Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр. Добрич, 21.10.2019 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

При участието на секретаря: К.М.

Разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 5224/2018 г.,  по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, представлявана от адвокат  ***, с която срещу „***” АД, ***, е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от сумата от 589,37 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, съгласно издадената фактура № *** от 12.12.2018г., представляваща стойността на едностранно преизчисленото количество електроенергия за периода от 23.08.2017 г. до 20.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, с клиентски № *** и абонатен № ***.

Според изложените в исковата молба твърдения ищецът е потребител на ел. енергия по договор за доставка за имот, находящ се на описания по-горе административен адрес. За периода от 23.08.2017 г. до 20.11.2017 г. за посочения обект е начислена като консумирана ел. енергия на стойност 589,37 лв., поради неточно измерване и/или неизмерване на потребената ел. енергия, поради което и на основание чл. 50 от ПИКЕЕ от ответното дружество е коригирана сметката му за използвана електрическа енергия за посочения период. Ищецът сочи, че не е съгласен с направените от ответното дружество констатации, за които не е ясно как са установени; липсват доказателства, че начисленото количество електрическа енергия реално е доставена на абоната, респективно е потребена от него; лисват доказателства, че ответникът добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора да поддържа техническата изправност на средството за търговско измерване /СТИ/.

Сочи се също така, че в нито един момент ищецът, в качеството му на абонат, не е разполагал с възможността да въздейства или да манипулира показанията или отчитането на СТИ. Отрича се правото на ответника да осъществява едностранна корекция на използваното от абоната количества ел. енергия, дискриминиращо потребителя чрез господстващо положение в отношенията между страните.

След справка с книжата се установява, че в сроковете и по реда на чл. 131 от ГПК пълномощникът на „***” е депозирал писмен отговор, съгласно който предявеният иск е неоснователен и недоказан. Ответникът счита, че ищецът дължи процесната сума по извършената корекция на сметки по реда на чл. 50 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/. Сочи се, че по повод извършена проверка на средството за търговско измерване /СТИ/, монтирано в обекта на ищеца, за да отчита консумираната ел. енергия, е установено, че монтираният в обект на ищеца електромер е извън класа на точност и не отчита правилно потребената от абоната ел. енергия. Предвид на това, че при липса на средство за техническо измерване /СТИ/, заобикаляне на СТИ или „шунтиране” на СТИ не съществува технически способ за определяне на точното количество електрическа енергия, която абоната реално е потребил. Предвид на това, че в тези случаи по силата на ОУ на ДПЕЕ страните са договорели начина по който следва да се определи размера на дължимата сума за използваната, но неотчетена ел. енергия.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че *** е потребител с клиентски № *** и абонатен № ***, относно обект, находящ се на адрес: гр. ***, на електроенергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ – „Потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си”. В този смисъл ищецът има право да закупува ел. енергия, а ответникът да получи нейната цена, след отчитане на доставената му електрическа енергия посочения по-горе обект, където е монтиран електромер № ***, произведен през 2009  г.

На 20.11.2017 г. служители на *** извършили контролна проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ - посоченият по-горе електромер, за която проверка е съставен нарочен констативен протокол № *** от същата дата. При софтуерно четене на показанията на електромера е установена намеса в тарифната схема на електромера. Данните от електромера са били разчетени чрез преносима компютърна конфигурация, с инсталиран специален софтуер, с оглед вградените в СТИ защити срещу нерегламентиран достъп.

По делото е представен Констативен протокол № *** – гр. *** за извършена метрологична експертиза на средство за измерване се установява, че електромерът не съответства на метрологичните му характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, не съответства на техническите изисквания, тъй като е осъществен достъп до вътрешността на електромера – поставен е мост от проводник между входно/изходната клема, чужд за схемата.

Трето лице *** е изготвило Справка № *** от 10.12.2018 г., според което е установено количество неотчетена електрическа енергия 3 168 kWh. В тази връзка ответникът е издал фактура № *** от 12.12.2018г. на обща стойност 589,37 лв., със срок на плащане 27.12.2018 г.

С оглед изясняване фактическата обстановка по делото, по искане на ответника е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице, по която – ***, след запознаване с доказателствата по делото и извършени справки относно техническите данни и функционалните възможности на процесния електромер.

Процесният електромер *** с ид. № *** е произведен през 2012 г. и е преминал първоначална метрологична проверка през същата година - видно от сигнатурата на пломба ***, описана в *** г. на БИМ. За еднофазните електромери валидността на метрологичната проверка е шест години.

Вещото лице докладва, че в процесния случай е налице непълно измерване и видно от записите в Констативен протокол № *** г. по време на проверката е измерена консумация - т. е. не е възможно СТИ да е измерило цялата потребена ел. енергия за периода на корекция.

Налице са данни за неправомерно вмешателство върху процесното СТИ, като според Констативния протокол от метрологичната експертиза е установено, че е налице външна намеса в схемата на електромера - поставен е мост от проводник между входна и изходна клеми, като в тази връзка е налице неизмерване от СТИ на част (95%) от преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия.

Вещото лице докладва, че изчисленията в Справката за корекция са математически верни. Във фактура № ***/12.12.2018 г. са приложени цени на технологични разходи, мрежови услуги за битов клиент на краен снабдител, задължения към обществото (съгласно чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ), като изчисленията са верни, количеството енергия за плащане съответства на изчисленото в справката.

Според заключението периодът на корекция е определен в съответствие с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ, като е приложена максимално допустимата продължителност от 90 дни, като крайната дата 20.11.2017 г. е датата на установеното нарушение, а началната дата е получена според продължителноетта на периода.

Вещото лице приема, че в случая е налице СТИ с манипулирана измервателна схема, което не измерва цялата потребена от ищеца-абонат електроенергия за периода от извършването на вмешателството до демонтажа на СТИ, тъй като е налице нарушение на функционалноетта на измервателния уред, дължащо се на външно въздействие.

***  счита, че не може да се определи началния момент на неточното измерване, тъй като не е установено кога е отварян електромерът и е извършено вмешателството, а липсват данни за натрупани показания в скритите регистри (ТЗ и Т4).

При тази фактическа обстановка съдът приема за установено от правна страна следното:

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК и има за предмет установяване недължимостта на сумата от 589,37 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, съгласно издадената фактура № *** от 12.12.2018г., представляваща стойността на едностранно преизчисленото количество електроенергия за периода от 23.08.2017 г. до 20.11.2017 г. за обект, находящ се в гр. ***, с клиентски № *** и абонатен № ***, начислена по реда на чл. 50 от ПИКЕЕ.

Същият е процесуално допустим, доколкото правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сума се обуславя, доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на ответника сочената сума.

Нуждата на ищеца от защита, чрез предявения иск, се поражда от това, че към настоящия момент същият не разполага с друга правна възможност за правна защита, за да реши със сила на присъдено нещо възникналия с ответника гражданския спор относно дължимостта на процесното вземане, като обуславя неговия правен интерес от предявяването именно на отрицателния установителен иск. В този смисъл ищецът е легитимиран да претендира и установи недължимостта на посочената сума. Правният интерес от предявените искове се определя и с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

С оглед характера на иска в тежест на ответника е да докаже пораждащите спорното право факти, а в тежест на ищеца – да докаже твърдяните от него правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи и др. факти. В тежест на ответника е да докаже наличието на надлежно монтирано измерително устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията; констатираната неправомерна намеса в схемното решение на измервателната верига на електромера как влияе върху отчитането на потребената ел. енергия; датата на прекъсването; факта на неправомерната намеса върху измервателното устройство, както и фактическите обстоятелства, от които обосновава начина на извършените корекции съобразно цитираните Общи условия.

Отношенията между доставчика и потребителя на енергия, като търговска сделка, са уредени в чл. 91 и сл. от ЗЕ. Според чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, а според чл. 98б от с.з. потребителите на крайния снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени, при публично известни общи условия.

На основание чл. 83, ал. 2 от Закона за енергетиката  (след измененията от 17.07.2012 г.) законодателят е делегирал правото на ДКЕВР да създаде правила за уреждане на отношенията с абонатите в случаите на констатирани грешки и неточности при измерването на консумираната ел. енергия. Такива правила са приети по предложение на електроразпределителните дружества /ЕРД/ и се публикуват на интернет страницата на ЕРД и на ДКЕВР. В случая тези правила са приети – Правила за измерване на количеството електрическа енергия (Обн., ДВ, бр. 98/12.11.2013 г.), с които се регламентира възможността за едностранна корекция на сметките на потребителите.

С последните изменения на ЗЕ, извършването на корекция на сметките на абонатите е изрично уредено чрез препратките на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ към правилата на ДКЕВР и на чл. 98а от ЗЕ към Общите условия. По аргумент на чл. 98а от ЗЕ, в случаите на доказано неправомерно въздействие върху измервателните уреди на абоната за енерго-преносното предприятие се поражда възможността да предприеме действия по коригиране на сметката на абоната за минал период.

Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване процесната проверка – 20.11.2017 г. на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел. енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия.

В обсъждания случай е безспорно установено, че  не са констатирани механична повреда, деформация или неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на електромера – не е установена грешка при измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател, а се касае за намеса в софтуера на процесното СТИ, по невизуализирана и недостъпна за потребителя тарифа 1.8.3. Разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.

Съгласно разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. Фактическият състав на чл. 50 от ПИКЕЕ предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика. Процесният електромер не е от типа „***”, при който данните от преноса да се записват директно в информационните масиви на дружеството, нито пък по делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите от който да са различни от тези на електромера, поради което правилото на чл. 50 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответника, не може да бъде приложено, тъй като на практика потребителят е лишен от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно възможността по чл. 10 от ПИКЕЕ.

От анализа на доказателствата по делото – писмени и гласни и заключението на вещото лице, настоящият състав приема, че не са налице елементите на фактически състав на чл. 50 от ПИКЕЕ. Потребителят е битов абонат и на това основание електромерът му е бил параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете основни тарифи - 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и данните при ответника, по които са начислявани месечните цени на ищеца. Не е установено по делото ищецът, в качеството му на абонат, да е подавал заявление за промяна на параметризацията на електромера му чрез отчет по трета тарифа /1.8.3 за върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея при условията на чл. 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ. Не са представени доказателства на следващо място, установяващи, че при монтирането на електромера на адреса на потребление на абоната, показанията в тарифа 1.8.3 са били нулеви именно поради факта, че същите не са визуализирани на дисплея на СТИ. При липса на категорични доказателства за данните относно параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, не може да се направи извод, че установеното при контролната и експертната проверка в БИМ количество ел.енергия в регистър, който не е заявен за търговски отчет е несъответствие по смисъла на чл. 50 от ПИКЕЕ, нито, че е реално потребен от абоната.  

От данните по делото може да се направи извода, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10 от ПИКЕЕ, задължаваща дружеството – доставчик да осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия, възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, тъй като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, което обективно възпрепятства възможността на абоната за контрол на показанията.

За да се ангажира отговорността на потребителя за корекция на сметката му за потребена електрическа енергия, доставчикът следва да установи по безспорен и категоричен начин, че е спазил установения ред (съобразно разпоредбите на ПИКЕЕ). На следващо място остава неустановен момента, в който е извършена софтуерната намеса в процесното СТИ, в резултат на чий действия, за какъв период е натрупано това количество ел. енергия и в кой часови пояс е натрупано, което е от значение съобразно основният принцип, залегнал в облигационните отношения, да се заплаща за реално получена стока/услуга.

Не се спори по делото, че липсват данни в кой часови диапазон са действително консумирани натрупаните в скрития регистър показатели, доказателства за тарифната група, по която евентуално са консумирани натрупаните в скрития регистър количества, т.е. дали е в часовете за върхова енергия, както и дали изобщо потреблението е било осъществявано от абоната и в посочения в справката по чл. 50 от ПИКЕЕ времеви период. Следва да се отбележи, че не е налице информация относно момента и авторството на извършената софтуерна намеса в програмата за параметризация, която е от съществено значение за осъществяване на процеса на пълно и главно доказване от страна на ответника, че процесната сума му се дължи. Предявеният иск като  основателен и доказан следва да бъде уважен.

В тази насока е и константната практика на Добричкия окръжен съд – решение № 104/16.05.2018 г. по в. гр. дело № 58/2018 г., решение № 158/04.07.2018 г. по в. гр. дело № 235/2018 г., решение № 193/12.10.2018 г. по в. гр. дело № 308/2018 г., решение № 162/01.07.2019 г. по в. гр. дело № 314/2019 г., решение № 170/04.07.2019 г. по в. гр. дело № 312/2019 г., решение № 171/04.07.2019 г. по в. гр. дело № 357/2019 г. и решение № 178/08.07.2019 г. по в. гр. дело № 345/2019 г.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на сторените от него разноски в размер на 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, от която: 50 лв. – платена държавна такса,   50 лв. – платен депозит за вещо лице, и 350 лв. – възнаграждение за упълномощения адвокат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на *** с ЕГН *** ***, в качеството на потребител с клиентски № *** и абонатен № ***, за обект, находящ се на адрес: гр. ***, НЕ ДЪЛЖИ сумата от 589,37 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/, съгласно издадената фактура № *** от 12.12.2018 г., представляваща стойността на едностранно преизчисленото количество електроенергия за периода от 23.08.2017 г. до 20.11.2017 г., по реда на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, като корекция на сметката на количеството потребена електрическа енергия в резултат на констатирано неточно измерване на същата за посочения по-горе обект на потребление.

ОСЪЖДА ***, да заплати на *** с ЕГН *** *** сумата от 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/, представляваща сторените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                          

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: