Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна,10.08.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ състав, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
Галя Дамянова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №2744 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.
Ищецът С. Д.С., ЕГН **********,***, чрез адвокат В.Д.,
вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № *, със съдебен адрес:***, тел.
0888/49 48 30 претендира от съда да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че
С. Д.С., ЕГН ********** не дължи
на „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от И. Г.Д. – М-по заповед № 1693/14.03.2014г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3280/2014г., по описа на ВРС, XXIV състав сума в размер на 3 456,72 лв., представляваща неизплатена главница по договор за
кредит, сключен на 12.09.2011 г. и договор за поръчителство от 12.09.2011г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-13.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 298,49 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 24.08.2013г. до 12.03.2014г.; сума в размер на 20,20 лв., представляваща санкционираща
лихва за периода от 25.02.2014г. до 12.03.2014г., както и сума в размер на 60
лв. - неплатена такса и сума в размер на 331,76
лв. -разноски по делото за държавна такса от 76,71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 255,05 лв., за които е образувано изпълнително дело № 2018*0400332
по описа за 2018г. на ЧСИ И. Л. Е.с Район на действие Варненски окръжен съд.
Моли съда да й бъдат
присъдите сторените съдебно - деловодни разноски, както и тези за
адв.възнаграждение.
Ищецът
аргументира правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически
твърдения:
По заявление на „Б. Д." ЕАД е издадена заповед №
1693/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3280/2014г., по описа на ВРС, XXIV състав. Със същата М.
С. М., ЕГН ********** и С.Д.С., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно
на „Б. Д." ЕАД сумата от 3 456,72 лева, представляваща вземане по договор
от 12.09.2011г. и договор за поръчителство от 12.09.2011г., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда -
13.03.2014г. до окончателното изплащане на задължението, договорна лихва в
размер на 298,49 лева за периода от 24.08.2013г. до 12.03.2014г., санкционираща
лихва в размер на 20,20 лева за периода от 25.02.2014г. до 12.03.2014г.,
неплатена такса в размер на 60 лева и направените по делото разноски в размер
на 331,76 лева, представляващи внесена държавна такса от 76,71 лева и
юрисконсултско възнаграждение от 255,05 лева.
Въз основа на издадения изпълнителен лист и по молба
на „Б. Д." ЕАД срещу М. С. М. и С.Д.С. било образувано изпълнително дело
2014*0400728/2014г. по описа на ЧСИ Д. З. П.- Я-с per. № *. С писмо изх. №
241492/26.02.2015г. от Дирекция Централен бек офис, „Б. Д." ЕАД е уведомил
длъжника М. М. за наложен запор по наличната му банкова сметка *** - Я-със
запорно съобщение изх. № 3758/16.02.2015г. Съгласно запора общата дължима сума
е в размер на 969,65 лева. Запорът бил изпълнен частично от сметка 02/18882632.
При постъпване на суми по сметката, същите щели да се преведат в изпълнение на
запора по посочената в запорното съобщение сметка.
В периода месец ноември 2013г. до месец май 2015г. са
преведени дължимите суми по сметка 18882632 и дължимата сума по изпълнителното
дело била погасена.
В началото на 2017г. С.С. е уведомена от „О.Ф.Б."
ЕАД, че по силата на Договор за покупко - продажба на вземания, сключен на
15.09.2014г. между „Б. Д." ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, последното е придобило
от Банката вземанията, по изпълнителния лист. В писмото е посочено, че към
15.10.2014г. размерът на задължението към кредитора „О.Ф.Б." ЕАД било
следното: присъдена главница 3 306,34 лева, законна лихва в размер на 18,42
лева и разноски в размер на 255,05 лева. Посочена била и банкова сметка *** „Б.
Д." ЕАД, на която длъжника да внесе дължимите суми.
До момента на уведомлението длъжникът е изпълнил на
стария кредитор „Б. Д." ЕАД /видно от приложени вносни бележки в периода
м.11.2013г. до м. 05.2015г. за преведени суми по сметка 18882632 по изп. д. №
2014*0400728/2014г. по описа на ЧСИ Д. З. П.- Я-/, поради което възразява, че
липсва уведомяване за каквото и да е законно прехвърляне на вземане,
включително и чрез цесия /в този смисъл Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д.
№867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Въпреки направеното плащане от ищцата по сметка
18882632, посочена в запорното съобщение, „Б. Д." ЕАД прехвърлила на „О.Ф.Б."
ЕАД вземането си с договор за цесия. На 16.04.2018г. ищцата получила покана за
доброволно изпълнение, в която бил цитиран изпълнителен титул от 14.03.2014г.
на Районен съд Варна на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №
3280 от 2014г. на Районен съд Варна и дължими суми: главница в размер на 3
456,72 лева със законнна лихва в размер на 1 426,38 лева за периода
13.03.2014г. - 05.04.2018г., 378,69 лева неолихвяеми вземания (мораторни лихви,
обезщетения и т.н.), сумата от 331,76 лева - присъдени разноски, както и
следните разноски за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение и такси по ТТР
към ЗЧСИ, приети на осн. чл.78, ал.1 ГПК с разпореждане за образуване на
изпълнителното производство, а именно: сумата от 100,00 лева - разноски за
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение за образуване и процесуално
представителство по настоящото изпълнително дело, сумата от 704,07 лева - обикновени
такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ, сумата от 570,59 лева -пропорционална такса
по т.26 ТТР ЗЧСИ. С ПДИ ищцата била уведомена, че съгласно договор за цесия от
15.09.2014г. вземането на „Б. Д." ЕАД по изпълнителния лист, въз основа на
което, на осн. чл. 429, ал.1 ГПК „О.Ф.Б." ЕАД е конституиран като
взискател по изпълнителното дело.
По изпълнителното дело бил наложен и запор върху
трудовото възнаграждение, дължимо от „*" АД и възбрана на недвижим имот:
ЗЕМЯ - МЯСТО, находящо се в гр. Варна, община Варна, област Варна, ЕКАТТЕ *,
район *, кв. *, цялото с площ от 701 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *.*по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна,
с посочен по скица адрес: гр. Варна, община Варна, област Варна, район *,
местност Зеленика, с трайно предназначение: урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), със стар идентификатор *.*, с
номер по предходен план *, ведно с 1/3
идеална част от построената и находяща се в този имот сграда, представляваща
самостоятелен обект с идентификатор *.*, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна.
В настоящия случай за събиране на съдебно-признатото
вземане въз основа на издаден изпълнителен лист е било образувано изпълнително
производство, изпълнението по което не се оспорва от ищцата-длъжник. В
последствие за същото вземане е поканена ищцата да заплати присъдена главница 3
306,34 лева, законна лихва в размер на 18,42 лева и разноски в размер на 255,05
лева и образувано второ изпълнително дело № 2018*0400332 по описа на ЧСИ И. Л.
Е., peг. № *, район на действие ОС Варна. Така едно и също изпълняемо право е
предмет на две изпълнителни дела и от длъжника се търси два пъти едно и също
вземане, което е недопустимо /размерът на задълженията по двете изпълнителни
дела е един и същ/. Налице е обстоятелство, което засяга изпълняемостта на
спорното право, тъй като с образуваното първо изпълнително дело „Б. Д."
ЕАД е упражнила вече правото си да изиска принудително удовлетворяване на
съдебно потвърденото притезание по изпълнително дело 2014*0400728/2014г. по
описа на ЧСИ Д. З. П.- Я-с per. № *. В този смисъл вземането за главница и
лихва по образуваното второ изпълнително дело № 2018*0400332 по описа на ЧСИ И.
Л. Е., peг. № *, е идентично с това по първото и не са налице две различни
задължения, които да формират размера на дълга по присъединените изпълнителни
дела. Едно от условията за допустимост, а следователно и законосъобразност на
изпълнителния процес, е правото за принудително изпълнение. Именно с това право
не разполага ответникът-взискател по второто изпълнително дело относно присъдените
главница и лихва, тъй като с образуването на първото изпълнително дело „Б. Д."
ЕАД вече е изискала принудителното им удовлетворяване. Това обуславя
незаконосъобразност на изпълнението по изп.дело № 2018*0400332 по описа на ЧСИ И.
Л. Е., относно главницата, лихвата за забава върху нея и разноски.
На следващо място по изп.д. № 2014*0400728/2014г. по
описа на ЧСИ Д. З. П.- Я-с peг. № * на КЧСИ, последно извършено от съдебния
изпълнител същинско изпълнително действие е от 16.02.2015г., когато е изпратено
запорно съобщение изх. № 3758/16.02.2015г. за ефективно наложения запор на
банкова сметка *** „Б. Д." ЕАД. От този момент нататък липсват
доказателства за извършени действия по принудително събиране на вземането чрез
осъществяване на конкретен изпълнителен способ, поради което следва да се
приеме, че както към момента на образуване на второто изпълнително дело това
при ЧСИ И. Л. Е. № 2018*0400332 е изтекла погасителна давност по силата на което
вземането на ответника е погасено. Цедирането на вземането няма отношение към
изтичането на давността.
Ответникът в
срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, депозира отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба
ответникът депозира отговор на исковата молба .
С писмения отговор, ответникът излага, че по силата на
Договор за покупко-продажба на вземания от 15.09.2014 г., сключен между „Б. Д."
ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, „О.Ф.Б." ЕАД е придобило вземането срещу С.Д.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, произтичащо от Договор за поръчителство от
12.09.2011 г. към Договор за кредит от 12.09.2011 г.
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено
копие към настоящия отговор Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 15.09.2014 г.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящия
отговор потвърждение от „Б. Д." ЕАД до „О.Ф.Б." ЕАД за прехвърлянето
на вземанията съгласно Договор за цесия от 15.09.2014 г., същият е влязъл в
сила и произвел своето действие.
С изрично пълномощно цедентът „Б. Д." ЕАД е
упълномощила цесионера „О.Ф.Б." ЕАД да уведоми длъжниците за прехвърляне
на вземанията по силата на Договора за цесия от 15.09.2014 г.
До ищцата С.Д.С. е изпратено уведомление по реда на
чл. 99 от ЗЗД с идентификационен код на пратката (*PSFABG006F8B1*), който
съвпада с този на известието за доставяне.
В този смисъл, С.Д.С. е надлежно уведомена за
прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е
упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо
действие. В този смисъл е и Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВНС, ІІІ гр.о.
Независимо от гореизложеното, в случай, че съдът
приеме, че ищцата не е надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането с
изпратеното до нея уведомително писмо, то същата е уведомена за цесията с
връчване на настоящия отговор на искова молба, ведно с приложените към него
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009
г. по т. д. № 12/2009 г. на ВНС, ТК, 2 т.о.
Счита, че
предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК е недопустим и молим
производството по него да бъде прекратено, предвид следните съображения:
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита при
стабилизирана заповед за изпълнение и се основава на обстоятелства, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Цитираната разпоредба предвижда защита на длъжника по
исков ред, чрез оспорване на вземането, предмет на изпълнително производство. С
този иск се предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен
иск да оспори съществуването на изпълняемото право въз основа на новонастъпили
факти.
Допустимостта на иска по чл.439 от ГПК в този случай е
обусловена от надлежното излагане в исковата молба на твърдения за
съществуването на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, чието установяване би обусловило извод за недължимост на вземането,
за което е същата е издадена. Това е така защото, защитата на длъжника в
заповедното производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Оспорването от длъжника,
основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, следва да се извърши с възражението по чл.414 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за съществуване на
вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК. Неподаването на възражение по чл.414,
ал.1 ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл.422 или чл.415, ал.1 ГПК имат за последица
създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. С влизането в сила на
заповедта се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди този
момент, поради което длъжникът няма право да се позовава на тях и да оспорва
вземането. След влизане в сила на заповедта за изпълнение следва другият етап
на защитата на длъжника по оспорване на изпълнението, затова той следва да се
позове на непреклудирани факти, настъпили след изтичане на срока за възражение.
/В този смисъл са Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. №
886/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Т.К., Определение №831/17.10.2013г.
по ч.гр. дело №2013г. на 4 гр.о. на ВКС, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК,
В настоящия случай, по и.д. № 332/2018 г. по описа на
ЧСИ Ивета Луис Ернандес, с peг. № *, с район на действие ОС-Варна, на ищцата С.Д.С.
е е връчена покана за доброволно изпълнение на 16.04.2018 г., като на
30.04.2018 г. се преклудират всички факти и възражения, настъпили преди тази
дата.
В подкрепа на аргументите за недопустимост на иска ,сочи изложеното в Решение № 83/23.05.2018 г. по
гр. д. № 3448/2017 г. на ВКС. ІІІ г.о.
По
основателността на иска:
Съгласно Договор за кредит за текущо потребление от
12.09.2011 г., „Б. Д." ЕАД е предоставила на М. С. М. кредит за текущо
потребление в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, при условия, подробно
уговорени в договора за кредит, обезпечен с поръчителството на ищцата С.Д.С.. „Б.
Д." ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е
предоставила на кредитополучателя сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/.
Кредитът е усвоен изцяло по разплащателната сметка на
кредитополучателя.
Предвид допуснатото неизпълнение на задължението за
обслужване на кредита, „Б. Д." ЕАД е предприела действия за събиране на
вземането по съдебен ред. На база подадено заявление на „Б. Д." ЕАД от
13.03.2014г. е образувано ч.гр.дело. № 3280/2014 г. по описа на Районен
съд-гр.Варна, 24-ти състав, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение
от 14.03.2014 г. и изпълнителен лист от същата дата, по силата на които М. С.
М., в качеството си на кредитополучател и С.Д.С., в качеството й на поръчител,
са осъдени да заплатят солидарно на "Б. Д." ЕАД, ЕИК *: сумата от 3
456.72 лева, представляваща главница, сумата от 298.49 лев - договорна лихва за
периода от 24.08.2013 г. до 12.03.2014 г., сумата от 20.20 лева - санкционираща
лихва за период от 25.02.2014 г. до 22.03.2014 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление на 13.03.2014 година до изплащане на вземането,
60.00 лева - неплатена такса, както и сумата от 76.71 лева държавна такса и
255.05 лева юрисконсултско възнаграждение.
По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от
15.09.2014 г., сключен между „Б. Д." ЕАД и „О.Ф.Б." ЕАД, са придобили
вземането срещу кредитополучателя М. С. М. , ведно с всичките му привилегии,
обезпечения и други принадлежности, в това число и поръчителството на С.Д.С..
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено
копие към настоящия отговор Извлечение от Приемо-предавателен протокол към
Договора за цесия от 15.09.2014 г., в което се съдържа процесното вземане.
Видно от приложеното в заверено копие към настоящия
отговор потвърждение от „Б. Д." ЕАД до „О.Ф.Б." ЕАД за прехвърлянето
на вземанията съгласно Договор за цесия от 15.09.2014 г.. същият е влязъл в
сила и произвел своето действие.
Както и по-горе сочи на базата на изрично пълномощно,
предоставено му от "Б. Д." ЕАД, до ищцата С.Д.С. е изпратено
уведомление по реда на чл. 99 от ЗЗД с идентификационен код на пратката
(*PSFABG006F8B1*), който съвпада с този на известието за доставяне. Няма пречка
цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не
се касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл е и Решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
При евентуалност, ако съдът счете, че горното не представлява
надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането, то моли да приеме, че ищцата
е уведомена за прехвърляне на вземането с връчване на настоящия отговор на
искова молба, ведно с приложените към него писмени доказателства, сред които и
самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и
пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. В
този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II
т.о.
В съответствие с чл. 429 от ГПК, цесионерът, като
частен правоприемник на цедента, се ползва от издадените в полза на "Б. Д."
ЕАД заповед за незабавно изпълнение от 14.03.2014 г. и изпълнителен лист от
14.03.2014 г. ч.гр.дело. № 3280/2014 г. по описа на Районен съд-гр.Варна, 24-ти
състав.
Предвид горното, въз основа на молба на „О.Ф.Б."
ЕАД от 25.01.2018 г. е образувано изп. дело № 332/2018 г. по описа на ЧСИ И. Е.,
с per. № *, с район на действие ВОС срещу кредитополучателя М. С. М. и
поръчителя С.Д.С.. На ищцата С.Д.С. е връчена Покана за доброволно изпълнение
на дата 16.04.2018 г., както и са поискани и реализирани изпълнителни действия
от същата дата /наложен запор върху трудовото й възнаграждение/. В законоустановения
срок, същата не е подала възражение по чл. 414 ГПК, поради което заповедта за
изпълнение по чл.417 от ГПК е влязла в сила спрямо нея на 01.05.2018г. С
влизането в сила на заповедта за изпълнение се преклудират всички факти, които
са настъпили преди 01.05.2018г., в това число и възражението за давност за
релевирания период. Счита за неоснователни твърденията на ищеца за настъпила
погасителна давност на вземането.
По отношение коментираното в исковата молба
изпълнително производство № 728/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Я., с peг. № *, с
район на действие ВОС, сочи, че нито „Б. Д." ЕАД, нито „О.Ф.Б." ЕАД
са взискатели по същото. Цитираното изпълнително дело не е образувано на
основание издадените в полза на „Б. Д." ЕАД заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 14.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3280/2014 г. по описа на ВРС,
24-ти състав и поради тази причина, задължението, за събиране на което е
образувано изп. д. № 728/2014 г. по описа на ЧСИ Д. Я., с per. № * на КЧСИ, с
район на действие ВОС, не е предмет на настоящия спор.
Изпълнително производство, въз основа на издадените в
полза на „Б. Д." ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
14.03.2014 г. по ч.гр.д. № 3280/2014 г. по описа на ВРС, 24-ти състав, е
образувано за първи път на 25.01.2018 г. като изп. дело № 332/2018 г. по описа
на ЧСИ И. Е., с peг. № * на КЧСИ, с район на действие ВОС. Счита за необходимо
също така да отбележи, с оглед твърденията на ищцата за изтекла погасителна
давност на процесното вземане, че последно извършеното изпълнително действие по
горепосоченото изпълнително дело е извършена удръжка от трудовото
възнаграждение на ищцата през месец февруари 2019 г., на основание наложен
запор върху трудовото й възнаграждение от 16.04.2018 г.
Моли
съда да остави без разглеждане предявения от С.Д.С.
отрицателен установителен иск като недопустим и да прекратите производството по
делото.
В случай, че
счете предявения от С.Д.С. иск срещу „О.Ф.Б."ЕАД за допустим, моли да
отхвърли същия като неоснователен.
Моли да му бъдат присъдени и сторените в настоящото производство
разноски, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лева на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ.
В съдебно заседание ищецът , чрез процесуален представител адв. В.Д., поддържа
иска и моли за
положително произнасяне по него , като претендира за присъждане и сторените по делото разноски .
В съдебно заседание ответникът , редовно призован, не се явява. В
писмена форма моли съда за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно
и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните , а и от
изисканото за нуждите на настоящото производство изп.дело № 2018*0400332 по
описа на И. Л. К. Е., рег.№ * с район на действие ОС-Варна се установява, че
цитираното изп.производство е образувано по молба на „О.Ф.Б.“ЕАД срещу М. С. М.
и С.Д.С., въз основа на изп.лист от 14.03.2014год. , издаден в производство по
ч.гр.дело №3280/2014год. на ВРС. Изп.лист е издаден на основание чл.417,т.2 от ГПК, въз основа на заповед за незабавно изпълнение , по силата на която М. С.
М., ЕГН **********,*** и С.Д.С., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Б.
Д.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, *
сумата от 3 456, 72 лв. /три хиляди четиристотин петдесет и шест лева и
седемдесет и две ст./, представляваща вземане по договор от 12.09.2011г. и
договор за поръчителство от 12.09.2011г., ведно със законната лихва от датата
на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 13.03.2014г. до окончателното
изплащане на задължението, договорна лихва в размер на 298, 49 лв. /двеста
деветдесет и осем лева и четиридесет и девет ст./ за периода от 24.08.2013г. до
12.03.2014г., санкционираща лихва в размер на 20, 20 лв. двадесет лева и
двадесет ст./ за периода от 25.02.2014г. до 12.03.2014г., неплатена такса в
размер на 60 лв. /шестдесет лева/ и направените по делото разноски в размер на
331, 76 лв. /триста тридесет и един лева и седемдесет и шест ст./,
представляващи внесена държавна такса от 76, 71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 255, 05 лв.
Не е спорно, че ищцата е уведомена
от „О. Ф.Б.“ ЕАД , че по силата на
сключен договор за покупко-продажба на вземания
от 15.09.2014год. е придобила от
„Б. Д.“ вземанията по изп.лист. Това уведомяване ищцата оспорва с възражението
за извършено плащане на дълга по изп.дело №2014*0400728 на ЧСИ Д. З. П. Я..
По делото е прието и изпълнително
дело №2014*0400728 на ЧСИ Д. П. Я.. Това изпълнително дело е образувано по
молба на „М. К.“ ООД срещу М. С. М., въз основа на изп.лист от 06.08.2014год., издаден
в производството по ч.гр.дело №14384/2013год. на ВРС. Изпълнителния лист е
издаден на основание чл.410,ал.1, т.1 от ГПК, въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, с която длъжникът М. С. М., ЕГН **********
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на заявителя „М.
К.” ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, р*, следните суми: сумата
от 19.90 лв. /деветнадесет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща дължима главница за периода
01.05.2011г. до 31.05.2011г. по фактура № **********/01.05.2011г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
- 30.09.2013 г. до окончателното погасяване на задължението; сумата от 130 лв. /сто и тридесет лева/,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за периода
17.05.2011г. до 15.03.2012г.; сумата от 4.84
лв. /четири лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 16.05.2011г. до 26.09.2013г., дължими по
договор № DE3006816032011002 от 16.03.2011г., сключен между длъжника и „М. Т.”
ООД, като вземането е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 30.01.2013г.; сумата от 125 лв. /сто двадесет и пет
лева/, представляваща сторени в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78,
ал.1 и 8 ГПК.
При
така изяснената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна :
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск
изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. По своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да
съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По изложените съображения
предявеният иск е допустим, доколкото наличието на висящ изпълнителен процес за
събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане
на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се
оспорва изпълнението.
В настоящият случай ищцата твърди недопустимост на
изп.производство по изп.дело № 2018*0400332 по описа на И. Л. К. Е., рег.№ * с
район на действие ОС-Варна с оглед погасяване на дълга , чрез плащане в
производството по изпълнително
дело №2014*0400728 на ЧСИ Д. П. Я.. Същата твърди недължимост на вземането с
оглед недопустимост на изпълнението по изп.дело № 2018*0400332, като образувано
за събиране на вземания, които са били предмет на изпълнение по изпълнително
дело №2014*0400728 на ЧСИ Д. П. Я..Това изп.дело обаче е образувано за вземания
, който са различни от вземанията по изп.лист, въз основа на който е образувано
изп.дело № 2018*0400332. Същото е образувано само срещу М. С. М.,въз основа на
изп.лист издаден в производството по ч.гр.дело №14384/2013год. на ВРС. Тъй като
касае събиране на различни от процесните вземания , това изпълнително дело няма
относимост към вземанията, събирани в производството изп.дело № 2018*0400332.
Ето защо и така наведеното възражение за недължимост се явява
неоснователно.
С оглед на горното и възражението за
давност на вземанията към датата на образуване на изп.дело № 2018*0400332,
предвид последно извършено от съдебния – изпълнител същинско изпълнително действие се явява неотносимо.
Изп.дело № 2018*0400332 е образувано
въз основа на изп.лист,който е постановен в производство по чл.417,т.2 от ГПК, въз основа на заповед за
незабавно изпълнение.Съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, мотивите на т. 14, новият ГПК, урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова самото заявление за издаване
на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК,
предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.
415, ал. 1 ГПК. Съгласно актуална практика на ВКС, влязлата в сила заповед за
изпълнение формира обвързваща страните
сила , че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване
на възражение. Затова заповедното производство може да бъде възобновено при
наличието на предпоставките по чл.423 от ГПК, а иск за оспорване на вземането
на основания и факти, настъпили до изтичането на срока за подаване на
възражение може да бъде предявен само при наличието на предпоставките по чл.424
от ГПК. / В тази насока е определение №214 от 15.05.2018год. по ч.гр.дело
№1528/2018год. на ВКС,IV гр.отделение/. В настоящият случай ищцата , ако е
имала възражения за плащане на дълга , преди образуване на изп.дело № 2018*0400332
е следвало да предяви същите в срока за възражение на ЗНИ, която й е връчена с
призовката за доброволно изпълнение по изп.дело № 2018*0400332 и която се
стабилизира в това изп.производство.
Вземайки предвид горното съдът
счита, че предявения иск се явява неоснователен и постановява решение с което отхвърля иска.
При този изход от спора и на
основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца, следва да бъдат възложени сторените от
ответника, изразяващи се в юк.възнаграждение, което съдът определя в размер от
100лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на С. Д.С., ЕГН **********,***,
чрез адвокат В.Д., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № *, със съдебен
адрес:*** срещу „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от И. Г.Д. – М., за
признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на
ответника, по заповед № 1693/14.03.2014г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3280/2014г., по описа на
ВРС, XXIV състав, сума в размер на 3 456,72 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за кредит, сключен на 12.09.2011 г. и договор за
поръчителство от 12.09.2011г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл.417 ГПК-13.03.2014г. до окончателното изплащане
на задължението; сума в размер на 298,49 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 24.08.2013г. до 12.03.2014г.; сума в размер на 20,20 лв.,
представляваща санкционираща лихва за периода от 25.02.2014г. до 12.03.2014г.,
както и сума в размер на 60 лв. - неплатена такса и сума в размер на 331,76 лв.
-разноски по делото за държавна такса от 76,71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение от 255,05 лв., за които е образувано изпълнително дело № 2018*0400332
по описа за 2018г. на ЧСИ И. Л. Е.с Район на действие Варненски окръжен съд., на
основание чл.439,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
С. Д.С., ЕГН **********,***, чрез
адвокат В.Д., вписана в Адвокатска колегия Варна, личен № *, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б." ЕАД, ЕИК *със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от И. Г.Д. – М.,, сумата от 100лв.,
представляваща сторени по делото разноски, които се изразяват във юк.възнаграждение
, на
основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщението на страните , ведно с препис от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р.Христова/