Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, …06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЯНА ВЛАДИМИРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 12402 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 16.07.2020г. по гр.д. №
66709/2014г. по описа на СРС, 59 с-в са отхвърлени предявените от Р.П.В. против
„Б.Л.“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
- 3 от КТ за признаване на уволнението му, извършено със Заповед от
25.08.2014г., връчена на 03.09.2014г., на управителя на „Б.Л.“ ЕООД, за
незаконно; за възстановяване на предишната работа –„шофьор на товарен
автомобил“ и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без
работа на стойност 2 713. 25 лева, както и искове по чл. 215 КТ за
заплащане на сумата 980 евро - командировъчни пари и 245 евро - квартирни
пари; иск за заплащане на сумата 542. 65 лева, представляваща обезщетение по
чл. 220 от КТ за неспазено предизвестие и иск за сумата в размер на 542. 65
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение по чл. 128, т. 2 от КТ
за неспазено предизвестие.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Р.П.В., в която са изложени съображения
за неговата неправилност. Оспорва се представения по делото касов ордер, като
негоден да удостовери плащане. Въззивникът твърди, че ордерът не съдържа
реквизитите на първичен счетоводен документ. Навежда доводи за несъответствие
между посочените в документа стойности в евро и лева, както и за липса на
посочено име и фамилия на съставителя. Сочи, че ответникът, в качеството си на
работодател, не е изпълнил задължението си да оформи документите във връзка с
командироването на ищеца. Поддържа, че по делото са представени достатъчно
документи, удостоверяващи полагането на труд извън територията на страната.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в цялост и да уважи предявените
искове.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Б.Л.“ ЕООД в депозиран отговор в
срока по чл.263, ал. 1 ГПК, оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
съда да я остави без уважение. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част, както и спазване на императивните норми на
материалния закон /т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. №
1/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Производството е образувано по искова
молба на Р.П.В. срещу „Б.Л.“ ЕООД по предявени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл. 225, ал.
1 от КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед от 25.08.2014г.
на управителя на „Б.Л.“ ЕООД за незаконно, за възстановяване на предишната работа
– „шофьор на товарен автомобил“ и за заплащане на обезщетение за 6 - месечния
период след уволнението за оставането без в размер на сумата 2 713. 25
лева ; иск с правно основание чл. 220 от КТ за заплащане на сумата 542. 65 лева, представляваща обезщетение за неспазено
предизвестие; иск с правно основание чл.
215 от КТ за заплащане на сумата 980
евро - командировъчни пари и 245 евро - квартирни
пари и иск с правно основание чл. 128, т.
2 от КТ за заплащане на сумата 542. 65 лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за периода на съществуване на трудовото правоотношение /уточнение
във въззивното производство/.
В отговора си по чл. 131 от ГПК
ответникът е посочил, че трудовото правоотношение на ответника е било
прекратено по силата на уговорена клауза за изпитване на основание чл. 71, ал.
1 от КТ, без да е необходимо предизвестие. Сочи, че ищецът да е бил
командирован, като не са били представени доказателства съобразно действащата
нормативна уредба. Отделно твърди, че шофьорите на международни превози не се
дължи заплащане на квартирни пари. Твърди, че трудовото възнаграждение за
м.07.2014г. е било изплатено в брой, както и по банков път.
По делото е безспорно установено, че
между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „шофьор, товарен автомобил“, съгласно трудов договор
№ 18/17.07.2014г., с уговорен срок за изпитване в продължение на шест месеца в
полза на работодателя. Със заповед от 25.08.2014г. на работодателя, връчена на
ищеца на 03.09.2014г., е прекратено трудовото му правоотношение, на основание
чл. 71, ал. 1 от КТ.
За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че уволнението е извършено въз основа на
уговорка за изпитване в полза на работодателя, като в рамките на изпитателния
срок на работника е изпратено изявление за прекратяване на договора. Посочил е,
че при уволнението по чл. 71 от КТ не е необходимо отправянето на предизвестие,
нито се дължи обезщетение за неспазването на такова. С оглед изложеното е
отхвърлил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, както и по чл. 220 от КТ. По отношение на иска по чл. 215 от КТ е приел, че по делото не е доказано
полагането на труд извън територията на страната, доколкото не са представени
изискумемите документи във връзка с командироването. Приел е, че с оглед заеманата от ищеца
длъжност - „шофьор на товарен автомобил“, на него не се дължат квартирни пари. По
отношение на иска по чл. 128 КТ е приел, че искът е погасен чрез плащане.
По отношение на исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ и чл. 220 КТ:
Въззивникът е обжалвал решението в
частта, с която са отхвърлени исковете му чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за
отмяна на уволнението му, възстановяването на заеманата от него до уволнението длъжност
и заплащане на обезщетение за оставане без работа, без да изложи конкретни
доводи за неправилност. Предвид бланкетния характер на жалбата в тази част,
съдът следва да се ограничи до посочване, че решението в тази част е допустимо,
като не се установява нарушаването на императивни норми на материалния закон. В
допълнение следва да се посочи, че между страните е уговорен шестмесечен
изпитателен срок и за ответника-работодател е възникнало право по чл. 71, ал. 1
от КТ да прекрати трудовото правоотношение по своя преценка, без да сочи
причини за това. В исковата молба и последващите уточнения, както и в ход на
цялото производство, ищецът не е навел доводи относно валидността на клаузата,
респ. за недобросъвестно упражняване на правото на уволнение въз основа на нея.
При прекратяване на трудовото правоотношение въз основа на клауза за изпитване
работодателят не е длъжен да отправя писмено предизвестие до работника. Ето
защо на ищеца не се дължи и обезщетение по чл. 220 от КТ.
По изложените съображения жалбата в
посочената част е неоснователна.
По исковете с правно основание чл. 215 КТ за сумите 980 евро – командировъчни и 245 евро – квартирни пари:
Съгласно цитираната разпоредба, при командироване работникът или служителят има право
да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и
квартирни пари в размери, определени от МС. Въз основа на тази законова
делегация с ПМС № 115 от 03.06.2004г. е приета НСКСЧ, която е в сила от
01.07.2004г. и действаща за процесния период м.юли – август 2014г. В чл. 31, ал. 1 НСКСЧ е предвидено, че персоналът на
сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето
на изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени
в приложение № 3.
За да бъде уважен иска за заплащане на
командировъчни пари по чл. 215 КТ вр. чл. 31 НСКСЧ, ДВ, бр. 50/2004г., е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: наличие на трудово
правоотношение между страните, изпращане на работника или служителя да
осъществява трудовите си функции извън мястото си на работа и неизпълнение от
страна на работодателя на задължението за престиране на полагащите се на
служителя командировъчни пари, при условия и в размери, определени с акт на
Министерския съвет.
В обяснения в о.с.з., дадени в хода на
първоинстанционното производство, ищецът твърди, че е бил командирован във
ФРГермания преди 29.07.2014г., впоследствие сочи, че е заминал със самолетен
билет от 30.07.2014г. за Германия. По делото е представен от ищеца в тази
връзка в превод протокол за плащане на гаранция, издаден от Полицейски
автомагистрален пункт Петерсберг, в който се сочи, че на 01.08.2014г. ищецът е
извършил нарушение, в качеството на водач на тежкотоварен автомобил с рег. № *******,
като му е наложена глоба. По делото е представена и международна товарителница
от 20.08.2014г., в която като превозвач е посочено ищцовото дружество,
извлечение от пътен лист и разпечатка от тахографски апарат.
Предвид изложеното, исковете по чл. 215 КТ са изцяло недоказани. Представените по делото доказателства от ищеца, дори
да се приеме, че установяват фактическото му пребиваване в Германия, не са
доказателства за основанието за пребиваване в посочената държава, респ. факта
на командироване с посочени период и място на командировката.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата 542. 65 лв – трудово възнаграждение за периода, през който ищецът
е бил на работа:
Искът е неоснователен, като погасен чрез
плащане. По делото са представени доказателства от ответника –работодател, че е
заплатил на ищеца сумата 153 евро /левова равностойност 377 лв./ чрез
разходен-касов ордер и отделно 100 лв. по банков път – чрез извлечение от
банкова сметка. ***спорен по смисъла на чл. 193 ГПК досежно неговата автентичност
на подписа за получател и удостоверява предаване на посочената сума на ищеца през
м. юли 2014г. като трудово възнаграждение. Получаването на сумите е изрично
признато от ищеца в о.с.з. на 29.06.2018г. Предвид изложеното, поддържаните в
хода на въззивното производство, че РКО е невалиден, са неоснователни.
В трудовия договор е уговорено месечно
възнаграждение в размер на сумата 420 лв., поради което по делото не се
установява наличие на незаплатено трудово
възнаграждение за целия период на работа на ищеца от сключване на договора на
17.07.2014г. до издаване на заповедта за прекратяване на правоотношението на
25.08.2014г.
Предвид съвпадението на крайните изводи
на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
разноските: Въззиваемият – ответник претендира разноски за настоящата инстанция
в размер на сумата 700 лв. – адвокатско възнаграждение, съгласно представен
списък по чл. 80 ГПК. По делото не са представени доказателства за уговорено и
заплатено възнаграждение за настоящата инстанция /договор за правна защита и
съдействие/. Поради изложеното претендираните разноски не следва да бъдат
присъдени.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 16.07.2020г. по гр.д. №
66709/2014г. по описа на СРС, 59 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 КТ в 1 - месечен срок от
съобщенията до страните при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, а в останалата
част не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.