Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 13039 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 149965 от 25.06.2019 г., постановено по гр. д. № 47107/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 72-ри състав, е отхвърлен предявеният
от ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД иск с правно основание
чл. 499, ал. 5, вр. чл. 519, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД срещу Г.ф. за заплащане на сумата от
4 946,11 лева, представляваща обезщетение за причинени щети от
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 6.03.2017 г. на територията на
Република Румъния, ведно с лихвата за забава считано от 26.03.2018 г.
Срещу
решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, в която са
изложени оплаквания за неговата неправилност. Сочи се, че към момента на процесното застрахователно събитие – 06.03.2017 г., за
автомобила, пострадал от ПТП, не е била действаща сключената с ищеца
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, доколкото не е била
заплатена втората вноска по полица № BG 30/116001537492, сключена при условията на
разсрочено плащане. Намира се, че за установяване на тези твърдения по делото
са събрани несъмнени доказателства – изслушано е заключение по ССЕ, а в
информационния център на ответника, извлечение от който е представен и по
делото, и до настоящия момент може да се види уведомлението за прекратения
застрахователен договор, сключен с процесната
полица. Счита се, че в писмото,
подписано от служител на ищеца, на което СРС е дал вяра, в което се съдържа
твърдения за направено плащане на втората вноска чрез извършено прихващане,
липсва конкретика в какъв размер е вноската и на коя дата е извършено
прихващането. По изложените съображения се отправя искане въззивният съд да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения
иск. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна Г.ф., в който се излагат съображения за нейната неоснователност и се
отправя искане атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано
и законосъобразно. Сочи се, че с приложено към отговора на искова молба
уведомително писмо с вх. № 08-01-268/24.04.2017 г. ищцовото
дружество е уведомило ответника, че процесната застрахователна
полица към датата на ПТП е била валидна и е произвеждала действие. Намира се,
че от доказателствата по делото се установява, че е извършено плащане на
втората вноска по договора чрез брокера, като е без значение дали и кога
последният е превел на застрахователя платените от застрахования суми. Претендират
се разноски.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, въззивната жалба е основателна.
Въззивният
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение правилността на
атакуваното решение СГС намира следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ, вр. чл. 519, ал. 1 от КЗ.
Според разпоредбата на чл. 499, ал. 5 от КЗ, когато застрахователното събитие е настъпило извън
територията на Република България, ако в хода на уреждане на претенцията възникне
спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя,
сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице и бюрото по чл. 506 е извършило
плащане по реда на вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят
възстановява на бюрото платените от него суми. Ако впоследствие бъде
установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на
застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно със законната лихва от датата
на плащането. Съответно, както правилно е посочила и районната съдебна инстанция,
за уважаване на така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпване на твърдяното произшествие извън територията на
Република България, възникнал с Гаранционния
фонд спор в хода на уреждане на претенцията,
плащане от ищеца в полза на НББАЗ на платената от него сума и наличието на
основания за предсрочно прекратяване действието на полицата по застраховка „Гражданска отговорност“.
В
процесния случай не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 31.05.2016 г. ищецът ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД е
сключил с „А.И.****“ ЕООД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, обективиран в застрахователна
полица № BG 30/116001537492, за МПС марка „Мазда“, с
рег. № *****, със срок на договора, на застрахователния период и на
застрахователното покритие от 31.05.2016 г. до 31.05.2017 г., при уговорена
премия в размер на 611,80 лева, платима на две вноски на 31.05.2016 г. и
30.11.2016 г.
По тази полица пред ищеца е била заявена
претенция и образувана преписка по щета във връзка с ПТП, настъпило на 06.03.2017
г. в Румъния, причинено по вина на водача на застрахования автомобил, в
резултат на което били причинени щети на друг автомобил. Във връзка със заявена
претенция от Румънското национално бюро, НББАЗ платило сумата от 4 946.11 лева,
след което отправило искане към ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД за възстановяването й предвид сключената с него застраховка „Гражданска
отговорност“ на увреждащия автомобил. На 26.03.2018 г ищцовото
дружество е извършило плащане на процесната претенция
в полза на бюрото. Ищецът претендира от ответника да му възстанови така
заплатената сума от 4 946.11 лева, доколкото намира, че процесният договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG 30/116001537492,
към датата на произшествието - 06.03.2017 г., е бил прекратен поради неплащане
на втората дължима вноска, при което липсва застрахователно покритие и основание
за заплащане на посочената сума от ищцовото
дружество.
Основният според
по делото въпрос е свързан с това, възникнало ли е в полза на ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“
АД регресно вземане на основание чл. 499, ал. 5 от КЗ
с оглед изложените от него твърдения за настъпило преди датата на ПТП-то
автоматично прекратяване на процесния застрахователен договор поради неплащане
на втората застрахователна вноска по същия.
От представената
по делото застрахователна полица № BG 30/116001537492 /л. 4 от производството
пред СРС/ се установява, че в последната страните са уговорили, че при не плащане в срок на разсрочена
вноска от застрахователната премия, договорът се прекратява автоматично след
изтичане на 15 дни от датата на падежа. Посоченото е в съответствие с
разпоредбата на чл. 368, ал. 1 от КЗ,
която предвижда, че в случаите на разсрочено плащане вноските от
застрахователната премия се плащат в срока, уговорен в застрахователния
договор. В хипотезата на чл. 368, ал. 4 от КЗ при
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато е
уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия, страните могат да
постигнат съгласие относно предвидената в разпоредбата възможност за
автоматично разваляне на договора за застраховка „Гражданска отговорност“ след
изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, който
не може да бъде по-кратък от 15 дни, и в който случаи
изрично писмено изявление от страна на застрахователя до застрахования не е
необходимо. Съответно, в разглеждания в настоящото производство казус е налице хипотеза, при която
връчването на писмено предупреждение /и въобще на писмено изявление/ за
прекратяване е фингирано от закона, т.е.
прекратяването настъпва автоматично след изтичането на посочения 15-дневен
срок.
От заключението на изслушана и приета в хода на
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че в счетоводството на ищеца при сключване на
процесния застрахователен договор е осчетоводена цялата премия по същия в
размер на 635,46 лева, като първата вноска в размер на 323,44 лева е
осчетоводена като платена на 14.06.2016 г., но поради неплащане на втората
вноска на 27.02.2017 г. полицата е анулирана и целият премиен приход от 312,02
лева е отписан. При извършена от вещото лице проверка при застрахователния
посредник „Б.–Г.Г.“ ЕООД, чрез който процесната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била сключена, по данни от счетоводните регистри на последния
се установява, че няма данни да е платена и осчетоводена втора вноска по полица
№ BG 30/116001537492 от 31.05.2016 г. По
делото е представена и справка от базата данни на Информационния център към
Г.ф. на база на подадени данни от застрахователните компании за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, от която се установява, че
застрахователна полица № BG 30/116001537492 от 31.05.2016 г. за МПС с рег. № ***** е подадена като
прекратена в центъра на 27.02.2017 г., т.е. преди датата на процесното
ПТП.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира,
че втора вноска по процесната
полица
№ BG 30/116001537492 от 31.05.2016 г., която е била с падеж 30.11.2016 г., не е
била платена, поради което след изтичането на 15 дни от падежа договорът е бил автоматично
прекратен, т. е. не е бил действащ към датата на процесното
ПТП - 06.03.2017 г. Този извод на съда не се разколебава и от приложеното
към отговора на искова молба уведомително писмо с вх. № 08-01-268/24.04.2017 г.
Действително, с последното представител на ищцовото
дружество е информирало Гаранционния фонд, че към момента на изготвяне на
писмото застрахователна полица № BG 30/116001537492 от 31.05.2016 г. би
следвало да е активна както в информационната система на застрахователя, така и
в Гаранционния фонд, като на основание чл. 368, ал. 4 от КЗ на 15-тия ден от
падежа полицата е била прекратена поради неплащане на вноска, но впоследствие
дължимата премия по полицата е била погасена чрез прихващане на вземания между ЗАД
„Д.Б.: Ж.и З.“ АД и брокера по полицата „Б.–Г.Г.“ ЕООД, поради което
действието на последната следва да е било възстановено. Въпреки това обаче, в
закона не е предвидена възможност при настъпило автоматично прекратяване на
застрахователния договор по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на основание чл. 368 от КЗ поради непращане на
дължима падежирала вноска по премията в срок от 15
дни от падежа, то при последващо заплащане на
дължимата застрахователна вноска, полицата да възобнови своето действието. Съответно, за да може да се приеме, че към
датата на ПТП процесната полица е била действаща, то
следва да се установи, че втората вноска по същата е била заплатена най-късно
на 15-тия ден след падежа й на 30.11.2016 г., каквито данни в процесния случай
не са налице. Или, с оглед твърдяното от ищцовото
дружество в уведомително писмо с вх. № 08-01-268/24.04.2017 г.
прихващане, същото следва да е било извършено в рамките на така посочения 15
дневен срок от падежа на втората вноска. В тази връзка след да бъде посочено,
че съгласно разпоредбата на чл. 104 от ЗЗД, прихващането
се извършва чрез изявление на едната страна,
отправено до другата, като двете
насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от
тях от деня,
в който прихващането е могло да се
извърши. В процесния случай няма никакви данни за това,
към кой момент посоченото прихващане на вземания между ЗАД „Д.Б.:
Ж.и З.“ АД и брокера по полицата „Б.–Г.Г.“ ЕООД е могло да се
извърши, респективно липсват данни за това прихващането да е било възможно да
се извърши именно в рамките на 15 дни от падежа на втората
вноска по полицата. Преценката
на посоченото обстоятелства е правен въпрос, а не фактически, поради което и
съдът не е обвързан с направеното от ищеца в уведомително
писмо с вх. № 08-01-268/24.04.2017 г. изявления, свързани със сочено прихващане
и последиците от същото.
Така, доколкото
по делото не се установява към датата на процесното
ПТП за МПС с рег. № ***** да е била налице действаща валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобилистите при ищеца, то на основание чл. 499,
ал. 5 от КЗ ответникът следва да възстанови на последния сумата, платена от него на
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, заедно със законната
лихва от датата на плащането. В производството се установи, че
застрахователното обезщетение в размер на процесната
сума от 4
946.11 лева
е било изплатено от ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД на 26.03.2018 г., поради което
основателно е и искането за присъждане на законна лихва за периода от 26.03.2018
г. до окончателното
изплащане на вземането.
За пълнота и във
връзка с изложените от страните доводи по приложението на чл. 488 от КЗ
съставът на СГС намира за необходимо да посочени, че от събраните по делото
доказателства не може да се установи, дали ищцовото
дружество е изпълнило изискването на разпоредбата на чл. 488, ал. 2 и ал. 3 от КЗ, а именно, че при договорено разсрочено плащане на застрахователната премия
застрахователят е длъжен да издаде сертификат „Зелена карта“ за целия срок, за
който е платена застрахователна премия, като застрахователят няма право да
издава сертификат „Зелена карта“ за целия срок на полицата по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ако не е платена изцяло
застрахователната премия. Но дори и да се предположи, че ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД
не се е съобразило с така посочените законови положение, то по отношение на
него не е приложила санкцията на чл. 488, ал. 4 от КЗ, доколкото в процесния
случай правоотношенията се развиват между държави членки, а не трети държави.
Предвид
изложеното, поради несъвпадение на изводите на двете инстанции, постановеното решение
следва да бъде отменено изцяло.
По
отношение на разноските:
При този изход
на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски пред двете съдебни инстанции има само
ищецът /въззивник/. Поради което първоинстанционното съдебно решение следва да
бъде отменено и в частта, с която ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД е осъдено да заплати на
Г.ф. сумата от 150 лева – разноски по делото. Ищецът своевременно е претендирал
пред СРС присъждането на сторените от него разноски в общ размер на сумата от 797,84
лева, от която 300 лева – депозит за експертиза, 197,84 лева – държавна такса,
и 300 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени
доказателства за реалното извършване единствено на претендираните разноски от 300
лева – депозит за експертиза, и 197,84 лева – държавна такса, като липсват
доказателства за договарянето и реалното заплащане на претендираното адвокатско
възнаграждение. Поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от лева –съдебни разноски пред
СРС
Пред настоящата съдебна
инстанция на въззивника се следват претендираните от него и
реално сторени разноски в общ размер на сумата от 98,92 лева – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване, като за претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 436 лева липсват представени по
делото доказателства за реалното заплащане на последната.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло решение № 149965 от 25.06.2019
г., постановено по гр. д. № 47107/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
72-ри състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
Г.ф.,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 499, ал. 5, вр.
чл. 519, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД, сумата от
4 946,11 лева, представляваща заплатено обезщетение за причинени щети от
пътно-транспортно произшествие, реализирано на 6.03.2017 г. на територията на
Република Румъния, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.03.2018 г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Г.ф.,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 497,84 лева – съдебни
разноски пред СРС, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 273 от ГПК, сумата от 98,92 лева - съдебни разноски пред СГС.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.