Присъда по дело №164/2024 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 46
Дата: 13 март 2024 г. (в сила от 29 март 2024 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20242230200164
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта

Съдържанието все още не е налично.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И


РП – С. е внесла обвинителен акт против подсъдимите Т.Г.К. И М.И.А.
за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3 и
5 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като
изслуша становището на защитниците им и на самите подсъдими и след като
установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371
т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – С. поддържа обвинението така, както е
предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да
наложи на двамата подсъдими наказание при условията на чл.54 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от три години, което след редукцията по
чл.58а от НК да остане в размер на две години и да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват, признават се за
виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от
НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признават изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не
се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват
фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и
също изразяват съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. По
вида и размера на наказанията молят съда да наложи на подзащитните им
наказание при условията на чл. 55 от НК.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. К. е бълг. гражданин, без образование, неженен, не работи,
осъждан.
Подс. А. е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, не работи,
осъждан.
Подсъдимите Т. К. и М. А. се познавали добре. Една вечер в периода от
27.11.2023 г. до 09.00 ч. на 29.11.2023 г. двамата били заедно и решили да
извършат кражба, за да си набавят пари за алкохол, цигари и храна. Тръгнали
към кв. „Стоян Заимов“ в гр. С., където се насочили към гаражи, намиращи се
зад бл. 88. Забелязали, че на един от гаражите ламарината в задната му част е
изгнила. Същият бил собственост на св. Т.Д.С.. Подс. М. А. с ръце хванал
ламарината в долния й край, дръпнал силно и тя се счупила.
През образувания отвор подсъдимите Т. К. и М. А. проникнали в
гаража. Осветили с фенерче от запалка и видели, че в гаража имало различни
1
машини. Двамата подсъдими взели от там двигател за лек автомобил, който
бил разглобен на две части, машина за косене на трева, машина за рязане на
дъски, машина за пробиване на рамки за кошери, машина за преобразуване на
ток. След като изнесли тези вещи, ги струпали встрани от гаража. След това с
една количка с щайга на нея, която носели, пренесли вещите на два пъти до
кв. „Надежда“ в гр. С..
На следващия ден сутринта подсъдимите Т. К. и М. А. занесли
разглобения двигател, машината за рязане на дъски, машината за пробиване
на рамки за кошери и машината за преобразуване на ток при св. И.Й.Й. и му
предложили да му ги продадат. Той ги попитал от къде имат тези вещи, а те
му отвърнали, че предишния ден разчиствали някаква вила и собствениците
им ги дали. Св. И.Й. се съгласил да ги купи и дал на подсъдимите сумата от
50 лева за вещите.
Подсъдимите Т. К. и М. А. занесли открадната от тях моторната коса до
фирма „Страбекс“ ЕООД, където предложили на управителя й св. В.С.Б. да му
я продадат. Казали му, че са я получили за почистването на някакво дворно
място. Той се съгласил да я купи и им дал сумата от 30 лева за нея.
На 29.11.2023 г. около 09.00 ч. св. Т.С. отишъл до гаража си и видял, че
в задната му част има отвор. След като огледал установил, че от гаража му
била извършена кражба на следните вещи - двигател за лек автомобил
„Хонда“ който бил разглобен на две части, моторна коса „Щил“, машина
щрайхмус „Девалт“, конвектор за преобразуване на напрежение, машина за
пробиване на дупки в рамки за кошери на стойка. Той сигнализирал в РУ - С.
и било започнато настоящото досъдебно производство.
По случая работили служители то РУ - С., които установили
извършителите на престъплението, а именно - подсъдимите Т. К. и М. А.,
както механизмът на извършването му. Двамата подсъдими посочили къде и
на кого са продали откраднатите вещи.
С протокол за доброволно предаване св. И.Й. предал останалите при
него колянов вал от двигателя за лек автомобил и една метална стойка от
машината за пробиване на дупки в рамки за кошери.
Моторната коса „Щил“ била предадена с протокол за доброволно
предаване от сина на св. В.Б. - Й.В.Б..
С разписка горепосочените предадени вещи били върнати на св. Т.С..
По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на
отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на
деянието възлиза на 2179 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на
2
досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален
ред, както и заключението на вещото лице.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите, дадени от тях в хода
на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи
към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признаха вината си,
заявиха, че са наясно, че това самопризнание ще се ползва при постановяване
на присъдата и изразиха съгласие да не се събират доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по
делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.5
от ПК, като за времето от 27.11.2023 г. до 09.00 ч. на 29.11.2023 г. в гр.С., в
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот - счупване на ламарина на гараж, след предварителен
сговор с М.И.А., извършил кражба на чужди движими вещи - двигател за лек
автомобил „Хонда“, моторна коса „Щил“, машина щрайхмус „Девалт“,
конвектор за преобразуване на напрежение, машина за пробиване на дупки в
рамки за кошери на стойка, всички вещи на обща стойност 2179 лева,
собственост на Т.Д.С. от гр. С., като деянието не представлява маловажен
случай.
От обективна страна, с действията си подсъдимите са реализирали
обективните признаци от състава на престъплението „кражба”, тъй като с
присвоително намерение са отнели горепосочените движими вещи, без
съгласието на собственика им, като са прекъснали досегашното владение
върху тях и са установили трайна фактическа власт върху същите.
Подсъдимите са засегнали обществените отношения, които осигуряват
нормални условия за упражняване правото на собственост върху движими
вещи.
Деянието, предмет на настоящото производство е извършено от двамата
подсъдими след предварителен сговор.
И двамата подсъдими са извършили престъплението в условията на
опасен рецидив.
Подсъдимият Т.Г.К. е многократно осъждан преди извършване на
инкриминираното деяние. С определение от 10.06.2021 г. по ЧНД № 523/2021
г. по описа на РС - С., в сила от 28.06.2021 г., на същия било определено едно
общо наказание по влезли в сила споразумения по НОХД № 1556/2020 г. и
НОХД № 1473/2020 г. по описа на РС - С., а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Наказанието е изтърпяно на 11.06.2022 г. Със споразумение от 08.05.2019 г.
3
по НОХД № 538/2019 г. на РС - С., в сила от 08.05.2019 г. му било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, което да изтърпи
при първоначален строг режим. Същото е изтърпяно на 22.02.2020 г.
Подсъдимият М.И.А. също е осъждан многократно преди извършване на
процесното деяние. Със споразумение от 02.10.2020 г. по НОХД № 490/2020
г. на ОС - С., в сила от 02.10.2020 г. му било наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от две години, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Същото е изтърпяно на 17.06.2022 г. С определение от 09.05.2018 г. по
НОХД № 483/2018 г. по описа на РС - С., влязло в сила от 28.05.2018 г. на
същия било определено едно общо наказание по влезли в сила присъди по
НОХД № 531/2017 г., НОХД №315/2017 г., НОХД № 776/2017 г., НОХД №
1194/2017 г., НОХД № 1019/2017 г., НОХД № 1584/2017 г. и НОХД №
1385/2017 г., всички по описа на РС - С., а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от три години и три месеца, което да изтърпи при първоначален строг
режим. Наказанието е изтърпяно на 05.08.2020 г.
Деянието е извършено от подсъдимите с пряк умисъл. Подсъдимите са
съзнавали са общественоопасния му характер, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните последици.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете изразеното
съжаление за стореното.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността на подсъдимите
обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимите, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието. Съдът определи и на двамата подсъдими
наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства. Ето защо наложи наказание лишаване от
свобода на всеки един от тях в размер на минимума, а именно три години,
което редуцира с 1/3 и постанови наказанието от ДВЕ ГОДИНИ лишаване от
свобода всеки един от тях да изтърпи ефективно при първоначален строг
режим. Доколкото и двамата подсъдими са осъждани, по отношение на тях не
може да се приложи чл.66 от НК.
Така наложеното на подсъдимите наказание, съдът счита за справедливо
и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дейците.
По правилата на процеса съдът осъди подсъдимите да заплатят
направените по делото разноски за експертиза в размер на 117 лв. / по 58,50 за
всеки един от тях/ в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР –
С..
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.


4


РАЙОНЕН СЪДИЯ :
5