Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………….
гр. София, 13.03.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, ІІ въззивен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на седми февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ : СТЕФАН МИЛЕВ,
АНЕЛИЯ
ЩЕРЕВА,
при
секретаря Мариана Косачева и в присъствието на прокурора Русалина Михайлова,
като разгледа докладваното от съдия Коев
ВНОХД № 102 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на глава XXI
НПК.
С присъда № 69629 от 22.03.2017 г.
по НОХД № 7879/2015 г., Софийски районен
съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 105-ти състав, е признал подс. Р.И.Н.
за невинен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 206,
ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е
оправдал. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, е оставил направените по делото
разноски за сметка на държавата.
Недоволен
от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна
прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, е депозирал протест,
в който се излагат твърдения за неправилност на постановената присъда. Изнася
се, че изводът на първостепенния съд за
невинност на подсъдимото лице не почива на събраните по делото доказателства, а
така също и на приетата за установена фактическа обстановка. Желае се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова, осъдителна.
С
протеста не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В
разпоредително заседание на 17.01.2018 г., въззивният съд, по реда на чл. 327
от НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия и/или свидетел/и, изслушването на вещо/и лице/а,
както и ангажирането на нови писмени и/или веществени доказателства и в този смисъл не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на
правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното
решаване на делото.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция, прокурорът
поддържа протеста, като се солидаризира изцяло с изложените възражения в
него за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Прави
предложение за отмяната му и постановяването на нов осъдителен от въззивния
съдебен състав.
Защитникът
на подсъдимия – адв. Н., желае да се остави протеста без уважение, като
неоснователен и да се потвърди първоинстанционната присъда. Излага, че
присъдата на СРС е правилна и законосъобразна, като изводите на районния съд се
подкрепят от доказателствения материал, събран на досъдебното и съдебното
производство. Намира, че при постановяването ѝ не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Изтъква, че подзащитният й е държал
инкриминираната вещ на правно основание, както и че освен липсата на обективни
признаци, подзащитния й не е осъществил вмененото му престъпно деяние и от
субективна страна, доколкото от доказателствената съвкупност по делото по
категоричен начин се доказва липсата на умисъл за обсебване.
Подсъдимият в последната си дума, се
присъединява към заявеното от защитника си.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, протестирания
съдебен акт, изложеното във въззивния протест, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен
акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост,
съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивният
протест е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан.
За да
постанови протестираната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Приобщил е по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на
досъдебното производство писмени доказателствени средства. Съобразил е
събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства и заключение на способ на доказване -
експертиза, а именно: гласни доказателствени средства - показанията на
свидетелите В.И., Б.М.и А.К.; писмени доказателства и писмените доказателствени средства – справка за съдимост,
справка в Търговски регистър, писмо с вх. № 12930 от 21.10.2015г., справка за
предоставяне на данни, Определение на СРС, НО, 6 състав по НЧД № 16518/2015г.,
Писмо с вх. № 12930 от 13.01.2016г., Писмо с вх. № 12930 от 29.01.2016г.,
Установителен иск, Постановление за прекратяване на наказателно производство на
СРП, Определение на СГС, НО, 14 състав по НЧД №266/2016г., справки в НАП, Писмо
с вх. № 6980 от 01.02.2016г., справка за платени суми по договор за финансов
лизинг, предизвестие за прекратяване на договор за финансов лизинг, Решение на
Арбитражен съд при БТТП по ВАД № 572/20Юг., Мотиви към решение по ВАД №
572/2010г., Решение на Арбитражен съд при БТТП по ВАД № 627/2011 г., Мотиви към
решение по ВАД № 627/2011 г., Изпълнителен лист, Молби до ЧСИ, Протокол за опис
на движимо имущество, Съобщения на ЧСИ, Протокол за принудително отнемане на
движими вещи, Договор за покупко-продажба, Разпределение на сума от продажба на
недвижими имоти, Писмо с вх. № 57078 от 18.07.2016г., Писмо с вх. № 59180 от
26.07.2016г., Писмо с вх. № 76091 от 13.10.2016г., Писмо с вх. № 225р.-14829 от
30.09.2016г., Докладна записка, уведомление/известие, Писмо с вх. №
4332р.-15042 от 22.07.2016г., Писмо с вх. № 338200-14926
от 19.12.2016г., Писмо с вх. № 1005951 от 25.01.2017г., Писмо с вх. № 1000187 от
03.01.2017г., справки за автомобил, Писмо с вх. № 1000834 от 05.01.2017г.,
справка в МВР, съобщение за издирване, както и приобщените на основание чл. 283
от НПК документи, съдържащи се в ДП жалба, договор за финансов лизинг,
свидетелство за регистрация, предизвестие за прекратяване на договор за
финансов лизинг, Решение на Арбитражен съд при БТТП по ВАД № 627/2011 г.,
обяснение, протоколи за разпит, молба, справка за дължими суми, Мотиви към
решение по ВАД № 627/2011 г., лизингова поръчка, съдебно-оценителна експертиза,
справка за съдимост, нотариална покана, договор за лизинг, протокол за
доброволно предаване и способ на доказване – заключение на
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза
(СОЕ).
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като споделя
доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели,
приобщени чрез прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК,
приложените писмени доказателствени средства и писмени доказателства и използвания
способ на доказване - експертиза. Първостепенният съд е кредитирал в основни линии показанията
на разпитания пред него по делото св. И., частично показанията на св. К., както и
заключението на приетата експертиза, а също и посочените по-горе писмени
доказателствени средства и писмени доказателства, като на базата на така
събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил
своето вътрешно убеждение, относно фактическата обстановка по делото, която се
споделя напълно и от настоящия съдебен състав.
С оглед горното,
въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на
установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна,
пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от
друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на
доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното :
Подсъдимият Р.И.Н. е роден на ***
г. в гр. ******, българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше
образование, живущ ***, с ЕГН: **********. Същият е с добри характеристични
данни, неосъждан, с чисто съдебно минало, трудово и семейно ангажиран.
На 07.08.2008 г. между „И.А.” ЕАД
и „П.Т.А.” ЕООД, представлявано от подсъдимия Р.И.Н. е сключен договор за
лизинг на лек автомобил „Сатурн Вю” с peг. № ******, в който имало клауза за
забрана на подсъдимия да преотдава и прехвърля автомобила.
Подсъдимият и свидетелят А.К.
имали търговски взаимоотношения и последният споделил на подсъдимия, че иска да
закупи за себе си автомобил, но не можел да сключи договор за лизинг, тъй като
не се осигурявал и нямал достатъчно доходи. Свидетелят харесал лекия автомобил
„Сатурн Вю”, който Н. управлявал и поискал да го закупи. Въпреки забраната на
подсъдимия да преотдава превозното средство, двамата сключили лизингова поръчка,
като се уговорили К.да плаща сумите по договора за лизинг между подсъдимия и „И.А.”
ЕАД.
Така възприетата от
въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира
изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на
първоинстанционния съд са обосновани и почиват на правилен анализ на
доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и
от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт
рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. В мотивите
на постановената присъда решаващият съд по ясен и убедителен начин е
обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил
правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Изложени
са убедителни доводи относно това кои доказателства съдът кредитира и кои – не.
Настоящият въззивен състав, като напълно се солидаризира с доказателствения
анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде
преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че
съгласно утвърдената съдебна практика, когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста.
Без да бъдат
преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с
оглед на доводите и възраженията във въззивния протест, както и в съответствие
със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на
присъдата в цялост, да посочи следното:
Първостепенният
съд правилно е поставил в основата на фактическите си и правни изводи писмените
доказателствени средства и писмените доказателства по делото, от които по
безспорен начин се доказва, че подсъдимият е държал инкриминираната вещ на
съответно правно основание, както и че същата му е доброволно предоставена за
ползване от собственика ѝ. От договор за лизинг №001/20.01.2009 г., става
ясно, че дружеството „П.Т.А.“ ЕООД в качеството си на лизингодател е
предоставил процесния автомобил на лизингополучателя А.Ф.К.за ползване. От
Удостоверението за приемане от същата дата става ясно, че А.К. е приел
процесния автомобил, заедно с 1 комплект ключове и комплект документи от КАТ.
Правилно
контролирания съд е дал вяра на показанията на св. В.И., дадени в хода на
проведеното пред него съдебно следствие, доколкото същите са последователни,
без вътрешни противоречия и намират подкрепа в останалите доказателства по
делото. От показанията му става ясно, че познава подсъдимия във връзка с
изпълнението на служебните си задължения във фирмата собственик на
инкриминирания автомобил. Изнася също така, че е наясно с факта, че подс. Н. е
подавал сигнал пред органите на МВР за издирването на автомобила, както и, че в
хода на друго наказателно производство, водено отново във връзка с процесния
автомобил е разбрал, че подсъдимият е преотдал на трето лице автомобила на
лизинг в нарушение на сключения със собственика на вещта договор за лизинг.
Въззивния
съд изцяло се солидализира със становището на СРС, досежно липсата на каквато и
да е житейска логичност в твърдението на св. К., че е оставил автомобила
паркиран на случайна, отдалечена от дома си улична пряка с намерението
подсъдимия да си я прибере. Съдът намира, че ако действителното намерение на К.е
било да върне автомобила на подс. Н., то е следвало той да се свърже с него и
да го уведоми къде се намира същия. От друга страна, предвид естеството на
движимата вещ и факта, че същата е със значителна парична равностойност, то не
би следвало същата да бъде паркирана на произволно място в населено място, с
надеждата, че лицето на което е следвало да бъде предоставена ще я намери.
Съдът не възприема и твърдението на К., че той е действал именно по описания
начин, с ясното съзнание, че Н. е разполагал с резервен ключ за автомобила и е
имал обективната възможност да го приведе в движение. Въззивният съд намира, че
това твърдение не отговаря на обективната действителност, доколкото безспорно
доказан по делото е факта, че подсъдимият е получил процесния автомобил въз
основа на лизингов договор, чието действие не е било прекратено и към момента
на преотдаването му на К., към онзи момент, както и към настоящия, все още
собственикът му е било дружеството „И.А.“ ЕАД, в чието владение е следвало да
се намират резервните ключове за автомобила, а не в това на подсъдимия.
Правилно
контролираният съд е отчел наличието на вътрешни противоречия в показанията на
св. К., поради което, наред с коментираната по-нагоре липса на житейска
логичност, не ги е възприел с доверие. Въззивният съд изцяло споделя мотивите
на съда в тази насока, като не намира за необходимо да ги преповтаря.
СРС
законосъобразно и точно е възприел с доверие и заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство и приобщена по съответния процесуален ред
съдебно-оценителна експертиза, като изготвена от незаинтересовано от изхода на
делото и компетентно в съответната област лице. От същата се доказва стойността
на предмета на престъплението към инкриминирания момент – 38 000 (тридесет
и осем хиляди) лева.
Въззивният
състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Н. не е било нарушено
в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички
изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на
правото на защита от страна на подсъдимия.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно липсата на извършено от подс. Н.
инкриминирано деяние по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
В тази връзка, неоснователно се явява изложеното в протеста становище на
държавното обвинение, поддържано и във въззивното съдебно заседание, че СРС необосновано е
достигнал до извода за неизпълнение от страна на подсъдимия на обективните и
субективни признаци на деянието. Правилен се явява изводът на
първоинстанционния съд, че подс. Н. не е осъществил изпълнителното деяние на
вмененото му с обвинителния акт престъпление, поради което деянието се явява
несъставомерно от обективна страна.
Правилни
и законосъобразни и в този смисъл – изцяло споделени от въззивния съд, са и
правните изводи на районния съд. Същите са в насока за недоказаност на
обективните и субективни признаци на процесното престъпление. Правилно СРС е
преценил, че в съдебното производство не са събрани доказателства, от които да
се установява, че на сочената в обвинителния акт инкриминирана дата, подс. Н. противозаконно
присвоил чужда движима вещ - лек автомобил „Сатурн Вю” с peг.
№ ******, рама 3GSCL33P58S557770,
собственост на „И.А.” ЕАД, представлявано от Атанас
Ботев - изпълнителен директор на стойност 38 000 лева /тридесет и осем
хиляди лева/, която владеел в качеството на управител и представляващ фирма „П.Т.А.”
ЕООД, ЕИК *******, по силата на валидно сключен договор за финансов лизинг на
автомобил № 10867/E_auto/30.04.2008 г., сключен
между „И.А.” ЕАД /лизингодател/ и „П.Т.А.” ЕООД /лизингополучател/, като се
разпоредил с МПС-то като свое - предоставил владението на МПС на А.Ф.К.без да
има право на това, както и обсебването да е в големи размери.
Непосредствен
обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват нормалното
упражняване правото на собственост върху движими вещи.
От
обективна страна, обсебване има само в случаите, при които владението върху
вещта от дееца е установено по правомерен начин и след това последва
присвояване. В конкретния случай този обективен признак е налице, тъй като
неоспорим по делото се явява фактът, че правоимащото лице – собственикът на процесния
лек автомобил – „И.А.“ ЕАД го е
предоставил на подсъдимия, което е обективирано в приложеното към делото
удостоверение за приемане, част от сключения между „И.А.“ ЕОД и „П.Т.А.“ ЕООД
договор за финансов лизинг. Съгласно съответното удостоверение подс. Р.Н. е
приел автомобила на 22.08.2008 г., от която дата същия се е намирал в негова
фактическа власт на съответното правно основание.
На следващо място,
характерно за обсебването е, че деецът след като вече упражнява правомерна
фактическа власт върху предмета на престъплението, променя намерението си по
отношение на него – от владеене на вещта за другиго, преминава в намерение да я
владее за себе си, като изразът на това свое ново намерение се проявява в
различни форми.
Изпълнителното деяние
на обсебването се осъществява чрез извършване от страна на дееца на
разпоредителни действия с поверената му вещ, които могат да бъдат фактически
или юридически. Фактическите разпоредителни действия се извършват винаги в
полза на самия субект. При юридическото действие, с което се осъществява състава
на престъплението, деецът извършва разпореждане с предмета му, като това действие
е винаги в полза на трето физическо или юридическо лице. Съгласно константната
съдебна практика, за да е осъществено изпълнителното деяние на престъплението
по чл. 206 от НК, при това разпоредително действие (без значение дали е сделка,
или друго, чисто фактическо) задължително следва да е налице преминаване на
собствеността на вещите в полза на третото лице. Това преминаване трябва да е
окончателно и безвъзмездно. Това е задължителен обективен признак и съответно,
когато не е налице, деянието е несъставомерно от обективна страна. В конкретния
случай, както правилно е заключил СРС, с действията си подсъдимият не е
прехвърлил собствеността на движимата вещ, а единствено я е предоставил на
трето лице. Собствеността, както към инкриминирания момент, ката и към
настоящия е на дружеството „И.А.“ ЕАД, като по никакъв начин действията на
подсъдимия не са се отразили на този правен факт. Макар това преотдаване да е
извършено от подс. Н. в нарушение на сключения между него и собственика на
вещта договор за лизинг, не би могло да се приеме, че с действията си е
осъществил състава на вмененото му престъпление. В конкретния случай безспорно
е налице нарушение на договорни отношения, които както става ясно от
приобщените писмени доказателства по делото, са уредени по гражданско правен
ред.
От изложеното до тук
става ясно, че подсъдимият с действията си не е осъществил изпълнителното
деяние на вмененото му с обвинителния акт престъпление, като не е извършил нито
фактическо, нито юридическо разпореждане с инкриминирания лек автомобил,
доколкото действията му по никакъв начин не са се отразили на промяната на
собствеността й.
Поради
липса на доказани частни съставомерни признаци от обективна страна, принципно
безпредметно се явява обсъждането на наличието или липсата на доказаност на
престъплението от субективна страна. Въпреки това, с оглед пълнота на
изложението, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че по
делото е налице непреодолим доказателствен дефицит и относно субективната
страна у подс. Н. за твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. С
оглед събрания по делото доказателствен материал, по никакъв начин не се
установява наличието на такова съзнание у подсъдимото лице. Точно обратното,
налице са доказателства, че именно подсъдимият е подал сигнал за изчезването на
автомобила, както и, че е съдействал изцяло на органите на МВР за извършване на
издирвателните мероприятия. Той също така е съобщил на собственика на лекия
автомобил за изчезването му. Тези действия на подс. Н. по никакъв начин не биха
могли да обосноват наличието на умисъл за извършване на процесното
престъпление.
С оглед на извършения
самостоятелен цялостен анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност
и изведената въз основа на него фактическа обстановка, въззивният съдебен
състав достигна до заключението, че не може да бъде направен извод, в
съответствие със стандарта на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК, че подс. Н. е осъществил
от обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен.
Съгласно константната съдебна
практика, едно лице може да бъде признато за виновно, само ако има пълна и
несъмнена доказаност на обвинението. Ако
въпреки усилията и след изчерпване на всички процесуални средства, съмненията
относно съпричастността му към определено инкриминирано деяние не отпаднат, то
следва да бъде оправдано, тъй като обвинението не е доказано по несъмнен и
категоричен начин. Такъв е и настоящият случай - извършените от съда възможни и
необходими процесуално - следствени действия за разкриване на обективната
истина и приложените в тази връзка процесуални способи не са доставили
доказателства, обуславящи, още по-малко с категоричност, извода, че обвинението
спрямо обвиняемото лице в извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1,
вр. ал. 1 от НК е несъмнено доказано. Поради това, единствено законосъобразен
краен акт на съда се явява оправдателната присъда за това инкриминирано от
държавното обвинение деяние. Такава задължително се постановява, когато, както
в настоящия случай, са налице неразсеяни съмнения и колебания на решаващия съд,
по отношение на твърдяното с обвинителния акт или постановлението по чл. 375 от НПК престъпно деяние и съпричастността на подсъдимия/обвиняемия към него,
породени от доказателствена непълнота и/или негодни доказателствени средства
(решение № 333/2013 г. на ІІІ н. о.
ВКС).
Съображенията в тази насока,
изложени в доказателствения анализ на първия съд и напълно споделени и от
настоящата въззивна инстанция, обуславят като единствено възможен изход постановяването
на оправдателна присъда за това престъпление, на основание чл. 304 от НПК.
На плоскостта на изтъкнатото,
правилно и законосъобразно решаващият
съд е постановил оправдателна присъда по отношение на подс. Н., след като твърдяната от обвинението
фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото
доказателства, при съблюдаване на принципите на чл. 12, чл. 13, ал. 1 и чл. 14
от НПК за състезателност и равнопоставеност на страните в процеса, разкриване
на обективната истина и взимане на решение от съда по вътрешно убеждение,
базирано единствено на доказателствата по делото и закона.
Въз основа на изложеното, настоящият
въззивен състав приема, че протестираната присъда е правилна и законосъобразна
и като такава следва да бъде потвърдена. Същата е постановено при безспорно и
коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон.
С оглед всички
посочени по-горе съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че
обосновано и законосъобразно подсъдимият Р.И.Н. е бил признат за невинен и е
оправдан за извършване на престъпление по чл. 206, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК от първоинстанционния съд.
Поради оправдателния характер на
постановената първоинстанционна присъда, разноските по делото правилно са
оставени за сметка на държавата, в съответствие с разпоредбата на чл. 190, ал.
1 от НПК.
При извършената, на основание чл. 314,
ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на протестираната
присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи
нейното изменяне или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения,
постанови своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69629 от
22.03.2017 г., по НОХД № 7879/2015 г., СРС
– НО, 105-ти състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.