Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 201289                           15.11.2020 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и четвърти юни през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2693 по описа за 2019 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1  ГПК.

Ищецът А.К.К. твърди, че по издаден в полза на ответника изпълнителен лист против него е образувано изпълнително дело за заплащане на сумата 4271,96лв. формирана от вземания за главница, договорна лихва, неустойка за забава и деловодни разноски. Твърди, че вземанията произтичали от договор за кредит, сключен с Банка ДСК ЕАД и прехвърлени на ответника с договор за цесия, преди издаване на изп. лист. Тази цесия не била съобщавана на ищеца. Поддържа се, че от датата на издаване на изпълнителния лист – 09.10.2012г. до дата на образуване на изпълнителното дело е изтекла погасителната давност за вземането. Поради това счита, че то не се дължи. В случай, че се установи, че давността не е изтекла, се поддържа евентуално възражение, че сумите не се дължат поради обстоятелството, че цесията не е била надлежно съобщена на ищеца.

Ответникът „ОТП Факторинг България“ ЕАД, в хода на процеса заменен съобразно чл.228 ГПК от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, поддържа, че искът е недопустим, тъй като вземането било междувременно прехвърлено на трето лице. Освен това, счита, че е не е изтекла предвидената погасителна давност, поради наличие на обстоятелства които я прекъсват.

Съдът намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че в полза на „Банка ДСК“ ЕАД е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №15694/2012г. на Пловдивския районен съд относно сумата: 2173,14лв. главница; 338,55лв. редовна лихва от 06.08.2011г. до 04.10.2012г.; 84,60 лв. санкционираща лихва от 06.08.2011г. до 04.10.2012г. ведно със законната лихва от 04.10.2012г. до окончателното изплащане / лист 29/.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, с молба от 31.08.2015г., „ОТП Факторинг България“ ЕАД, легитимирайки се като кредиторът по силата на договор за цесия от 14.02.2103г. / лист 34/, образувал против ищеца изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ *********, с район на действие Окръжен съд Пловдив /лист 30/. С подадената молба взискателят поискал извършване на опис на движими вещи на длъжника, като способ за изпълнение.

Видно е от признанието съдържащо се в писмения отговорна ответника, че първоначално образуваното при ЧСИ **** дело с №********* е било прекратено при наличието на предпоставките на чл.433, ал.1 т. 8 от ГПК, тоест поради непоискване от взискателя на изпълнителни действия в рамките на две години.

Установява се също така, че през 2018г. е било образувано още едно дело за събиране на същото вземане отново от взискател „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Видно е от приложените по него документи, че молбата за това е била депозирана на 13.06.2018г. отново при ЧСИ ******, като делото е било образувано под номер  **********.

Впоследствие между „ОТП Факторинг България“ ЕАД и настоящия ответник „ЕОС Матрикс“ ЕООД бил сключен договор за цесия от 28.09.2018г. с който вземането срещу ищеца е било прехвърлено / лист 40/. Молба за конституирането си като взискател цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал на 04.04.2019г. /лист 110/.

В хода на второто изпълнително дело ********** на ЧСИ ***** е била изпратена на 04.10.2019г. покана за доброволно изпълнение, която обаче не била връчена / лист 130/. Преди изпращане на поканата, с разпореждане от 13.06.2018г. на ЧСИ е било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника / лист 99-103/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като в тези случаи той може да се позовава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене, в производството в което е издадено изпълнителното основание.

Вземането за главница предмет на изпълнителният лист е по договор за заем, като се погасяват с петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства относно това, кога е настъпил падежа на задължението. Предвид това съдът, счита че следва да приеме за начало на давностния срок момента на издаване на изпълнителния лист – 09.10.2012г., доколкото към тази дата е установено съществуването на изискуемо вземане.

Към момента на образуване на първото от двете изпълнителни дела № *********, тоест към 31.08.2015 г., срокът от пет години, не е бил изтекъл. По признанието на ответника в писмения отговор обаче, изпълнението по това дело е било перемирано. В случаите когато изпълнението е прекратено на осн. чл.433, ал.1 т.8 ГПК  новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие - т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ВКС. Молбата на взискателя възоснова на която е било образувано изпълнително дело *********** съдържа искане за извършване на изпълнителни действия  - в нея е посочен конкретен изпълнителен способ. Следователно тази молба е прекъснала давността и от датата на нейното депозиране пред съдебния изпълнител - тоест от 31.08.2015г. е започнал да тече нов давностен срок от пет години, който не е изтекъл към момента на образуване на второто изпълнително дело – 13.06.2018г.

 Неоснователно е и второто възражение за недължимост, основано на твърдението за липса на съобщаване на цесията.

 Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действия спрямо трети лица и прямо длъжника от деня, когато то било съобщено на последния от първоначалния кредитор. Тази норма обаче не въздига несъобщаването в правопогасяващ факт. Нейното предназначение е да предотврати възможността длъжника да заплати два пъти едно и също задължение. Поради това възражението на длъжника за несъобщаване на цесия няма самостоятелно значение, освен като е съчетано с възражение за изпълнение спрямо стария кредитор. Такива твърдения в случая не са налице, поради което и възражението по чл.99, ал.4 ЗЗД, макар и допустимо, тъй като цесията е осъществена след издаване на изпълнителния лист, е неоснователно.

С оглед изложеното съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

На основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А.К.К. ЕГН **********, съд. адрес ***, ***, адв. Р.Д. против „ЕОС Матрикс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Рачо Петков - Казанджията № 4-6 относно признаване на установено, на осн. чл.439, ал.1 ГПК, че ищецът не дължи сумата 4271,69 лв. за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №15694/2012г. по описа на Пловдивския районен съд, поради погасяване по давност, както и поради липса на съобщаване на извършана след издаването на изпълнителния лист цесия.

 

ОСЪЖДА А.К.К. да заплати на „ЕОС Матрикс” ООД, на чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100лв. /сто лева/, представляваща деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

Вярно с оригинала

ВД