоверява това
обстоятелство. По този въпрос страните са обвързани и с установителното
действие на силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. дело №
11094/2017 г. на СГС. Това решение, обаче, установява и постановява
единствено, че ответницата дължи арендно плащане за предходен период (за
втората стопанска година от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г.), но е неотносимо за
следващи периоди, които не са обхванати от него. Аналогично, неотносими
към настоящия спор са и доказателствата, събрани в този предходен процес
между същите страни, които касаят период, различен от процеснсия. След
като земите са били предадени, от показанията на разпитания свидетел се
установява, че в периода 2015 г. – 2016 г. ответницата не е ползвала
процесните земеделски земи, които са били засети и ползвани от други
земеделски производители, които не са я допуснали до тях. Съдът кредитира
показанията на свидетеля Т. в тази им част (които цени при съобразяване на
евентуалната му заинтересованост като брат на съпруга на ответницата), тъй
като същите са последователни, ясни, точни и кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото. По-специално, съдът взе предвид на
първо място справката с изх. № РД-12-02-428-1/13.03.2024 г., издадена от
Министерство на земеделието и храните, Областна дирекция „Земеделие“ –
Пловдив, Общинска служба земеделие – Стамболийски (л. 335–341), която
сочи, че за периода от 01.10.2015 г. до 31.08.2016 г. не са регистрирани
договори за наем или аренда между П. В. З. и Т. Х. К. (Т.). На следващо място,
4
съдът съобрази и писмото на ОСЗ-Стамболийски към ОДЗ-Пловдив до кмета
на гр. Перущица (на л. 121 от делото), в което са изброени лицата, подали
заявление за подпомагане при обработването на земите на ищеца З. в
землището на града, сред които са „Момчил-Момчи“ ЕООД и „Шумански“
ООД, но не и ответницата. Тези данни, съпоставени с показанията на
свидетеля, че в периода 2015–2016 г. ответницата не е ползвала процесните
земеделски земи, които били засети и ползвани от други земеделски
производители, обуславят извода за успешно проведено насрещно доказване
от страна на въззивницата на главното й възражение, че не е в състояние да
върне земите, тъй като не тя ги владее. След като по делото е установен
фактът, че арендаторката е била лишена от ползването на земеделските земи, в
тежест на ищеца е да докаже, че фактическата власт върху тях отново е била
установена и задържана от нея. Такива доказателства по делото лисват. Ето
защо и в приложение на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в процеса, настоящият въззивен състав приема, че
искът за присъждане на обезщетение за вредите от неизпълнение на
задължението на арендатора да върне процесните земеделски имоти, се явява
неоснователен като недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
След като не се установява в рамките на настоящия процес вземането на
ищеца за заплащане на обезщетение да е възникнало, безпредметно е да бъде
обсъждано евентуалното му погасяване по давност, предвид, че на погасяване
по давност подлежат само съществуващи вземания.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат. Ето защо,
обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него искът по чл. 30,
ал. 3 от ЗАЗ - отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото на въззивницата Т. следва да бъдат присъдени
направените съдебни разноски, които за въззивната инстанция възлизат на
504.38 лв., заплатена държавна такса. Разноски за първата съдебна инстанция
не се претендират от ответницата, поради което и такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260537 от 24.10.2024 г., постановено по гр. д. №
12120/2019 г. на СГС, 25 състав, В ЧАСТТА, в която ответницата Т. Х. Т. е
осъдена на основание чл.30, ал.3 от ЗАЗ да заплати на ищеца П. В. З. сумата
от 25 219.21 лева, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
задължението за връщане на земеделски земи, находящи се в землището на
община Перущица, с обща площ от 1 036.639 дка, описани в договор за аренда
(наем) на земеделски земи в землището на община Перущица с нотариално
заверени подписи от 11.06.2014 г. и анекс №1 към него от 20.06.2014 г., без
земите, описани в анекс №2 от 19.08.2014 г. към договора, дължима след
5
прекратяване на договора за периода 01.10.2015 г. до 31.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 17.09.2019 г. до окончателното плащане,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. З. с ЕГН-**********, с адрес: ******,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, чрез адв. Ч. и адв.
М., против Т. Х. Т. с ЕГН-**********, с адрес: ******, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 84-86, ет.8, офис 43, чрез адв. Т., иск с
правно основание чл.30, ал.3 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 219.21 лева,
представляваща обезщетение за вредите от неизпълнение на задължението за
връщане на земеделски земи, находящи се в землището на община Перущица,
с обща площ от 1 036.639 дка, описани в договор за аренда (наем) на
земеделски земи в землището на община Перущица с нотариално заверени
подписи от 11.06.2014 г. и анекс №1 към него от 20.06.2014 г., без земите
описани в анекс №2 от 19.08.2014 г. към договора, дължима след прекратяване
на договора за периода от 01.10.2015 г. до 31.08.2016 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от 17.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П. В. З. с ЕГН-**********, с адрес: ******, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 3, чрез адв. Ч. и адв. М., да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на Т. Х. Т. с ЕГН-**********, с адрес: ******,
със съдебен адрес: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 84-86, ет.8, офис 43,
чрез адв. Т., разноски по делото в размер на 504.38 лв.
В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6