№ 260
гр. Пазарджик, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20215200500749 по описа за 2021 година
Производството е въззивно – по чл.258 следващите от Грждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№248 по описа на
съда за 2021 година е признато за установено по предявените от „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“,
№81, представлявано от Ю.Б.Ц., против АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********, адрес:
гр. В., ул. В.М.“ № 41 А, искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр.
чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК *********, сумата 32,11 лв., представляваща главница за
потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по фактури №
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.,
както и мораторна лихва за забава в размер на 9.09 лв. (девет лв. и девет ст.),
за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение № 260122/30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020г.
Присъдени са разноски.
В срок решението е обжалвано от А.Р. , чрез процесуалния му
представител.
Жалбата е бланкетна. Направено е искане за отмяна на решението.
В изпълнение указанията на съда е изложено твърдение ,че
порочността на решението се състои в това , че съдът не е съобразил
1
оспорването на ответника по иска , че вземането е погасено, след като няма
доказателства , които да опровергават това твърдение.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва допустимостта на въззивната жалба ,като счита, че
липсват някои задължителни реквизити, заложени в чл. 260 ГПК.
Евентуално подържа , че жалбата е неоснователна.
Съдът правилно приел, че от представените доказателства се
установява, че между "Българска телекомуникационна компания" ЕАД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от
дата 27.08.2013 г., при действието на който ответникът е потребил
далекосъобщителна услуга на обща стойност от 32.11 лв., както и че по
силата на сключените договори за цесия ищцовото дружество се легитимира
като цесионер и кредитор на ответника за вземанията, породени от процесния
договор между него и "Българска телекомуникационна компания" ЕАД.
Ответникът не ангажирал доказателства за погасяване на така
възникналите задължения, въпреки че съдът с доклада по делото му е указал,
както че това обстоятелство е в негова доказателствена тежест, така и че не
сочи никакви доказателства в тази насока. Представения касов бон се отнасял
за друг период.
Моли решението да бъде потвърдено и присъдени разноски.
За заседанието пред въззивната инстанция са постъпили писмени
становища.
В становището на жабоподателя са изложени напълно нови доводи за
неоснователност на иска. Твърди , че договора е прекратен с изтичане на
посочения в него срок 17.08.2017 година, поради което и той не дължи
сумата.
Следва да се посочи, че възможността да се излагат нови доводи от
страна на ответника по иска е преклудирана.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Действително въззивната жалба не е съобразена напълно с изискванията
на чл.260 от ГПК .Нередовности на въззивната жалба обаче, не
отстраняването на които води до връщането и са посочени в чл.262 от ГПК и
това са неспазване на изискванията на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.
Ясно е кой е жалбоподателя , което решение обжалва и какво е искането
му. Жалбата е и подписана.
Съдът следва да разгледа тази жалба ,като с оглед разпоредбата на
чл.269 от ГПК произнасянето ще се ограничи до проверка спазване
императивните разпоредби на закона и с оглед единствения довод по
същество ,че съдът не е уважил възражението ,че вземането е погасено чрез
2
плащане.
За да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД.Производството е по чл.422 от ГПК.
В исковата си молба против АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********, от гр. В.,
ул. В.М.“ № 41 А, „ЮБЦ“ ЕООД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц., твърди, че въз
основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за
изпълнение № 260122 от 30.10.2020 г., по гр.д. № 890, по описа ВРС за 2020
г.Постъпилото възражение предпоставило предявяването на установителен
иск.
Ищецът обосновава активната си легитимация , като сочи, че вземането
към ответника е придобило по силата на договор за цесия от „С.Г.Груп“ ООД,
което пък дружество от своя страна , също по силата на цесия го било
придобило от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Задължението на ответника произтичало от неизпълнение на договорни
задължения , възникнали с БТК ЕАД.
Ищецът твърди, че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5634993 от
дата 27.08.2013. г., с който потребителят е добавил за ползване мобилен
номер **********, условията за чието ползване са изменени с допълнително
споразумение от дата 17.08.2015. г, като за номера е избран тарифен план
MaxiCall XS, с месечна абонаментна такса в размер на 5,80 лв. с ДДС за срок
от 24 месеца. С допълнително споразумение от 17.08.2015. г., потребителят е
изменил условията за ползване на телефонен пост с номер *********,
избирайки План Ограничен за 3,72 лв. е ДДС и добавил Допълнителен пакет
+Viva Unlimited за още 1.80 лв. е ДДС за сок от 24 месеца.
На същата дата. ответникът подписал лизингов договор за устройство
GSM NOKIA LUMIA 720, №355911057473224, посредством 24 лизингови
вноски в размер па 21.90 лв., всяка.
Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 5634993 били издадени фактури в
общ размер на 32.11 лв., - фактури № **********/22.10.2017 г„
**********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г. за периода от 22.09.2017 г.
до 21.12.2017 г., представляващи незаплатени месечни абонаментни такси по
избраните тарифни планове. Лизинговите вноски, които абонатът е бил
задължен да заплаща, са фактурирани под единен клиентски номер, ведно с
отразено потреблението на ползваните електронна съобщителна услуга по
договорите за далекосъобщителна услуга. Ответникът потребил и не е
заплатил мобилни услуги на обща стойност 32.11 лв., фактурирани за два
последователни отчетни месеца - за месец 10/2017г., 11/2017 г. и за месец
12/2017г.
Договора бил едностранно прекратен и издадена крайна фактура.
3
Начислената в нея неустойка не се претендира. Претенцията включвала
лизинговите вноски и цената на потребените мобилни услуги.
Датата на деактивация на процесния абонамент е 15.12.2017г., като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на
Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане
и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Поради забава на плащането била начислена мораторна лихва в размер на
9.09 лв. (девет лв. и 9 ст.), за периода от 7.01.2018 г. до 13.10.2020 г.,
начислена върху главницата по Фактура № **********/22.12.2017 г..
Молят ответникът да бъде осъден да заплати сумата 32,11 лева
незаплатени мобилни услуги по посочени фактури и лихва за забава в размер
на 9,09 лева за периода 7.01.2018-13.10.2020 година, за които е издадена
заповед за изпълнение.
Претендира разноски.
В срок е постъпил писмен отговор ,който препраща към възражението ,
постъпило в частното производство по издаване на заповедта за изпълнение.
Съдът , като съобрази доказателствата по делото и доводите на
страните , прие за установено следното:
По заявление на ищеца против А.Р. е образувано ч.гр.д.№ 890 по описа
за 2020 година на РС В..
Заявено е същото вземане, предмет на исковото производство и е
издадена заповед за изпълнение.
В едномесечен срок от връчването и е постъпило възражение от
длъжника.
Въпреки ,че няма нормативно изискване за мотивиране на
възражението, в него длъжникът е посочил , че е изплатил всички
задължения.
В срок е предявен иска за установяване на вземането.
Както вече съдът посочи ,начина , по който е заявено обжалването ,с
оглед нормата на чл.269 от ГПК дава основание на съда да извърши проверка
относно спазването императивни разпоредби на закона и се произнесе по
единствения довод , а именно – налице ли е погасяване чрез плащане.
Ответникът не е оспорил представените по делото писмени
доказателства относно съществуването на договорни отношения между него и
БТК АД. Сключен е договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 5634993 от дата 27.08.2013. г., между „БТК" ЕАД и
ответника, подписан от страните, допълнителни споразумения към него.
Представен е и договор за цесия от 16.10.2018 г., с цедент „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД и цесионер "С.Г. Груп“ ООД и
извлечение от Приложение № 1 към него; договор за цесия от 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г. Груп“ ООД и цесионер ищцовото
4
дружество, извлечение от Приложение № 1 към него; пълномощно по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД; уведомление за извършено прехвърляне на вземания; фактури №
**********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г., **********/22.12.2017 г.;
уведомление за цесия от БТК ЕАД към ответника,като обаче няма данни тези
уведомления да са връчвани на ответника.
Оспорване активната легитимация на ищеца обаче ответникът не е
направил. Той се е задоволи да оспори исковете , твърдейки, че няма
задължение ,поради извършено плащане, като е представил касов бон за
сумата 31,33 лева с дата 10.10.2017 година. Според ищецът се касае за
плащане за друг период – в касовия бон са посочени дати 22.08.2017 и
22.09.2017 година.
Въпреки изложените доводи от ищеца и от съда няма причини за
обсъждане на възражение за погасителна давност , тъй като такова не е
направено.
При така установеното и с оглед нормата на чл.269 от ГПК , съдът
намира ,че първоинстанционното решение е правилно.
Установено чрез представените по делото писмени доказателства
наличието на облигационна обвързаност между ответника и първоначалния
цедент. Договорните отношения , видно от представените доказателства са
такива , каквито се твърди в исковата молба.
Издадени са фактури на обща стойност 32,11 лева.
На ответника са дадени ясни и точни указания да докаже твърденията
си за извършено плащане .
Чрез представения касов бон не е направено доказване на тези
твърдения.
С оглед на това следва да се приеме,че съществува задължението на
ответника към ищеца в качеството му на цесионер в претендирания размер ,
както и че ,поради изпадането му в забава дължи и сумата 9,09 лева –
обезщетение за забава за посочения период.
Като е постановил решение в този смисъл първоинстанционният съд е
постановил правилно решение , което следва да бъде потвърдено.
Доводите , изложени в писменото становище пред въззивната
инстанция ,както вече беше посочено са преклудирани. В исковата молба е
изложено твърдението ,че договора е прекратен към м. декември 2017 година
едностранно от доставчика на услуги , поради неплащане.
Това твърдение не е оспорено с писмения отговор.
Видно е от представения договор , че при изтичане на срока на
договора, ако не е отправено едностранно предизвестие ,то договора
продължава при същите условия за неопределен срок. Доказателства за
твърденията на жалбоподателя , че е отправил такова едностранно
предизвестие по делото не са събрани.
Поради изложеното , съдът намира ,че обжалваното решение следва да
5
бъде потвърдено , като на ответника по жалбата се дължат сторените
разноски, които видно от представените доказателства възлизат на 180 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.
№248 по описа на съда за 2021 година ,с което е признато за установено по
предявените от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц., против АНТ.
ИВ. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. В.М.“ № 41 А, искове с правно
основание чл.422 ГПК, вр. чл. 99 вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че АНТ. ИВ. Р.,
ЕГН **********ДЪЛЖИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сумата 32,11 лв.,
представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по фактури № **********/22.10.2017 г., **********/22.11.2017 г.,
**********/22.12.2017 г., както и мораторна лихва за забава в размер на 9.09
лв. (девет лв. и девет ст.), за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 260122/30.10.2020 г., по гр.д. №
890, по описа ВРС за 2020г.
Осъжда АНТ. ИВ. Р., ЕГН **********, адрес: гр. В., ул. В.М.“ № 41
А,да заплати на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Б.“, №81, представлявано от Ю.Б.Ц. сумата 180 лева
, разноски пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6