Р Е Ш Е Н И Е № 2545
гр. Пловдив, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, І гр.
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 14049 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Х.Н.К. с
ЕГН ********** против КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ
ЕАД с ЕИК **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. с член 22 от ЗПК, за прогласяване нищожността на договор № ***************
ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ ТИП КРЕДИТНА ЛИНИЯ от ******., като противоречащ на
императивни изисквания на ЗПК и ЗЗП, а при условията на евентуалност
прогласяване нищожността на клаузи от договора – член 1, ал. 2, член 7 и член
11, ал. 2 като неравноправни и противоречащи на добрите нрави. Претендират се
разноски.
Ищецът твърди, че на ********* г. е сключил с ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД договор № ***********, по силата на който договор кредиторът се е задължил да му предостави в собственост кредитен лимит в размер на
2000 лв„ при фиксиран лихвен процент по заема 36,00 % и годишен процент на
разходите - 50, 00 %.
По силата на чл. 1, ал. 2 от договора, заемът се обезпечавал с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с
лично обезпечение от дружество-поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата, 10.01.2019г., ищецът сключил с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане
на поръчителство, по силата на който дължал
възнаграждение в размер на 844, 80лв.
Ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл.
19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, тъй като в договора липсвала ясно разписана методика на формиране на
годишния процент на разходите по кредита - кои
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР
от 50 %. Посочен бил фиксиран лихвен процент по заема от 36
%, за когото не ставало ясно как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Освен
възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с
посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът
не е имал право да формира размер на ГПР от 50. 00 %.
Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлявал
„заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите.
Освен това в пряко нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК кредиторът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на
възнаграждението по сключения с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на
поръчителство от ******. Уговореното
възнаграждение за осигуряване на дружество-
поръчител представлявал
разход по кредита, който е следвало да бъде включен при
изчисляването на ГПР.
Получаването на кредита е било
обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на
кредотополучателя, за което той дължи възнаграждение в общ размер на 844, 80лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора
да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит -
обстоятелство, което било известно на ответното дружество.
Според императивната разпоредба на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
опредЕ.с постановление на Министерския съвет на Република България /основен
лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означавало, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, са нищожни - чл. 19, ал. 5 ЗПК, като кредиторът
е нарушил императивното правило на чл. 19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил таксата от 844, 80лв. в размера на ГПР
от 50 %. По този
начин търговецът е заблудил
потребителя за действителния размер на
ГПР приложим в отношенията между страните, поради което
клаузата за ГПР е неравноправна
и нищожна на осн. чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр.с чл. 22 ЗПК.
Твърди
се, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на осн. чл. 22 ЗПК, като нарушаващ изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК,
кредиторът следва да включи в съдържанието на договора условията за издължаване
на кредита от потребителя, което ответникът не бил изпълнил.
Също така търговецът не бил посочил
в текста на договора размерът на общата сума по
смисъла на nap. 1, т. 2 от ДР към
ЗПК, дължима от потребителя.
Твърди
се недействителност на целия договор поради недействителност на краузата за
възнаградителна лихва от 36 %, като противоречаща на добрите нрави, понеже надвишавала
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми. Недействителността на уговорката относно договорната
лихва водела до нищожност на целия договор за
кредит.
При
условията на евентуалност, в случай, че искът за прогласяване нищожността на
целия договор бъде отхвърлен, се търси проглясаване нищожността на клаузата на член 1, ал. 2 от договора като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави, която предвижда, че
в 5-дневен срок от одобряване на искането за
усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит, потребителят следва да
осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически
лица, наети по безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно
възнаграждение в размер на 1 500лв., неотменима и безусловна банкова гаранция
или одобрено от кредитора дружество - поръчител. Изискването да се учреди лично
обезпечение било уговорено по начин, създаващ предпоставки
за неизпълнение, тъй като били поставени
ограничителни условия - поръчителите да са минимум двама, независимо от
обстоятелството, че едно лице може да разполага с високи доходи и/или имущество
на значителна стойност и с тях да може да удовлетвори кредиторовия интерес в
случай на неплатежоспособност на главния длъжник, тези лица следва да бъдат
само физически, не и юридически, да имат доход от минимум от 1500лв., който да
произтича само от трудово възнаграждение, не и от гражданско или служебно
правоотношение. Освен ограничителните условия за
поръчителите, кредитната институция била поставила
алтернативно условие за осигуряване на банкова гаранция. Недействителна била и уговорката
за учредяване на обезпечение с одобрено от кредитора дружество - поръчител.
Договарянето,
че кредитополучателят ще заплати
възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречало на добрите нрави и внасяло
неравноправие в кредитното правоотношение по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, т.к. при договор за поръчителство, сключен между длъжника и
поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, с оглед на което се
нарушава принципа на справедливост.
Поставянето
на изискването за заплащане на възнаграждение за осигуряване на лично
обезпечение противоречало на целта на Директива
2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 ставало ясно, че преди
сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може
да включва извършване
на справка в съответната база
данни. Задължението за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтичало от разпоредбата на чл. 16 от ЗПК. Възлагането
на потребителя да заплаща задължения, които е следвало да се изпълнят от кредитора
са в изключителен интерес само на търговеца и във вреда на потребителя, като по-слаба страна в гражданския и търговски
оборот, и с което задължение той не би се съгласил, ако кредитодателят е действал
добросъвестно. Ето
защо тази клауза противоречала на чл. 143 ЗЗП и като неравноправна непоражда правни последици за
потребителя.
Неравноправни
и противоречащи на чл. 10, ал. 2 , на чл. 10 а, ал. 1, ал. 2 и
ал. 4 и на чл. 33, ал. 1 ЗПК били и клаузите на чл. 7
от договора и чл.31 от ОУ, гласящи, че в случай, че заемателят не изпълни задълженията си по сключен договор за
заем, същият дължи заплащане на разходите, направени от заемодателя за
събирането на вземането по просрочения кредит, които включват разходи за
изпращане на текстови съобщения /SMS/ и
напомнителни писма, разходи за извършване на напомнителни обаждания, разходи за
посещения на служител на Кредитодателя на адреса на заемателя, както и разходи
за ангажиране на човешки ресурс в процеса по събиране на вземането. Предвидено било, че размерът на дължимите разходи не можели да надвишават 100 лева
месечно. С тези клаузи кредиторът недобросъвестно в ущърб на потребителя бил уговорил предварително установени вземания, които не
кореспондирали с реално извършвани от него действия по събиране на просрочения дълг. Вземанията се пораждат от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната
лихва. Целта на таксите била да обезпечат срочното изпълнение на основните задължения
на кредитополучателя и да обезщетят вредите от тяхното неизпълнение, като на практика била уговорена
неустойка за забавено изпълнение, ето защо тази клауза се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП.
Целта на
таксите и комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК била да се покрият административните разходи на кредитора
при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, като кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с управление на кредита, тъй като те са част от дейността му
по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и да събира повече от
веднъж такса за едно и също действие. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗПК и
чл. 10а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събира такса
трябва да бъдат точно описани в договора, като кредиторът няма право да събира такси
и комисионни, които не са предвидени в договора. В потребителския
договор не били описани конкретните действия, които ще
извърши кредиторът за събиране на вземанията, не бил
уговорен конкретен размер на таксите, като по същество това били разходи
за управлението на кредита и не възмездявали
допълнително оказвани от търговеца услуги. Ето защо клаузата
в договора и в общите условия, с които съответно е уговорено, че
кредитополучателят дължи такси, покриващи разходите по събиране на просрочените
задължения и че при забава кредиторът ще има право да получи нещо различно от
лихвата за забава, противоречали на горепосочените
императивни законови норми и заобикаляли
нормата на чл. 33 ЗПК, които норми ограничават отговорността на потребителя,
поради което са нищожни - чл. 26, aл. 1, предл. 1 ЗЗД.
Неравноправни
били и нормите на 11, ал. 2 от договора и чл. 32 ОУ. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от ОУ ако кредитополучателят
не изплати в срок две или повече вноски, кредиторът има право да направи
вземането си предсрочно изискуемо, считано от падежната дата на втората
последователно непогасена вноска. Разпоредбата на чл.11, ал. 2 от договора
предвижда, че кредитодателят има право да прекрати договора с отправяне на
2-месечно писмено предизвестие, като в тази хипотеза длъжникът също губи
преимуществото на срока и ще следва да реституира на кредитора получената в
заем сума.
Предсрочната изискуемост е предвидена за
неизпълнение на основното задължение по договора за кредит - заплащане на
погасителните вноски по него, като в договора не били въведени критерии за тежестта на неизпълнението, съобразени с общия
срок на кредита или с размера на задълженията по него, като било предвидено, че неплащането на две последователни месечни вноски, е основание за
загубване на преимуществото на срока .
Твърди се неравноправност на клаузата като противоречаща на на член 143, т. 10 от ЗЗП на чл. 11, ал. 2 от договора, съгласно която се оправомощава
кредиторът да прекрати договора преди крайния му срок, т.к. настъпването на правните последици не било свързано с конкретно неизпълнение от страна на длъжника, което да доведе до едностранно
изменение на уговорената крайна падежна дата.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове,
като излага подробни съображения в тази връзка.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Установява се от приложения договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ *****************., че между
ищеца и ответника „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД е сключен договор за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ № *********** за предоставена сума от 2000 лева, с уговорен лихвен процент по кредита от 36.00 % и Годишен процент на разходите (ГПР) в размер
на 50%. Съгласно
условията по договора кредитът
е следвало да бъде върнат на 6 вноски, всяка в размер на 369.20 лв., в която не се включва
възнаграждението за поръчителство, което съгласно приложения погасителен план е
размер на 140,80 лева на месец. Съгласно клаузите на договора
кредитополучателят е следвало да предостави обезпечение на кредитора като:
поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с минимално
месечно брутно ТВ за всеки в размер на 1500 лева или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка или поръчителство от
одобрено от кредитодателя дружество. С договор за възлагане на поръчителство от
10.01.2019г., сключен между Кредит гаранция ЕООД, като поръчител и Х.Н.К., като
клиент, поръчителят е поел задължението да отговаря солидарно за всички
задължения на клиента при условията и
срока на договора за потребителски
кредит тип „Кредитна линия“ № *********** г. С договор за поръчителство от 15.01.2019г.
сключен между „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД,
кредитодател и Кредит гаранция ЕООД като поръчител, поръчителят се задължава при
условията на този договор да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на
задълженията на Х.Н.К., поети по договор
за потребителски кредит тип
„Кредитна линия“ № ****************.
Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредит, който е подписан от ищеца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Между ищеца и КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД са
възникнали правоотношения, произтичащи от сключен договор за потребителски
кредит тип кредитна линия, за който приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП,
доколкото ищецът – физическо лице се явява потребител на финансова услуга.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, ”общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, а в т.2 от същата
разпоредба е указано, че ”обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер
на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
В договора за кредит не е посочена общата сума, дължима от потребителя, представляваща
сбора между общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.
ГПР съгласно член 19, ал. 1 от ЗПК изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения
от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК. Видно от договора в ГПР не е включен разхода
- възнаграждение
за поръчителя, представляващ ”допълнителна
услуга“, пряко свързана с кредита, обстоятелство установяващо се и от
изслушаната ССЕ с в.л. П., от което е видно, че ако тази разход беше включен,
ГПР ще надхвърли определеният в член 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 21,
ал. 1 от ЗПК,
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Като не е включил възнаграждението
за поръчителя в ”общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът е заобиколил изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Неспазването изискването на чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК, води до
недействитерност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК.
На основание изложените доводи искът за
прогласяване недействителността на договора следва да се уважи, като на адв. Е.И.
следва да се присъди адв. възнаграждение по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер
на 300 лева по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адв.
възнаграждения. В полза на ищеца ще се възложат сторените разноски по
производството – 88,60 лева за държавна такса и 180 лева за ССЕ.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА сключеният
между КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД с ЕИК ********, като кредитодател и Х.Н.К. с ЕГН **********,
като кредитополучател, договор № *********** за потребителски кредит
тип кредитна линия от 10.01.2019г. за недействителен
на осн. член 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК вр. с член 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД с
ЕИК******* да заплати на Х.Н.К. с ЕГН ********** разноски в производството в
размер на 268,60 лева.
ОСЪЖДА
КЕШ
КРЕДИТ МОБАЙЛ ЕАД с ЕИК******** да заплати на адвокат Е. И. адв. възнаграждение
по член 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала!
Секретар: Н.Н.