РЕШЕНИЕ
№ 2857
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330114752 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД и и чл. 8 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я.,
чрез процесуален представител: ****. М., против Л. О. И., ЕГН ********** гр. Пловдив,
******* за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 1 161,57 лв.
/хиляда сто шестдесет и един лева и 57 стотинки/ главница от 05.08.2019г. до 05.08.2019 г.,
ведно със законна лихва от 16.07.2021г. до изплащане на вземането, 291,18 лв. /двеста
деветдесет и един лева и 18 стотинки) договорна лихва от 04.09.2019г. до 28.10.2020 г.;
83,94 лв. /осемдесет и три лева и 94 стотинки/ мораторна лихва от 29.10.2020г. до 25.06.2021
г. Притендира разноски.
В исковата молба се сочи, че между „Вива кредит“ ООД и ответницата е сключен на
05.08.2019 г. договор за кредит № *****, за сума от 1300 лева. Същата е усвоена. ГЛП е
40,32%; ГПР-49,49 %. Дължи се такса за експресно разглеждане от 954,90 лв. Общия размер
на задължението е 2631,15 лв., платимо на 15 месечни вноски по 175,41 лв. Заплатена е сума
от 620 лв. Вземането е прехвърлено на ищеца на 02.11.2020 г. Уведомлението за това не е
връчено на длъжника. Вземането е притендирано по чл. 410 от ГПК –ч. г. д. 11808/21 г. на
ПРС. Постъпило е възражение по издадената заповед за изпълнение.
В срока за отговор се оспорва искът. Твърди се наличие на неравноправни клаузи и
нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
1
следното:
От приложението писмени доказателства-договор за кредит от 05.08.2019 г., е видно, че
между „Вива кредит“ ООД и ответника е постигнато споразумение за предоставяне на заем
с размер от 1300 лв. дължим на 15 месечни вноски от по 175,41 лв. ГЛП е 40,32 %, а ГПР-
49,49 %. В чл. 5 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя за представяне
на обезпечение на кредитора –поръчител, отговарящ на определени условия. Предвидено е
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в
размер от 636,60 лв. върху усвоената и непогасена главница. Съобразно чл. , ал. 3 се дължи
и такса за експресно разглеждане на кредита в размер от 954,90 лв.
От представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. ;
приложение от 02.11.2020 г. е видно, че между кредитора и ищеца е постигнато съгласие за
продажба на вземания, определени с премо-предавателен протокол. На 02.11.2020 г. е
предадено вземането към ответника в размер от 2822,75 лв.
От приложеното уведомление (лист 22 от делото) е видно, че до ответника е изготвено
уведомление от ищеца за извършената цесия.
От представената справка от „Вива кредит“ ООД (лист 66 от делото) е видно, че от
ответника в периода 04.09.2019-03.11.2019 г. е извършено плащане на суми по договора в
общ размер от 445 лв. , които са били разпределени за погасяване на дължима такса за
експресно разглеждане , неустойка, договорна лихва и главница.
От приложеното ч. г. д. 11808/21 г. на ПРС е видно, че ищеца е подал заявление по чл. 410
ГПК за притендираното вземане, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. Постъпило е в срок възражение от длъжника.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Поради постъпилото възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение по ч.
гр. дело № 11808/21 г. на ПРС е налице правен интерес от предявяване на настоящия
положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя –ищец
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД.
Доколкото ищеца обляга притенцията си в заповедното и настоящето производство, за
притежание на вземане от Л.И. на сключен договор за цесия между него и кредитора „Вива
кредит“ ООД, то той следва да установи наличието на всички факти от хипотезата на чл. 99
от ЗЗД пораждащи действие на прехвърлянето спрямо третото лице.
Тъй като договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице
/цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие
между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или
извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето.
Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на
договора за цесия между страните, /същото има значение за третите за договора лица,
какъвто е и длъжникът. По тази причина по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето
на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това.
2
Следователно за всички трети лица до момента на съобщаването носител на вземането
спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от
който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора.
Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен
длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката
на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши
съобщението до длъжника като негов пълномощник.
По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от страна на
цесионера „АКПЗ” ООД да е изготвено уведомление до ответника за извършеното
прехвърляне на задължението му по сключения между него и „Вива кредит“ ООД договор
от 01.12.2016 г.; приложение от 02.11.2020 г., но липсват доказателства установяващи
връчването на уведомлението на длъжника към момента на образуване на заповедното
производство. Същевременно на длъжника е връчено уведомление за цесия с исковата
молба, което сочи надлежното му уведомяване за прехвърлянето.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, съд намира за доказано
възникването на валидно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит
между „Вива кредит“ ООД и ответника, по който последния е усвоил заетата сума. Предвид
представената справка от заемодателя, се доказва, че са налице непогасени задължения по
договора за главница, договорна лихва, такса за експресно разглеждане и неустойка, както
и погасени такива. Тъй като се касае за правоотношение произтичащо от договор за
потребителски кредит следва да се извърши преценка за съответствието му с предписаното
от закона съдържание-посочено от ЗПК. В случая, при преценка съдържанието, съдът
установи несъответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, в която е поставено
изискването за посочване на лихвения процент по кредита и условията за прилагането му. В
договора е посочен ГЛП от 40,32 % без обаче да са посочени условията за прилагането му,
тъй като липсва уточнение на базата, въз основа на която се начислява лихвеният процент–
дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. По този начин не е
ясно как е разпределен лихвеният процент във времето-върху цялата дължима главница или
е съобразно поетапното й намаляване, а оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. В договора липсва
отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна
лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да може да се установи при какви
начини е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от
кредитодателя фиксиран размер от 40,42 %.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ето защо и предвид
констатираното от съда нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, следва да се
приеме договорът за потребителски кредит за недействителен на основание на чл. 22 от
3
ЗПК. Предвид установената недействителност на договора не се налага произнасяне от съда
по останалите възражения на ответника за недействителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, последица от недействителността е връщане само на
чистата стойност по кредита от потребителя, без лихви или други разходи. В случая е
недопустимо присъждането на неплатената главница, тъй като главницата се претендира
като дължима на действително договорно основание, а не на основание чл. 23 ЗПК като
дадена по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на
тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата
на основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Настоящото производство е по
реда на чл. 422 от ГПК, което е обусловено от издадената заповед за изпълнение и
отклоняването от предмета на делото би съставлявало процесуално нарушение, а е
недопустимо произнасянето от съда по непредявен иск.
Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се
присъждат поради липса на отправено искане и представени доказателества за сторени
такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С****, ул. „*********, представлявано
от И. Ц. К. и Я. Б. Я., чрез процесуален представител: ****. М., против Л. О. И., ЕГН
********** гр. П******, ***** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата от 1 161,57 лв. /хиляда сто шестдесет и един лева и 57 стотинки/ главница от
05.08.2019г. до 05.08.2019 г., ведно със законна лихва от 16.07.2021г. до изплащане на
вземането, 291,18 лв. /двеста деветдесет и един лева и 18 стотинки) договорна лихва от
04.09.2019г. до 28.10.2020 г.; 83,94 лв. /осемдесет и три лева и 94 стотинки/ мораторна лихва
от 29.10.2020г. до 25.06.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д.
11808/21 г.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
датата на връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4