Решение по дело №1353/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 23
Дата: 14 януари 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20192330201353
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 № 23/14.1.2020 г.                                14.01.2020 г.  ,  гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ІХ състав в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година:

                                                                                          Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ

секретар В.Г.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД №1353/2019 г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по  жалба на Д.  С. ***, ЕГН:*********** против електронен фиш за налагане на наказание глоба, серия К № 2689898 на ОД на МВР-Ямбол, с  което на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП  за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП  и е  наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

В жалбата се  излагат съображения за  неправилност и незаконосъобразност на електронният фиш , изразяващи се  в допуснати  процесуални нарушения при  издаването му.Оспорва се както извършеното нарушение ,така и годността на  техническото средство  ,с което е установена превишената скорост.

В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен защитник, който излага твърдения за  неспазване на условията и реда за установяване на конкретното нарушение, в частност – заснемането му с мобилна радарна система,за което не е следвало да бъде издаван ЕФ.Прави се възражение ,че от ЕФ не ставало ясно какво техническо средство е използвано и приспадната ли е допустимата грешка от наказуемата скорост.Излага се ,че не ставало ясно къде по пътя е обозначението за наличие на техническото средство и ограничение на скоростта, поради което се иска отмяна на ЕФ и присъждане на направените разноски.

 Въззиваемата страна редовно призована ,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Счита  ,че са спазени условията  и реда за използване на автомотизираната система, като се изтъква ,че  същата установява нарушението самостоятелно, без участието на контролен орган.В тази връзка се иска  ЕФ да бъде потвърден и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

 

ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:

С електронен фиш серия К № 2689898 , жалбоподателката е санкционирана ,за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП , затова ,че на  26.11.2018г. в 11.15 часа  в гр.Ямбол ,ул.“Орман“ до № 37 в посока обходен път „Север“ е управлявала МПС –л.а. „Мерцедес „ Е 320 ЦДИ с  рег. № У 8631 АТсъс скорост 81 км/час при разрешена от 50 км/час, като нарушението е било установено и заснето с  автоматизирано техническо средство № TFR1-М 525.

           Горната фактическа обстановка се установява по  категоричен начин  от приобщените по делото  веществено доказателствено средство- видиозапис  ,както и веществено оказателство-  снимка  с разпечатка от използваното средство за измерване и писмените доказателства-докладна записка,  протокол за използване  на автоматизирано техническо средство, протокол  от проверка на мобилна система за  видеоконтрол ,справка от КАТ за собственика на превозното средство и декларация от Р.  В. Т..

 

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

 

Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по  следните съображения:         

От процесуална страна  съдът не споделя изложените доводи в жалбата ,че издадения електронен фиш несъдържа задължителни реквизити, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен. ЕФ  е бил  издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи съобразно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съдържа  всички  лимитирани от закона реквизити-: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, ползвателя  на превозното средство, , описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Като неоснователно приема и възражението на защитата ,че не са налице законовите предпоставки за издаване на ЕФ, предвидени в чл.189,ал.4 от ЗДвП, а именно нарушението да е   установено и заснето  с техническо  средство или система, в отсъствие на контролен орган  и нарушител ,т.е в случаите когато има стационарно монтирано  техническо средство, предварително  позиционирано и на автоматичен режим.

На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на ЕФ не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС ,съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата , издаването на електронен фиш за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, ,функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M 525, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред , съставен е и протокол за  използването му ,поради което не може да се направи извод за приложимост на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. по т. д. № 1/2013 год. на ВАС, което е изгубило силата си след последвалите законодателни  промени в§ 6, т. 65 от ДР на ЗДвП и което явно има предвид защитата.

Неоснователно е и възражението ,че участъка от пътя , на който се осъществява  контрол по спазване на правилата за движение ,чрез автоматизирани технически средства или системи следва да бъде обозначен със  пътни знаци.Това задължение на контролните органи е въведено за първи път с изменението на чл. 165 от ЗДвП, обнародвано в  ДВ, бр. 19 от 2015 г., с което са създадени нова точка 8 на ал. 2 с горното съдържание и ал. 3 на същия  член.Впоследствие обаче с изменение на чл. 165 от ЗДвП, обнародвано в ДВ, бр.  54 от 05.07.2017 г., т. 8 на ал. 2 е отменена и с това е отпаднало законовото изискване контролните органи да обозначават чрез поставянето на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

От материална страна съгласно чл.21 ,ал.1 от ЗдвП при избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство-  лек автомобил в населено място е забранено да превишава скорост от 50 км /час.

Приложеното по делото веществено доказателствено средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП – клип №6797 от радар № TFR1-М 0525. с точен час, дата и координати, доказва по безспорен начин, че на 26.11.2018. в 11.15 часа л.а. „Мерцедес Е 320“ с рег. № У 8631 АТ  се е движил в гр.Ямбол , ул.“Орман“ в посока  обходен път „Север“. Тъй като въз основа на това веществено доказателствено средство не може да бъде установено кое е лицето, управлявало автомобила, разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че отговорен е собственикът или този, на който е предоставено МПС. В случая собственик на заснетия лек автомобил е Р.В. Т.от ***, който след връчване на ЕФ в подадена декларация , на основание чл.189,ал.5 от ЗДвП   е посочил, че жалбаподателката е  управлявала автомобила.. Затова, и като взе предвид обстоятелството ,че използваната мобилна система за видеоконтрол TFR1-M  е била преминала последваща проверка, съответствала е на одобрения тип, и е била технически изправна, съдът намери, че както авторството на деянието, така и скоростта на движение от 81 км/ час на управлявания от жалбоподателката автомобил са безспорно установени, поради което правилно е бил санкционирана.

 

 

При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3км/час от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на мобилната  система и изрично е отразено в протокола от проверка, където под таблицата с измерените скорости изрично е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/-3км/час за скорости под 100 км/час. Въпросната редукция  е извършена от наказващия орган и след приспадане на толеранс от 3км/час за наказуема скорост е приета стойност от 81 км/час, както е отразено в ЕФ. И при това положение, превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с повече от 30 км/час, поради което санкционната норма по чл. 182 ал.1 т.4 от ЗДвП е правилно избрана и приложена.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63, ал.5 от ЗАНН, искането на представителя на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсулскто възнаграждение в размер на 100 лв. се явява основателно и следва да се уважи.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт (както е в случая за ОД на МВР – Ямбол), се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Доколкото размерът на поисканото възнаграждение не надхвъря определения в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ максимален размер, претендираната сума следва да се присъди в тежест на жалбоподателката.

 

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

                       

Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 2689898  на ОД на МВР-Ямбол , издаден от ОД на МВР – Ямбол, с който на Д.  С. ***, ЕГН:***********  ,на основание чл.189,ал.4,вр. чл.182,ал.1т. 4 от ЗДвП  за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП и е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв.

ОСЪЖДА Д.  С.С., с посочени по-горе данни, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Ямбол сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

              Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                         

      РАЙОНЕН СЪДИЯ: