Присъда по дело №191/2023 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: 12
Дата: 22 ноември 2023 г. (в сила от 8 декември 2023 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20231310200191
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юли 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 12
гр. Белоградчик, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Кайтазка
СъдебниВАНЯ Т. И.А

заседатели:ИВАЙЛО М. И.
при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова
като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Наказателно дело от общ
характер № 20231310200191 по описа за 2023 година
в присъствието на прокурора Г. Светославов,
въз основа на закона и данните по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. Р. П. - роден на 01.08.2003 г. в гр. В., обл. В.,
живущ в с. Г.Л., обл. В., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, не осъждан, безработен, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това,
че на 08.09.2021г. в с. Г. Л., общ. Ч., обл. В., на ул. „П.“ № ..., отнел от
владението на собственика И. Л. М. от с. с., движими вещи на обща стойност
447,60 лв., без негово съгласие, с намерението противозаконно да го присвои,
поради което и на основание чл.194 ал.1 НК във вр. чл.36 и чл.58А ал.1 НК
вр. чл.373 ал.2 НПК вр. чл.372 ал.4 от НПК го ОСЪЖДА на "лишаване от
свобода", за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, като на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА
изпълнението на така определеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
1
ОСЪЖДА подсъдимия П. Р. П. /с посочена самоличност/ да заплати на И.
Л. М. от с. Г. Л., обл. В., ул. ”П. ” № ..., с ЕГН **********, на основание чл.45
от ЗЗД сумата 447,60 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2021 г. до
заплащането на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ, на осн. чл.45 от ЗЗД, предявения граждански иск от И. Л.
М. от с. Г. Л., обл. В., ул. ”П. ” № ..., с ЕГН **********, срещу подсъдимия П.
Р. П. /с посочена самоличност/, в размер на 500,00 лв. – претенция за
причинени с деянието неимуществени вреди, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА подсъдимия П. Р. П. /с посочена самоличност/, да заплати: по
сметка на ОД-МВР-Видин - направените по делото разноски за вещи лица в
хода да досъдебното производство в размер на общо 742,95 лева, по сметка
на РС – Белоградчик - дължимата такса върху уважената гражданска
претенция – в размер на 50,00 лв., както и по сметка на частният обвинител
и граждански ищец И. Л. М. от с. Г. Л., обл. В.н, ул. ”П. ” № ..., с ЕГН
********** – направените разноски от последния по делото – в размер на
450,00 лв., изплатено възнаграждение на адвокат.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ОС-Видин.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда № 12/22.11.2023 г. по НОХ дело № 191/2023 г.
по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимия П. Р. П., живущ в от с. Г.Л., обл. В., е повдигнато
обвинение затова, че на 08.09.2021 г. в с. Г.Л., общ. Ч., обл. В., на ул. „П.“ №
..., отнел от владението на собственика И. Л. М. от с. Г.Л., без негово
съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои следните движими
вещи: 100 л. дизелово гориво, на стойност 230,00 лв., 1 бр. въже за стартер на
косачка марка „БЧС“, на стойност 9,60 лв., 30 бр. ключове тип „звезди“,
„лули“ и „гаечни“ – 180,00 лв. и радио касетофон на стойност 28,00 лв., като
общата стойност на отнетите вещи е 447,60 лв. - престъпление по чл.194 ал.1
от НК.
Пострадалият от престъплението И. М. е конституиран в качеството на
частен обвинител и граждански ищец.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, предявеният
от М. срещу подсъдимия, граждански иск за обезщетение за имуществени
вреди в размер на 447,60 лв., причинени с престъплението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 08.09.2021 г. до заплащането на
вредите.
Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес, и
предявеният от М. срещу подсъдимия граждански иск за обезщетение за не
имуществени вреди в размер на 500,00 лв., причинени с престъплението.
В хода на съдебното производство, ищецът поддържа исковете си и
моли съда да ги уважи в предявения размер - двата.
В с. з. по искане на подсъдимия и защитникът му, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от
НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано
по безспорен начин и пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" в диапазона на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК – от
1 до 8 год. , но съобразно условията на съкратеното съдебно производство –
да се редуцира то на осн. чл.58А ал.1 от НК, след което да се приложи и чл.66
от НК. Твърди се наличието на смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства – самопризнания, възстановена щета от деянието и размера на
същата – под една МРЗ. По гражданските искове – не взема становище.
Частният обвинител и гр. ищец, чрез процесуалният си представител,
пледира също доказаност на престъплението, но отрича на първо място
смекчаващи вината обстоятелства – размера на имуществените вреди не
определял ниска обществена опасност, вкл. и опитите да се възстанови
вредата на пострадалия. Имало доказателства за последващи противоправни
прояви на подсъдимия, със подобен предмет, спрямо пострадалия. Излага се,
че квалификацията на деянието по настоящето дело е неправилно определена,
1
като по-ниско наказуемо деяние, налице били и допълнителни елементи от
състава на деянието – технически средства са ползвани, специални умения и
съучастие, които не са били взети предвид от разследващия орган и
прокурора при повдигане на обвинението. Относно гражданските искове – не
се отрича липсата на доказателства за единия иск – за неимуществени вреди,
но за другия – имуществената претенция – се пледира присъждане на
търсената сума, която съответствала на оценката на вещото лице по делото,
ведно с лихвите и направените деловодни разноски.
Подсъдимият Пл. П., предвид допуснатото предварително изслушване,
прави пълни самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и се признава се за виновен.
Защитникът на подсъдимия, излага аргументи за наказание в по-нисък
размер – чистото съдебно минало на извършителя, ниската стойност на
имуществените вреди, направения опит те да се възстановят, младата възраст
на извършителя – скоро навършил 18 год., и с оглед всичко това – сочи
определен размер наказание „лишаване от свобода“, което смята за
справедливо да бъде опредено от съда – 9 месеца. Естествено, след редукция
на същото по реда на чл.58 А от НК – то да се намали на 6 месеца, и счита
също така, че следва да се приложи чл.66 от НК. Относно гражданския иск за
неимуществени вреди – не взема становище. Относно иска за имуществени
вреди – смята, че съдът не следва да го уважава, след като пострадалият е
отказал да приеме изплатения му паричен превод в размер на вредите.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на
чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с. з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Подс. П. Р. П. е роден на ............ г. в гр. В., обл. В., живее в с. Г.Л., обл.
В., българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не
осъждан, не работи, ЕГН му е **********.
Подсъд. П. Р.о П. живеел към м.09.2021 г. в село Г.Л.. Нямал трудова
заетост.
Вечерта на 07.09.2021 г., към 22:00 ч., П. със свой приятел - св. Д. Н. си
купили бира от местен магазин в селото и се почерпили с нея – изпили я. След
това решили да се разходят из селото. Движейки се по улици в селото, вече
след полунощ, стигнали до къщата на И. М.. П. знаел, че М. има трактор,
който стои паркиран на улицата и решил да го запали /стартира/ и да отиде с
него до село А. при свой роднина. Тракторът бил отключен и подсъдимият се
пробвал да го запали, но не успял. Тогава решил да източи гориво от МПС и
да го продаде. Намерил пластмасови шишета и източил 100 литра дизелово
гориво.
Недалеч от трактора, бил паркиран и лекия автомобил на М.. П. успял
2
да го отвори и изтръгнал радиокасетофона от таблото на колата. Докато
правел това обаче, от къщата се показал самия Ил. М., който видял, че някой
има в колата му и се развикал. П. веднага се отдалечил, бягайки, придружен
от свидетеля Николаев, като всеки един от тях взел по две бутилки от
източеното гориво. Затова и не тичали бързо и се наложило да оставят по
пътя си бутилките.
По улицата тогава видели и една косачка, от която отново П. взел
стартера и едно сандъче с инструменти - 30 броя ключове, тип „звезди",
„лули" и „гаечни" .
Чувайки шум около дома си през нощта, свидетелят М. бил излязъл от
къщата си и така видял до автомобила си 3 бутилки от 11 литра с дизелово
гориво и един счупен радиокасетофон. По-късно след като сигнализирал в
полицията, открил до трактора си още една бутилка от 7 литра с гориво,
установил и липсата на инструменти от косачката , както и стартера й.
В хода на разследването по досъдебното производство е проведена
комплексна съдебно психиатрична и съдебно психологична експертиза на П.
П., заключението по която сочи, че загубата на слух от раждането и
нарушаването на говора в освидетелствания, не са довели до отклонения в
поведението му. Също - той не страда от психично заболяване или умствена
изостаналост, и е разбирал свойството и значението на действията си по време
на престъплението, и е бил в състояние да ръководи постъпките си.
Психическото му състояние му е позволявало да предвиди последствията от
своите действия.
Заключението по проведената пак по ДП съдебно-оценъчна експертиза,
сочи че стойността на вещите, предмет на деянието е общо 477,60 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз
основа: самопризнанието на подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НК,
приетите по делото писмени доказателства, събрани в хода на проведеното
ДП № 350/2021 г. на РУ-Белоградчик и допълнително събраните в съдебното
производство такива – досежно пощенски паричен превод и връщането му на
подателя.
От така посочените доказателства, според съда се доказа авторството на
деянието и вината на подсъдимия.
От правна страна:
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че
подс. П. Р. П. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.194 ал.1 от НК.
От обективна страна – На 08.09.2021 г. в с. Г.Л., общ. Ч., обл. В., на
ул. „П.“ № ..., отнел от владението на собственика им И. Л. М. от с. Г.Л., без
негово съгласие, следните движими вещи: 100 л. дизелово гориво, на
стойност 230,00 лв., 1 бр. въже за стартер на косачка марка „БЧС“, на
стойност 9,60 лв., 30 бр. ключове тип „звезди“, „лули“ и „гаечни“ – 180,00 лв.
и радио касетофон на стойност 28,00 лв., като общата стойност на отнетите
вещи е 447,60 лв.
3
От субективна страна – подс. П. е действал при условията на пряк
умисъл, като е съзнавал, че отнема вещи, които са чужди – знаел е дори чии
са, съзнавал е, че отнемането не е въз основа на закона / не е имал
разрешението, нито друг повод да ги взима/ и е имал намерение да ги
присвои и да се разпореди с тях като със свои, като е понесъл със себе си
откраднатите вещи, и изоставил след това същите на различни места.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на своето деяние,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него и е
искал настъпването им.
Съдът намира, че причините за извършване на престъплението са
ниското правно съзнание на подсъдимия и желанието му да се
облагодетелства по неправомерен начин, без полагане на труд, а вероятно и
употребения алкохол, което не извинява поведението му.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс. Пл. П. престъпление е предвидено наказание
"лишаване от свобода" за срок до осем години, без да е предвиден специален
минимум.
Предвид това и провеждането на съдебното следствие при условията на
съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът въз основа на
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен да определи наказанието в условията на чл.58А
ал.1 или ал.4 от НК.
Съдът съгл. чл.58А ал.1 НК, определи първоначално наказанието на
подсъдимия в рамките на предвиденото по чл.194 ал.1 НК и счете, че
следващото се такова на същия, предвид чистото съдебно минало от една
страна, невисоката стойност на имуществената щета / към м.09.2021 г.
преценявайки я – като под МРЗ за страната тогава – 650,00 лв./, но пък и не
възстановяването на вредите от друга, е “лишаване от свобода” в размер на
една година. След изпълнение условието на чл.58 а ал.1 НК – така
определеното наказание следва да се редуцира с една трета, като става : осем
месеца “лишаване от свобода”.
Съдът не намери основание да приложи разпоредбите на чл.58а ал.4 НК
вр. чл.55 ал.1 т.2 б. ”б” НК в случая. Т.е. не се установиха изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се прилагат
специалните хипотези на чл.55 НК, с оглед на които и най-лекото, предвидено
в закона наказание да се явява несъразмерно тежко на извършеното от
подсъдимия и на личността му.
При това положение, наказанието следва да се определи именно по
правилата на чл.58А ал.1 от НК, и съдът наложи на подс. Пл. П. именно
определеното по този ред наказание – “лишаване от свобода” за срок от
осем месеца.
За подс. П. обаче, са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане изтърпяването на наложеното наказание "лишаване от свобода". Той
не е осъждан досега / респ. към момента на деянието/ за престъпление от общ
4
характер, нито друго въобще, наложеното му наказание е за срок до три
години, поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и
за поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на
наложеното наказание. Предвид изложеното, съдът счете, че изпитателния
срок следва да бъде определен в минималния размер, съобразно рамките на
закона - три години.
По гражданските искове:
1./След като призна за виновна подс. П. по повдигнатото му обвинение,
съдът намери, че предявеният срещу него от пострадалия И. М. граждански
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – претенция за нанесени с деянието по
делото имуществени вреди - е доказан по основание и размер – 477,60 лв.
Предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства –
самопризнания на подсъдимия, показания на свидетелите в хода на ДП и най-
вече заключението на вещото лице, оценило вещите, предмет на кражбата,
съдът приема за установено, че стойността на инкриминираните вещи отнети
от пострадалия е именно 477,60 лв. и претенцията на същия за обезщетение в
претендирания такъв размер е основателен. Съдът прие, че към момента на
постановяване на присъдата няма направено възстановяване на имуществени
вреди по случая. Въпреки извършвания през. м.08.2023 г. паричен превод от
страна на подсъдимия – чрез „Български пощи“ ЕАД, към пострадалия,
последният не е получил сумата по превода, поради което и тя е върната на
изпращача й. Това се установява безспорно от писмената информация, която
съдът изрично изиска от оператора на пощенски услуги. Няма други
доказателства за заплатено обезщетение към пострадалия. Поради
изложеното, съдът уважи претенцията на гражданския ищец И. Л. М., като
осъди подс. П. Р . П. да заплати на същия претендираната сума – а именно
477,60 лв. – обезщетение на нанесени с престъплението имуществени
вреди. Сумата на следващо място, се дължи ведно със законната лихва
по нея – считано от датата на деянието – 08.09.2021 г., до окончателното
заплащане на така присъденото обезщетение от съда.
2./След като призна за виновен подс. П. по повдигнатото му обвинение,
съдът намери, че предявеният срещу него обаче, от пострадалия И. М.
граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД – претенция за нанесени с
престъплението неимуществени вреди, остана не доказан по основание и
размер /500,00 лв./ Предвид събраните по делото гласни и писмени
доказателства като цяло, установяващи вина и авторство към престъпление
спрямо подсъдимия, съдът не откри такива, които да доказват претърпени от
пострадалия неимуществени вреди, поради което и приема за установено, че
претенцията на същия за обезщетение на този вид вреди, в размер на 500,00
лв. конкретно потърсени, е неоснователна. По посочените мотиви -
неоснователност, съдът отхвърли тази претенцията на гражданския
ищец И. Л. М..
По разноските и таксите:
5
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият П. Р. П. да
заплати: по сметка на ОД-МВР-В. направените по делото разноски в размер
на 742,95 лева /разноски за вещи лица на досъдебното производство/, по
сметка на РС-Белоградчик - 50,00 лв.- държавна такса върху уважената
гражданска претенция, както и по сметка на частния обвинител, той и
граждански ищец – 450,00 лв. – направените то последния разноски по
делото – заплатен възнаграждение на адвокат.
Воден от изложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни