РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Бяла, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас В. Димитров
при участието на секретаря Михаела Г. Пенева
като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно
наказателно дело № 20234510200267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „У.“ АД, ЕИК......... със седалище и адрес на управление в
гр.С., район „В.“, площад “С. Н.я“ № ., чрез пълномощника – юрисконсулт И. П. С., против
Наказателно постановление № 5 от 12.07.2023г., издадено от кмета на Община – Бяла, с
което на жалбоподателя, за нарушение на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно,
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна, чрез редовно упълномощения си процесуален представител,
изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендират разноски за заплатен адвокатски хонорар.
РП – Русе, ТО – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
Св. Н. работи като главен инспектор в Отдел „Местни данъци и такси“ при Община
Бяла. На 27.04.2023г. пристигнала данъчна декларация от жалбоподателя, която тя
обработила. Констатирала, че постановлението за възлагане, с което бил придобит
недвижимия имот, е влязло в законна сила на 26.01.2023г., предвид което бил изтекъл
двумесечния срок за подаване на декларацията. Имало посочен телефон за връзка, на който
свидетелката позвънила и провела разговор с непозната за нея жена, на която обяснила, че са
просрочили подаването на декларацията и следва да им бъде съставен АУАН. Съставили
покана за явяването в определен ден и час, на който се явил юрк. С.. След консултация с
юрисконсулта на общината относно представеното пълномощно се установило, че явилия се
юрисконсулт не е упълномощен да представлява банката за съставяне на АУАН. Предвид
1
това се разбрали АУАН да бъде връчен чрез Община София. Така на 17.05.2023г. бил
съставен АУАН за констатираното нарушение в отсъствие на нарушителя и изпратен за
връчването му чрез Община София. Същият бил надлежно връчен, като в същият било
отразено от нарушителя, че ще бъдат депозирани писмени възражения в срок. По
постъпилите такива, наказващият орган се произнесъл, като приел направеното възражение
за неоснователно. Предвид което било издадено и атакуваното наказателно постановление,
връчено на жалбоподателя на 14.08.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в
чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при ангажиране административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя.
Това следва от обстоятелството, че е нарушен принципа на законоустановеност на
нарушението, тъй като липсва съответствие между фактическото описание на нарушението
със законовите разпоредби, които се сочи да са нарушени. В описателната част на АУАН,
пренесено впоследствие и в обстоятелствената част на НП се сочи, че жалбоподателя, като
собственик, не е декларирал в определения от закона срок – два месеца от придобиването по
местонахождението на имота. Същевременно се сочи, че са нарушени законовите
разпоредби на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, чийто субект на нарушение е предприятие, което в 2-
месечен срок не подаде информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи
значение за определянето на данъка. Очевидно се касае както до различни субекти, така и до
различни обстоятелства подлежащи на деклариране. На следващо място, в АУАН и НП е
посочено, че жалбоподателят „не е декларирал в определения от закона срок – два месеца от
придобиването му в Община Бяла по местонахождението му на територията на Република
България“, без да се сочи кои обстоятелства не са декларирани. Така за нарушителя не става
ясно и съществено се нарушава правото му на защита, като не са посочени елементи от
състава на нарушението. В този смисъл съдът не може да приеме твърдението изложено от
процесуалния представител на АНО, че чрез систематичното тълкуване на посочените в НП
разпоредби и след проведен разговор с нарушителя, ставало ясно за какво му се налага
административно наказание. Принципа на законоустановеност на наказанието изключва
възможността описанието на нарушението и нарушението законови разпоредби да бъдат
извеждани по тълкувателен път. Това представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, обуславящо на самостоятелно основание отмяна на наказателното
постановление.
От друга страна, задължението на собственик, регламентирано в чл.14, ал.1 от ЗМДТ,
е да уведоми в 2-месечен срок общината по местонахождение на имота, в случаите на
новопостроени сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда
на Закона за устройство на територията. Изрично в ал.3 на същият член е посочено, че не се
подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите, придобити по
възмезден начин. В конкретния случай, имотът е придобит с влязлото в сила постановление
за възлагане, което попада в изключението на чл.14, ал.3 от ЗМДТ. Следователно, при
такова описание на нарушението, съдът счита, че липсва извършено нарушение и
наказателното постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Съобразно изхода на делото и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН, на
жалбоподателя се дължат разноски за представителство в условията на чл.61, ал.2, т.3, пр.1
2
от ЗАНН. С оглед разпоредбата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ и
предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение в
размер на 80 лева.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5 от 12.07.2023г., издадено от кмета на
Община – Бяла, с което на „У.“ АД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление в гр.С.
район „В.“, площад “С. Н.“ № 7, за нарушение на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лева на основание
чл.123, ал.1 от ЗМДТ.
ОСЪЖДА Община – Бяла, гр.Б., обл.Р. пл.“Е. Й. .“ № . да заплати на „У.к“ АД,
ЕИК.......със седалище и адрес на управление в гр.С. район „В.“, площад “С. Н.“ №. сумата в
размер на 80 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: __________/п/_____________
3