Р Е Ш Е Н И Е

 

 

4631/23.11.2015г., гр.Варна

 

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

    ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети  състав, гражданско отделение  в публично съдебно заседание, проведено на  20.10.2015  година  в състав:

     Районен съдия: Даниела Павлова

 

    при участието на секретаря К.И.  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5925 по опис на ВРС за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

             Предявен е иск с пр. осн. чл. 422 от ГПК за установяване на вземането на   кредитора  Н.К.Н.  с ЕГН ********** ***  против длъжника  З. „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Вера Любенова Павлова – изпълнителни директори  за заплащане на  сума в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща главница за  нанесена пряка и непосредствена вреда следствие непозволено увреждане от страна З. „Л.И.” – изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 14103/2014 год. по описа на ВРС, ведно със  законна лихва върху сумата,  считано от 05.03.2015 г.  до окончателното изплащане на сумата,  на основание чл.410 от ГПК.             Посочено е че вземането произтича от задължения по  договор за правна защита и съдействие по гр.д. № 2464/2015 г. по описа на ВРС.

            Ищецът навежда фактически твърдения в молбата от които черпи права като сочи, че задължението е възникнало по силата на сключен между него и трето лице – адвокат Л.Петков от ВАК  договор за правна защита от 26.11.2014 г. по силата на който ищцата Н.Н.  е възложила на адв.Петков  да я представлява и защитава по ч.гр.д.№ 14103/14 г. по опис на ВРС, 8 състав  по делато му с ответното дружество „Лев инс” АД срещу възнаграждение в размер на 300 лева.  В изпълнение на задълженията си адв.Петков  е подал възражение от името на ищцата  и  заповедният съд е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането му.  Иск не е бил предявен в едномесечния срок и с влязло в сила определение издадената заповед по чл.410 ГПК е била обезсилена.  На 05.03.2015 г. ищцата е подала заявление по чл.410 ГПК за заплащане на сумата от 300 лева, представляваща имуществена вреда – заплатено адв.възнаграждение за защита по ч.гр.д.№ 14103/14 г.

      За обосноваване наличието на правен интерес от настоящия установителен иск ищецът сочи, че ответникът е подал  възражение против издадената в негова полза  заповед за изпълнение на парично вземане по чл.410 ГПК.

             В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.  Същият  оспорва иска по основание и размер като сочи, че претендираната сума за адв.хонорар в заповедното производство по ч.гр.д.№ 14103/14 г. на ВРС не представлява вреда по смисъла на чл.45 ЗЗД. 

       В съдебно заседание страните поддържат молбата и отговора.

       Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

     Предвид характера на предявеният иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване  съществуването на вземането е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

             От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 2464/15 г. на ВРС, VІІІ  състав се установява, че със заповед № 1274 от 09.03.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  съдът е разпоредил  „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Вера Любенова Павлова – изпълнителни директори  да заплати на Н.К.Н. с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 300.00 лева /триста лева/, представляваща главница за   нанесена пряка и непосредствена вреда следствие непозволено увреждане от страна З. „Л.И.” – изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 14103/2014 год. по описа на ВРС, ведно със  законна лихва, считано от 05.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

     Видно от представеният договор за правна защита и съдействие № 242244/26.11.2014 г.  се установява, че ищцата Н.К.Н. е заплатила на адв.Людмил Петков възнаграждение в размер на 300 лева за осъществяване на правна защита и съдействие по ч.гр.д.№ 14103/14 г. Посочено е че сумата е платена в брой при подписване на договора.   От представено от ищцата доказателство – служебна бележка от ВАК № 5323/05.10.2015 г. се установява, че адв.Л.Петков е закупил на 22.04.2013 г. кочан № 6949 от № 242212 до № 242244.

    В настоящия случай се претендират вреди, представляващи сторени от ищеца разноски при подаване на възражение пред заповедния съд срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение за което са представени доказателства в настоящото производство. Съдът намира за безспорно установено от  доказателствата по делото, че понесените от ищеца имуществени вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията на ответника в образуваното по заявление на последния заповедно производство. Непредставянето на опис на разноските не е основание за отхвърляне на искането. Ако не е представен списък по чл.80 ГПК, страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските.  

      С оглед изложеното, съдът намира, че  предявения иск е  основателен и следва да се уважи.

              Ответникът  следва да заплати на ищцата разноски в размер на 350 лева от които 25 лева за исковото производство и 325 лева за заповедното  производство, на осн.чл.78 ГПК.

 

              Мотивиран от изложеното, съдът,

                                                             

Р Е Ш И:

 

     ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от Н.К.Н.  с ЕГН ********** ***  против  З. „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Вера Любенова Павлова – изпълнителни директори, че съществува вземането на кредитора  по издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2464/15 г. на РС Варна за заплащане на  сума в размер на 300.00 /триста/ лева, представляваща главница за  нанесена пряка и непосредствена вреда следствие непозволено увреждане от страна З. „Л.И.” – изплатено адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 14103/2014 год. по описа на ВРС, ведно със  законна лихва върху сумата,  считано от 05.03.2015 г.  до окончателното изплащане на сумата,  на осн. чл.422 ГПК.

 

           ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Вера Любенова Павлова – изпълнителни директори  да плати на Н.К.Н.  с ЕГН ********** *** разноски за производството в размер на 350 лева / 25 лева за исковото производство и 325 лева за заповедното  производство/, на осн.чл.78 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от  съобщението до страните.

 

                                                        Районен съдия: