Р Е Ш Е Н И Е
20.08.2021 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
IV Н.О.
Районен съд – Дупница състав
4 август 2021
на Година
Мая Гиздова
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Н А Х 198 2021
дело № по описа за година.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Р.М. с ЕГН:**********,*** ,Общежитие „Строител”№1,ап.407, обжалва Наказателно постановление № 19-0348-000158 от 11.03.2019г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което му е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП.
Прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното наказателно постановление, като моли да бъде отменено.В съдебно заседание,жалбоподателят не се явява лично,и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище, по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 04.03.2019г., около 11.10 часа, жалбоподателаят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Поло”, с рег.№А8324ММ,в гр.Дупница,ул.”Цар Освободител”в посока ул.”Орлинска”,като автомобила е собственост на с ЕГН:**********, и след направена справка в ОДЧ, било установено, че автомобила е с прекратена регистрация та основание чл.-143,ал.15 от ЗДвП,
За констатираното нарушение на жалбоподателят бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №158,от 04.03.2019г.,лично връчен на
нарушителя срещу подпис, и подписан от него без възражения.Така съставеният акт
за установяване на административно нарушение послужил за издаване на
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебно следствие са събрани гласни доказателства, чрез показанията на свидетел-Й.М.К.,очевидец на нарушението,който при разпита си е заявил, че потвърждава констатациите в АУАН.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел-,тъй като същите са обективни,логични и без противоречиви.
Горната фактическа обстановка се доказа по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на така
установеното, съдът счита че жалбата е основателна, поради което следва да бъде
отменено наказателното постановление. Съображенията за това са следните:
Извършвайки служебна проверка за процесуалната
законосъобразност на НП и АУАН, съобразно правомощията си в настоящото
контролно производство, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения в производството по издаването му, нито такива разкриващи недостатъци
във формата и съдържанието, които да налагат неговата отмяна,поради което не се
споделят доводите на жалбоподателя в тази насока.
Същото е
издадено от компетентен орган, в съответствие с процесуалните правила на ЗАНН,
въз основа на законосъобразен АУАН, спазена е и установената за това форма и
ред, както и изискуеми реквизити, съгласно разпоредбата на чл.57 ЗАНН.
При издаването на Акта и НП
са спазени предвидените от разпоредбите на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН
срокове.
От своя
страна, АУАН по съдържанието си също, безспорно удовлетворява процесуалните
изисквания досежно неговото минимално съдържание, в съответствие с
императивното предписание на чл.42 ЗАНН.Като във всеки от актовете и е
обективирано с дължимата конкретика пълно, ясно и точно описание на
фактическото нарушение, предмет на повдигнатото административнонаказателно
обвинение, против жалбоподателя.
Напълно
идентична и съвпадаща правна квалификация е приел и АНО, като в проявление на
санкционната си власт в издаденото НП е посочил съответния осъществен
административнонаказателен –санкционен състав, чийто елементи се субсумират с
неизпълнението на предписаните от закона задължения, считайки ги за
осъществени, на което основание и е наложил предвидените административни
наказания.
Налице е
пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и
да е съмнение за какво нарушение е наказан, от тук и не може да се приеме за
накърнено или ограничено правото му на защита. Поради това липсва допуснато
процесуално нарушение, досежно този реквизит от формата и минимално изискуемото
съдържание на АУАН, още повече предвид наличието на пълно съвпадение във
възприетата материалноправна квалификация на твърдяното нарушение, между АУАН и
НП.В тези фактически и правни рамки, в спазване на императивното предписание на
чл.57,ал.1,т.6 ЗАНН,вр.т.7 –относимо към НП, се е произнесъл и АНО подвеждайки
нарушението с неговите обективни елементи, под действието на приложимият за
същото санкционен -административнонаказателен състав, на основание който същото
подлежи на наказване, с който е завършил дейността по правното му
квалифициране, предпоставяща правна преценка, дължима в крайния заключителен
акт, ползващ се с правораздавателни характеристики.
Съгласно
разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП, действала към момента на извършване на
нарушението – по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. От своя страна,
разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП предвижда санкция за лице, което управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен и категоричен начин ,че на 04.03.2019г., около 11.10 часа, жалбоподателаят управлявал лек автомобил марка „Фолксваген Поло”, с рег.№А8324ММ,в гр.Дупница,ул.”Цар Освободител”в посока ул.”Орлинска”,като автомобила е собственост на с ЕГН:**********, и след направена справка в ОДЧ, било установено, че автомобила е с прекратена регистрация та основание чл.-143,ал.15 от ЗДвП.
Респективно,
към момента на управлението и проверката посоченият по-горе лек автомобил не
бил регистриран по съответния законов ред.В случая приложение намира
разпоредбата на чл. 143, ал.15 ЗДвП (в сила от 27.12.2017г.), съгласно,
която – служебното прекратяване на регистрацията настъпва автоматично, ако
новият собственик не изпълни задължението си в двумесечен срок да пререгистрира
автомобила.Прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не
по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо
контролните органи да информират собственика за прекратяването на
регистрацията (законът не им вменява и такова задължение).
От
изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от обективната страна
на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.В същото време обаче, за да
се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да
се управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани, е необходимо да са налице
и доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че
нарушителят е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от
него автомобил е с прекратена регистрация.Такива
доказателства в настоящото производство не бяха представени и не се
събраха.Напротив, става ясно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е било
собственост на друг и същото е било с поставени по съответния ред
регистрационни табели, издадени за същото.
В
конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
водачът-несобственик на съответното превозно средство няма как да узнае за
служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен за това.Липсата на
уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са
попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от
него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне
настъпването на тези последици.Липсата на субективна страна от състава на
нарушението по чл.175, ал.3 от ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя
несъставомерно поради липса на субективният елемент на визираното нарушение,
тъй като той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена
служебно и поради това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата,
отворени за обществено ползване.
При така
установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите
от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.Това
определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че
неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради
което, като материално незаконосъобразно, издаденото наказателно постановление
следва да се отмени.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. І-во от ЗАНН, Дупнишкият районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 19-0348-000158 от 11.03.2019г., издадено от Началника на РУ към ОДМВР Кюстендил,РУ Дупница,с което на Р.М. с ЕГН:**********,*** ,Общежитие „Строител”№1,ап.407,е наложено административно наказание на основание чл.175,ал.3,пр.1 от ЗДвП,”глоба”в размер на 200.00 лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП,като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд,Кюстендил в 14-ет дневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: