№ 50
гр. Търговище , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20213530200062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. Н. Л. от гр. Търговищe, чрез адв. И.К., против Наказателно
постановление № 20-1292-002315/05.012.2021 г. на Началник сектор Пътна полиция към ОД
на МВР - Търговище, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание -
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месец на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП. В жалбата си Л. твърди, че не е извършил
вмененото му нарушение на ЗДвП, а при издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, както и че в конкретния случай са налице основания за
приложение на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното счита постановлението за
незаконосъобразно и моли съда да го отмени изцяло. В съдебно заседание жалбоподателя се
явява лично и с адв. И.К., като поддържат жалбата.
Ответника по жалбата се представлява от гл. ю. к. Л. Ж.. Същата поддържа тезата за
неоснователност на жалбата и моли съда да остави в сила наказателното постановление като
законосъобразно.
Съдът, като прецени становищата на страните във връзка с представените
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
На 27.11.2020 г. около 15.50 ч. по сигнал за настъпило ПТП дежурен автопатрул в
състав свидетелите М.Б. и Г.Г. посетили местопроизшествие на кръстовището на ул.
1
„Капитан Данаджиев“ и ул. „Богомил“. На място заварили група ученици момчета, ученици
от съседното училище, и лек автомобил м. „БМВ 330 ХД“ с рег. № хххххх, паркиран до
съседната къща с повреден десен калник и броня. Полицейските служители установили
водача на автомобила – жалбоподателя Н. Л., и след като изслушали неговите обяснения за
посоката на движение на автомобила и начина на настъпване на ПТП приели, че движейки
се по ул. „Капитан Данаджиев“ и предприемайки ляв завой към ул. „Богомил“ водачът е
подал умишлено „газ на автомобила“ с цел поднасяне (дрифт), вследствие на което загубил
контрол над автомобила и се блъснал в крайпътно дърво, с което причинил ПТП с
материални щети. Свидетелят М.Б. на място съставил срещу жалбоподателя акт серия GA №
315838/27.11.2020 г. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП затова, че като водач на МПС
използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В законоустановения тридневен срок
жалбоподателят депозирал писмени възражения срещу съставения му акт, в които изложил
твърдения, че поради малкия си опит като водач и конкретно с този автомобил (с
автоматична скоростна кутия) на завоя погрешно натиснал педала на газта вместо този на
спирачката, при което загубил управление на автомобила. Приемайки възраженията за
неоснователни, въз основа на съставения акт Началник сектор Пътна полиция към ОД на
МВР - Търговище издал обжалваното Наказателно постановление № 20-1292-
002315/05.01.2021 г., с което за извършено административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер на 3000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месец на основание чл. 175а, ал.
1, предл. 4 от ЗДвП.
Така установените фактически обстоятелства се установяват от събрания в хода на
делото доказателствен материал – показанията на разпитаните свидетелите и писмените
доказателства. По делото са депозирани показанията на двете групи свидетели – от една
страна полицейските служители, а от друга на приятели на жалбоподателя, присъствали на
инцидента. Като цяло показанията на двете групи свидетели кореспондират помежду си с
изключение на причините за настъпване на ПТП. Докато полицейските служители,
изхождайки от обясненията на водача, които той е дал пред тях, излагат като причина за
настъпване на ПТП умишленото „подаване на газ“ от водача, с цел поднасяне на автомобила
(в подкрепа на което твърдят, че по асфалта имало следи от гуми), свидетелите на
жалбоподателя твърдят, че последният не е карал бързо на завоя, не са чули форсиране на
двигателя, не са видели следи от гуми по асфалта, а като причина за ПТП изтъкват
объркване на педалите от страна на жалбоподателя (по негови обяснения пред тях).
Безспорно е, че едната група свидетели са заинтересовани от изхода на делото и показанията
им са в подкрепа на защитната версия на жалбоподателя, а другата група – полицейските
служители, не са преки очевидци на инцидента. Анализирайки показанията на двете групи
свидетели в тяхната съвкупност и в съпоставяйки ги с писмените доказателства по делото
(протокол за ПТП), съдът прие, че от доказателствената съвкупност по делото не може да се
направи категоричния извод жалбоподателят да е „подал газ“ умишлено с цел поднасяне на
2
автомобила, т. е. да е „дрифтил“. Като се има предвид изключително малкия опит на
жалбоподателя като водач (свидетелството му за водач е от 07.07.2020 г.) и малкия му опит с
конкретния автомобил, напълно възможно е причината за ПТП да не е умишлено занасяне
на автомобила, а да е изгубил управление на автомобила и по други причини, свързани с
недостатъчната му подготовка като водач.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Съдът извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, независимо от доводите в жалбата. АУАН е
издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквания на ЗАНН
и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено
в съответствие с административно – производствените правила от лице, снабдено със
съответната материална компетентност за това. В случая съдът констатира, че е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно
основание за отмяна на издадения санкционен акт. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършването или установяване на нарушението, а съгласно ал. 3 на същата разпоредба при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяване на нарушението, акта
се съставя в присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В случая няма спор, че актосъставителят и свидетелят по акта не са присъствали при
извършване на нарушението, но в акта не са отбелязани други свидетели, макар на мястото
на произшествието да е имало достатъчен брой очевидци. Не е изпълнена и разпоредбата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН и няма изрично посочване на други двама свидетели. Посочените
разпоредби са императивни и нарушаването им опорочава издадения АУАН.
Изтъкнатото процесуално нарушение от своя страна е довело и до издаване на НП
при неизяснена фактическа обстановка, като наказващия орган не е извършил необходимото
разследване на спорните обстоятелства по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, въпреки че е имал
основание за това – писменото възражението на жалбоподателя. Както вече бе посочено по
– горе, актосъставителят и свидетелят по акта не са очевидци на инцидента, и фактическата
обстановка, възпроизведена в АУАН и пренесена буквално в НП, са изградили върху
писмените обяснения на жалбоподателя и собствената си преценка за причините за
настъпилото ПТП. Наказващия орган не е направил усилия да събере други доказателства от
преки очевидци в подкрепа на констатациите в АУАН, а се е задоволил с това да изиска
докладна записка от актъосъставителя. На съдебното следствие тази фактическа обстановка
не се доказа по изискуемия несъмнен начин, а от там не се доказа по – безспорен и
категоричен начин, че жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му
административно нарушение.
На следващо място съдът счита за основателно и възражението в жалбата относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Преценката
на наказващият орган по приложението на чл. 28 от ЗАНН подлежи на съдебен контрол,
3
съгласно ТР № 1/12.12.2007г. на ВКС. Възивния съд въз основа на представените пред него
релевантни за спора факти, следва да направи своя преценка относно приложимостта на чл.
28 от ЗАНН и тази му преценка е част от проверката за законосъобразност на оспореното
НП. В процесния случай, като извърши своя преценка относно приложимостта на чл. 28 от
ЗАНН, съдът установи, че наказващият орган неправилно е приел, че не се касае за
маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Дори и да се приема, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, налице са всички условия за приложение на този
институт. В случая касае за 18 годишен младеж, който е още ученик, няма доходи и
притежава свидетелство за правоуправление на МПС само от няколко месеца, а
предвиденото в закона наказание е в един значителен размер от 3000 лева.
Административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства
предупредително върху останалите граждани. При тези данни съдът намира, че са били
налице основания за приложение на посочената разпоредба – да не бъде налагано наказание,
като нарушителят бъде предупреден, че при повторно извършване на нарушението ще бъде
санкциониран. Доколкото процедурата по чл.28 от ЗАНН не представлява оневиняване или
заличаване на противоправния характер на деянието, съдът счита, че приложението и в
пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо
дееца. Стреса от причиненото ПТП, първата среща с контролните органи, настъпилите
значителни материални вреди по лекия автомобил, собственост на неговия баща, и надявам
се адвекватната реакция от страна на неговите родителите по повод поведението на
младежа, сами по себе си биха оказали своето въздействие върху едва навършилия
пълнолетие извършител. С оглед изложеното, съдът намира, че налагайки административно
наказание при наличие на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, наказващият
орган е действал незаконосъобразно.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че обжалвания по настоящото дело
санкционен акт следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
От процесуалния представител на жалбоподателя е направено искане за присъждане
на разноски, което с оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е
основателно. От материалите по делото е видно, че направените от жалбоподателя
разноски са в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, за защита по дела с интерес от 1000 до 5000 лв. – 200 лв. + 6 % за горницата над
1000 лв. В конкретния случай предмет на обжалване е НП, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лв. Предвид на това заплатеният от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева с оглед оказаната правна помощ се
явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА. Доколкото издателят
4
на НП е ОДМВР - Търговище, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл. 37,
ал. 2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20-1292-002315/05.01.2021 г. на Началник
сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Търговище, с което на Н. Н. Л. от гр. Търговищe,
ЕГН **********, за извършено административно нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на
основание чл. 175а, ал. 1, предл. 4 ЗДвП са наложени административни наказания - глоба в
размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месец, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Търговище да заплати на Н. Н. Л. от гр. Търговищe, ЕГН
**********, сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5