Р Е Ш Е Н
И Е
София, 12.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска
гр.д. № 10056/18
г., за да се произнесе взе пред вид:
Предявен е иск от В.Х.К.,
ЕГН **********,***, чрез адв.
П.Б., съд.адрес:*** против „E.R.A.R.“ S.A., регистрирано
в ТР Румъния, адрес: Република Румъния, гр. Букурещ, бул.
„**********“ № 10, **********, сграда О23, ет. 4, представлявано от М.Т.- изпълнителен директор, с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 150 000
лв.,
представляваща обезщетение за петърпени неимуществени
вреди, претендирана пряко от застрахователя,
ведно със законна лихва, считано от датата
на увреждането – 19.08.2013 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
в т.ч. адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА с вкл. ДДС
В исковата молба се твърди, че на 19.08.2013 г., на
магистрала „Хемус”, на 2450 м. преди гр. София, М.В., румънски гражданин, като
водач на композиция от т.а. „Рено” с peг.№ ****** и
ремарке с peг.№ ****, нарушил правилата за движение
по пътищата, поради което виновно причинил ПТП с осем участници, за което е
издаден Констативен протокол за ПТП № К 737/19.08.2013 г. В процесното
ПТП загинал Т.С.- брат на ищцата.
С Присъда по НОХД 1787/2014 г., по описа на СГС, НО, 14
с-в, М.В. е признат за виновен за това, че при управление на товарната
композиция по автомагистрала „Хемус” с посока на движение от гр. Благоевград
към гр. София, преди разклона за село Я., нарушил правилата за движение по
пътищата като по този начин причинил ПТП, с което причинил смъртта на две лица,
измежду които братът на ищцата - Т.Х.С., както и средни телесни повреди на 3
други лица.
Ищцата заявява, че между нея и починалия й брат имало
установена силна емоционална връзка и особено близка привързаност. Връзката им
се основавала на взаимна обич, уважение, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това приела смъртта на брат си много тежко и дори
към днешна дата не може да преживее загубата му.
За автомобила, причинил катастрофата, ищцата твърди да е
сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество.
В тази връзка е предявил
настоящия иск срещу ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в посочения размер, със законните последици – законната лиnва и сторените разноски .
Ищецът моли да бъдат допуснати и приети приложените
писмени доказателства, подробно описани в исковата молба, както и да бъдат
изискани такива – от съответните, посочени институции в Република България и
Република Италия.
Ангажира устни
доказателства и експертизи.
В хода по същество поддържа предявения иск и моли съда да
гоуважи изцяло с разноски по списък – адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА.
Претендира разноски по списък, като възразява срещу претендираното адвокатско възнаграждение на ответната
страна, поради прекомерност.
Ответникът „Е.Р.З.П.” АД оспорва предявените искове изцяло по
основание и размер.
На първо място счита, че предявеният иск е недопустим,
тъй като ищцата не попада в обхвата на лицата, посочени в Тълкувателно решение
№ 1 от 2016 г. на ОСНГТК, доколкото пътнотранспортното произшествие, от което
произтичат претенциите й, е настъпило през 2013 г., преди постановяване на
решението.
Оспорва наличието на претърпени вреди от събитието от
страна на ищцата по делото, съответно да е съществувала приживе духовна връзка
между нея и починалия, тъй като пострадалия е бил трайно пребиваващ в Република
Германия.
Оспорва предявения иск за претърпени неимуществени вреди
и по размер, поради неговата изключителна прекомерност, като счита, че
справедливата сума би била не по-висока от 10 000 лв.
С оглед неоснователността на главния иск, оспорва изцяло акцесорния иск за мораторна
лихва, като неоснователен.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на тази претенция.
Претендира разноски, в
това число и юрисконсултско възнаграждение.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск.
Заявява също, че отговорността на застрахователя в конкретния случай, съобразно
чл. 96 ПЗР на КЗ, е лимитирана до 5 000 лв.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в размер
150 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането
– 19.08.2013 г., до окончателното изплащане и сторените по делото разноски,
По делото не се
спори за наличието на застрахователно правоотношение по отношение на
автомобила, причиил катастрофата по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № RO/16/H16/DV **********, валидна от 24.06.2013
г. до 23.06.2014 г.
Не се спори също, че на 19.08.2013 г., на
магистрала „Хемус”, на 2450 м. преди гр. София, е настъпило ПТП, като водачът
на композиция от т.а. „Рено”, Рeг.№ ****** и ремарке,
Рeг.№ ****, М.В., нарушил правилата за движение по
пътищата, поради което виновно причинил ПТП с осем участници, при което загинал
Т.Х.С. - брат на ищцата.
С Присъда по н.о.х.д. 1787/2014 г., по описа на СГС, НО,
14 с-в, влязла в сила на 20.07.2015 г., водачът на товарната композиция е
признат за виновен за това, че при управление на товарната композиция по
автомагистрала „Хемус” с посока на движение от гр. Благоевград към гр. София, преди
разклона за село Яна, нарушил правилата за движение по пътищата като по този
начин причинил ПТП, с което причинил смъртта на две лица, между които Т.Х.С.,
както и средни телесни повреди на 3 други лица и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 – во,
ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 – то и чл.
54 НК, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, вр.
чл. 58а НК му е наложено съответното наказание.
За установяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца съдът допусна до разпит двама свидетели.
Свидетелката М.К.е дъщеря на ищцата. В показанията си тя заяви, че майка й се е обадила за
станалата катастрофа часове след инцидента, била е много зле, плачела
непрекъснато, не можела да повярва, била много притеснена, уплашена разстроена.
Свидетелката я видяла на следващия ден в много тежко състояние, тъй като
двамата с брат й били много близки. Поддържали постоянен контакт, въпреки че
той живеел в Германия от много години, постоянно си говорели по телефона и по скайп. Помагал й е и финансово. Три – четири пъти годишно
се връщал в България за по две седмици и винаги били заедно.
Свидетелят Р.К.е близък приятел
на ищцата от много дълги години. Приятел е на семейството й,
бил е приятел и на брат й. Научил е от ищцата по телефона за станалото.
Свидетелят живее в Костинброд, а ищцата в Ивайловград, но често се чуват по
телефона и поддържат близък контакт. Вечерта са се видели с ищцата и съпруга й.
Тя била в много тежко състояние, постоянно плачела. Понастоящем още не се е
възстановила от смъртта на брат си, мъката й е много голяма аи
тя още не може да я превъзмогне, много го обичала. Свидетелят заяви, че ищцата
и починалия й брат са били много близки. Майка им била болна и възрастта и за
нея се грижела В.К., а брат й ги подпомагал финансово
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 226,
ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86 от ЗЗД е за изплащане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпилото на 19.08.2013 г. ПТП
пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата.
По делото се
доказа наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество, валидна към момента на ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да
бъдат налице, за да бъде ангажирана отговорността както на прекия причинител,
осъществил деликта, така и на обвързания с
гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към конкретната фактическа обстановка, твърдяна
от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Доказа се,
че, в резултат на станалото ПТП, е починал братът на ищцата, от което тя е
претърпяла неимуществени вреди – скръб, душевна мъка, емоционална травма,
породена от тежкото и трагично събитие в живота – загубата на брат и много
близък човек, които вреди са в причинна връзка с катастрофата, а презумпцията
за вина на водача на лекия автомобил не бе опровергана.
От ответната
страна бе направено възражение за недопустимост на претенцията, пред вид факта, че
ищцата не попада в обхвата на лицата, посочени в Тълкувателно решение № 1 от
2016 г. на ОСНГТК, доколкото пътнотранспортното произшествие, от което
произтичат претенциите й, е настъпило през 2013 г.
Настоящият съдебен състав не споделя направеното от
ответната страна и счита, че ищцата е от кръга на лицата, парвно
легитимирани да предявят настоящата претенция, така, както те са очертани от
цитираното Тълкувателно решение на ВКС. Според приетото в него, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата,
посочени в Постановление №
4 от 25.V.1961 г. и Постановление
№ 5 от 24. ХI.1969 г. на Пленума на Върховния
съд, и, по изключение всяко друго лице, което
е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. С оглед
представените по делото доказателства, съдът счита, че такава връзка е налице.
Що се касае до другото възражение на ответника, свързано
с нормата на пар. 96, ал. 3 ПЗРН на КЗ, това
възражение съдът счита за основателно.
Това е така, защото, както бе посочено по – горе, ответникът
възрази, при условие, че съдът намери иска за доказан по основание, следва да
определи обезщетение съобразно нормата на пар. 96а,
ал. 3 КЗ, действащ към настоящия момент, според която до влизане в сила на
Наредба за утвърждаване на методика за обезщетяване на лицата по чл. 493а, ал.
4 КЗ – до размер 5 000 лв. Посочената разпоредба предвижда, че, когато по
изключение други лица, извън кръга на тези по ал. 3, са претърпели
неимуществени вреди от смъртта на пострадалото лице, пред вид дълбоката и
трайна емоционална връзка помежду им, размерът на обезщетението за причинените
им продължителни болки и страдания от загубата следва да бъде определен до
5 000 лв. Тази разпордба, както е посочено в
самата нея, се прилага по отношение на предявените претенции за периода
21.06.2018 г. – 07.12.2018 г.
Съдът счита, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания на ищцата, на базата на
разпоредбите на пар. 96, ал. 3 ППЗРКЗ, вр. чл. 493а КЗ.
По
изложените съображения, съобразявайки посочените по – горе критерии, наличието
на трайна емоционална връзка и привързаност между ищцата и нейния брат,
обуславяща голямата й загуба, съдът намира, че
като обезщетение за претърпените от вреди следва да й бъде присъдена сумата
5 000 лв., като в останалата част за разликата до претендирания в настоящото производство размер 150 000
лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната
законна лихва върху цитираното обезщетение,
същата следва да се присъди така, както е поискана – от датата
на увреждането – 19.08.2013 г. до
окончателното изплащане на сумата.
На адвоката, повереник на
ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 830 лв., на
основание чл. 38 ЗА, с включен ДДС, съобразно уважената част от иска.
С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация и, пред вид възражението на ищцовата страна, в минимален размер 830 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА E.R.A.R.“ S.A., регистрирано
в ТР Румъния, адрес: Република Румъния, гр. Букурещ, бул.
„**********“ № 10, **********, сграда О23, ет. 4, представлявано от М.Т.- изпълнителен директорда заплати на В.Х.К., ЕГН **********,***,
чрез адв. П.Б., съд.адрес:***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
сумата 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от застрахователя, ведно
със законната лихва, върху тези
суми, считано
от завеждане на
делото – 19.08.2013 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска в частта за разликата до 150 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „E.R.A.R.“ S.A да заплати на адв. П.Б., съд.адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер 830 лв., на основание чл. 38 ЗА, с
включен ДДС, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Х.К. да заплати на „E.R.A.R.“
S.A разноски
адвокатско възнаграждение в размер 830 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: