О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№260560
гр.Бургас, 12.03.2021г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закрито заседание, на дванадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска
2.Радостина Петкова
като разгледа докладваното от съдия Майска
ч.в.гр.д. №286 по описа за 2021г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Ерде петрол
мадени яглар санайи ве тиджарет лимитед ширкети“ регистрирано в Република
Турция, със седалище и адрес на управление: Керестеджилер ве Йенимахале 06135,
Анкара, представлявано от Исуф Меджид Исуф, гражданин на Република Турция и
Република България, ЕГН **********, с адрес в България с. Планиница, община
Руен, чрез процесуалните му представители адв. Тодор Досев Досев- БАК, с адрес:
гр. Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 102, ет. 1, ап. 2 и адв. Емине Хюсеин Мехмед
БАК, с адрес: гр. Бургас, ул. „Сердика“ № 2 Б, ет. 3, офис 8 против Определение
№ 260025/08.01.2021г. по гр.д. № 907/2020г. по описа на РС-Карнобат, с което
производството по делото е прекратено на осн.чл.129, ал.3 ГПК поради невнасяне
на дължимата държавна такса.
Жалбоподателят моли определението да бъде отменено
като незаконосъобразно и неправилно и делото да бъде върнато на КРС за
продължаване на съдопроизводствените действия. По-конкретно счита, че неправилно
първоинстанционният съд е прекратил частично производството по делото като е
приел, че разпоредбата на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК
за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса не е приложима в
конкретния случай. Твърди се, че приложимостта на института на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК
се отнася при искове за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане,
какъвто е процесният случай, поради което не са налице основания за заплащане
на държавна такса върху размера на предявения иск за претърпените имуществени
вреди.
Обжалваното определение е постановено по реда на чл.129,
ал.3 ГПК.
Бургаският окръжен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Производството по гражданско дело № 907/2020г. на РС-Карнобат
е образувано по подадената от „Ерде петрол мадени яглар санайи ве тиджарет лимитед
ширкети“ регистрирано в Република Турция, със седалище и адрес на управление:
Керестеджилер ве Йенимахале 06135, Анкара, чрез процесуалните представители
адв.Тодор Досев против Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 2 ЕИК *********, с която са предявени искове по чл. 516, ал.
8 от КЗ, във вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД
за сумата от 18 112лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди на
л.а.“Мерцедес Вито“ с рег № 06ER985,
собственост на ищеца, нанесени при ПТП, настъпило на 11.06.2018г. на
територията на страната, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на деликта до окончателното плащане.
По повод искане, инкорпорирано в исковата молба, с
определение № 260167/23.11.2020 г. съдът е отказал да освободи на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищеца от заплащане на такси и разноски
по делото и е указал на ищеца, че следва в едноседмичен срок да внесе дължимата
д.т. за всеки от исковете съобразно чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират по реда на ГПК в противен случай исковата молба ще бъде върната.
Видно от мотивите на горното определение
първостепенният съд е приел, че с исковата молба се претендират вреди, които не
са съставомерни и за които няма влязла в сила присъда, поради което ищецът не
попада в хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
По делото е постъпила нова молба от ищеца до съда да
отмени определението, с което е отказал да освободи ищеца от заплащане на
държавна такса по реда на чл.253 ГПК.
С разпореждане № 260577/04.12.2020г. КРС
е оставил исковата молба без движение на осн.чл.129, ал.2, вр.чл. 128, т. 2 от с
указания за представяне на документ за заплатена държавна такса в едноседмичен
срок, като отново са указани последиците при неизпълнение. Разпореждането е
връчено на ищеца, чрез процесуалните му представители на 11.12.2020г./л.58,59
по гр.д. № 907/20г. на КРС/.
С обжалваното определение Определение №
260025/08.01.2021г. КРС е прекратил производството на осн.чл.129, ал.3 ГПК,
поради неизпълнение на дадените указания за внасяне на държавна такса по делото
в указания срок.
По възражението на жалбоподателя, че е
освободен от заплащане на държавна такса на осн. чл. 83, ал.1, т.4 ГПК и съдът неправилно е прекратил
производството поради невнасянето й.
Както е прието и в постановеното в
производството по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК Определение № 258 от 31.05.2018 г. по ч.
т. д. № 1422/2018 г. на ВКС на І т. о., ТК: "има законови хипотези, в
които ищците са освободени от заплащане на такси и разноски по силата на самата
разпоредба и не е необходим изричен акт на съда, а правилното приложение на
нормата, предвиждаща освобождаване от внасяне на такса по силата на закона, ще
подлежи на проверка при евентуална частна жалба", /в случая срещу
определение за връщане на исковата молба поради невнасяне на указаната от съда
държавна такса/.
Видно от
приложен по делото заверен препис от присъда № 217/12.09.2018г. по НОХД №
721/2018г. по описа на ОС-Бургас, съдът е признал И.С.Т., роден на ***г. в
Украйна за виновен в това, че на 11.06.2018г. при управление на седлови влекач
„Скания“ с украинска регистрация с прикачено полуремарке при движение по
второкласен път II-73 Ришки
проход е нарушил правилата за движение,
посочени в присъдата и по непредпазливост е причинил смърт на едно лице и тежка
телесна повреда на второ лице-двамата граждани на Р.Турция, като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 2,71 промила.
Няма спор, че съобразно чл.343, ал.1 НК
по-тежкият съставомерен резултат поглъща по лекия и в случая когато от
настъпило ПТП са причинени и имуществени вреди и е настъпила смърт, то
обвинението ще бъде повдигнато за престъпление по по-тежкия съставомерен
резултат за настъпила смърт. В наказателното производство в случая са
изследвани имуществените вреди по автомобила на ищеца, който е бил управляван
от починалото лице при настъпилото ПТП, посочено в присъдата. В този случай
обаче имуществените вреди не са съставомерни по обвинението в престъпление за
което извършителя е бил признат за виновен и му е наложено наказание с влязла в
сила присъда- за ПТП при което по непредпазливост е причинена смърт и тежка
телесна повреда. Имуществените вреди в случая са последица от деянието, но не и
от престълението, а разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК изисква непозволеното
увреждане да е настъпило от престъпление,
за което има влязла в сила присъда. В случая в хипотезата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК попадат и не дължат заплащане на държавна такса пострадалия от причинената
тежка телесна повреда и наследниците на починалото от ПТП-то лице. Ето защо в
случая ищецът дължи заплащане на държавна такса и като не е изпълнил
разпореждането на съда да я внесе, правилно е санкциониран по реда на чл.129,
ал.3 ГПК.
С оглед изложеното частната жалба, с
която се иска отмяната на това определение е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определението– потвърдено изцяло като правилно
и законосъобразно.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
260025/08.01.2021г. по гр.д. № 907/2020г. по описа на РС-Карнобат, с което
производството по делото е прекратено на осн.чл.129, ал.3 ГПК.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.